№ 561
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500196 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Настоящото въззивно дело е образувано по подадената въззивна жалба №
283935/29.11.2024 г. /видно от писмото на СГС, въз основа на което е образувано
производството, както и от разпореждането на зам.председателя на САС за образуване на
делото/ срещу решение № 260550/31.10.2024 г., по гр.д.№ 10938/2018 г. на Софийски
градски съд, ГО, I-21 състав, съдът е отхвърлил предявения от Б. Ц. Я. срещу търговска
банка „Инвестбанк" АД насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 57 ал. 1 от Закона
за платежните услуги и платежните системи, за заплащане на сума от 526 085.19 евро,
предмет на разпоредителни действия, извършени за периода от 10.07.2009 г. до 30.03.2012 г.
от разплащателна сметка с IBAN ********** с титуляр Б. Ц. Я..
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Б. Ц. Я., който моли то да
бъде отменено като въззивния съд уважи предявения от него осъдителен иск. Счита, че
дадената правна квалификация на иска е неправилна, тъй като искът намира своето
основание в разпоредбата на чл.59 от ЗЗД във вр.чл.55 от ЗЗД. Целта на предявеният
насрещен иск била да бъде възстановено полученото без правно основание от трети лица,
обогатили се със сумата 526 085.19 евро в нарушение на договор за кредит овърдрафт на
физическо лице срещу ипотека с No 029-08- ОКФЛ от 21.07.2008 г. По делото било
установено, че не Б. Ц. Я. бил усвоил сумата по кредита в размер 650 000 евро, а трети лица,
които не са имали право да се разпореждат със средства по кредита. Изслушаната
графологическа експертиза заключила, че не Я. бил подписал бордеро W 0032/23.08.2011 г.,
което не било взето предвид от съда. Жалбоподателят поддържа, че извършените от Н. З.
операции не го задължавали, тъй като тя нямала представителна власт за установените
банкови операции. В представеното пълномощно имало добавен ръкописен текст, който не
1
бил приподписан от Я., за което неправилно съдът приел, че е нотариално заверен от
помощник нотариус А. М. при нотариус А. Ч. рег.№ *** на НК. „Инвестбанк" АД
неправомерно се възползвала от пълномощното като неправомерно открила Банковата
сметка с IBAN ********** с титуляр Б. Ц. Я.. Вещото лице по изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза установило, че липсва спесимен от страна на Я. за евровата сметка.
Единствения спесимен бил на Н. З. за левовата сметка, открита една година по-късно. По
делото не било установено основанието за превеждане на сумата 7000 евро по сметка на П.
Ц. М. – директор на банковия клон. Не бил установен начинът на усвояване на сумата 50 000
евро на 25.08.2010 г.
Въззиваемият „Инвестбанк" АД оспорва въззивната жалба.
Считанеоснователно оспорването на дадената от съда квалификация на иска като се
позовава на определение № 263295/29.05.2023 г., с което съдът е допълнил доклада по
делото. По делото било установено, че оспорените от Я. касови операции са наредени от Н.
З., на която Я. бил предоставил пълномощно, с което й предоставил право да извършва от
негово име банкови операции със сметките му в „Инвестбанк" АД, включително да сключва
договори и да открива нови сметки. Пълномощното било нотариално заверено като банката
не била уведомена от Я. за неговото оттегляне. Обръща внимание, че едва във въззивната
инстанция Я. навеждал довода, че Банковата сметка с IBAN ********** с титуляр Б. Ц. Я. е
неправомерно открита.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното дело е образувано по предявен от Търговска банка
„Инвестбанк" АД гр. София срещу Б. Ц. Я. по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК
установителен иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД, за
признаване за установена дължимостта от ответника на банката ищец на сума от 511 292
евро, частично претендирана сума от главница по договор за банков кредит, за която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 30.11.2013 г. по гр. дело № 46754/2013
г. на СРС.
С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск от първоначалния
ответник Б. Ц. Я., по който след въззивно обжалване и връщане на делото производството
по него е продължило. Б. Ц. Я. е предявил срещу „Инвестбанк" АД осъдителен иск за сумата
от 526 085.19 евро, след като съдът частично е прекратил делото в частта му по претенциите
на ищеца по насрещния иск за лихва /проста, обикновена, срочна, дължима, наказателна и
мораторна/, неустойки, такси, комисионни, застрахователни премии и разноски, начислени
върху всяка една от претендираните суми от датата на усвояването й, като разпореждането в
тази част е влязло в сила на 13.09.2022 г. /л. 519/.
Ищецът по насрещния иск Б. Ц. Я., твърди /том II л. 491-493/, че от негови
банкови сметки при ответника по насрещния иск търговска банка „Инвестбанк" АД гр.
София били извършени разпореждания от неупълномощени лица и без правно основание с
парични средства, както следва:
1./ С платежно нареждане от 23.09.2010 г. била преведена сумата от 7000 евро
от банкова сметка на Б. Ц. Я. № ********** по банкова сметка № ********** с титуляр П.
Ц. М., който представлявал клон „Витоша" на „Инвестбанк" АД.
2./ От банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я. на 10.07.2009 г. била
усвоена на каса сума от 100 000 евро. Ищецът по насрещния иск твърди, че сумата била
усвоена без да бъде представено писмено искане за усвояване на суми от кредита по образец
на банката.
2
3./ От банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я. на 30.07.2009 г. била
усвоена на каса сума от 20 000 евро. Ищецът по насрещния иск твърди, че сумата била
усвоена без да бъде представено писмено искане за усвояване на суми от кредита по образец
на банката.
4./ От банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я. на 11.09.2009 г. била
усвоена на каса сума от 3840 евро. Ищецът по насрещния иск твърди, че сумата била
усвоена без да бъде представено писмено искане за усвояване на суми от кредита по образец
на банката.
5./ От банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я. на 28.09.2009 г. била
усвоена на каса сума от 143 505 евро. Ищецът по насрещния иск твърди, че сумата била
усвоена без да бъде представено писмено искане за усвояване на суми от кредита по образец
на банката.
6./ От банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я. на 30.09.2009 г. била
усвоена на каса сума от 153 288 евро. Ищецът по насрещния иск твърди, че сумата била
усвоена без да бъде представено писмено искане за усвояване на суми от кредита по образец
на банката.
7./ От банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я. на 14.10.2009 г. била
усвоена на каса сума от 1157,19 евро. Ищецът по насрещния иск твърди, че сумата била
усвоена без да бъде представено писмено искане за усвояване на суми от кредита по образец
на банката.
8./ От банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я. на 19.10.2009 г. била
усвоена на каса сума от 2800 евро. Ищецът по насрещния иск твърди, че сумата била
усвоена без да бъде представено писмено искане за усвояване на суми от кредита по образец
на банката.
9./ От банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я. на 25.09.2010 г. била
усвоена на каса сума от 50 000 евро. Ищецът по насрещния иск твърди, че сумата била
усвоена без да бъде представено писмено искане за усвояване на суми от кредита по образец
на банката.
10./ От банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я. на 20.09.2010 г. била
усвоена на каса сума от 33 000 евро. Ищецът по насрещния иск твърди, че сумата била
усвоена без да бъде представено писмено искане за усвояване на суми от кредита по образец
на банката.
11./ От банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я. на 22.11.2011 г. била
усвоена на каса сума от 4895 евро. Ищецът по насрещния иск твърди, че сумата била
усвоена без да бъде представено писмено искане за усвояване на суми от кредита по образец
на банката.
12./ От банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я. на 14.03.2012 г. била
усвоена на каса сума от 4990 евро. Ищецът по насрещния иск твърди, че сумата била
усвоена без да бъде представено писмено искане за усвояване на суми от кредита по образец
на банката.
13./ От банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я. на 30.03.2012 г. била
усвоена на каса сума от 1610 евро. Ищецът по насрещния иск твърди, че сумата била
усвоена без да бъде представено писмено искане за усвояване на суми от кредита по образец
на банката.
14./ От банкова сметка N° ********** с титуляр Б. Ц. Я. на 23.08.2011 г. била
усвоена на каса сума от 3000 евро. Ищецът по насрещния иск твърди, че сумата била
усвоена без да бъде представено писмено искане за усвояване на суми от кредита по образец
на банката.
Ищецът по насрещния иск Б. Ц. Я. твърди, че сумата от 7000 евро, била
преведена от негова банкова сметка в банкова сметка на П. Ц. М. - управител на клон, без
3
правно основание. Останалите суми според твърденията на ищеца по насрещния иск били
теглени от неизвестни лица без негово знание и съгласие.
При тези твърдения Б. Я. е поискал от съда да осъди ответника по насрещния
иск „Инвестбанк" АД гр. София да му заплати сума от 526 085.19 евро, с твърдение за
получаването й без правно основание.
Ответникът по насрещния иск „Инвестбанк" АД оспорва иска като възразява,
че сумите са били изтеглени от Б. Ц. Я. чрез неговия пълномощник Н. В. З.. За сумата от 50
000 евро, за която ищецът по насрещния иск твърди, че била изтеглена на 25.08.2010 г.,
ответникът по насрещния иск твърди, че сумата не била усвоена на 25.08.2010 г., поради
неявяването на ищеца, а на следващия ден 26.08.2010 г. от пълномощника на ищеца Н. В. З.,
с която твърди, че Б. Ц. Я. е живеел на съпружески начала. Поддържа, че Я. не положил
дължимата грижа за информирането си за състоянието и движението на банковата му
сметка. Счита, че сумите, които са били предмет на оспорените от него разпореждания, са
получени от ищеца реално. Евентуално прави възражение за прихващане между сумите, за
които е прието, че липсват документи за усвояването им или които не са усвоени и
непретендираната от банката разлика до общия размер на дължимата главница от 650 000
евро. Прави въражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца по насрещния
иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства при разглеждане на насрещния иск, прие за установено следното:
По делото е представен договор за откриване и водене на разплащателна
сметка от 29.09.2008 г., от който се установява , че Б. Ц. Я. е бил титуляр на банкова
разплащателна сметка в евро с IBAN ********** в „Инвестбанк“ АД, открита на 29.09.2008
г. в клон "Витоша" на банката /том I л. 340/.
В „Инвестбанк“ АД е представено пълномощно/том I л. 339, том II л. 581/, по
силата на което Б. Ц. Я. е упълномощил Н. В. З. с множество права, между които и с
правото да го представлява пред „Инвестбанк“ АД като внася парични средства за
захранване на сметките му, да оперира с тях /тегли, нарежда, прехвърля и др./, включително
и да ги закрива; да сключва договори и да въвежда нови услуги по сметките. С ръкописен
текст е допълнен печатния текст с: „открива нови банкови сметки без ограничения по
условията“.ищеца по насрещния иск Я. на упълномощено лице Н. В. З.. Пълномощното е с
нотариална заверка на подписа на Б. Ц. Я. , извършена от помощник-нотариус А. М., при
нотариус А. Ч. на 24.09.2008 г. като нотариусът е поставил печат и е подписал и
допълването с ръкописвия текст.
По делото е разпитан като свидетел П. Ц. М., от чиито показания се
установява, че се познава с Б. Ц. Я. и са в приятелски отношения, които включвали и
финансови отношения. Знаел от документи, че му била преведена сумата 7 000 евро, но не
можел да уточни основанието на превода. Поради това, че бил директор на клон Витоша, в
който били сметките на Б. Ц. Я. , знаел, че със сметките на Б. Ц. Я. оперира самия той и по-
често Н. В. З..
По делото е разпитана като свидетел Н. В. З., от чиито показания се
установява, че е подписвала документи от кантората на Б. Я., но че не помни кои от
документите е подписвала тя. Някои от документите подписвала под заплаха от страна на П.
М..
От приложените по делото документи с отговора на насрещната искова молба
и от съдебно-счетоводната експертиза се установяват следните банкови операции с парични
средства от банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я.: 1./ на 10.07.2009 г. теглене на
каса на сума от 100 000 евро от банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я., с
4
нареждане-разписка № Р00606 от 10.07.2009 г., представено в том I л. 183, том II л. 550; 2./
на 30.07.2009 г. теглене на каса на сума от 20 000 евро от банкова сметка No ********** с
титуляр Б. Ц. Я., с нареждане-разписка № Р00349 от 30.07.2009 г., фигурираща в том I л. 198,
том II л. 552; 3./ на 11.09.2009 г. продажба на валута от 3840 евро от банкова сметка №
********** с титуляр Б. Ц. Я., с бордеро № W0014 от 11.09.2009 /том I, лист 216, том II, л.
555/; 4./ на 28.09.2009 г. продажба на валута от 143 505 евро от банкова сметка №
********** с титуляр Б. Ц. Я. и прехвърляне на сумата по разплащателна сметка в лева с
бордеро № W0015 от 28.09.2009 г. /том I л. 221, том II л.557/; 5./ на 30.09.2009 г. продажба на
валута от 153 288 евро от банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я. и прехвърляне на
сумата по разплащателна сметка в лева с бордеро № W0042 от 30.09.2009 г. /том I л. 224, том
II л. 560/; 6./ на 14.10.2009 г. теглене на каса с продажба на валута на сума от 1157,19 евро от
банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я., с бордеро № W0005 от 14.10.2009 г. /том I
л. 233, том II л. 563/; 7./на 19.10.2009 г. служебна операция за погасяване на задължение със
сума от 2800 евро от банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я., за която е издаден
мемориален ордер № Р00638 от 19.10.2009 г. /том I л. 234, том II л. 565/; 8./ на 25.08.2010 г.
неизвършено теглене на каса на сума от 50 000 евро от банкова сметка № ********** с
титуляр Б. Ц. Я. - заявка за теглене на 50000 евро /том I л. 264/ но без усвояване /ССЕ стр. 6
том II л. 792/; 9./ на 20.09.2010 г. теглене на каса на сума от 33 000 евро от банкова сметка №
********** с титуляр Б. Ц. Я., с нареждане-разписка № Р00840 от 20.09.2010 г. /том I л. 273,
том II л. 567/; 10./ на 23.09.2010 г. превод на сума от 7000 евро от банкова сметка №
********** с титуляр Б. Ц. Я., по банкова сметка № BG82IORT80941400014900 с титуляр П.
Ц. М. /том I л. 279, том II л. 570/; 11./ на 22.11.2011 г. продажба на валута и теглене на каса
на сума от 4 895 евро от банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я., с бордеро №
W0037 от 22.11.2011 г. /том I л. 315, том II л. 573/; 12./ на 14.03.2012 г. теглене на каса на
сума от 4990 евро от банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я., с нареждане разписка
№ Р00518 от 14.03.2012 г. /том I л. 327, том II л. 576/; 13./ на 30.03.2012 г. теглене на каса на
сума от 1610 евро от банкова сметка № ********** с титуляр Б. Ц. Я., с нареждане разписка
№ Р00492 от 30.03.2012 г. /том II л. 579/.
По делото е изслушана съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещото
лице Г. Б. Д.. От заключението му се установява, че в разпоредителните документи,
обективиращи извършените и описани по-горе банкови операции, включително банковия
превод на сумата от 7000 евро от сметката на Б. Ц. Я. в полза на П. Ц. М., са подписани от
лицето Н. В. З. /част „Заключение на СГЕ, стр. 19-20, том II, л. 720-721/.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.57, ал.1 от Закона за платежните услуги
и платежните системи /обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., и отменен ДВ бр.20 от 06.03.2018 г./,
с който е уредена отговорността на доставчика на платежни услуги за неразрешени
платежни операции като съгласно ал.1 в случай на неразрешена платежна операция
доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на
неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка
на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената
платежна операция.
Първоинстанционният съд с определение № 263295/29.05.2023 г. съдът е
допълнил изготвения доклад на делото, указал на страните относимите към предмета на
делото обстоятелства, които следва да се докажат и според настоящият съдебен състав е
посочил фактите, подлежащи на доказване и разпределил доказателствената тежест
съобразно чл.57, ал.1 от ЗПУПС. По тези съображения въззивният съд не е дал нови
указания към страните.
Неоснователно съдът намира становището на въззивника, че основанието на
иска следва да бъде чл.59 ЗЗД или някоя от хипотезите на чл.55 от ЗЗД, тъй като при тях
5
иска е насочен срещу лицето, което се е обогатило за сметка на ищеца. В процесния случай
такива твърдения от страна на ищеца не са направени по отношение на ответника
„Инвестбанк" АД. Ищецът твърди, че описаните платежни операции са от неупълномощено
лице и "без правно основание", което първоинстанционният съд правилно е квалифицирал
като твърдение, че ищецът не е давал разрешение за извършените платежни операции.
Според легалната дефиниция в чл.51, ал.1 от ЗПУПС неразрешена е
платежната операция, която е извършена без съгласие на платеца. Съгласно чл.51, ал.3 от
ЗПУПС съгласието за изпълнение на платежната операция се дава по ред и начин, уговорени
между платеца и неговия доставчик на платежни услуги.
По делото е установено, че между страните е сключен договор за
разплащателна сметка от 29.09.2008 г. като Б. Ц. Я. е бил титуляр на банкова разплащателна
сметка в евро с IBAN **********. При неговото представяне по делото с молба от
20.11.2019 г. договорът не е бил оспорен. Банковата сметка с IBAN ********** с титуляр Б.
Ц. Я., е била открита при сключването на договор за кредит овърдрафт на физическо лице
срещу ипотека с No 029-08- ОКФЛ от 21.07.2008 г., като по сметката е следвало да се ползват
паричните суми от овърдрафта, съгласно чл. 2 ал. 2 от договора за кредит /том I л. 11/, за
което ищецът се е съгласил с подписа си по договора за кредит.
По делото е представено предоставено от пълномощно, с което ищецът е
упълномощил Н. В. З. на 24.09.2008 г. да го представлява пред "Инвестбанк" АД с право да
като внася парични средства за захранването на сметките ми, да оперира с тях /тегли,
нарежда, прехвърля и др./, включително и да ги закрива. Ищецът е оспорил дописания
ръкописен текст "Открива нови банкови сметки без ограничение по условията", като по
делото не са ангажирани доказателства кой е дописал текса и кога е станало това. Въпреки
това въззивният съд споделя виждането на първоинстанционния съд, че пълномощното с
което е учредена представителна власт спрямо "Инвестбанк" АД с право на пълномощника
да внася парични средства за захранването на сметките на упълномощителя, да оперира с
тях /тегли, нарежда, прехвърля и др./, включително и да ги закрива е валидно като това, че
ищецът е направил изявлението за упълномощителя е удостоверено по нотариален ред.
Следователно представителната власт спрямо Н. З. е породена и същата е разполагала с
правата, които упълномощителя й е предоставил. В съответствие с чл.39, ал.1 от ЗЗД, съдът
приема, че обемът на представителната власт на пълномощника спрямо "Инвестбанк" АД се
определя според това, което упълномощителят е изявил в самото пълномощно а именно - да
внася парични средства за захранването на сметките , да оперира с тях, да тегли, нарежда,
прехвърля и др., включително и да ги закрива.
Съгласно чл.51, ал.1 вр. ал.3 от ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако
платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, което се дава по ред и начин,
уговорени между платеца и неговия доставчик на платежни услуги.
Съгласно чл.56, ал.1 от ЗПУПС когато ползвателят на платежна услуга
твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно
изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената
6
тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно
регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа
повреда или друг недостатък.
От всички събрани по делото доказателства, обаче, се установява, че именно
платецът /титулярът на платежната сметка - по см. на §1, т. 20 от ДР на ЗПУПС, чрез
изрично упълномощеното от него лице, оторизирано да извършва разпореждания по
сметката посредством представено в банката пълномощно е наредил процесните платежни
операции.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която е установила
подписването на процесните нареждания от страна на титуляра на сметката чрез неговия
пълномощник. Всички описани по-горе банкови операции с парични средства от банковата
сметка на ищеца по насрещния иск са извършени от упълномощеното от самия ищец лице
Н. В. З., която е подписвала платежните документи, видно от заключението на съдебно-
графическата експертиза. Следователно по делото не е установено, че сумата за главницата в
претендирания в насрещния иск размер е била усвоена от трети лица, които не били
упълномощени да се разпореждат и усвояват средства по банковата му сметка. Процесните
платежни операции не са "неразрешени" по силата на чл .57 ал. 1 от Закона за платежните
услуги и платежните системи (отм.), а сумите, които са предмет на банковите операции, не
са усвоени неправомерно и без правно основание, а по силата на изрични волеизявления на
надлежно упълномощено лице.
Ищецът се е позовал на липсата на писмени искания за усвояване на сумите, които
били задължителни според чл. 2 ал. 1 т. 1 от договора за кредит-овърдрафт, но съгласно този
текст такива искания са необходими за усвояване на суми по кредита, а не за разпореждане
със средства по процесната банкова сметка. Искането е предвидено в клаузата на чл. 2 от
договора в интерес на банката кредитор, с оглед осигуряването на налична парична сума -
при касовите операции, или действията по трансфера на наредените парични преводи - при
безкасовите операции. Наличието на разпоредителни документи, подписани от
пълномощника означава, че искане, макар и не писмено, е било отправено от пълномощника
на титуляра до банката. Искането е инкорпорирано в самия платежен банков документ,
подписан от пълномощника - такъв платежен документ не би бил издаден, ако
пълномощникът не е поискал това. След като пълномощното е валидно и дава правомощие
на упълномощеното лице да се разпорежда с парични средства от банковата сметка на
титуляра, извършените по искане на това лице банкови операции са валидни и пораждат
правни последици за титуляра на банковата сметка. Но при наличие на валидно
удостоверена с пълномощно представителна власт на лицето, извършило разпоредителните
действия с парични средства от банковата сметка, на която е титуляр ищецът по насрещния
иск, няма основание за пораждане на отговорност на ответната банка за тези разпоредителни
действия.
Предвид изложеното искът е неоснователен и първоинстанционният съд
законосъобразно и правилно, в съответствие със събраните по делото доказателства го е
уважил, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По направените от страните разноски:
При този изход на делото отговорността за направените във въззивното
производство разноски е на въззивника, който дължи и следва да бъде осъден да заплати и
тези направени от въззиваемия. Дължими са разноски за представителството по делото на
въззиваемия от юрисконсулт по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, които въззивният съд счита
основателни за сумата 360 лева.
Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260550/31.10.2024 г., по гр.д.№ 10938/2018 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-21 състав.
ОСЪЖДА Б. Ц. Я. да заплати на „Инвестбанк" АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК
във вр. чл.78, ал.8 от ГПК сумата 360 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8