Р Е Ш Е Н И
Е
№ ............
гр. София, 09.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в закрито заседание на девети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от младши съдия М. Малоселска ч.гр.дело № 9116 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника З. „А.“ АД, чрез
юрк. Р.Л., срещу постановление, изх. № 1866/28.02.2020 г. по изпълнително дело
№ 20198590400145 по описа на ЧСИ С.С., рег. № 859, с което е отказано
намаляването на приетите в изпълнителното производство разноски, представляващи
адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело до размер от
200 лв., както и определения по изпълнителното дело размер на т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че претендираното от
взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение е завишено,
доколкото не било съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а също
и не бил отчетен фактът, че от страна на процесуалния представител на
взискателя не били извършени действия с цел удовлетворяване на процесното
вземане освен подаването на „шаблонна“ молба за образуване на изпълнителното
дело. Сочи, че адвокатското възнаграждение следва да се начисли в минимален
размер съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнагражения. Намира за неприложима разпоредбата на
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1, доколкото същата предполагала по-висока фактическа
и правна сложност, както и действия на процесуалния представител на взискателя,
насочени към удовлетворяване на вземанията, предмет на производството. Иска от съда да отмени обжалваното постановление
на съдебния изпълнител, като намали разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя по делото до сумата от 200 лева, както и размера на пропорционалната
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата
от страна на взискателя, чрез адв. Г. Манолов, с което същата се оспорва с
твърдения за неоснователност, доколкото длъжникът не изпълнил доброволно
задължението си, а след получаване на поканата за доброволно изпълнение
инициирал спиране на производството по изпълнителното дело. Счита, че
договореният размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен, с оглед
което заявява искане жалбата да бъде оставена без уважение.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ С.С. излага
съображения, че в молбата за образуване на изпълнителното дело било посочено
изрично, че взискателят желае разноските, вкл. и адвокатско възнаграждение за
представителство по изпълнителното дело да се съберат от длъжника за тяхна
сметка. Сочи, че с определение № 192/13.03.2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение,
постановено по ч.т.д. № 615/2019 г. е спряно изпълнението на невлязлото в сила
въззивно решение, въз основа на което е издаден и изпълнителния лист. С
постановление било спряно и изпълнителното производство, поради което съдебният
изпълнител не дал ход на възражението срещу размера на приетите разноски. С
постановление от 28.02.2020 г. производството било възобновено и било отказано
намаляването на адвокатското възнаграждение. Съденият изпълнител счита, че
длъжникът е имал възможност да избегне оскъпяване на процеса чрез доброволно
плащане преди образуване на изпълнителното дело, от която не се е възползвал.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20198590400145 по описа на ЧСИ С.С.,
рег. № 859 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз
основа на молба, вх. № 849/11.03.2019 г., от „Х.“ ООД, ЕИК ******, срещу „З.А.“
АД, ЕИК ******, за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя
сума в размер на 91598,48 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за настъпило в периода 27.09.-29.09.2015 г. застрахователно
събитие, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата
молба /09.11.2016 г./ до окончателното плащане,
7610 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 08.01.2016
г. – 08.11.2016 г., както и адвокатско възнаграждение. Взискателят е поискал
изпълнението да бъде насочено срещу вземания на длъжника по банкови сметки чрез
налагане на запор върху същите.
Представен е изпълнителен лист от
05.03.2019 г., издаден от САС, ТК, 13 състав въз основа на решение по търг.д. №
3955/2018 г. на САС, видно от който длъжникът е осъден да заплати на взискателя
сумата от 91598,48 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение
за настъпило в периода 27.09.-29.09.2015 г. застрахователно събитие, ведно със
законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба /09.11.2016
г./ до окончателното плащане, както и сумата от 7610 лв. - обезщетение за
забава върху главницата за периода 08.01.2016 г. – 08.11.2016 г.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са
представени договор за правна защита и съдействие от 08.03.2019 г., сключен
между взискателя и адвокат Г.М.с предмет образуване на изпълнително дело и
извършване на по изпълнително дело на ЧСИ Ст. С.. Договорената между страните
цена на услугата възлиза в размер на 2100 лв., като е записано, че същата е
заплатена в брой По делото е представено и пълномощно в полза на адв. Г.М..
По делото е изготвена, изпратена и получена на 12.03.2019
г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че
задължението по изпълнителното дело възлиза на 91598,48 лв. – застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.11.2016 г.
до окончателното плащане, която към 15.03.2019 г. е в размер на 21801,86 лв.,
както и 7610 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 08.01.2016
г. – 08.11.2016 г. такси и разноски по
изпълнителното дело в размер на 6956,65 лв., както и 2100 лв. адвокатско
възнаграждение по изпълнителното производство. С поканата за доброволно
изпълнение на длъжника е съобщено за наложен запор върху вземанията му по
банкови сметки, разкрити при „Централна Кооперативна Банка“ АД.
Изпратено е запорно съобщение до „Централна
Кооперативна Банка“ АД, получено на 12.03.2019 г., с което съдебният изпълнител
е наложил запор на всички вземания на длъжника към банката в това число по
банкови сметки, банкови касети и сейфове до размера на дълга по изпълнителното
дело, както е посочен в съобщението.
С молба от 14.03.2019 г. длъжникът по изпълнителното
дело е поискал спиране на производството по същото, позовавайки се определение
№ 192/13.03.2019 г. по ч.т.д. № 615/2019 г. на ВКС, ТК, с което е спряно
изпълнението на невлязлото в сила въззивно съдебно решение, въз основа на което
е издаден изпълнителният лист, представен с молбата за образуване на
изпълнителното дело.
На 14.03.2019 г. по делото е постъпило и друго възражение
от длъжника, с което позовавайки се на конкретиката по изпълнителното дело,
длъжникът е поискал намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско
възнаграждение до сумата от 200 лв. и съответно намаляване на таксата по т. 26
от Тарифата.
С постановление от 14.03.2019 г. на ЧСИ С.С.
производството по изпълнителното дело е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т.
4 ГПК, като е изпратено съобщение за вдигане на наложения запор на вземанията
на длъжника по банкови сметки, разкрити при „Централна Кооперативна банка“ АД,
получено на 14.03.2019 г.
С молба от 26.02.2020 г., подадена от взискателя по
изпълнителното дело, чрез процесуалния му представител, е поискано от органа по
изпълнението възобновяване на производството по същото с оглед определение на
ВКС № 95/20.02.2020 г. по т.д. № 982/2019 г. по описа на ВКС, ТК, Второ
отделение, с което е допуснато касационно обжалване на решение № 432 от
22.02.2019 г. по в. т. д. № 3955/2018 г. на САС в частта, в която е потвърдено
решение № 1064 от 30.05.2018 г. по т. д. № 8139/2016 г. на СГС за уважаване на
предявените от "Х." ООД осъдителни искове срещу З. "А." АД
за заплащане, на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.); и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на
сумата от 11 433,28 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
настъпило в периода 27.09.2015 г. - 29.09.2015 г. застрахователно събитие –
проливен дъжд и наводнение за увредена продукция, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба 09.11.2016 г. до окончателното
изплащане, както и лихва от 08.01.2016 г. до 08.11.2016 г. в размер на 949,88
лева, ведно с разноски за въззивното производство за разликата над 2625,50 лева
до 3000 лева и разноски за пръвоинстанционното производство за разликата от
6799,79 лева до 7768,82 лева, присъдени в полза на "Х." ООД.
С определението не е допуснато касационно обжалване
на решението на САС в останалата част.
С постановление, изх. №
1866/28.02.2020 г., е възобновено производството по изпълнителното дело въз
основа на издадения и приложен по делото изпълнителен лист за сумите, както
следва: 80165,20 лв. – застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба /09.11.2016 г./ до окончателното плащане, която към
28.02.2020 г. е в размер на 26882,20 лв., както и за сумата от 6660,12 лв. –
обезщетение за забава върху главницата, както и такси и разноски по
изпълнението съгласно ТТРЗЧСИ в размер на 6787,38 лв., заедно с 2100 лв. – адвокатско
възнаграждение, заплатено от взискателя на процесуалния му представител. Със
същото постановление съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското
възнаграждение в изпълнителното производство, доколкото същото било заплатено
изцяло и в брой.
