Решение по дело №2137/2020 на Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№261212

гр.П., 20.12.2021 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

Районен съдия : Явор Джамалов

при участието на секретаря : Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 02137 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А.П.Л. ЕГН **********, чрез адв. К.К.К., САК със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.С., район „С.“, ул. „Г.Б.“ № 6. ет. 1. офис 2.2.  срещу Р.В. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, В.В.К., ЕГН

**********. с адрес: ***, В.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, К.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и Е.М.Г., ЕГН **********. с адрес: ***, с която се моли да се постанови решение, с което да се признае за установено но отношение на ответниците, че ищеца на основание Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***том**per. № ****дело **** г. по описа на нотариус Н.З., нотариус при Районен съд гр. П.,  издаден въз основа на Нотариален акт № **том № **дело № ***/**** г. на нотариус В.Я., нотариус при Районен съд гр. П., и съдебни решения, е собственик на  УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *-***), от квартал *-***, парцел *-***по плана на село Б., община П., с площ на имота, съгласно скица на поземлен имот № **-** от 19.03.2019 г., издадена от Община гр. П., от 363.00 кв.м. (триста шестдесет и три квадратни метра), при съседи съгласно посочената скица: от север: урегулиран поземлен имот  **-**, от изток: урегулиран поземлен имот  **-** и от две страни улици, заедно с построената в поземления имот едноетажна паянтова жилищна сграда, състояща се от две стаи, под които са разположени две избени помещения- мазета, както и на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот **-**, том **-**, дело № **-** г. по описа на нотариус Н.З., нотариус при Районен съд гр. П., издаден в полза на наследодателя на ответниците, вписан в Служба по вписванията-гр. П. с вх. peг.№**-**г., акт № **-** г. и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № **-**, дело № **-**г. по описа на нотариус В.Я., нотариус при Районен съд гр. П., издаден в полза на ответниците, вписан в Служба по вписванията-гр. П. с вх. peг. № **-**г., акт№ **-**, дело № **-**г.,  както и му бъдат присъдени  направените разноски по настоящото съдебно производството, включително и адвокатско възнаграждение.

              В законоустановения срок ответникът В.В.К., чрез  процесуалния си представител е подала отговор, с който е оспорила исковете, като неоснователни, като е оспорила фактите, на които същите се основан. Ответникът твърди, че е собственик на същия имот на основание давностно владение за 3/8 идеални части на същия имот. Предявен е и на срещен иск срещу ищеца с искане  да се постанови решение, с което да се признаете за установено по отношение на А.П.Л.,  че В.В.К.,  е собственик на 3/8 / три осми/ идеални части от: Урегулиран поземлен имот *-*** (пети, отреден за имот с планоснимачен номер триста шестдесет п две) в квартал *-***, по регулационния план на село Б., община П., е площ на имота 358 кв.м., а е площ по скица нзх. № 18/ТР 2545 изд. на 19.06.2018г., издадена от Община П., от 363.00 (триста шестдесет и три) квадратни метра, и при съседи по нотариален акт: от две страни улици, В.С. и братя Л. и при граници по скица, урегулиран поземлен имот *** ***, и от две страни улици, заедно е построената в поземления имот паянтова жилищна сграда, както и на основание чл. 537 ал.2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № *** дело № ***/****г. на нотариус В.Я., нотариус при PC град П. и Нотариален акт за собственост на недвижим имот № *** дело № **** г. по описа на нотариус Н.З., нотариус при Районен съд гр. П., с peг. № *** при НК, вписан в Службата по вписванията гр. П., както и присъждане на разноските по делото, вкл. и адвокатски хонорар.

Ищеца е оспорил предявения обратен иск и моли да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Ответниците Е.М.Г. и К.М.Д., чрез назначените им особени представители са оспорили исковете и молят да бъдат отхвърлени като неоснователни.

