РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Враца, 7.01. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в
публично заседание на 19.12.2019г./деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година/
в състав:
АДМ.
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Даниела Монова, като разгледа докладваното от
съдия Коцева
адм. дело №766 по описа на АдмС –
Враца за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. АПК вр. чл.10,
ал.6 от Закон за семейните помощи за
деца/ЗСПД/.
Образувано е по жалба на И.И. *** против
ЗАПОВЕД № ЗСПД/Д-ВР/5316/7.10.2019г. на
Директора на Дирекция “СП“-Враца, с която е отказано отпускането на месечна помощ за 2 деца за м.09.2019г. В
жалбата се твърди, че неправилно адм.орган е удвоил облагаемия доход на съпруга на жалбоподателя, като земеделски производител
и е взел предвид сумата на преведените субсидии по сметката му, без да се
приспадат 60% от необходимо присъщи разходи за дейността. Посочва се, че неговия облагаем доход се
изчислява по реда на чл.29, ал.1, т.1 ЗДДФЛ.
В с.з. жалбоподателят се представлява от * Х.,
който поддържа жалбата. Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът – Директор на Дирекция “Социално подпомагане“-Враца
не ангажира становище по делото.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото, становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
адресат на акта и в предвидения от
закона срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Със
заявление–декларация до Дирекция“СП“-Враца, вх.№ 5316/25.09.2019г. И.И.С. е поискала
отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно
образование, но не повече от 20 годишна възраст по чл.7 ЗСПД за децата С.М.И. и
Г.М.И., като в същото е декларирала общ размер на брутния доход на семейството
за предходните 12 месеца в размер на 18836.38лв., от които брутни доходи на
семейството облагаеми по ЗДДФЛ в размер на 14 856,24лв. и обезщетения за
майчинство в размер на 3 980.14лв. Към заявлението са представени
удостоверение №003/24.09.2019г. за получен брутен доход за периода от
1.09.2018г. до 31.08.2019г. на * М.Д.И. в размер на 10800.00 лева и
удостоверение изх. № 33/19.09.2019г. за получен брутен доход за периода от
1.09.2018г. до 31.08.2019г. от И.С. в размер на 4 045.44лв., както и служебни
бележки от * Я., че на децата С.М.И. и Г.М.И. са направени задължителни
имунизации и профилактични прегледи от дата 25.09.2019г.
С писмо изх.№
0602-92-00-4388/26.09.2019г. на Директора на ДСП-Враца е изискана информация от
ДФЗ-София за получавани субсидии от М.И. за периода от 01.09.2018г. до
31.08.2019г., в качеството му на земеделски производител и такава информация е предоставена от ДФЗ с писмо изх.№
07-1200/3625/2.10.2019г., за което е приложена и справка за преведените суми на
лицето в периода от 1.09.2018г. - 31.08.2019г., като при сумиране на същите се
получава сума в общ размер на 31047.65лв.
Въз основа на
подаденото заявление Директора на Дирекция“СП“-Враца се е произнесъл със
Заповед № ЗСПД/Д-ВР/5316/7.10.2019г., с която на основание чл.10, ал.4 ЗСПД и
чл.4 от Правилника за прилагане на ЗСПД вр. чл.7 ЗСПД е отказана И.С. еднократна/месечна
помощ за 2 деца –С.И. и Г.И. за м.09.2019г. Като мотив за отказа е посочено
ЗСПД-чл.7, ал.1 месечна помощ за дете. На основание чл.4а ЗСПД средномесечния доход на член от семейството за предходните
12 месеца, надвишава дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на
РБ. 500.00лв.<1039.03лв. /средномесечен доход за предходните 12 месеца
от получена работна заплата и субсидии от ДФЗ/.
От представена по
делото регистрационна карта на земеделски производител е видно, че М.И. е
регистриран като земеделски производител от м.01.2013г.
От представена по
делото справка за преведените субсидии на ЗП М.И. за периода от
1.09.2018г.-31.08.2019г. е видно, че сумата по превода е в размер на
32922.65лв., 60% необходимо присъщи разходи, съгласно чл.29, ал.1,т.1 ЗДДФЛ в
размер на 19753.59лв. и брутния облагаем доход след приспадане на НПР е в
размер на 13 169.06лв.
По делото е
представена декларация за данъците върху доходите на ФЛ, относно лицето М.И. за
2018г., представено е и извлечение по сметка на същото лице за периода от
1.09.2018г.-31.12.2018г., както и за периода от 2.01.2019г.-30.09.2019г. за
преведени суми от ДФЗ.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът прави
следните правни изводи:
По силата на
задължението, вменено му с разпоредбата на чл.168 АПК, съдът е длъжен да
извърши цялостна проверка на акта на всички основания, посочени в чл.146 АПК,
както и да се произнесе по неговата валидност, дори да няма направено искане за
това.
Съобразно
чл.10,
ал.4
ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им,
се извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" или упълномощено от него лице. Следователно оспорваната
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на законово предоставените
му правомощия. Същата е издадена в писмена форма, като съгласно чл.10,
ал.5 ЗСПД вр. с чл.
59, ал.2 АПК заповедта следва да
бъде мотивирана. Изрично и в двете норми е посочено, че административният акт
трябва да е мотивиран, съответно следва да съдържа фактически и правни
основания. Липсата, неточното, неясното или прекалено общото посочване на
фактическите основания за издаване на акта винаги са основание за неговата
отмяна. Това е така, защото неизлагането на ясни и конкретни съображения защо
административния орган е издал съответния акт от една страна не дава възможност
на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу тях са въведени
неблагоприятните последици на акта и оттук да осъществят адекватно защитата си
срещу него, а от друга страна препятства възможността съдът да осъществи
необходимия контрол за законосъобразност на акта. В случая, като фактическо
основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че се отказва
предоставяне на помощ по чл.7,
ал.1 ЗСПД, тъй като средномесечния доход
на член от семейството за предходните 12 месеца, надвишава дохода, определен за
целта в Закона за държавния бюджет на РБ 500.00лв. < 1039.03
лв./ средномесечен доход за предходните 12 месеца от получена работна заплата и
субсидии от ДФЗ/. В конкретния случай
от съдържанието на заповедта не става ясно как адм.орган е достигнал до сумата
от 1039.03лв. за член на семейството и какви доходи са били включени в нея. Съдът намира, че в случая липсват мотиви по
какъв начин са били изчислени доходите на семейството на оспорващата,
респективно каква част от тях административният орган е приел, че са облагаеми,
за да може оттук да се установи правилна ли е била преценката му, че същата не
отговаря на изискванията на чл.4а
ЗСПД. Отговорът на този въпрос обаче
е съществен, тъй като изясняването му е свързано и с законосъобразността от
материална страна, доколкото основния спорен въпрос е каква част от доходите на
семейството на оспорващата са облагаеми. В случая органа се е задоволил да
цитира нормата на чл.7, ал.1 ЗСПД, но
само по себе си текстовото преповтаряне на законовата норма не е достатъчно да
обоснове фактическите основания за отказ от предоставяне на еднократна/ месечна помощ за дете. Мотивите
следва да съдържат точни и конкретни факти, в резултат на които да е видно как
органа е стигнал до сумата от 1039.03лв. Липсата на конкретни фактически
основания за издаване на акта не може да бъде запълвана пред съда чрез писмени доказателства.
Действително с писмо изх.№ 0602-92-00-4388/26.09.2019г. на Директора на
ДСП-Враца е изискана информация от ДФЗ-София за получавани субсидии от М.И. за
периода от 01.09.2018г. до 31.08.2019г. и такава информация е била предоставена
от ДФЗ с писмо изх.№ 07-1200/3625/2.10.2019г., за което е приложена и справка
за преведените суми на лицето в периода от 1.09.2018г. - 31.08.2019г., като при
сумиране на същите се получава сума в общ
размер 31047.65лв. В случая адм.орган не е съобразил, че в получената
справка са отразени всички получавани субсидии от лицето за визирания период, а
не за облагаемите такива. Административният орган от една страна не е изяснил
всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което е нарушил и нормата на чл. 35 АПК,
а от друга страна това е довело и до неправилно приложение на материалния
закон. В § 1, т.2 ДР на ЗСПД е дадено понятие за „доход“ по смисъла
и за целите на ЗСПД, като е предвидено, че това са всички брутни доходи на
семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху
доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения,
помощи и стипендии, с изключение на добавката за чужда помощ по чл.103
от Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване
на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст,
както и помощите и средствата, получени по този закон и по Закона за закрила на
детето и Закона за хората с увреждания. Съгласно тази разпоредба във вр. с
нормата на чл.
29 от ЗДДФЛ, към която препраща е видно, че облагаемият доход от стопанска
дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се
определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, като за
физически лица земеделски производители нормативно признатите разходи възлизат
на 60 на сто от получената сума. Следователно, следвало е да се установи каква
част от получените доходи от съпруга на жалбоподателката
са били в резултат на дейността му като земеделски производител, каква част от
тях съвпадат с доходите посочени в справката на ДФЗ и оттук така получения общ
доход от тази дейност е следвало да бъде
намален с нормативно признатите разходи по чл.
29, ал.1 ЗДДФЛ, за да се установи каква част от него е облагаем и едва
тогава и сумирайки така получената сума, с всички останали облагаеми доходи на
семейството, административният орган е следвало да прецени дали средномесечния
доход на член от семейството е отговарял на размера
визиран в чл. 62
ЗДБРБ за 2019 г.
Предвид изложеното съдът намира оспорваната
заповед за незаконосъобразна, при наличието на отменителните основания на чл.
146,т .2, т.3
и т.4
АПК. Жалбата следва да бъде уважена, оспорваната заповед отменена, а
преписката да се върне на административният орган за ново произнасяне, като при
новото произнасяне органа следва да
изложи точно и ясно мотиви във вр. с определения доход на член от
семейството, като съобрази и даденото понятие доход в
§ 1, т.2 ДР на ЗСПД.
При този изход на спора основателно се явява искането на
процес. представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, като
същото е направено своевременно. Ответника следва да заплати разноски по делото
в размер на 300.00/триста/ лева-адвокатско възнаграждение, като от представения
по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че същото е договорено
и изплатено.
Воден от горното и
на основание чл.172, ал.2 АПК,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № ЗСПД/Д-ВР/5316/7.10.2019г. на Директора на
Дирекция “Социално подпомагане“ гр. Враца, като незаконосъобразна.
ВРЪЩА
преписката на Директора на Дирекция"Социално подпомагане" гр.Враца за
ново произнасяне, при съобразяване на указанията посочени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА
Дирекция"Социално подпомагане" гр.Враца да заплати на И.С. – И. разноски по делото в размер на
300/триста/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
чл.10, ал.6 ЗСПД.
АДМ. СЪДИЯ: