№ 97
гр. Кюстендил, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500218 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. №5900/20.12.2022 г. от
„Балканфарма – Дупница“ АД с ЕИК *********, чрез пълномощника адв. С.
А., със съдебен адрес: гр. София 1000, ул. „П. Парчевич“ № 30, насочена
срещу Решение №469 от 17.11.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по
гр.д. № 1482/2021 г. по опrса на същия съд.
На 21.12.2022г. съдът е постановил решение №275 с което обжалваното
решение №469 от 17.11.2021г. постановено от Районен съд – Кюстендил по
гр.д.№1482/2021г. е потвърдено.На "Рея Уест" ЕООД, ЕИК********* са
присъдени разноски за въззивното производство в размер ан 1550.00
лв.Решението не подлежи на обжалване, съобщения на страните не са
връчвани.
На 23.12.2022г. в едномесечен срок от постановяване на решението по
делото е постъпила молба от “Балканфарма – Дупница“ АД, ЕИК *********,
чрез пълномощника адв.С.А. съдържаща искане за изменение на решението в
частта за разноските, като се има предвид, че своевременно в хода на
производството молителят е направил искане за това, което не е взето
предвид.Сочи цена на иска 8067.65 лв., дължимо минимално адвокатско
възнаграждение, съгласно Наредба №1 за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, възлизащо на 733.38 лева и изтъква, че делото
1
не се отличава с висока фактическа и правна сложност.Допълнителен довод в
подкрепа на искането си въззивникът намира във факта, че процесуален
представител на въззиваемата страна не е присъствал лично в продължение на
две ОСЗ, не е ангажирал време и разноски по производството , сочи и
платения от дружоството хонорар за водене на производството, който възлиза
на 800.00 лв., значително под 1550.00 лв.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна.В законоустановения
срок е постъпило становище, съдържащо доводи за неоснователност на
молбата, както следва:предмет на разглеждане в първоинстанционното
производство са четири обективно съединени иска, доколкото се претендират
суми, дължими въз основа на четири фактури - №**********/31.01.2020г. – за
сума 576.00 лв.,,№**********/31.01.2020г.- 6249.00 лв.,
№**********/31.01.2020г. -597.60. лв., №**********/31.01.2020г. – 382.10
лв., ведно със законната лихва върху посочените суми.Разглежданите искове
според ответника – ищец в първоинстанционното производство, с цена под
1000лв., за трите от тях, обуславят на основание чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1
от 09.07.2004г. минимално възнаграждение за трите от тях от по 300.00 лв и
съответно 580.00 лв. +5%. за горницата над 5000.00 лв или сума 642.45 лв за
сумата по третата фактура.В съответствие с посоченото ответната страна по
молбата счита, че претендирания размер 1550.00 лв. е дължимото
възнаграждение за процесуално представителство в производството.
Въззивният съд прецени подадената молба за неоснователна.
Релевантни към поставените в настоящото производство въпроси са
следните законови разпоредби:
На основание чл.248, ал.1 ГПК - в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
На основание чл.78, ал.1 ГПК - заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.Според чл.78,
ал.2 -ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, а според ал.3 -
ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
2
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.Според чл.78, ал.4 ГПК -
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото освен когато
прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който
случай се прилага ал. 9.Когато заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство са два
иска – иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за претендираната главница по фактурите и иск
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за претендираните мораторни
лихви.Вземанията за главница и лихва по отделните фактури не формират
различни искове, доколкото се основават на повтарящо се изпълнение въз
основа на един и същ договор.При кумулативно съединяване на искове на
основание чл.2, ал.5 от Наредба№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения ( в редакция към датата на сключване на
договора за правна услуга – 25.02.2022г. - за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно
независимо от формата на съединяване на исковете, т.е дължи се
адв.възнаграждение при материален интерес определим от заявените на
различните правни основания суми -7804.71 лв. за главницата и 262.35 лв за
лихви. Съответни са разпоредбите на чл.7, ал.2 т.1 и т.2, обосноваващи
дължимост на минимално възнаграждение, възлизащо на 400.00 лв. за иска по
чл.86, ал.1 ЗЗД и 1080.47 лв. по иска с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД.Сборът на двете минимални суми възлиза на 1480.47 лв.Платено
възнаграждение в 1550.00 лв. очевидно не е може да бъде определено, като
прекомерно – разликата е само 69.53 лв., предвид което макар и направено
своевременно възражението не може да бъде уважено.
На основание чл.248, ал.2 ГПК определението може да се обжалва по
реда, по който подлежи на обжалване решението.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА молба с вх.№4984/23.12.2022г.
подадена от “Балканфарма – Дупница“ АД, ЕИК *********, чрез
пълномощн4ика адв.С.А. съдебен адрес: адв.С. А., гр.София, 1000 ул."П.
Парчевич"№30, съдържаща искане за изменение на постановеното по делото
решение №275/21.12.2022г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4