Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.06.2021 год.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРИНА
С.
ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2.ВАНЯ И.
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия С. гр. дело № 455/2019 год. по описа на същия
съд, прецени следното:
Производството пред
Софийския окръжен съд е образувано по
въззивна жалба срещу решение № 25 от 29.01.2019 год. по гр. дело № 594/2015
год. на КРС, с което са отхвърлени предявените искове от Н.Г.Т. и С.Г.П. за
признаване за установено, че ответниците Й.Л.М., К.В.С., А.С.В., П.Л.Т., И.Г.С.,
Н.Н.Г., Г.Н.Г., М.Ц.В., В.С.И., Р.П.С., Е.Д.В., Б.В.В., В.А.С., П.С.С., А.С.С.,
М.Л.Р., Р.М.Ц., С.Ц.Ц., Б.Л.Я., К.С.Т., Г.А.К., Л.А.Т. и М.А.Ф. не са
собственици на недвижим имот, представляващ имот № 013012 с площ 385 кв.м. в
местността „Над село“, землището на с. П., при посочени граници и съседи, като
неоснователни.
Ответниците оспорват
подадената въззивна жалба и молят съда да потвърди решението на районния съд.
Ищците твърдят в
исковата молба, че наследодателят им Г. Ж. Т., б.ж. на с. П., бил собственик на
стар имот № 672 по плана на с. П. от 1915 год., представляващ имот № 013012 с
площ 385 кв.м. по КВС в землището на селото, възстановен с влязло в сила
решение № ФР-304/15.10.2012 год. на ОСЗ-гр. К., придружено със скица.
Ответниците неоснователно им оспорват правото на собственост върху имота, като
заявили искане за възстановяването му в
тяхна полза пред ОбСЗ-гр. К., произнесла се с решение № 7/23.04.2013 год.,
отменено с решение № 11/28.06.2013 год., обявено за нищожно. Към настоящия
момент ответниците са подали молба за въвод във владение на имота, което
обуславя и правния интерес на ищците от предявените отрицателни установителни
искове.
Ответникът П.Л.Т.
оспорва предявените искове в писмения отговор на исковата молба. Сочи, че
ищците нямат правен интерес от предявените отрицателни установителни искове,
тъй като обосновават притежавано от тях право на собственост върху имота, което
може да се защити чрез предявяване на положителен иск - за признаване за
установено, че ищците са собственици на имота. Оспорва исковете и по същество с
възражението, че решение № ФР304/15.10.2012 год. на ОбСЗ-К. е нищожно, тъй като
с предходно решение № ПР21/27.11.2008 год. ОбСЗ-К. е възстановила процесния
имот на наследниците на В. А., като решението е придружено със скица на
възстановения имот и има конститутивно действие. С влязло в сила решение №
240/01.11.2004 год. по гр.д. № 921/2013 год. на ВКС на РБ е отхвърлен
предявения от Н.Г.Т. против С. В.М. и останалите наследници на В. А. иск с
правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ с предмет собствеността на земеделска земя в землището
на с. П. с площ 0,800 дка, включваща и процесния имот. Тъй като спорът за
материално право по отношение на имота е решен в полза на наследниците
на В. А., липсват основания за издаване на ново решение на ОбСЗ-К. за
възстановяване на собствеността върху същия имот в полза на ищците като
наследници на Г. Ж. Т.. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Писмен отговор е
подаден и от ответника Й.Л.М. чрез назначения особен представител адв. Н. от
САК. Сочи, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес. Оспорва
исковете и по същество с доводи, че процесният имот е възстановен в полза на
ответниците като наследници на В. А. и не са били налице основания за
възстановяването му в полза на ищците.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С решение №
629/07.05.2002 год. по гр.д. № 2068/2000 год. ВКС на РБ е отхвърлен предявеният
от Н. Т.а срещу С. М. и др. наследници на В. А. иск с правно основание чл. 14,
ал. 4 от ЗСПЗЗ с предмет правото на собственост на земеделска земя с площ 0,800
дка в м. „До село“ в землището на с. П. към датата на образуване на ТКЗС, като
неоснователен. Видно от мотивите на съдебното решение, предмет на спора са
имоти пл. № 418 и 419 по плана на с. П. от 1955 год. – части от бивш парцел V-672 по плана от 1915 год. С
решение № 240/04.11.2004 год. по гр.д. № 921/2003 год. на ВКС на РБ е оставена
без уважение молбата на Н.Г.Т. за отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, б. „а“ от ГПК на влязлото в сила решение № 629 от 07.05.2002 год. по гр.д. № 2068/2000
год. на ВКС на РБ.
