№ 326
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Емил Цв. Галипонов
като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600899 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 424, ал.1, вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 от
НПК и е образувано по искане на осъдения И. Г. М. за възобновяване на
ВНОХД № 1359/2024 година по описа на Окръжен съд - гр.Благоевград и
НОХД № 505/2022 година по описа на Районен съд - гр. Гоце Делчев. С
въззивното решение № 64/19.02.2025 година окръжният съд потвърдил
присъда № 21/21.12.2023 година на РС Гоце Делчев, с която М. бил признат за
виновен в това, че на 17.12.2021 г. около 13:40 часа на ГКПП „Илинден“, трасе
„вход“ е извършил две отделни престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал.
1 НК – закана с убийство по спрямо длъжностните лица С. А. Д., длъжност
*** в Териториална дирекция на Агенция „Митници“, НК и Е. Ю. К.,
длъжност *** в Териториална дирекция на Агенция „Митници, при
изпълнение на службата им, за които е наказан с по десет месеца лишаване от
свобода, определено му е на основание чл. 23, ал. 1 НК общо най-тежко
наказание от десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено
1
на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
В искането се сочи наличието на касационните основания по чл. 348, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК – нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното
наказание.
Поддържа се, че съществените процесуални нарушения се отнасят до
нарушения на чл. 13 и чл. 14 НПК, които са довели до нарушение от въззивния
съд на чл. 313 НПК. Като последица от тези съществени нарушения на
процесуалните правила неправилно бил приложен материалният закон и М.
бил осъден за престъпления, които не е извършил. В подкрепа на заявените
оплаквания се сочи, че от анализа на събраните по делото доказателства не се
установявало извършване на престъпление и М. не е отправял закани за
убийство нито към свидетелят Д., нито към свидетелката К.. Поводът за
конфликта между М. и Д. бил начинът на претеглянето на кантара на
автомобила, който управлявал, че искателят обяснил че няма как да има
претоварване и поискал повторно претегляне на автомобила, което Д. отказал
и поискал от него да остави по двадесет лева в кабинката и може да продължи
пътя си. Това била причината двамата да се скарат, тъй като искателят отказал
да даде подкуп. Според М. тези факти се подкрепяли от обстоятелството, че
когато Д. се обадил на началника си по телефона и казал „шефе тук един не
иска да си плаща“, той заявил на висок тон, че не че не иска да плаща, а не
иска да плаща на тях. Освен това при първата комуникация между
служителите Д. и К. и техния началник не е станало дума за закани за
убийство, за псувни и други противообществени деяния. Такива закани не е
имало, тъй като ако противното било вярно, М. щял да бъде арестуван още на
място. Обвинението и присъдата се основА.ли единствено и само на
показанията на К. и Д. и на експертизата на д-р А., което според искателят
било крайно недостатъчно като доказателствена съвкупност, защото
показанията на двамата свидетели следвало да бъдат преценявани в
светлината на тяхната заинтересованост от изхода на делото, а експертното
заключение на д-р А. се базирало само и единствено на анамнестични данни.
Тъй като искателят нито имал намерение да отправя закана за убийство, нито
бил отправял такА., нямало как у двамата служители да бъде възбуден
основателен страх, че заканата ще бъде осъществена, след като такА. не
съществувала.
2
Оспорва се като неправилен и изводът в съдебните актове на Районен
съд гр.Гоце Делчев и най-вече в този на Окръжен съд гр.Благоевград, че М. е
съзнА.л съдържанието на отправените закани и имал ясна предстА. за
общественоопасния характер на стореното.
От Апелативния съд се иска да възобнови наказателното дело и да
отмени като незаконосъобразни и необосновани присъдата на Районен съд
гр.Гоце Делчев, постановена по НОХД № 505/2022 година и Решение №
64/19.02.2025 година по ВНОХД № 1359/2024 година по описа на Окръжен
съд гр.Благоевград, като с решението си да признае искателя М. за невиновен.
В съдебно заседание защитникът и осъденото лице поддържат искането
за възобновяване на наказателното производство и изложените в него
съображения.
Прокурорът дава становище за неоснователност на искането като счита,
че при разглеждане на делото от решаващите съдилища не са допуснати
твърдяните нарушения на закона и на процесуалните правила. При определяне
на наказанието не е нарушен закона и то не е явно несправедливо. Няма
основания за оправдаването на осъдения М.. Показанията, депозирани от
пострадалите лица, са напълно достатъчни и не са лишени от доказателствена
годност, доколкото пострадалите носят наказателна отговорност при
лъжесвидетелстване, а обясненията на осъденото лице са и негово средство за
защита. С тези съображения се да не се уважава искането за възобновяване на
наказателното дело и за оправдаването на искателя М..
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото,
съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията
си, намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално
допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл.
420, ал. 2 от НПК и е срещу влязъл в сила непроверен по касационен ред
съдебен акт от визираните по чл. 419, ал. 1 НПК. Подадено е на 02.07.2025
година и е в срока по чл. 421, ал. 3 НПК.
3
Разгледано по съществото си, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда № 21/21.12.2023 година, постановена по НОХД № 505/2022
година, РС Гоце Делчев признал подсъдимия И. М. за виновен в това, че на
17.12.2021 година около 13:40 часа на ГКПП „Илинден“, трасе „вход“ се
заканил с убийство на длъжностно лице - С. А. Д., длъжност *** в
Териториална дирекция на Агенция „Митници“, длъжностно ниво 8,
експертно ниво 4, в Териториална дирекция Митница София, при изпълнение
на службата му /назначен на 17.12.2021 г. за времето от 08:00 часа до 20:00
часа съгласно утвърден отчетен график на служителите в МБ - Гоце Делчев да
осъществява дейност по митнически надзор и контрол на стоки, превозни
средства, митнически и придружаващи ги документи съгласно длъжностна
характеристика от месец август, 2021 г./, като отправил към него следните
думи - „Ще ти *** майчина, ще те причакам след работа и ще ти прережа
гърлото!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3 във вр. ал.2 вр.
ал.1 НК и чл. 54 от НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от
10 месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на
така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.
Със същата присъда съдът признал подсъдимия М. за виновен в това, че
на 17.12.2021 г. около 13:40 часа на ГКПП „Илинден“, трасе „вход“ се е
заканил с убийство на длъжностно лице - Е. Ю. К., длъжност *** в
Териториална дирекция на Агенция „Митници“, длъжностно ниво 11,
експертно ниво 7, в Териториална дирекция Митница София, при изпълнение
на службата й /назначена на 17.12.2021 г. за времето от 08:00 часа до 20:00
часа съгласно утвърден отчетен график на служителите в МБ - Гоце Делчев да
осъществява дейност по митнически надзор и контрол на стоки, превозни
средства, митнически и придружаващи ги документи съгласно длъжностна
характеристика от месец август, 2021 г./, като отправил към нея следните
думи - „Мама ти да ***, ще те причакам след работа, ще ти *** майката и ще
те приключа!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3 вр. ал.2 във вр.
ал.1 НК и чл.54 от НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от
10 месеца. На основание чл.66,ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на
4
така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.
На основание чл.23 от НК РС Гоце Делчев определил и наложил на
подсъдимия общо най-тежко наказание измежду горните две наказание -
лишаване от свобода за срок от 10 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК
отложил изтърпяването на така наложеното общо най-тежко наказание за срок
от три години от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда районният съд се произнесъл и по разноските,
направени в досъдебното и съдебното производство, които възложил на подс.
М..
По жалба на защитника на подс. М. първоинстанционната присъда била
проверена от ОС Благоевград и потвърдена с решението по ВНОХД №
1359/2024 година. С въззивната жалба се оспорвала изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка и били релевирани доводи за
необоснованост на правните изводи на първостепенния съд, които не
съответствали на събраните по делото доказателства поради това, че не били
анализирани в дълбочина, освен това обясненията на подс. М. били
игнорирани, а заключението на съдебно-психиатрична експертиза се базирали
изцяло на анамнестични данни, като никъде по делото няма други данни,
които да подкрепят извод за наличие на опасност и възбуждане на основателен
страх от заканата за осъществяването й.
Съдържанието на въззивната жалба е възпроизведено сега дословно в
искането за възобновяване на наказателното дело.
Това налага да се посочи, че доводите за необоснованост, с каквито
изобилства искането за възобновяване, не представляват касационно
основание от вида на посочените. Освен това, нито в касационното
производство, нито в производството по възобновяване на наказателно дело,
по което в определените от закона случаи е компетентен съответният АС, е
възможно установяването на нови фактически положения, с които да бъде
подменено вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите.
Затова и искането на защитника осъденото лице М. да бъде оправдан от САС е
несъстоятелно, тъй като подобен изход е възможен единствено и само, ако в
рамките на установените от контролираните инстанции фактически
положения е видно, че деянието, за което е осъден, не е извършено от него или
не съставлява престъпление - чл. 425, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК. В конкретния
5
случай подобен извод въз основа на фактическите положения, установени от
РС Гоце Делчев и Окръжен съд - Благоевград, е невъзможно да бъде
направен.
Затова САС се съсредоточи в проверка на наличието на релевираните с
искането оплаквания за допуснати от съдилищата съществени нарушения на
процесуалните правила по чл. 13 и чл. 14, НПК, които могат да бъдат
извлечени от съдържанието на част от изложените аргументи за
необоснованост на съдебните актове, както и претенцията, че въззивният съд
от своя страна не е извършил дължимата проверка на невлязлата в сила
първоинстанционна присъда в нарушение на чл. 313 НПК.
При тази проверка се установява, че въззивният съд, а преди това и РС
Гоце Делчев, не са допуснали процесуални нарушения при проверка и оценка
на доказателствените източници. Вътрешното убеждение на контролираните
инстанции по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е
формирано след проверката на наличната доказателствена съвкупност, която
не се отличА. с някаква изобилност и включва показанията на пострадалите Д.
и К., свидетелите И. К., П. Д., П. П., С. П. и Г. Н., заключенията на
назначените СПЕ на пострадалите Д. и К., заключенията на назначената на
досъдебното производство и в съдебното следствие видео-техническа
експертиза и допълнителна видео-техническа експертиза и събраните писмени
доказателства, касаещи длъжностните качества и изпълнявани функции от
пострадалите свидетели, справките за съдимост, от КАТ и АВ и квитанциите
за платена пътна такса. Проверката е извършена изцяло в пълно съответствие
с изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК.
Първостепенният съд единствено е пропуснал да обсъди обясненията на
подсъдимия като част от доказателствената маса, но този порок в аналитично-
оценъчната дейност е отстранен от въззивния съд, който е изложил подробни,
последователни и логични от гледна точка на формалната логика съображения
защо обясненията на подс. М., с които отрича да е псувал и заплашвал
свидетелите К. и Д. и твърди, че не е извършил нарушение – претоварване на
камиона и че двамата служители са го изнудвали да плати глоба, са
недостоверни като доказателствено средство и са преценени като средство за
защита. За да достигне до този извод окръжният съд е следвал верния
процесуален подход да съпостави обясненията на подсъдимия с останалите
събрани по делото преки и косвени доказателства, съдържащи се в
6
показанията на Д., К., И. К., П. Д., П. П., С. П., Г. Н. и наличните по делото
писмени доказателства – квитанциите за заплатената пътна такса. Така всички
събрани гласни и писмени доказателства, включително дадените обяснения от
подсъдимия пред първата инстанция, не само са били подложени на
задълбочен и внимателен анализ от въззивния съд, но са и обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Нито едно доказателство или
доказателствено средство не е подценено или надценено, нито пък му
придадено съдържание, каквото няма.
Във въззивният съдебен акт е отговорено съгласно чл. 339, ал. 2 НПК по
какви съображения окръжният съд не е приел доводите на защитника, с които
е оспорена достоверността на показанията на свидетелите Д. и К.,
възраженията срещу заключенията на СПЕ, за които защитата е твърдяла, че
са изготвени по амнестични данни и поддържаната защитна теза, че по делото
липсват доказателства, които да подкрепят извод за наличие на опасност и
възбуждане на основателен страх от заканата за осъществяването й, поради
което не можело да се заключи, че подсъдимият е представлявал някаква
заплаха за пострадалите.
В обобщение касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е
налице. Не се установяват заявените с искането за възобновяване нарушения
на чл. 13, чл. 14 и чл. 313 НПК, нито пък такива други нарушения на
процесуалните правила, които да са от категорията на абсолютните, за които
САС следи служебно, независимо от това дали са въведени със сезиращия
процесуален документ.
Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При
установената по делото с годни доказателствени средства фактология,
решаващите съдилища правилно са приложили материалния закон.
Деятелността на подс. М. е съставомерна от обективна и субективна страна
като две отделни престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК -
закана с убийство спрямо длъжностно лице при изпълнение на службата му,
която би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
Поначало в искането явната несправедливост на наложеното наказание се
аргументира с твърдението, че е осъден подсъдим, който не е извършил
престъпленията, в които е обвинен. Този довод е негоден да обоснове явна
7
несправедливост на наказанието, тъй като не отговаря на законово
определените в чл. 348, ал. 5 НПК критерии за това. По отношение на М. след
определянето на общо наказание за двете престъпления е приложено условно
осъждане (чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК), което е в негова полза. Въззивният съд,
макар и да е утвърдил с решението си наложените от първата инстанция
наказания и определеното на основание чл. 23, ал. 1 НК общо най-тежко
наказание за двете престъпления по чл. 143, ал. 3 НК, е извършил собствена
преценка на всички обстоятелства по чл. 54 НК, относими към
индивидуализацията на наказанието. ОС Благоевград е коригирал първата
инстанция в оценката й на отегчА.щите и смекчА.щите отговорността на М.
обстоятелства, като е изключил наличието на първите и е установил
допълнителни смекчА.щи отговорността обстоятелства, несъобразени от
районния съд, но които не обуславят приложението на чл. 55 НК. Така в
крайна сметка въззивният съд е счел, че наложеното наказание от по 10 месеца
лишаване от свобода за всяко престъпление и общо наказание в същия размер
при приложение на чл. 66, ал. 1 НК е справедливо – съобразено с чл. 54 НК и
чл. 36 НК, поради което го утвърдил.
По изложените съображения СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Г. М. за възобновяване
на ВНОХД № 1359/2024 година по описа на Окръжен съд - гр.Благоевград и
НОХД № 505/2022 година по описа на Районен съд - гр. Гоце Делчев.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8