№ 22436
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110139037 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „*** е подал искова молба срещу Д. А. Х. за заплащане на сумите,
както следва: сумата от 286.75 лв., от които 216.09 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
05.2021 г. - 12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, 70.66 лв. - мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2022г. до
28.03.2025г.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. А. Х. чрез назначения й особен
представител е депозирала писмен отговор на исковата молба. Твърди, че не е
потребител на топлинна енергия през процесния период. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „*** не оспорва предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
1
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение
с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Безспорно е по делото, а и видно от представения Нотариален акт № 120,
том I, рег. № 1130, дело № 1121 от 2021 г., че ответникът Д. А. Х. се е
разпоредила с процесния имот на 08.12.2021 г. в полза на *** и ***. Това обаче
не я освобождава автоматично от отговорност за натрупани задължения преди
тази дата, какъвто е исковият период - 05.2021 г. – 12.2021 г.
Въпреки установеното облигационно отношение, съдът намира, че
предявените искове подлежат на отхвърляне поради основателността на
направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като са
заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е изцяло
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. В тази връзка и като съобрази падежната дата на
съответното месечно вземане в процесния период за топлинна енергия, съдът
намира, че възражението за погасителна давност се явява изцяло основателно
– предвид датата на подаване на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 08.04.2025 г.
В конкретния случай, исковият период обхваща месеците от май 2021 г. до
2
декември 2021 г. Изискуемостта на задължението за последния месец от
периода – декември 2021 г., настъпва 45 дни след края на месеца, тоест на 14
февруари 2022 г. (приемайки 45-дневния срок от 31.12.2021 г.). Следователно,
тригодишният давностен срок за най-късно възникнало задължение започва
да тече от 14.02.2022 г. и изтича на 14 февруари 2025 г. Задълженията за
предходните месеци (от май до ноември 2021 г.) са погасени по давност на
още по-ранни дати (съответно от юли 2024 г. до януари 2025 г.).
Кредиторът е предприел действия за защита на вземането си чрез подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 08.04.2025 г. Въпреки че
подаването на заявление за заповед за изпълнение по принцип е действие,
което прекъсва погасителната давност съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, в
настоящия казус това действие е извършено след като давностният срок вече
е изтекъл. Към датата на подаване на заявлението - 08.04.2025 г.,
тригодишният срок за погасяване дори на най-късното задължение, това за
декември 2021 г. вече е бил изтекъл на 14.02.2025 г.
Следователно, заповедта за изпълнение не е могла да произведе ефекта на
прекъсване на давността, тъй като към момента на депозирането
задължението вече е било погасено по давност изцяло. Поради това искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена
топлинна енергия до адреса на процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло
и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
има ответникът. Доколкото последният е представляван в настоящото
производство от особен представител, то разноски не му се дължат
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***,ЕИК ***, срещу Д. А. Х., ЕГН
**********, искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: сумата от 286.75 лв., от които
216.09 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент ***, находящ се в гр. ***, аб. № *** за
периода от 05.2021 г. - 12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, както и
сумата от 70.66 лв. - лихва за забава в плащането на вземането за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022г. до 28.03.2025г.
3
Решението е постановено при участието на „*** като помагач на страната
на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4