           Останалите ответници Р.В. Е. /с назначен особен представител адв.П./, В.А.С. и Н.А.С., не са изразили становище по така предявените искове.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск е допустим и съдът следва да се произнесе по същество.

От фактическа страна:

            Видно от приложените и приети писмени доказателства по делото се установява, че през 1996 г. наследодателят на ответниците - С.В.А., е подал пред Пернишки районен съд (ПРС) искова молба срещу ищеца,  да се признае  за установено по отношение на А.Л., че С.А. е собственик на процесния парцел *-*** в кв. 35 по плана на с.Б.. община П.. Основанието на положителният установителен иск на С.А., въз основа на който е образувано гр. дело № *** г. по описа на ПРС е юридическият факт, от който според него е възникнало правото му на собственост, а именно: Нотариален акт № ** т. ***, дело № *** г. на Нотариус при ПРС за прехвърлен му от неговия баща В.А.Р. парцел *-*** в кв. 40 по тогава действащия план на село Б., който парцел според ищеца е бил идентичен с процесния парцел *-*** в кв. 35 по плана на с. Б.. община П., както и преценка на ищеца за допусната грешка в кадастралната основа, въз основа на която е бил изготвен тогава действащия регулационен план на селото, с отреждане на два парцела I и V за имот пл. № 362 в кв. 35, като процесния парцел *-*** в кв. 35 по плана на с. Б., община П. бил записан по разписен лист на    ищеца, въз основа на издаден по обстоятелствена проверка Нотариален акт № 13. т. **д. № *-*** г. на Нотариуса при ПРС.

              

             Въз основа на исковата молба на С.В.А. е било образувано гр. дело № *** г. по описа на ПРС, което е приключило с Решение № *-***г., с което съдът е отхвърлил предявеният иск на С.А. срещу ищеца, като неоснователен. Съдебното  решение е влязло в сила на 19.01.2006 г.

            Посоченото решение на ПРС е обжалвано от С.А. пред Пернишкия окръжен съд. който с Решение № *-*** г. по вт. гр. д. № *-*** г. е оставил в сила горецитираното първоинстанционно съдебно решение.

           След влизане в сила на посочените решения. С.А. е подал молба пред ВКС за тяхната отмяна по реда на надзора. С Определение № *-*** г. на ВКС, Четвърто Гражданско отделение (ГО) по гр. д.№ *-*** г., съдът е прекратил образуваното въз основа на молбата на С.А. надзорно производство за отмяна на решение № *-*** г. по вт. гр. д. № *-*** г. на ПОС, поради нередовност на молбата.

              С.А. е подал частна жалба, разгледана като молба за преглед по реда на надзора, срещу горецитираното Определние на ВКС, въз основа на която е образувано гр. д. № 97/2000 г. по описа на ВКС, петчленен състав, ГО. С Решение № 130 от 27.06.2000 г. на ВКС по посоченото дело, съдът е отменил Определение № *-*** г. на Върховния касационен съд (ВКС), Четвърто Гражданско отделение (ГО) по гр. д. № *-*** г. и е върнат делото на същия съд за разглеждане на молбата за преглед по реда на надзора.

              По молбата на С.А. за преглед по реда на надзора на влезлите в сила решения № *-***г. по гр. дело № *** г. на ПРС и решение № *-*** г. по вт. гр. д. № *-*** г. на ПОС, е образувано дело 1279/2000 г. пред ВКС, Четвърто ГО, на основание чл. 225 (отм.) ГПК. във връзка с пар. 152. ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ. бр. 24/1997 г./(отм.). С Решение № 560 от 17.07.2001 г. но дело 1279/2000 г., ВКС, е приел, че е налице непълнота на фактическата обстановка, довела до необоснованост на съдебния акт на районния съд, която не е отстранена от контролно-отменителната инстанция и която представлявала основание за отмяна на двата съдебни акта, и е отменил същите и е върнат делото за ново разглеждане от друг състав на Пернишкия окръжен съд.

              Въз основа на така постановеното от ВКС, Четвърто ГО. решение № 560 от 17.07.2001 г. по дело 1279/2000 г. е образувано въззивно гр. д. № 907/2001 г. по описа на HOC. С Решение № 578 от 22.02.2002 г. ПОС е отхвърлил, като неоснователен и недоказан иска, предявен от С.В.А. против А.П.Л., за признаване за установено по отношение на последния, че г-н Андонов е собственик на процесния парцел *-*** в кв. 35 по плана на с. Б., община П., при съседи: от две страни улици, С.В. и братя С..

              Срещу Посоченото съдебно решение на ПОС е подадена молба за преглед по реда на надзора от С.А. пред ВКС, като въз основа на молбата е образувано гр. д. № 853/2002 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО. С Решение № 975 от 24.06.2003 г. по посоченото дело, ВКС е отменил Решение № 578 от 22.02.2002 г на ПОС и вместо него е признат за установено по отношение на А.П.Л., че С.В.А. е собственик на процесния парцел *-*** в кв. 35 по плана на с. Б.. община П.. Именно това съдебно решение, макар същото впоследствие, както е видно по- долу, да е отменено, е послужило като основание за издаване през 2003 г. на КНА в полза на г-н Андонов, а впоследствие и на наследниците му.

              Срещу Решение № 975 от 24.06.2003 г. по гр. д. № 853/2002 г. на ВКС, Четвърто ГО е подадена молба за отмяна от ищеца, тъй като същият не е бил редовно призован и надеждно представляван пред ВКС. поради което е бил лишен от участие в производството и от възможността да организира защитата си. Въз основа на молбата е образувано гр. д. № 70/2004 г. на ВКС, Петчленен състав, който съд с Решение № 96 от 14.07.2004 г. е уважил същата, отменил е Решение № 975 от 24,06.2003 г. по гр. д, № 853/2002 г. на ВКС. Четвърто ГО и е върнат делото за ново разглеждане от друг състав на същото отделение на съда.

              По върнатата за ново разглеждане молба на С.А. за преглед по реда на надзора на влязло в сила Решение № 578 от 22.02.2002 г. по възз. гр. д. № 907/2001 г.,  с което е отхърлен положителния установителен иск на С.А. срещу ищеца, е образувано гр. д. № 1773/2004 г. но описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение. С Решение № 248 от 19.01.2006 г. съдът е оставил без уважение молбата на наследодателя на ответниците - С.А. за преглед по реда на надзора и отмяна на влязлото в сила решнеие на ПОС.

              Предвид изложеното. Решение № *-***г. но гр. дело № *** г. по описа на ПРС, съответно Решение № 578 от 22.02.2002 г. по възз. гр. д. № 907/2001 г. на ПОС, с които е отхвърлен положителният установителен иск за собственост на С.А. срещу ищеца е влязло в сила на 19.01.2006 г. Горните обстоятелства не се оспорват от ответната страна, която и се позовава на изтекла придобива давност от посочения момент.                  

              Посоченият по-горе нотариален акт № 13. том № IV. дело № ***/**** г. на нотариус В.Я., нотариус при Районен съд гр. П. за право на собственост на А.Л. върху недвижимия имот, послужил като основание за издаване на КНА от 2019 г.. е издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение.

               Ответниците Р.В. Е., В.В.К., В.А.С., Н.А.С., К.М.Д. и Е.М.Г. се легитимират като собственици по наследство на урегулиран поземлен имот, идентичен с процения имота, както и като собственици по наследство и давностно владение на построената в същия имот процесна едноетажна паянтова жилищна сграда, на основание Констативен нотариален акт (КНА) за собственост на недвижим имот № 109, том ***peг. № **** дело № **-** г. по описа на нотариус Н.З., нотариус при Районен съд гр. П., издаден в полза на наследодателя им, вписан в Служба по вписванията- гр. П. с peг. № **-**г.. акт № 169, том XII. дело № 2626/2003 г и КНА за собственост по наследство и давностно владение върху паянтовата жилищна сграда, построена в процесния урегулиран поземлен имот, № **-**, дело № **-**г. по описа на нотариус В.Я., нотариус при Районен съд гр. П., издаден в полза на ответниците, вписан в Служба по вписванията- гр. П. с вх. peг. № **-**г., акт № 130. том 20. дело № **-**г., приложени като доказателства по делото. Ответниците са наследници на С.В.А., като при съставянето на КНА от 2019 г. са се легитимирали като собственици с няколко на брой удостоверения за наследници, КНА от 2003 г. и Решение № 975 от 24.06.2003 г. по гр. д. № 853/2002 г. на ВКС, Четвърто ГО, което съдебно решение което както бе посочено е било е отменено.

              На 30.12.2019 г., ответницата  В.А.С., легитимираща се като съсобственик по наследство на 1/8 (една осма) идеална част от процесния урегулиран поземлен имот и на 1/8 (една осма) идеална част от процесната паянтова жилищна сграда, построена в него, е продала на друга от ответниците, а именно  В.В.К.. посочените 1/8 идеални части от имотите. За сделката е сключен Нотариален акт № ***том**peг. № 5929, дело № 318 от 30.12.2019 г. по описа на нотариус В.Я., нотариус при Районен съд гр. П., вписан в Служа по вписванията- гр. П. с вх. per. № 5895 от 30.12.2019 г., акт № 170. том 20. дело № 3029/2019 г..  

              Наследодателят на ответниците - С.В.А. се е легитимирал като собственик на процесния урегулиран поземлен имот на основание Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 109, том III. per. № **** дело № **-** г. но описа на нотариус Н.З., нотариус при Районен съд гр. П..  Същият е издаден въз основа на Нотариален акт № ** т. ***, дело № 2366/75 г. на Нотариус при ПРС за прехвърлен от бащата на С.А. на последния, парцел *-*** в кв. 40 по тогава действащия план на село Б., и Решение № 975 от 24.06.2003 г. по гр. д. № 853/2002 г. на ВКС, Четвърто ГО.

            Видно от събраните по делото гласни доказателства, всички свидетели сочат, че през 2003г. С.В.А. е премахнал съществуваща ограда между негов и процесния имот, като е заявил, че окончателно е спечелил правния спор с ищеца /като свидетелите разпитани по искане на ищцовата страна твърдят, че премахването на оградата е станало около 2012г./. От показанията на свидетелите Н.Т.Г., Д.Р. Л. и Д.И.Б., на които съдът дава вяра, се установява, че независимо от премахната ограда в последствие майката на ищеца И. Т. всяко лято е живеела в имота, като е имала и зеленчукова градина до смъртта и през 2012г., като заедно с нея понякога е живяла и внучката и. Същата през 2001 -2003г. е правила ремонт на къщата в процесното място, касаещ поправка на покрива и ново стълбище към втори етаж на сградата.  Свидетеля Н.Т.Г., заявява, че В.В.К. и нейния брат С.В.А. са били в лоши отношения и последния докато е бил жив не е допускал ответницата в имота. И тримата свидетели заявяват, че последните години имота е занемарен, къщата е полуразрушена, двора е обрасъл и неподържан. Свидителя Д.И.Б., заявява, че ищеца последно е идвал в Р.България през 2008г., тъй като живее в чужбина а свидетеля Л., че ищеца последно го е виждал преди 5-6 години. Свидетеля А.А.З. и Е.П.Ш. заявяват, че след смъртта на С.В.А., ответницата  В.В.К. е продължила да се грижи за двата имота, като е косяла двора и е събирала плодове от овошките.  Св.А.А.З. заявява, че  вещи от бутната стара къща в двора на С.В.А. са били преместени в процесната къща но не е уточнен към кой момент е било сторено това. Свидетеля И.Р.И. единствено завява, че някъде 2001, 2002г. е разбрал С.В.А., че е спечелил дело и минавайки с автомобил му е била показана процесната къща. Св.А.А.З. сочи, че В.В.К.  била предупредена от полицията преди 3 години, да не се грижи за местото защото е спорно, като последно е косил мястото преди това.

От правна страна:

Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС при оспорване на признатото с нотариален акт право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.

В настоящия случай предвид гореизложената фактическа обстановка е видно, че и двете страни притежават нотариален акт, с който се легитимират че са придобили правото на собственост върху процесния имот след дарение от родителите си, а именно ищецът след дарение от баща си от 26.03.1985г., а ответникът след дарение от майка си от 05.05.1986г.  

 Както по-горе по посочено, между страните е бил налице спор за собственост за процесния имот, който спор е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, с влязло в сила съдебно решение на 19.01.2006 г. и не подлежи на ново разглеждане и пререшаване между същите страни  по отношение на същия имот,  като собственик на същия се явява ищеца, ако не са налице нови факти и обстоятелства настъпили след влизане в сила на съдебното решение. Именно на такива новонастъпили факти се позовава отв. В.К. твърдейки, че тя и ответниците са придобили правото на собственост въз основа на давностно владение, след 19.01.2006 г.

Съгласно константната съдебна практика придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои.

Съгласно чл.79, ал.2 от ЗС, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съответно в чл.70 от ЗС е предвидено, че Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Като в алинея (2) от същата разпоредба се презюмира, че добросъвестността се предполага до доказване на противното.

При добросъвестно владение  фактическата власт се придобива, на правно основание целящо прехвърляне правото на собственост към владелеца, макар вещноправния ефект да не настъпва, тъй като праводателя не е бил собственик или формата на сделката е била опорочена.  Самото това правно основание, се явява демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на собствеността е достатъчно владелеца да упражнява  фактически владението в предвидения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене на веща, чрез други действия, които да се противопоставян на действителния собственик. Както бе посочено в настоящия случай не е налице основание което да прави ответниците добросъвестни владелци, поради влязло в сила съдебно решение в съдебно производство по което техния наследодател е била страна, поради което същата следва да установи и докаже необезпокоявано владение, както и намерение за своене на веща, като с действия отблъсква и лишава от владението собственика, в случая ответника по делото.   

           Обстоятелството, че последният не е бил през цялото време в имота, поради заминаването му в чужбина, предвид свидетелските показания не е основание да се приеме липса на владение, тъй като законът не изисква такова постоянно присъствие, а е достатъчно упражняването на фактическа власт и за определени периоди от време. Владението на ищеца се доказва от показанията на свидетеля А.А.З. който заявява, че В.В.К.  била предупредена от полицията преди 3 години, да не се грижи за местото защото е спорно.

На първо място предвид свидетелските показания, не може да се направи обоснован извод за владение на имота необезпокояване, доколкото свидетелите заявяват, че майката на ищеца И. Т. всяко лято е живеела в имота, като е имала и зеленчукова градина до смъртта и през 2012г., като в последствие ответницата К. е била предупредена от полицията да освободи имота. В случая  не са събрани никакви доказателства, че ответниците, след 2012г. са имали намерение да своя имота за себе си, като са отблъснали властта върху имота на ищеца, като не са го допускали в имота. Както от разпитаните свидетели от ищоцвата страна, така също и от разпитаните по делото свидетели по искане на ответната страна не се установява явно и несмущавано владение на ответниците върху имота след 2006г..   

  Предвид гореизложеното ПРС намира, че искът на ищеца се явява  основателен а насрещния иск на В.К. неоснователен и следва да  бъде отхвърлен, доколкото не се установи право на собственост на ответниците върху процесния имот, както и изтекло в тяхна полза давностно владение.

            По разноските за настоящето производство:

            Предвид изхода на делото ответниците следва да бъде осъдени да заплати на ищеца сторените разноски по делото. Същият е доказал разноски в размер на 1000.00лв. държавна такса и възнаграждение на особен представител. Съдът не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, тъй като не е представен списък по реда на чл.80 ГПК, и доказателства за сторени такива разноски.  

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

               

РЕШИ:

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от А.П.Л. ЕГН **********, чрез адв. К.К.К., САК със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.С., район „С.“, ул. „Г.Б.“ № 6. ет. 1. офис 2.2.  срещу Р.В. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, В.В.К., ЕГН **********. с адрес: ***, В.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, К.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и Е.М.Г., ЕГН **********. с адрес: ***, че ищеца на основание Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***том**per. № ****дело **** г. по описа на нотариус Н.З., нотариус при Районен съд гр. П.,  издаден въз основа на Нотариален акт № **том № **дело № ***/**** г. на нотариус В.Я., нотариус при Районен съд гр. П., и съдебни решения, е собственик на  УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *-*** (пети, отреден за имот с планоснимачен номер триста шестдесет и две), от квартал *-***, парцел *-***по плана на село Б., община П., с площ на имота, съгласно скица на поземлен имот № **-** от 19.03.2019 г., издадена от Община гр. П., от 363.00 кв.м. (триста шестдесет и три квадратни метра), при съседи съгласно посочената скица: от север: урегулиран поземлен имот  **-**, от изток: урегулиран поземлен имот  **-** и от две страни улици, заедно с построената в поземления имот едноетажна паянтова жилищна сграда, състояща се от две стаи, под които са разположени две избени помещения- мазет.

              ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот **-**, том ***peг. № **** дело № **-** г. по описа на нотариус Н.З., нотариус при Районен съд гр. П., издаден в полза на наследодателя на ответниците - С.В.А., вписан в Служба по вписванията-гр. П. с вх. peг.№**-**г., акт № **-** г. и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № **-**, дело № **-**г. по описа на нотариус В.Я., нотариус при Районен съд гр. П., издаден в полза на ответниците, вписан в Служба по вписванията-гр. П. с вх. peг. № **-**г., акт№ **-**, дело № **-**г.

ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск от В.В.К., срещу  А.П.Л. ЕГН **********, чрез адв. К.К.К., САК със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.С., район „С.“, ул. „Г.Б.“ № 6. ет. 1. офис 2.2,  да се признаете за установено по отношение на А.П.Л.,  че В.В.К.,  е собственик на 3/8 / три осми/ идеални части от: Урегулиран поземлен имот *-*** (пети, отреден за имот с планоснимачен номер триста шестдесет п две) в квартал *-***, по регулационния план на село Б., община П., е площ на имота 358 кв.м., а е площ по скица нзх. № 18/ТР 2545 изд. на 19.06.2018г., издадена от Община П., от 363.00 (триста шестдесет и три) квадратни метра, и при съседи по нотариален акт: от две страни улици, В.С. и братя Л. и при граници по скица, урегулиран поземлен имот *** ***, и от две страни улици, заедно е построената в поземления имот паянтова жилищна сграда, както и на основание чл. 537 ал.2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № *** дело № ***/****г. на нотариус В.Я., нотариус при PC град П. и Нотариален акт за собственост на недвижим имот № *** дело № **** г. по описа на нотариус Н.З., нотариус при Районен съд гр. П., с peг. № *** при НК, вписан в Службата по вписванията гр. П., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р.В. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, В.В.К., ЕГН **********. с адрес: ***, В.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, К.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и Е.М.Г., ЕГН **********. с адрес: ***, да заплатят на А.П.Л. ЕГН **********, чрез адв. К.К.К., САК със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.С., район „С.“, ул. „Г.Б.“ № 6. ет. 1. офис 2.2, сумата в размер на 1000.00 лева направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните .

              Вярно с оригинала:                          Районен съдия :