Според заключението
на съдебно-техническата експертиза на в.л. Я., прието в о.с.з. на 21.04.2021 год. във въззивното
производство, процесният имот № 013012 по КВС на с. П. попада върху площта на
имоти пл. № 418 и 419 по КВП на с. П. от 1955 год., като застъпването е
показано на комбинирана скица -
приложение № 5 към експертизата. Същият е представлявал част от УПИ V-672 в кв. 30 по плана на с. П. от 1915 год.
С протоколно решение
№ 2/06.03.2003 год. на ОбСЗ-К. е признато правото на възстановяване
собствеността на наследниците на В. М. А. върху имот с площ 0,800 дка в
местността „До село“, въз основа на решението от 07.05.2002 год. на ВКС на РБ,
като имотът не е индивидуализиран по КВС. С последващо решение №
ПР21/27.11.2008 год. е възстановено правото на собственост на наследниците на В.
А. в съществуващи стари реални граници върху редица имоти, вкл. върху нива с
площ 0,385 дка в местността „Над село“, представляваща имот № 013012 по КВС. С
решение от 01.06.2011 год. по гр.д. № 165/2009 год. на КРС /на л. 161 по
гр.д. № 594/2015 год./ е отменено протоколно решение № ПР21/27.11.2008 год. на
ОбСЗ-гр. К., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на В.
А. за посочените имоти, вкл. на имот № 013012. Решението на КРС е обезсилено с
решение № 1014/23.12.2011 год. по адм. дело № 724/2011 год. на АССО. Въз основа
на това решение на АССО с протокол № 7/23.04.2013 год. ОбСЗ-гр. К. отново е
възстановила на наследниците на В. А. правото на собственост върху посочените в
него имоти, включително върху имот № 013012 по КВС. С протоколно решение №
11/28.06.2013 год. ОбСЗ-гр. К. отново е отменила предходното свое решение №
7/23.04.2013 год., с което е възстановено правото на собственост на ответниците
върху процесния имот. Решение № 11/28.06.2013 год. е обявено за нищожно с
решение от 25.11.2013 год. по гр.д. № 544/2013 год. на КРС /л. 206 по гр.д. №
594/2015 год./.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
При предявени отрицателни
установителни искове в тежест на ответниците
е да проведат успешно пълно доказване на твърдяното от тях право на
собственост върху процесния имот.
По делото са
представени доказателства за завършена административна процедура по ЗСПЗЗ за
възстановяване на процесния имот в патримониума на ответниците с представеното
по делото решение № ПР21/27.11.2008 год. на ОбСЗ-гр. К., както и решение по протокол №
7/23.04.2013 год. ОбСЗ-гр. К.. По правната си природа
решението на ПК /ОбСЗ/, постановено в производството по чл.
14, ал. 3 ЗСПЗЗ, за възстановяване собствеността на правоимащите лица по чл.
10, ал. 1 ЗСПЗЗ, е стабилен индивидуален административен акт с
конститутивно действие, изразяващо се във възникване на собственически права за
лицата, ползващи се от акта. Влязлото в сила решение удостоверява правото на
собственост и с него приключва реституционната процедура. В случая със
сила на пресъдено нещо е отречено правото на възстановяване собствеността върху
процесния имот на ищците с решение № 629/07.05.2002 год. по гр.д. № 2068/2000
год. ВКС на РБ, с което е отхвърлен предявеният от Н. Т.а срещу С. М. и др. наследници на В. А. иск с правно
основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ с предмет правото на собственост на земеделска
земя с площ 0,800 дка в м. „До село“ в землището на с. П. към датата на
образуване на ТКЗС, представляваща имоти пл. № 418 и 419 по плана на с. П. от
1955 год. – части от бивш парцел V-672 по плана от 1915 год. От заключението на вещото лице се установява, че
процесният имот е част от имота, предмет спора по гр.д. № 2068/2020 год. на ВКС
на РБ. Следователно решение № ФР304/15.10.2012 год., с което е възстановено
правото на собственост на н-ците на Г. Ж. Т. върху имот № 013012 по КВС, не
може да легитимира ищците като собственици на имота, предвид СПН на решението
по предявените искове по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Със сила на пресъдено нещо е
отречено правото на възстановяване собствеността върху процесния имот в полза
на ищците като наследници на Г. Т.. В настоящото производство ищците не могат
да се позовават на свои права върху имота към минал момент, респ. да оспорват притежаваното от
наследодателя на ответниците право към минал момент, тъй като този спор е
решен в производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, в което е отречено правото на
собственост върху имота на наследодателя на ищците. Тъй като не могат да
противопоставят такова право към минал момент, те не могат да оспорват и
материално-правната легитимация на ответниците с възражението, че В. А. не е
бил собственик на имота към минал момент. По предявените отрицателни
установителни искове съдът не следва да извършва
косвен съдебен контрол върху реституционното решение в полза на ответниците и
да изследва принадлежността на правото на собственост върху процесния имот в
патримониума на наследодателя им В. А., тъй като с оглед СПН по посоченото
по-горе дело ищците не могат да претендират свои права върху имота отпреди
колективизацията и да противопоставят възражения, че наследодателят на
ответниците не е бил собственик на имота. В този смисъл и спрямо тях е
приложимо разрешението, дадено в ТР № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС на РБ за
ограничаване на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2, пр. 2 от ГПК.
Според утвърдената съдебна - решение № 161/29.07.2014 г. по
гр. д. № 6153/2013 г. I г.о. на ВКС на РБ; определение № 22 от 14.01.2016 г. по
гр. д. № 5769/2015 г., I г.о. на ВКС на РБ и др. разясненията в ТР № 9 от 7.11.2012 г. по
тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС поради своето принципно значение, са
приложими и в случаите, когато на лицето, позоваващо се на земеделска
реституция се противопоставят права не от бивш ползвател по § 4 ЗСПЗЗ,
а от лица, твърдящи други права, т.е. и по отношение на всички трети лица -
ответници по иск за собственост /респ. ищци по отрицателен установителен иск/,
на които се противопоставя административен акт за възстановяване на собственост
върху земеделски земи. Ответникът по иск за собственост, основан на земеделска
реституция, респ. ищецът по предявен отрицателен установителен иск срещу
реституиран собственик може да прави възражения за материална
незаконосъобразност на решението на ОСЗГ, от което черпи права насрещната
страна само във връзка със свои противопоставими права. Той не може да възразява, че лицето, на което е
възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е
бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че
възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията, ако
самият той не се позовава на права към минал момент /момента на образуване на
ТКЗС/ или на реализирано право на изкупуване по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Възражението, че възстановеният имот не е бил собственост на страната, респ. на
нейния наследодател, към момента на образуване на ТКЗС е такова, с което се
повдига спор за материално право по чл.
14, ал. 4 ЗСПЗЗ, и тъй като по настоящото дело този спор вече е решен между
страните със сила на пресъдено нещо, ищците не могат да възразяват, че
наследодателят на ответниците не е бил собственик на имота към момента на
колективизацията или че не е установена идентичността на имота или за
незаконосъобразност на процедурата по възстановяване.
Ответниците се
легитимират с конститутивно решение на ОбСЗ- гр. К. за възстановяване правото
на собственост върху имота в тяхна полза. Тъй като ищците не могат да
противопоставят свои права върху процесния имот към минал момент, с оглед
силата на пресъдено нещо на решението по предявения иск по чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ, настоящите отрицателни установителни искове са изцяло неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като изводите на
настоящата инстанция съвпадат с тези на районни съд, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход на
спора въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СОС сумата
300 лева деловодни разноски – възнаграждение на вещо лице.
Воден от горното,
Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25 от 29.01.2019 год. по гр. дело № 594/2015
год. на К.ския районен съд.
ОСЪЖДА Н.Г.Т. и С.Г. *** да заплатят по сметка на СОС сумата
300 лева деловодни разноски.
Решението може да се
обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.