Решение по дело №1694/2021 на Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ № 261110 / 1.11.2021г.

 

гр. Перник, 01.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова

 

при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия Динева-Палазова гр.д. № 01694 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу И.Р.Г. *** и С.М.М. ***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество сума в размер на общо 3021,70 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за доставена, отведена, пречистена, но незаплатена вода за имот, находящ се в гр., ул. „”, №, с абонатен номер 1071179, от която главница в размер на 2606,89 лева, за периода от 31.01.2010 г. до 30.07.2019 г., както и сумата от 414,81 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 25.03.2010 г. до 07.11.2019 г., като сумите са претендирани разделно от ответниците, както следва: иска се да бъде признато за установено, че И.Р.Г. дължи на ищеца сумата от 1303,44 лева, представляваща 1/ 2 идеална част от главницата, и сумата в размер на 207,41 лева, представляваща 1/ 2 идеална част от лихвата за забава на месечните плащания, и че С.М.М. дължи на ищеца сумата от 1303,44 лева, представляваща 1/ 2 идеална част от главницата, и сумата в размер на 207,41 лева, представляваща 1/ 2 идеална част от лихвата за забава на месечните плащания, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответниците, в качеството им на потребители на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се гр. Перник, е водоснабден. Посочва, че ответниците се явяват задължени лица за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални води от момента на присъединяването към ВиК системата и откриването на партида с абонатен номер. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги, възлизащи на стойност от 2606,89 лв. Изяснява се, че от своя страна потребителите не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се разноски.

В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответниците И.Р.Г. и С.М.М., чрез пълномощника им адв. Б.Б. - САК, са депозирали писмени отговори, в които оспорват по основание и размер предявените искови претенции. Оспорват наличието на облигационни отношения между тях и ищцовото дружество. Посочват, че по делото липсват доказателства, че общите условия са публикувани в изпълнение на изискванията на чл. 298 ТЗ. Релевират и възражения за недължимост на вземанията, поради погасяването им по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

По делото са представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор. С доклада по делото на страните е обявено за служебно известно на съда, че Общите условия са публикувани във вестник „Новинар“(централен ежедневник) на 21.08.2014 г. и във вестник „Съперник“(местен ежедневник) на 02.09.2014 г.

Представена е справка – извлечение за дължими суми, която съдържа информация за датата на издадените фактури техните стойности.

По делото е представена декларация вх. № 64811/25.05.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ, подписана от И.Р.Г., като авторството на този документ не е оспорено от процесуалния представител на ответниците. В обсъждания документ ответницата е декларирала, че тя и С.М.М. притежават по 1/ 2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот с адрес гр., ул. „”, № , т. е. налице е изявление изхождащо от ответницата, с което признава, че притежава 1/ 2  идеална част от правото на собственост върху обсъждания имот. В декларацията е посочено, че имотът е придобит по наследство, както и че към момента на подаването ѝ в данъчната служба като собственик се води Р.С.Г.. Действително обсъжданата декларация не е документ, който доказва собствеността на имота, но представлява изявление, направено пред административен орган, с което деклараторът е удостоверил факт, който в настоящото производство е неблагоприятен за него, а именно - притежаването на правото на собственост върху имота. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя факти в настоящия процес (правото на собственост върху имота), поради което този документ има материална доказателствена сила. (В този смисъл Определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 4084 от 2017 г. на ВКС, IV г. о.). С оглед представената декларация се достига до извод, че ответницата И.Р.Г. притежава 1/ 2 идеална част от правото на собственост върху обсъждания имот.

Видно от удостоверение за наследници № 20/ГРС-560/28.01.2020 г., Р.С.Г. е починал на 27.07.1994 г., за което е съставен акт за смърт № 611 от 28.07.1994 г., и е оставил за наследници дъщеря си ответницата И.Р.Г. и внучката си С.М.М.. По делото липсват данни ответницата С.М.М. да е приела наследството на Р.С.Г., като подадената от И.Р.Г. декларация по чл. 14 ЗМДТ не може да ангажира С.М.М.. Поради това се налага извод, че липсват доказателства, от които да следва извод, че С.М.М. притежава 1/ 2 идеална част от правото на собственост върху имота.

По делото не са събрани доказателства и относно реалното доставяне на на ВиК услуги за процесния имот и период.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.

Приложено е ч.гр.д. № 1948/2020 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на “Топлофикация-Перник” АД с вх. № 9618/13.05.2020 г., е издадена заповед № 260445/02.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците И.Р.Г. и С.М.М. за вземанията, предмет на предявените искове. В срока по чл. 414 ГПК срещу заповедта са подадени възражения от длъжниците и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.

Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която хипотеза е приложима както за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището. 

По делото се установи, че ответницата И.Р.Г. притежава 1/ 2 ид. ч. от собствеността върху имота, поради което тя и ищцовото дружество се намират в договорни отношения за предоставяне на ВиК услуги.

Такива договорни отношения липсват между ищеца и другата ответница С.М.М.. По делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че С.М.М. е собственик или ползвател на процесния имота, което е необходимо за наличието на облигационна връзка между дружеството ищец и ответницата. Не се представиха и доказателства за сключен договор за предоставяни ВиК услуги между тези страни.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи потребеното количество ВиК услуги и тяхната стойност. Въпреки разпределената му с доклада на съда доказателствена тежест, както и отразяването в доклада, че ищецът не сочи доказателства за реалното доставяне на питейна вода до процесния недвижим имот, ищцовата страна не ангажира никакви доказателства, че е изпълнила задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.

Поради недоказаност на исковете за главница, неоснователни се явяват и обусловените от тях акцесорни искове по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата.

Горното води до извод, че предявените искови претенции следва да се отхвърлят като неоснователни.   

 

По разноските:

С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците следва да се присъдят направените разноски в исковото производство.

По делото са представени списъци по чл. 80 ГПК, съгласно които всяка от ответниците е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лева за исковото и за заповедното производство. От ищеца е направено възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответниците, което е основателно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Поради това на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на ответниците следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от 335,76 лева за заповедното и 335,76 лева за исковото производство.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” №11, срещу И.Р.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, искове с правна кралификация чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че И.Р.Г. дължи на “Водоснабдяване и канализация” ООД сумата от 1303,44 лева, явяваща се 1/ 2 идеална част от главницата в размер на 2606,89 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за доставена, отведена, пречистена, но незаплатена вода за имот, находящ се в гр., ул. „”, №, с абонатен номер 1071179, за периода от 31.01.2010 г. до 30.07.2019 г., както и сумата от 207,41 лева, представляваща 1/ 2 идеална част сумата от 414,81 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 25.03.2010 г. до 07.11.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 260445/02.10.2020 г. за за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1948/2020 г. по описа на ПРС.

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11, срещу С.М.М., с ЕГН **********,***, искове с правна кралификация чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че И.Р.Г. дължи на “Водоснабдяване и канализация” ООД сумата от 1303,44 лева, явяваща се 1/ 2 идеална част от главницата в размер на 2606,89 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за доставена, отведена, пречистена, но незаплатена вода за имот, находящ се в гр. Перник, ул. „15-та”, № 15, с абонатен номер 1071179, за периода от 31.01.2010 г. до 30.07.2019 г., както и сумата от 207,41 лева, представляваща 1/ 2 идеална част сумата от 414,81 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 25.03.2010 г. до 07.11.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 260445/02.10.2020 г. за за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1948/2020 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11, да заплати на И.Р.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, сумата от 335,76 /триста тридесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ лева- разноски за заповедното и сумата от 335,76 /триста тридесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ лева- разноски за исковото производство.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11, да заплати на С.М.М., с ЕГН **********,***, сумата от 335,76 /триста тридесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ лева- разноски за заповедното и сумата от 335,76 /триста тридесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ лева- разноски за исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 1948/2020 г. на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

 

СЪДИЯ: