Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч,..........2020 г.
Ловешкият
окръжен съд гражданска колегия
в
публично заседание на двадесет и пети февруари двехиляди
и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
2. ПОЛЯ ДАНКОВА
при
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдията П.ДАНКОВА
в.гр.д.
N 91 описа
за 2020
година и за да се произнесе, съобрази :
Подадена е въззивна жалба вх .№14295/27.12.2019 г.
подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението"
- МВР, представлявана от главен комисар Н. С. Н. - директор, чрез процесуален
представител ст.юрисконсулт С.М.Н. с адрес на призоваване: гр.Плавен 5800
ул.”Св.св.Кирил и Методий” №31 срещу съдебно решение от 29.11.2019 год. на ЛРС,
постановено по гр.дело № 934/2019 г. Счита, че обжалваното решение е неправилно
и необосновано и моли за отмяната му и постановяване на друго, с което искът да
бъде изцяло отхвърлен. Твърди, че съдебно решение от 29.11.2019 год. на ЛРС,
постановено по гр.дело № 934/2019 г. е постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения
са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 53 от
27.06.2014 г., ЗМВР). Сочи, че основният порок на решението се състои в
неправилно прилагане на материалното право, изразяващо се в допуснатото от съда
субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ, бр. 9 от
Не е представен от въззиваемия отговор на въззивната
жалба по чл. 263от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът,редовно
призован се явява лично и с проц.представител гл. юрисконсулт Н.. Посочва, че
поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, а атакуваното съдебно решение
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемият,редовно призован в
съдебно заседание не се явява, а се представлява от адв.В.. Изтъква, че
съдебният акт е правилен и моли да бъде потвърден.Подробно развива позицията си
за основателност на иска.
От представените доказателства по гр.д. №
934/2019 г. на РС-Ловеч, от становището на страните в процеса, преценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Постановено
е съдебно решение № 567 от 29.11.2019 год. по гр.дело № 934/2019 г. на ЛРС, с
което на основание чл. 178,ал.1,т.3 във връзка с чл. 187,ал.6 от ЗМВР Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението-София е осъдена да
заплати на Т.М.Т. сумата 1476.88 лева-възнаградждение за 225 часа положен
извънреден труд за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законна
лихва от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането, като искът до пълния
претендиран размер на сумата 1817.04 лева е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Предмет на въззивен контрол е атакуваното съдебното
решение № 567 от 29.11.2019 год. на по гр.дело № 934/2019 г. на ЛРС,в частта, в
която искът е уважен.Съдебният акт е валиден и допустим, но след като обсъди
приложените писмени доказателства настоящата инстанция счита, че е неправилен и
следва д бъде отменен, а вместо него да бъде постановено отхвърляне на иска.
От писмените доказателства се установява, че Т.М.Т.
е встъпил на 28.12.2009 г.в длъжност „спасител“ в група „Аварийно-спасителни
дейности“ в ОД-„Гражданска защита“-Ловеч в ГД“Гражданска защита“ – Ловеч при
МВР въз основан на заповед №К-11133/23.12.2009 г. С протокол от 15.07.2016 г. е
удостоверено встъпването в длъжност „пожарникар-старши пожарникар“. От протокол
№921-1081 от 17.08.2015 г. евидно, че Т.Т. се е запознал на 12..08.2015 г . с
длъжностната характеристика на длъжността.
Със заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи, за всеки отработен час през нощта или за част от него между
22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер 0,25 лв. Тази Заповед е отменена със Заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.
От представените по делото
платежни бележки за процесния период на името на Т.Т. се установява заплащаното
трудовото възнаграждение и периода на положен труд.
Представено е заключение по
съдебно-счетоводната експертиза №11446/21.10.2019 г., което съдът възприема
доколкото съответства на правните изводи по казуса.В констатациите на вещото
лице има анализ на действащите подзаконови актове, който излиза извън обхвата
на неговата компетентност .
За времето от 20.05.2016
г.въззиваемият е полагал труд при 24 часови работни смени от 8 часа сутринта
до 8 часа сутринта на следващия ден и
общия брой часове,положени като нощен труд са 225 часа.
Издадена е заповед № 8121з – 791 от 28.10.2014 г. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал.
1 ЗМВР на Министъра на вътрешните работи въз основа на Наредба № 821з – 407/11.08.2014
г. за реда за организиране и разпределение на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът
на дежурството, времето за отдих и почивка на държавните служители на МВР. По-късно
е изготвена и заповед № 8121з –
40/15.01.2015 г. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 ЗМВР на Министърът на
вътрешните работи. Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014 г. за определяне размерите на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията
и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи е изменена със Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. (отменена с
Решение № 1694 от 17.02.2016 г. на Върховния административен съд - ДВ, бр. 17
от 2016 г.. Заповед № 8121з-663 от 5.06.2015 г. е отменена с
решение № 5579 ОТ 3 МАЙ 2017 Г. по административно дело № 12935 ОТ 2016 Г. , а Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г.
е отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 г. на Върховния административен съд -
ДВ, бр. 49 от 2017 г.).
Предявена е в настоящето
производство облигационна претенция за заплащане на допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд/преобразуван от нощен труд/ от 225 часа за периода от
20.05.2016 година до 31.03.2019 година ,ведно с мораторна лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата по него. Съдът приема,
че е сезиран с иск по178,ал.1,т.3 от
ЗМВР във връзка с чл. 179, ал. 1от ЗМВР. Въззиваемият е работил на длъжност „ пожарникар-старши
пожарникар“ в РД“Пожарна безопасност и защита на населението“-Ловеч при сумарно
изчисляване на работното време съобразно вида и спецификата на дейността, която
изпълнява. В разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР е определена нормалната
продължителност на работното време на държавните служители на МВР, а в чл.
187,ал.2 от ЗМВР е посочено, че работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24 часа се изчислява сумарно за тримесечен период,
установена е възможност за полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов
период. Изрично е предвидено, в чл. 187,ал.9 от ЗМВР, че редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Подзаконовата нормативна уредба на
нощния труд се развивала с уреждане на нощния труд по НАРЕДБА № 8121з-407 от
11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /отм.- обн., ДВ, бр. 69 / 19.08.2014 г., -
отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. В чл. 31,ал.2 на Наредбата
е конкретизирано, че положения нощен труд се умножава по 0.143 и полученото
число се се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период .В
последствие е приета Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015 г. /отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от
11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, IV o.
и Решение № 8585 от 11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 5450 от 2016 г. на
ВАС, V- чл. състав/ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. ДВ, бр. 3 от
10.01.2020 г. и бр. 4 от 14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г.,
постановено по адм. д. № 8601 по описа за 2019 г. на ВАС, V- чл. състав, I-ва
колегия/. Чрез тези подзаконови нормативни актове, първоначално е било уредено
полагане на нощен труд и неговото заплащане, а впоследствие е имало период,
когато подходът на законодателят не е предвиждал такова заплащане. Същевременно
заплащането на извънреден труд е последователно установено, както в
разпоредбите на ЗМВР, така и в подзаконовите нормативни актове.
Съдът приема, че с действащия специален
закон – чл. 179,ал.1 от ЗМВР е била преодоляна празнотата в закона относно
начина на формиране на допълнителното възнаграждение за нощен труд, поради
което не може да се обоснове неговото преизчисляване в извънреден труд..
Настоящата инстанция счита,че разбирането на законодателят относно полагането и
заплащането на нощен труд за държавните служители при МВР е претърпяло
изменение - по ЗМВР/отм./ не се съдържало, но в чл. 179 от действащия ЗМВР за
процесния период е уредено. В чл. 187,ал.1от ЗМВР е определена нормалната
продължителност на работното време на държавните служители на МВР, а в чл. 187,ал.3
от ЗМВР е сумарното изчисляване.В цитираната разпоредба на чл. 187,ал.3,пр.последно от ЗМВР изрично е
предвидено,че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 187,ал.5,т.2 от ЗМВР е вписано,че
възнаграждение за извънреден труд се дължи за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени..
Същевременно редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Разрешава
се полагането на извънреден труд до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно,
над ограниченията по чл. 187, ал. 7, при бедствия и други извънредни
ситуации-187а от ЗМВР. Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение-чл. 187,ал.6 от ЗМВР. Следователно в закона-ЗМВР има ясно и точно
разграничение между нощен труд-чл. 179 от ЗМВР и извънреден такъв-чл.178,ал.1,т.3
от ЗМВР, конкретизиран е вида им, часовете разрешен извънреден труд и е
посочено, че реда за отчитане, компенсиране ,организация, разпределение се
определя с подзаконов нормативен акт – Наредба по чл. 187,ал.9 от ЗВМР.
Ищецът-въззиваем има качеството на длъжностно
лице по смисъла на член 142,ал.1,т.1 от ЗМВР - държавни служители – органи по
пожарна безопасност и защита на населението. Настоящият състав счита, че относно
правоотношенията,в това число и заплащането на допълнителни възнаграждения на тази
категория държавни служители са приложими разпоредбите на Закона за Министерство на вътрешните работи и
подзаконовата нормативна база към него, тъй като се касае до специален закон и
той изключва общите разпоредби. За разлика от закона за МВР/отменен/, в който
не е имало уреждане на нощния труд, в действащия към процесния период Закон за
Министерство на вътрешните работи нощния труд на тази група държавни служители
изрично е предмет на самостоятелна
разпоредба-чл. 179,ал.1 от ЗМВР.За този вид труд се полага допълнително възнаграждение и е
посочено, че условията реда и размера за изплащане му се определя с Наредба на
министъра на вътрешните работи и негова заповед.С измененията на правната норма
на чл. 179 /с ДВ бр. 97/2017 г.,бр.34/2019 г./ се детайлизира реда за
определяне на възнагражденията. При това положение за процесния период е
несъстоятелно да се обсъжда съществуването на празнота в закона и приложимост
на общите разпоредби на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Действително проследявайки хронологично
действието на подзаконовата уредба съдът установява нейната динамика.
Неколкократно се приемат и действат различни Наредби за реда за организация и
разпределение на работното време на неговото отчитане за компенсиране на
работата извън редовно работно време режима на дежурство времето на отдих и
почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи,
съответните заповеди към тях и следва тяхното отменяне от Върховен
Административен съд. Въззивният съд приема, че на основание член 195 от АПК
подзаконовият нормативен акт се счита отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение, а по силата на член 195, алинея 2 от АПК правните последици,
възникнали от подзаконов административен акт, който е обявен за нищожен или е
отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в 3-месечен
срок. За настоящата инстанция в закона на Министерство на вътрешните работи е
направено ясно разграничение между нощния труд за времето от 22 до 6 часа и
извънредния труд, както и изрично са конкретизирани полагането на труд на
официални празници и за времето на разположение. В този смисъл становището на
въззиваемият, че полагания от него нощен труд следва да бъде преобразуван в извънреден,
не се споделя от съда. Извънредният труд като вид труд е уреден в раздел ІІ на КТ-чл. 143 -150 от КТ,
както и в разпоредби на ЗМВР и неговото
полагане е свързано със специален ред и специален начин на определяне на
заплащането. Извънредният труд не е
нова категория за трудовото право, неговата уредба се съдържа в Кодекса на
труда, но претърпява развитие с измененията от 1992 г. и 2001-ва година.Както в
Кодекса на труда,така и в ЗМВР-чл.187а от ЗМВР обаче се държи сметка за
обстоятелството, че той е допустим само по изключение в конкретно изброени
случаи. Легалната дефиниция на извънредния труд в чл. 144 от Кодекса на труда го
определя, като труд който се полага по разпореждане или със знания и без
противопоставяне на работодателя или на съответния ръководител на работника или
служителя извън установеното за него работно време-чл. 142 от КТ. Законодателно
е въведено ограничение в неговата продължителност- в разпоредбата на член 187,ал.5,т.2
и чл. 187а от ЗМВ, чл., изрично с уредени хипотезите, при които той е
недопустим в чл. 147 от Кодекса на труда, както и правото на работника да
откаже неговото полагане - член 187а,ал.3 от ЗМВР. Извънредният труд се отчита за
служителите със сумарно отчитане на работното време с приложение №1 по
действалите към различните периоди Наредби по чл. 187,ал.9 от ЗМВР. Предвид
характеристиката му като труд, който се полага само по изключение, в строго
определени случаи при лимитативно установени хипотези, е възприето и неговото
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Въззиваемият
по силата на възникналото правоотношение въз основа на заповедта от 2010 годинаи
акт за встъпване в длъжност от 15.07.2016 г. работи на длъжност, при която има
сумарно отчитане на работното време и се полага труд в рамките на 24 часа на
смени. При това положение съдът счита, че полагания от Т.Т. нощен труд за
периода от 20.05.2016 година до 31.03 2019 година няма характеристиката на
извънреден труд, така както е установен в чл. 187,ал.3,т.2 или чл. 187а от ЗМВР. Съдът намира, че не са налице предпоставки и
за преобразуване на нощния труд в извънреден труд, тъй като нощният труд е уреден
изрично в разпоредбата на член 179 от Закона за
МВР и подзаконовите нормативни актове.
При полаганите 24 часови смени на работа от въззиваемият са се включвали
и часове нощен труд за времето от 22 до 6 часа и те по същество са част от
работното време на смени, а не са извънреден труд. Да се приеме противното означава
да се счита, че служителят е работил през целия период на трудовото си
правоотношение /от което нощния труд при 28 часовите смени вкл.от 22-6 часа е 8 часа/ полагайки извънреден труд.
За настоящата инстанция такъв извод е необоснован и незаконосъобразен. От
естеството и спецификата на трудовите функции на ищеца като водач на специален
автомобил 1-ва степен и пожарникар при РУ“ПБЗН“-Ловеч
следва полагането на нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа, тъй като се
касае до орган за пожарна безопасност и защита на населението. Предвид на това
съдът намира, че искът на Т.Т. за заплащане на сумата 1476.88 лева-възнаграждение
за извънреден труд от 225 часа за периода от 20.05. 2016 година до 31.03.2019
година е неоснователен и недоказан и следва да бъде оставен без уважение на
основание член 178, алинея първа, точка трета,във връзка с чл. 179,ал.1 от за МВР.
Предвид изложените фактически и правни
изводи на въззивният съд атакуваното съдебното решение №567/29.11.2019 г. по
гр.д. №934/2019 г. на Ловешки районен съд, с което на основание чл.
178,ал.1,т.3 във връзка с чл. 187,ал.6 от ЗМВР Главна Дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението-София е осъдена да заплати на Т.М.Т. сумата 1476.88 лева-възнаграждение
за извънреден труд от 225 часа за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане, е неправилно и незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
При
този изход от процеса въззиваемия следва
да бъде осъден да заплати на въззивника съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции в размер на сумата 200 лева, предвид размера на исковата претенция и
не-високата фактическа и правна сложност
на казуса .
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно съдебно решение №567/29.11.2019 г. по гр.д. №934/2019 г. на
Ловешки районен съд, с което на основание чл. 178,ал.1,т.3 във връзка с чл.
187,ал.6 от ЗМВР Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението-София
е осъдена да заплати Т.М.Т. сумата 1476.88 лева-възнаграждение за извънреден
труд от 225 часа за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. ,ведно със
законна лихва от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането,разноски и държавна такса и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен и недоказан, предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР от Т.М.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** против
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес:
гр. София, ул. „Пиротска“ 171А да заплати сумата от 1476.88 лева-възнаграждение
за извънреден труд от 225 часа за периода 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно
със законната лихва от 20.05.2019 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Т.М.Т.,с горните данни
да заплати на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-София,
с горните данни сумата 200 лева/двеста
лева/-разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно на основание чл. 280,ал.2 от ГПК по цена на
исковете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.