№ 1725
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ИВА ИВ. И.А
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110144684 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците Р. И. Й. и Т. К. Й. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С................, с аб. № ******, но начислените за него суми за цена на
същата, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и
цена на услуга за дялово разпределение, са останали незаплатени. Сочи, че съгласно
приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на
общата фактура на интернет – страницата на продавача, като публикуването се удостоверява
в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Твърди, че ответниците
не са погасили процесните вземания, поради което претендира от тях при условията на
разделност сумите, както следва: 260,81 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 60,61 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2022 г.; 14,08
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до
30.04.2020 г., както и 3,28 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 29.06.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
18.08.2022 г. до окончателното им заплащане, или по 1/2 от всеки от тях, а именно: 130,40
лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.;
30,30 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2022 г.; 7,04 лв., представляваща цена на услуга за
1
дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г., както и 1,64 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 29.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2022 г. до
окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Р. И. Й. и Т. К. Й. не са подали отговор на
исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Топлоснабдителна агенция – енергиен
сервиз – Н“ ЕООД не изразява становище по предявените искове.
В открито съдебно заседание на 02.02.2023 г. процесуалният представител на ищеца –
юрк. П е заявила, че на 19.10.2022 г. от страна на ответниците е платената сумата от 170,16
лв., която е послужила за погасяване на част от процесните вземания, като непогасена е
останала само част от главницата в размер на 104,73 лв., законната лихва върху нея от датата
на плащането – 19.10.2022 г. до окончателното погасяване, както и юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца
е да установи наличието на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка)
на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг; изпадане на ответниците в забава и размера на обезщетението за
забава.
В случая, посочените по-горе предпоставки, включени във фактическите състави на
процесните вземания за главница и мораторна лихва, (включително и качеството на
ответниците Р. И. Й. и Т. К. Й. на потребители на топлинна енергия през исковия период в
качеството им на собственици на процесния имот при твърдяните от ищеца квоти – по 1/2
всеки), са налице. За да достигне до този извод съдът съобрази най-напред липсата на
оспорването от тяхна страна в хода на процеса на релевантните за спора факти, което
анализира във връзка с приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства
– писмо от Столична община от 23.06.2022 г., съдържащо данни, че процесният апартамент
№ 26, находящ се в гр. С............, е закупен от двамата ответници по силата на договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
17.07.1992 г., без да има данни за осъществяването впоследствие на други юридически
факти, довели до промяна в правата върху него, постановление за налагане на възбрана
върху притежаваната от единия от тях – Р. И. Й. 1/2 идеална част от правото на собственост
върху него, издадено от ЧСИ С.Х. с рег. № ... на КЧСИ, договор от 09.10.2002 г. между
етажната собственост, находяща се на адрес: гр. С............., и „Н“ ООД, протокол от общо
събрание на етажната собственост от 10.08.2002 г., списък към него, носещ подписа на
ответника Р. Й., договор № Д-0-68/03.06.2020 г. с предмет „Извършване на услуга дялово
разпределение“, съобщения към фактура № **********/31.07.2019 г., изравнителни сметки
и талони за отчет, както и извлечение от сметки за аб. № ******, отнасящо се за процесния
период, чиято доказателствена стойност не е оспорена в хода на процеса, и установяващо
размера на процесните вземания. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
доказателственото значение на приетото извлечение от сметка следва от разпоредбите на
182 ГПК, вр. чл. 55 ТЗ, предвид липсата на проведено по делото оспорване на редовността
2
на воденото от ищеца счетоводство. Нещо повече, сам по себе си фактът на плащане от
ответниците на част от процесните вземания по естеството си представлява конклудентно
признание от тяхна страна относно наличието на дълг на соченото от ищеца основание.
По делото е безспорно, че Р. И. Й. и Т. К. Й. са заплатили част от процесните вземания
в общ размер на 170,16 лв. в хода на процеса – едва на 19.10.2022 г., като този неизгоден за
„Т“ ЕАД факт е признат от процесуалния му представител в откритото съдебно заседание на
02.02.2023 г., който е заявил, че непогасена е останала само част от главницата в размер на
104,73 лв., законната лихва върху нея от датата на плащането – 19.10.2022 г. до
окончателното погасяване, както и юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лв.
Към момента на подаване на исковата молба – 18.08.2022 г. ищецът е бил носител на
изискуемо вземане от ответниците, което те е следвало да погасят преди сезиране на съда.
Ето защо, наред с останалата неплатена главница за цена на топлинна енергия в размер на
104,73 лв., те дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху платената
такава от датата на плащането – 19.10.2022 г. до окончателното такова, за която няма данни
да е била погасена. Следователно, с оглед обема на отговорността на всеки един от
ответниците – по 1/2, то те са останали задължени за непогасената сума за главница за цена в
размер от по 52,36 лв. всеки от тях /1/2 от 104,73 лв./, до които размери предявените срещу
тях главни искове за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата до пълните предявени размери от
по 130,40 лв., или за размера от по 78,04 лв. за всеки от тях – поради плащане. Това е така и
по отношение на останалата част от предявените срещу тях искове за цена на услуга за
дялово разпределение в размер от по 70,04 лв. за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г.,
както и за мораторна лихва върху всяка от главниците с оглед потвърденото от ищеца
извънсъдебно погасяване на същите.
По отговорността за разноските.
Както се посочи по-горе, към момента на завеждане на делото – 18.08.2022 г.
ответниците са били в забава в плащането, доколкото с извънсъдебното частично погасяване
са признали дължимостта на вземанията на ищеца, касаещи процесния абонатен номер. По
делото не се спори, че същите са погасени в хода на процеса – едва на 19.10.2022 г., поради
което с поведението си те са станали повод за завеждане на делото срещу тях и следва да
понесат отговорността за направените от ищеца и единствено останали непогасени разноски
за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 100 лв., определено в минимален
размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, пасивното
процесуално поведение на ответниците, както и продължителността на делото, или сумата
от по 50 лв. всеки от тях /1/2 от 100 лв./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. И. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С................ да заплати на „Т” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.............., на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от 52,36 лв., представляваща неплатена цена на топлинна
енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С................, с аб. №
******, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 19.10.2022
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
52,36 лв. до пълния предявен размер от 130,40 лв., или за размера от 78,04 лв.; иска за
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия в размер на 30,30 лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2022 г.; иска за цена на услуга за дялово разпределение в
3
размер на 7,04 лв. за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г.; както и иска за мораторна
лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 1,64 лв. за
периода от 31.07.2019 г. до 29.06.2022 г.
ОСЪЖДА Т. К. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С................ да заплати на „Т” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.............., на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от 52,36 лв., представляваща неплатена цена на топлинна
енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С................, с аб. №
******, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 19.10.2022
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
52,36 лв. до пълния предявен размер от 130,40 лв., или за размера от 78,04 лв.; иска за
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия в размер на 30,30 лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2022 г.; иска за цена на услуга за дялово разпределение в
размер на 7,04 лв. за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г.; както и иска за мораторна
лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 1,64 лв. за
периода от 31.07.2019 г. до 29.06.2022 г.
ОСЪЖДА Р. И. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С................ да заплати на „Т” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.............., сумата от 50 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т. К. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С................ да заплати на „Т” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.............., сумата от 50 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т” ЕАД – „Топлоснабдителна агенция – енергиен сервиз – Н“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4