№ 156
гр. Благоевград , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501142 по описа за 2020 година
Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна
жалба,подадена от М. Н. Д. ЕГН **********,чрез адв.Ч. против решение №
727 от 30.04.2020г.,постановено по гр.д.№753/2019г. по описа на РС
Сандански.В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт,с който частично е
уважена претенцията на Банка ДСК.Поддържа се,че съдът не е съобразил,че в
случая следва да се приложи чл.147 ЗЗД.Съдът също така не се е съобразил,че
за подписаните допълнителни споразумения Д. като поръчител не е дал
съгласие.В задължението за главницата също така е включена и
капитализирана лихва,което противоречи на закона.Счита,че независимо
дали е налице новация или не,то на доверителят му не е искано съгласие да
отговаря за дълг,за който не е поръчителствал.Моли да се отмени решението.
От другата страна –Банка ДСК е постъпил писмен отговор,с който се
оспорва въззивната жалба.Счита решението за правилно и законосъобразно.
Постъпилата жалба е допустима,подадена в срок,от страна,която има
право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.
1
Съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд провери
валидността и допустимостта на постановеното решение,при което не
констатира основания за нищожност или недопустимост на съдебния акт.По
правилността му съобрази следното:
Предявеният иск е по чл.422 ГПК за установяване на задължение по
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК.
Заповедното производство пред районния съд е било образувано по
заявление на „Банка ДСК“ЕАД срещу длъжниците Л.Б.Т. в качеството му на
кредитополучател и М. Н. Д., в качеството му на поръчител по договора за
кредит за солидарно заплащане на сумата от 5917лева-главница, сумата от
155 лева-такси и разноски, сумата от 554,88 лева-договорна лихва от
28.09.2017 г. до 10.10.2018 г., сумата от 65,06 лева санкционна лихва от
01.03.2018 г. до 10.10.2018 г., за предсрочно изискуемо вземане по договор за
кредит за текущо потребление от 28.07.2006 г., допълнително споразумение
№ 1 от 01.09.2009 г., допълнително споразумение № 2 от 06.08.2010 г.,
допълнително споразумение № 3 от 13.12.2012 г. и допълнително
споразумение № 4 от 30.01.2018 г. към договора за кредит, ведно със
законната лихва от 11.10.2018 г. до изплащане на вземането и разноските по
делото.
Срещу жалбоподателя е издадена заповед №313/06.02.2019г. по ч.гр.д.
№1262/2018 по описа на РС Сандански.Постъпило е възражение в срок от
длъжника Д.,като РС Сандански е указал на заявителя да предяви
установителния иск по чл.42 ГПК.Искът е предявен в указания в чл.415 ал.4
ГПК.
Установено е от представените доказателства,че Банка ДСК е сключила
с Л.Т. договор за кредит за текущо потребление на 28.07.2006г. за сума от
10000 лв.,срок за изплащане 96 месеца и лихвен процент от 12.45 %.За
обезпечаване на изпълнение по договора, Банка ДСК е подписала договор за
поръчителство с Д. на същата дата ,с което той се е задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателя за отпуснатата сума ,съгласно посочените
условия-размер на кредита,срок и размер на лихвения процент.
С Анекс №1 от 01.09.2009г. е подписан анекс между страните по
2
договора,в който срокът за погасяване на дълга е променен на 120 месеца и
лихвения процент е увеличен на 14.95 %.Д. е подписал договор за
поръчителство и за тези условия на дълга.
На 06.08.2010г. е подписан между кредитора и кредитополучателя Т.
допълнително споразумение №2.Уговорен е гратисен период за издължаване
на главницата по кредита от 6 м.,като при неплащане на две поредни
погасителни вноски е уговорена наказателна лихва,която по б.“г“ е била
сторнирана,но при посочените условия се начислява.
На 13.12.2012г. е подписано допълнително споразумение №3,с което се
променя срокът за издължаване на дълга на 120 месеца,считано от
подписване на споразумението,при лихвен процент 14.95.Допълнителното
споразумение е подписано от поръчителя Д..
На 30.01.2018г. е подписано допълнително споразумение №4 между
кредитора и кредитополучателя,с който е прието,че главницата по кредита е
5 681.13 лв. към момента на подписване на споразумението,а целият дълг е
6008.84 лв,включващ главницата от 5681.13 лв., договорна лихва от 288.48
лв.Уговорено е капитализиране на начислената договорна лихва към датата на
подписване на споразумението към главницата,без да се променя срока на
договора.Лихвения процент се променя на 13.45.Няма данни по това
допълнително споразумение да е положен подпис на Д. като поръчител.
По данни на експертизата,последното плащане по кредита е от
30.01.2018г.,а видно от приложеното ч.гр.д.№ 1262/2018 на РС Сандански
заявлението е подадено на 11.10.2018г.
С уведомление до Л.Т. изх.№ 04-20—00694/31.08.2018, банката е
уведомила кредитополучателя,че обявява кредита за предсрочно
изискуем.Писмото е получено лично от Т. на 05.09.2018г.
В т.19.2 от раздела „Отговорност и санкции“ на Общите условия е
уговорено,че при допускане на забава в пащанията на главницата и/или
лихвата над 90 дни,целият остатък от кредита е предсрочно изискуем и
започва да се олихвява с договорения лихвен процент с надбавка за забава 10
пунка.
3
При тези условия,видно е от доказателствата,че са се осъществили
условията,кредитът да стане предсрочно изискуем,тъй като има забава в
плащанията по него повече от 90 дни.
РС Сандански съобразно даденото заключение от експерта
счетоводител е приел,че остатъка от задължението е 5917 лв. главница и
345.70 договорна лихва.,като е приел,че вземането на банката е в тези
размери.
При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази
следното:
С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо
кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на
кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, има право
на регрес срещу длъжника за всичко, което е платил – главница, лихви,
разноски, със законната лихва от деня на плащането.
Установено е валидно възникнало задължение към ищеца от страна на
кредитополучателя Т.,а така също и валидно възникнало правоотношение за
поръчителство между банката и Д...
Според даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1
ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо,
ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. В този случай предсрочната
изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че
счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника -
кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока.
От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем
както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на
поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по
4
чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е
изтекъл.
На настоящия състав е известно,че е налично производство пред
Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС по тълк.
дело № 5/1019 г., образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от
31.10.2019г.,предвид констатираната противоречива съдебна практика по
следния правен въпрос: "При уговорено погасяване на главното задължение
на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече 6-м. срок по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД – дали от датата на падежа на всяка вноска или от
настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на
предсрочна изискуемост?"
И тъй като въпросът не е разрешен ,настоящият състав изразява
своето становище по казуса. В конкретната хипотеза не е налице задължение
с еднократно изпълнение, а кредитиране с продължавано изпълнение, при
което главницата се връща на равни вноски, с фиксирани падежи по
погасителен план, а лихвата се начислява текущо върху ползваната главница
в размер, актуализиращ се текущо при всяка погасителна вноска. Главницата
по предоставени в заем средства и уговорената за ползването лихва
представлява едно цялостно задължение, престирано еднократно от
кредитора, като разсрочването му на части не придава периодичен характер
на задълженията и те остават неразривно свързани в цялост,като при това
може да се приеме,че изпълнението е разсрочено по волята на кредитора-
чл.66 ЗЗД.
Ето защо съставът на съда приема,че в 6 месечния срок по чл.147
ЗЗД,кредиторът е предприел действия против длъжника,като е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение.Изискуемостта на целия
размер на кредита е възникнала на 05.09.2018г.,а заявлението е подадено на
11.10. 2018г.
Няма доказателства поръчителят да е подписал анексите от
06.08.2010г. и на 30.01.2018г.,но според настоящия състав на съда не е налице
новация с тези анекси на дълга по изложените от РС Сандански съображения.
При липса на изрично изявено новационно намерение между страните, ,тези
5
два анекса изобщо не могат да се квалифицират като договори, уреждащи
подмяна на наличното кредитно отношение с изцяло нов договор.С тях не се
засяга същественото съдържание на елементите на кредита (размер и срок за
ползване на главница, брой вноски и краен срок за издължаване. Анексите
/допълнителните споразумения/,с които е увеличен срока за погасяване на
120 месеца и е уговорен лихвен процент 14.95 % са подписани от
поръчителя.С последния анекс е уговорено капитализиране на изтекла лихва
към главницата и лихвения процент е намален на 13.45 т.е. по-благоприятен
от този,за който жалбоподателят е поръчителствал.
Основателно е оплакването,направено във въззивната жалба,че в
задължението за главница е включено изтекла до този момент договорна
лихва.В практиката на ВКС /р.№150 от 20.03.2020 по т.д.№279/2019г. 2-ро
т.о. ,р.№66 от 29.07.2019г. по т.д.№1504/2018 2-ро т.о. е прието,че уговорката
в доп.споразумения към договора за кредит,че за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения към лихви е нищожна
уговорка,тъй като към този момент липсва нормативен акт,даващ такава
възможност.
Ето защо според настоящия състав от размера на главницата следва
да се приспадне сумата от 288.48 лв.,която с анекса от 30.01.2018г. е посочена
като дължима редовна лихва,а с текста на чл.3.1 от доп.споразумение №4,
същата се капитализира към главницата.С оглед на това решението в
уважената част за дължимата главница следва да се отмени за тази сума
,както и в частта за договорената лихва.При намалената главница,същата
възлиза на 328.63 лв.
Съдът не се произнася за разноските във въззивното
производство,доколкото такива не са поискани от жалбоподателя,а другата
страна няма доказателства да е направила разноски.
По изложените съображения съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 727 от 30.04.2020г.,постановено по гр.д.
№753/2019г. по описа на РС Сандански в частта,с която е уважен предявения
иск от Банка ДСК ЕАД против М. Н. Д. за сумата над 5628.52 лв. до 5917
лв.главница и над размера от 328.63лв.до 345.70 лв. договорна лихва от
28.09.2017 г. до 10.10.2018 г., и в частта,с която М. Н. Д. е осъден да заплати
на Банка ДСК ЕАД над размера от 251.77лв. разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1262/2018 на РС Сандански и разноски пред
първоинстанционния съд- РС Сандански над размера от 865.30лв. вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Банка ДСК,предявен против М. Н. Д. за
признаване за установено,че последния има задължение в качеството му на
поръчител по договора за кредит за солидарно заплащане на сумата над
5628.52 лв. до претендирания от 5917лева-главница, и сумата над 328лв.-
договорна лихва от 28.09.2017 г. до 10.10.2018 г., за предсрочно изискуемо
вземане по договор за кредит за текущо потребление от 28.07.2006 г.,
допълнително споразумение № 1 от 01.09.2009 г., допълнително
споразумение № 2 от 06.08.2010 г., допълнително споразумение № 3 от
13.12.2012 г. и допълнително споразумение № 4 от 30.01.2018 г. към
договора за кредит,за което е издадена заповед за изпълнение № 313 от
06.02.2019г по ч.гр.д.№ 1262/2018 на РС Сандански.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8