Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 02.10.2020
Град Стара Загора
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На девети
септември Година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка
Димитрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Атанасов
административно
дело номер 1428 по описа за 2020 година.
Обжалвана
е заповед № 10-00-402/24.02.2020
г. на кмета на Община Стара Загора, с която е признато на наследниците на А.Б.Б.
правото да придобият собственост върху имот № 331.43, с площ от 500 кв.м., по
неодобрен план на новообразуваните имоти, местност „Найденови пръти”, землище
на с. ..., област Стара Загора съгласно протокол на Комисията
по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при
граници и съседи: 331.537, 331.595, 331.44 и 331.590.
Жалбоподателите М.П.Д., С.В.В., Т.В.Д., К.Б.К., В.Т.Б. и В.И.В. твърдят в жалбата, че не са доволни от Заповед
№ 10—00—402/24.02.2020
г. на кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка
с § 62, ал. 3 от ПЗР на постановление № 456 на Министерския съвет от
11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и
протокол от 02.05.2018г. на комисията, назначена със Заповеди № 10-00-244/15.02.2017г.;
№ 10-00-1985/02.10.2017г., № 10-00-20/09.01.2018г. и № 10-00-619/02.05.2018г.
на основание § 62, ал. 1 от ПЗР към постановление № 456/11.12.1997г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, е
признато на наследниците на А.Б.Б. ***, да придобият собственост върху имот № 331.43,
с площ от 500 кв.м. по неодобрен план на новообразуваните имоти, местност
„Найденови пръти”, землище на село ..., област Стара Загора съгласно
протокол на Комисията по чл. 286, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и съседи: 331.537.; 331.595;
331.44 и 331.590. Жалбата подавали в качеството на
наследници на К.Б.С., като с Решения №, № 25275/16.04.1999г.; 25227/28.06.1999г.
на ПК - Стара Загора им било възстановено правото на собственост върху
земеделски земи в землището на село ..., община Стара Загора, попадащи в
обхвата на действие на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което притежавали
активна легитимация да атакуват всички заповеди по § 62 ал. 3 и ал. 9 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ и § 4к, ал. 6 и ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в това число и процесната заповед. Считат, че за да е налице правото да се
придобие собственост върху предоставените за ползване земеделски земи по §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо да са изпълнени следните материалноправни
предпоставки при условията на кумулативност: 1.
заявяване на правото до 31.01.1998г. - условие за допустимост на
производството; 2. право на ползване върху земеделски земи, което било предоставено
по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967г., Указ №
922 на Държавния съвет от 1989г. постановления на Министерския съвет № 21 и 23
от 1963г., № 12 от 1971г., № 76 от 1977г., № 1 от 1981г., № 11 от 1982г., № 30
от 1985г., № 26, 58 и 67 от 1987г. и № 34 от 1989г. и 3. сграда, която е
построена върху земята до 1 март 1991г. В конкретния случай, наследниците на А.Б.Б. нямали качеството на лица по смисъла на §4а, ал.1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ и §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, на които е предоставено правото на ползване
на земи по §4 от ЗСПЗЗ, за тях бил изтекъл предвиденият в закона преклузивен срок - 31.01.1998г. за депозиране на заявление
пред компетентната администрация, нямало доказателства за реализирано
строителство на сезонна постройка в имота. Не бил налице оригинален документ,
удостоверяващ предоставеното право на ползване на наследниците на А.Б.Б. (§61, ал.2, т.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ), както и на техния
наследодател. Под "сграда" по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ следвало да се разбират тези
постройки за сезонно ползване и инвентар, които отговарят на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ(отм.), вр.
чл.177, ал.З от Наредба №
5 за правила и норми по ТСУ (отм.) - състоят се най-малко от
помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс и помещение за
складиране на инвентара. Сградите не следвало да са от категорията на тези по § 1в, ал.З от ПЗР на ППЗСПЗЗ, според които не били сгради по
смисъла на § 4а от ПЗР на ЗС. Действително в
обжалваната заповед било цитирано строително разрешение № 145/12.06.1998г., но
не били налице данни дали в имота е построена сграда, ако е построена такава,
дали е построена до 31.03.1991 г. и дали сградата е постройка за сезонно
ползване и инвентар, която отговаря на чл.108,
ал.7
от ППЗТСУ(отм.), вр. чл.177, ал.З от Наредба №
5 за правила и норми по ТСУ (отм.) Молят съда да има предвид, че
обжалваната заповед е немотивирана. В същата липсвали каквито и да било
изложени фактически и правни основания, дори липсвало позоваване на конкретен
Протокол, съставен от Комисията по § 62 ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Така
констатираното нарушение водело до неспазване на установената форма за издаване
на административните актове. За да е мотивирана заповедта по § 62 ал. 3 ПЗР
ППЗСПЗЗ било необходимо мотивирано решение на комисията по § 62 ал. 2 ПЗР
ППЗСПЗЗ, която след като представи конкретно становище за всяко отделно искане,
ще обезпечи на Кмета на Община Стара Загора възможността да мотивира отказ или
признаване на правата на съответния ползвател. Липсата на мотиви винаги
съставлявала съществено процесуално нарушение, което опорочавало в съществена
степен издадения административен акт, тъй като лишавало контролиращата го
инстанция да провери неговата правилност. Този факт сам по себе си бил
достатъчен да се отмени процесната заповед като
незаконосъобразна. Молят съда да има предвид, че Кметът на общината е длъжен да
назначи комисия която да разгледа постъпилите заявления по § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в едномесечен срок,
считано от 31 януари 1998 г. В настоящия случай, кметът на Община Стара Загора
не сторил това в срок, като предприел действия по разглеждане на постъпили
молби от ползватели едва през 2017год. и 2018г, като съответно издал Заповеди № 10-00-244/15.02.2017г.;
№ 10-00-1985/02.10.2017г., № 10-00-20/09.01.2018г. и № 10-00-619/02.05.2018г. за
създаване на комисия, която да разгледа заявленията по § 61 ПЗРППЗСПЗЗ, а
самата атакувана заповед била издадена на 24.02.2020 г. Това от своя страна
представлявало съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на
атакувания индивидуален административен акт. Молят съда да постанови съдебно решение,
с което да отмени обжалваната Заповед № 10 - 00 - 402/24.02.2020 г. на кмета на
Община Стара Загора като неправилна и незаконосъобразна. Молят да им бъдат
присъдени всички направени по делото разноски.
Ответникът по жалбата Кмет на Община
Стара Загора взема становище, че жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че са налице
предпоставките по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността от
ползвателя.
Заинтересованите
страни Б.А.Б. и С.А.Б. вземат становище, че обжалваната заповед е
законосъобразна.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на валидността и
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1,
вр. с чл. 146 АПК,
намери за установено следното.
С
оспорената заповед № 10-00-402/24.02.2020
г. кметът на Община Стара Загора е признал на наследниците на А.Б.Б. правото да
придобият собственост върху имот № 331.43, с площ от 500 кв.м., по неодобрен
план на новообразуваните имоти, местност „Найденови пръти”, землище на с. ...,
област Стара Загора съгласно протокол на Комисията по чл.
28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и съседи:
331.537, 331.595, 331.44 и 331.590.
С
представеното по делото решение № 25275/16.04.1999 г. на ПК - Стара Загора е
възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари граници
на наследниците на К.Б. С.върху за земеделски земи в землището на с....,
местности Равна усойна и Атюрен, находящи
се в терен по § 4. Видно от удостоверение за наследници № 3034/03.06.2019 г. на
Община Стара Загора, жалбоподателите са наследници на К.Б. Стоянов, починал на 20.10.1975
г. С оглед на това съдът счита, че жалбоподателите са легитимирани да оспорят горепосочената
заповед на кмета на Община Стара Загора.
Обжалваната
заповед е издадена от кмета на Община Стара Загора, който е овластен
по силата на §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ да издаде заповед за придобиването на
правото на собственост върху новообразуваните имоти. Заповедта е издадена в
установената от чл.59 АПК писмена форма. При издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи
до липса на волеизявление и обуславящи на това основание нищожност на акта. От
доказателствата по делото не се установява при издаването на акта
административният орган да е преследвал цел, различна от законоустановената,
която не би могла да се постигне с никакъв акт, нито на същия, нито на който и
да било друг орган. По тези съображения съдът намира, че оспорената заповед № 10-00-402/24.02.2020
г. на кмета на Община Стара Загора
представлява валиден административен акт.
В
жалбата е направено искане за отмяна на оспорения административен акт поради
неговата незаконосъобразност. Жалбата е подаден в срок, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
За
издаването на атакуваната заповед за придобиване на правото на собственост
върху новообразуван имот административният орган е бил сезиран със заявление №
0901161/02.07.1992 г., подадено от А.Б.Б..
Следователно заявлението е подадено в срока по § 4а, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Действително административният орган е предприел действия по разглеждане на
заявлението далеч след изтичането на срока по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, но
посоченият срок е инструктивен и неспазването му не преклудира
правата на заявителя /в този смисъл решение № 10637 от 17.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1725/2010 г., IV о./. Обжалваната заповед е
мотивирана, тъй като в нея са посочени фактическите основания за издаването й:
отразено е, че към момента на подаване на заявлението за трансформиране на
собствеността имотът представлява овощна градина и че в него е построена
сезонна постройка със строително разрешение № 145/12.06.1989 г.
Така изложените съображения на
административния орган насочват към предпоставките, уредени в хипотезите на
нормите на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Основна
предпоставка за възникване на правото по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е на
лицето да е предоставено право на ползване върху земеделска земя по силата на
актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на
Министерския съвет. Видно от приложеното към административната преписка и
представено в заверен препис по делото решение № 29Б по протокол № 5/30.03.1989
г. на ИК на ОбНС - Стара Загора с приложен към него
списък, на А.Б.Б. е било предоставено ползването на
0,5 дка в местността Седми км. по силата на 26-то ПМС от 23.04.1987 г. /очевидно
се има предвид Постановление № 26 на Министерския
съвет от 23 април 1987 г. за усъвършенстване на системата за самозадоволяване
на населението със селскостопански продукти - Обн.,
ДВ, бр. 37
от 15.05.1987 г. /.
В протокола Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г. е отразено,
че Седми километър и Найденови пръти са наименования на една и съща местност. С
оглед на това съдът приема, че налице първата предпоставка по §4а и §4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост върху новообразуван имот.
Следващата предпоставка за
пораждане на правото по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е върху земята да е построена сграда
до 1 март 1991 г. В разглеждания случай по административната преписка е
представено строително разрешение № 145/12.06.1989 г., с което на А.Б.Б. е разрешено да построи сезонна постройка с площ 23 кв.м.
в местността Седми км. Разпитаният по делото свидетел Б. Г.Б. сочи, че
строителството на постройката е започнало и завършило през 1990 г. За десет дни
била построена сграда с циментов под, стая, салон и тераса. В съдебната
практика последователно се приема, че сезонната постройка има характера на
сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ /в този смисъл решение №
2188/10.04.2000 г. на ВАС по адм. д.№ 5470/99 г., IV о., решение
№ 5506/22.10.1999 г. на ВАС по адм.д.№ 3161/99
г., IV о. и др./. При тези обстоятелства се налага изводът,
че в случая са налице условията по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване право на
собственост върху предоставения за ползване имот.
Видно от мотивите на
обжалваната заповед, административният орган е приел наличието на още едно
основание за уважаване заявлението на А.Б.Б. – към
момента на подаване на заявлението за трансформиране на собствеността имотът е
представлявал овощна градина. Според § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ /в редакцията при
образуване на административното производство/ ползвателят придобива правото на
собственост, когато земята да представлява лозе,
овощна градина или е засята с етеричномаслени култури.
От показанията на свидетеля Б. Г.Б. се установява, че към 1990 г. в имота е
имало овощни дръвчета – кайсии, мушмули, дюли. По делото обаче няма данни
за положението на посочените дръвчета
към релевантния момент - 1 март 1991 г. Поради това съдът
намира, че от събраните доказателства не се установява предпоставката по
§ 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ – земеделската земя да представлява овощна градина.
По тези съображения
следва да се приеме, че заповед № 10-00-402/24.02.2020
г. на кмета на Община Стара Загора като краен резултат съответства на
установените в материалния закон /§ 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ/ изисквания за признаване правото на наследниците
на А.Б.Б. да придобият собственост
върху имот № 331.43, с площ от 500 кв.м., по неодобрен план на
новообразуваните имоти, местност „Найденови пръти”, землище на с. ..., област
Стара Загора съгласно протокол на Комисията по чл.
28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при
граници и съседи: 331.537, 331.595, 331.44 и 331.590. Жалбата срещу същата се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ по жалбата на М.П.Д. ***,
С.В.В. ***, Т.В.Д. ***, К.Б.К. ***9, В.Т.Б. *** и В.И.В.
*** против заповед № 10-00-402/24.02.2020
г. на кмета на Община Стара Загора, с която е признато на наследниците на А.Б.Б.
правото да придобият собственост върху имот № 331.43, с площ от 500 кв.м., по
неодобрен план на новообразуваните имоти, местност „Найденови пръти”, землище
на с. ..., област Стара Загора съгласно протокол на Комисията
по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при
граници и съседи: 331.537, 331.595, 331.44 и 331.590, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето
му пред Административен съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :