Решение по дело №566/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 334
Дата: 14 май 2025 г.
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20252120200566
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Бургас, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120200566 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. В. С., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 810369-F803577/******** г., издадено от началник на отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, с
което на жалбоподателката, на основание чл. 273 ДОПК, за нарушение по чл. 13, ал. 1
ДОПК, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на НП.
Жалбоподателката редовно уведомена се явява лично и с адв. Т.. Поддържа жалбата и
претендира отмяна на обжалваното НП, както и присъждане на разноски за платено
адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които доразвива поддържаните в
жалбата възражения срещу НП.
АНО, редовно уведомен, представлява се от юрисконсулт С. оспорва жалбата и моли да
бъде оставена без уважение, а обжалваното НП потвърдено. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
С резолюция на началника на ГД „Фискален контрол“ било възложено на служители от
НАП, в това число и свидетелката Т. Л. да извършат проверка на търговско дружество „М.
1
БГ“ ЕООД, извършващо търговска дейност чрез онлайн магазин. Служителите от НАП
извършили контролна поръчка онлайн, като пратката била адресирана за получаване в офис
на „Е.“, находящ се в гр. Бургас, ул. ***********. На ******** г. в 14:42 часа свидетелката
Л. заедно с друг служител от НАП – В.В. отишли в офиса на „Е.“ да извършат проверка на
„М. БГ“ ЕООД. На място ги обслужила жалбоподателката в качеството си на служител на
пощенския оператор „Е. Е.“ ООД. Жалбоподателката предоставила на проверяващите
пратката за получаване, като служителите по приходите заплатили стойността от 35 лева, за
което жалбоподателката издала системен бон и електронно изявление. Служителите на НАП
се легитимирали и уведомили жалбоподателката, че извършват проверка на „М. БГ“ ЕООД.
Служителите на НАП изискали от жалбоподателката да им предостави личната си карта, за
да я впишат в протокола за извършената проверка, като лице, което е присъствало при
извършване на проверката. Отделно от това изискали от жалбоподателката да попълни и
декларация обр. Кд126. Жалбоподателката отказала да подпише протокола за проверката,
както и отказала да предостави документ за самоличност и да попълни декларация обр. Кд
126. Същевременно възникнала конфликтна комуникация между проверяващите и
жалбоподателката по отношение на заявено желание от проверяващите при връщане на
пратката на провереното дружество, в нея да добавят и протокола от извършената проверка.
Жалбоподателката им обяснила, че съгласно вътрешни правила на куриерското дружество
при връщане на пратка, нейното съдържание не може да бъде променяно. Предвид отказа на
жалбоподателката да представи документ за самоличност служителите на НАП, поискали
съдействие от органите на МВР. На място били изпратени полицейски служители, на които
жалбоподателката представила личната си карта. Служителите на НАП вписали в протокола
за извършената проверка сер. АА№ ******* жалбоподателката като лице, присъствало на
проверката, като жалбоподателката отказала да подпише протокола. На ******** г.
свидетелката Л. съставила срещу жалбоподателката АУАН за извършено нарушение по чл.
13, ал. 1 ДОПК за това, че не е оказала съдействие на органите по приходите. Впоследствие
било издадено и обжалваното в производството
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и устни доказателствени средства. Показанията на
свидетелите Л., В. и П. са обективни, последователни и безпротиворечиви, поради което
съдът ги кредитира при установяване на фактическата обстановка по делото. Фактите по
делото се установяват и от наличните в преписката писмени доказателства. Събраните по
делото доказателствата са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
2
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на материалния закон, което обуславя отмяна на обжалваното
наказателно постановление. С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът
намира, че неправилно контролният орган е приел, че с поведението си жалбоподателката е
осъществила състав на нарушение по чл. 13, ал. 1 ДОПК. Съгласно посочената разпоредба
участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят
информация при условията и по реда на този кодекс на органа по приходите и публичния
изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл. 12, ал. 1 - 4. От съдържанието на чл.
12, ал. 1-4 ДОПК се установява, че предвидените в нормата правомощия са свързани с
осъществяваната дейност на органите при извършване на проверки и ревизии на
подлежащите на проверка лица, включително санкциониране при установени нарушения. В
таи връзка законодателят е предвидил участниците в проверките да оказват съдействие на
органите, като безспорно се касае за съдействие за извършване на проверката, т.е. за
подпомагане на органите за установяване на констатации във връзка с дейността на
проверените лица. Предвид установените по делото факти, съдът намира, че
жалбоподателката не е нарушила разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ДОПК. От събраните
доказателства – показанията на свидетелката Л. и писмените доказателства – протокол за
извършена проверка сер. АА №******* се установява, че служителите на НАП са
упражнили правомощията си, като жалбоподателката е съдействала за извършване на
контролната покупка на поръчаната стока. Жалбоподателката е издала и необходимите
документи –системен бон и изявление, като включително се установява от показанията на
свидетелката Л., че при проверката не е било констатирано извършено нарушение на
данъчното законодателство от провереното лице. Следователно органът по приходите в
лицето на проверяващите не са били възпрепятствани при извършване на проверката на
дружеството „М. БГ“ ЕООД. Установява се, че при съставяне на протокола от проверката,
жалбоподателката е отказала да предостави личната си карта, за да бъде вписана в протокола
като лице, присъстващо на проверката. Според съда отказът на жалбоподателката не следва
да се квалифицира като нарушение на чл. 13, ал. 1 ДОПК. Жалбоподателката не е била обект
на проверката, както и същата не е служител на провереното лице („М. БГ“ ЕООД) или
негов представител, за да се приеме, че е имала качеството на участник в производството по
извършване на проверката. Независимо от това жалбоподателката е изпълнила
задълженията си като служител на пощенския оператор и е предала пратката на получателя,
като е издала и необходимите документи за осъществената онлайн продажба, съгласно
подписаното между двете дружества („М. БГ“ ЕООД и „Е. Е.“ ООД) споразумение. В тази
връзка са и установените от контролния орган констатации за спазване на данъчното
законодателство от провереното лице. Отказът на жалбоподателката да подпише протокола
от извършената проверка не следва да се определи като отказано съдействие по смисъла на
чл. 13, ал. 1 ДОПК. В случай, че участник в проверката откаже да подпише документ,
изготвен в хода на проверката в това число и протокол, органът следва да оформи
документът по начин, за да се удостовери отказът, като отказът безспорно не препятства
3
органът да извърши проверка и да осъществи правомощията си. В настоящата хипотеза е
било поискано съдействие от органите на МВР, като видно от протокола (л. 21)
полицейските служители са вписани като свидетели на отказа на жалбоподателката да
подпише протокола.
На следващо място в таз насока са и разсъжденията на съда по отношение на второто
вменено на жалбоподателката неправомерно действие, определено като отказано
съдействие, а именно отказа да попълни декларация обр. Кд126 от лице, работещо на
трудово или гражданско правоотношение. Предвид обстоятелството, че предмет на
проверката е била дейността на дружеството „М. БГ“ ЕООД за извършвани онлайн
продажби, отказът на жалбоподателката да попълни подобна декларация, като служител на
друго дружество („Е. Е.“ ООД) отново според съда не следва да се квалифицира като
действие, препятстващо извършената на „М. БГ“ ЕООД проверка. Данните, съдържащи се в
декларацията като например работодател, работно място и работно време, размер на
възнаграждението и други сведения за трудовото или гражданско правоотношение на
жалбоподателката, не са относими към предмета на проверката за спазване на данъчното
законодателство от страна на „М. БГ“ ЕООД. Ето защо според съда отказът на
жалбоподателката да попълни посочената декларация, също не представлява отказ да се
окаже съдействие на органите по приходите да осъществят правомощията си при процесната
проверка.
Като заключение следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства
(свидетелските показания и писмените доказателства) категорично се установява, че
жалбоподателката като представител на пощенския оператор не е препятствала органите по
приходи да извършат проверка на лицето, а напротив изпълнила е задълженията си, в
резултат на което проверяващите не са установили извършени нарушения на данъчното
законодателство от провереното лице („М. БГ“).
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателката следва
да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от
писмено доказателство –фактура, по банков път е бил платен пълният размер на
възнаграждението 600 лева, включително с ДДС. Т.е. размерът на ДДС е платен от
жалбоподателката като част от размера на възнаграждението и следователно за нея тази
сума представлява реално направени разноски, които подлежат на присъждане. Ето защо
съдът намира, че претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева е основателна.

Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 810369-F803577/******** г., издадено от
началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при НАП, с което на Д. В. С., ЕГН **********, на основание чл. 273
ДОПК, за нарушение по чл. 13, ал. 1 ДОПК, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Д. В. С., ЕГН **********
сумата от 600 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5