С писмо, получено на 04.03.2020 г. в служба
„Регистратура“, ВКС, съдебният изпълнител е отправил искане за изплащане на
внесена гаранция, а с определение № 65/25.03.2020 г. по т.д. № 982/2019 г. по
описа на ВКС, ТК, Второ отделение съдът е определил да се преведе сумата от
87 775,20 лв. от общия размер на внесеното на 13.03.2019 г. обезпечение в
размер на 99 208,48 лв., съставляваща съответстваща част на влязлото в сила
въззивно решение по в.т.д. № 3955/2018 г. на САС.
С уведомление от 30.03.2020 г. съдебният изпълнител
е известил длъжника по изпълнителното дело, че остатъкът за събиране по същото
към 08.04.2020 г. е в размер на 26623,32 лв. – главница, ведно със законната
лихва от 31.03.2020 г., която към 08.04.2020 г. е в размер на 59,22 лв., както
и такси и разноски по съдебното изпълнение в размер на 6787,38 лв., заедно с
2100 лв. – адвокатско възнаграждение. В уведомлението се съдържат указания, че
ако сумата не бъде весена доброволно по сметка на съдебния изпълнител, ще бъде
наложен запор върху вземанията на длъжника по банкова сметка *** „Централна
кооперативна банка“ АД.
Въз основа на
горните фактически констатации, настоящият състав на съда намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е
насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен
контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата срещу постановлението
на съдебният изпълнител, с което е отказано намаляването на разноските за
заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение, е основателна.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I
"Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките
му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната,
разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.
В разглеждания случай по делото няма данни, че
процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно
задълженията си преди инцииране на изпълнителното производство, то настоящият
съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността му за
направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално
представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от
взискателя като разноски адвокатско възнагражедение настоящият състав на съда
намира следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в
изпълнителния процес – Определение № 403/01.112.2004 г. по ч. гр. д. №
1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от
ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не обвързан от
предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело претендираните
разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение са в размер на
общо 2100 лева. Органът по изпълнението с обжалваното постановление е отказал
да намали същите до сумата от 200 лв., като с настоящото производство длъжникът
по изпълнителното дело цели намаляването им именно до посочения размер, като
счита, че само тази сума е дължима по посочените в жалбата съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая
изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да
се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и
други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В
конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство
освен първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител,
процесуалният представител на взискателя не е извършил други действия, насочени
към удовлетворяване на процесните вземания. Като такива не може да бъде оценена
и молбата за възобновяване на изпълнителното производство от 26.02.2020 г., към
която е приложен препис от определението на ВКС по допускане на решението в
посочената част до касационно обжалване. В молбата за образуване на
изпълнителното дело е посочен способ на изпълнение, но същият е бланкетно
формулиран – „изпълнението да бъде насочено върху банкови сметки на длъжника
чрез налагане на запор“. Впечатление прави освен това и обстоятелството, че
запорът на вземанията на длъжника по банкова сметка *** „Централна Кооперативна
банка“ АД е наложен едновременно с поканата за доброволно изпълнение, изпратена
до длъжника. Видно е, че в конкретния случай длъжникът по изпълнителното дело е
предприел действия по спиране изпълнението на въззивното решение по допустим от
процесуалния закон начин, при което след внасяне на надлежно обезпечение
изпълнението е спряно още преди да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение.
От последното за длъжника не следва да произтичат неблагоприятни правни
последици, извън предвидените в законите /законна лихва за забава върху
вземането за главница/, т.е. обстоятелствата, че липсва доброволно изпълнение в
срока за това след получаване на поканата и че изпълнителното производство е
спряно с постановление на съдебния изпълнител, не повишава фактическата и
правна сложност на делото.
Ето защо основателни в тази връзка се явяват
доводите на жалбоподателя, че от страна на процесуалния представител на взискателя
не са извършени други действия освен депозирането на бланкетна молба за
образуване на изпълнителното дело и такава за неговото възобновяване. Обстоятелството,
че в молбата за образуване е посочен способ за принудително изпълнение не
повишава нито правната и фактическа сложност на делото, нито обема на
процесуални усилия, извършени от пълномощника на взискателя по изпълнителното
дело. Краткият период от образуване на изпълнителното дело на 11.03.2019 г. до
спирането му с постановление на съдебния изпълнител на 14.03.2019 г., в който
период дори не е изтекъл срокът за доброволно изпълнение, не предполага особено
голяма активност от страна на процесуалния представител на взискателя, каквато
в случая не е и проявена, доколкото за посочения период е депозирана единствено
молбата за образуване на изпълнителното дело.
С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение относно различния
обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния
представител на взискателя, респ. необходимостта
от извършване на тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки
предвид етапа, на който производството по делото е спряно, съдът намира, че
дължимо в случая е възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от Наредбата по
изложените вече съображения и доколкото се констатира, че извън молбата за
образуване на производството и молбата за възобновяване на същото не са
извършени и други действия по процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнителното дело с цел удовлетворяване на парични вземания, за събирането
на които е образувано производството.
Както вече се посочи към настоящия момент
производството по делото е възобновено, като след това не са предприети други
действия от страна на взискателя чрез процесуалния му представител, насочени
към удовлетворяване на остатъка от вземането, предвид което основателни към
настоящия момент се явяват оплакванията на жалбоподателя по размера на разноските
за адвокатско възнаграждение, приети от съдебния изпълнител по делото. Същите
следва да бъдат намалени до сумата от 200 лв., за подаване на молба за
образуване на изпълнително дело съобразно искането, съдържащо се в депозираната
жалба. Останалата част от хонорара следва да остане в тежест на взискателя,
който се е съгласил да го заплати при условията на свобода на договарянето.
Във връзка с оплакванията на жалбоподателя относно
размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се посочи на първо място, че от
материалите по делото не се установява какъв размер на тази такса съдебният
изпълнител е приел в производството, доколкото същите са посочени в общ размер
заедно с всички останали такси по изпълнението. От друга страна, в обжалваното
постановление съдебният изпълнител не се е произнесъл по искането за намаляване
на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, съдържащо се във възражението, с което е бил
сезиран. Ето защо в тази част, жалбата следва да бъде върната на съдебния
изпълнител, за постановяване на акт по същество на отправеното искане за
намаляване размера на пропорционалната такса.
Предвид изводите, до които съдът достигна, жалбата в
посочената по-горе част относно приетите разноски за адвокатско възнаграждение,
заплатено от взискателя, следва да бъде преценена като основателна - дължимите
от жалбоподателя в изпълнителното производство разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се намалят до сумата от 200 лева. В останалата част,
доколкото не са налице предпоставките съдът да се произнесе, жалбата не може да
бъде преценена като основателна или не, тъй като не е налице произнасяне по
искането за намаляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. По наведените в тази връзка
оплаквания следва да се произнесе съдебният изпълнител.
По разноските за настоящото производство:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо че жалбата е частично уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е
постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикания
спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен
изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното
производство със свое поведение или действие. Ето защо взискателят не може да
носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
По тези съображения съставът на съда счита, че разноски не следва да бъдат
присъждани за производство пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление, изх. № 1866/28.02.2020 г.
по изпълнително дело № 20198590100145 по описа на
частен съдебен изпълнител С.С. с рег. № 859 в регистъра на КЧСИ, с район на
действие - СГС, в частта, с която е отказано да се намалят разноските по посоченото
изпълнително дело за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя и
вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ постановление, изх. № 1866/28.02.2020 г., по изпълнително дело №
20198590100145 по описа на частен
съдебен изпълнител С.С. с рег. № 859 в регистъра на КЧСИ, като
НАМАЛЯВА разноските, по изпълнително дело № 20198590100145 по описа на частен
съдебен изпълнител С.С. с рег. № 859 в регистъра на КЧСИ, за адвокатското
възнаграждение, заплатено от взискателя на неговия процесуален представител, от
сумата в размер на 2100 лева до сумата от 200 лева.
ВРЪЩА делото на частен съдебен изпълнител С.С. с рег. № 859 в регистъра на
КЧСИ за произнасяне по искането за намаляване на пропорционалната такса по т.
26 ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.