№ 268
гр. Дупница, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20251510100472 по описа за 2025 година
В. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. Д. Г., е предявила срещу
„Кредирект” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Цариградско шосе № 115 Е, ет.5, иск с правна квалификация чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, обективно съединен при условия на евентуалност с иск по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че договор за
потребителски кредит № 1156881 от 29.09.2024 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК
вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
При условия на евентуалност искането е за признаване за установено по отношение
на ответника, че уговорената в чл.18, ал.1 от сключения между страните договор за
потребителски кредит № 1156881 от 29.09.2024 г. клауза за неустойка е нищожна.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 29.09.2024 г. като заемополучател сключил със „Кредирект”
ЕООД като заемодател договор за потребителски кредит № 1156881, съгласно който
кредиторът отпуснал паричен заем в размер на 1900 лева за срок от 12 месеца, с фиксиран
лихвен процент – 50 %, ГПР – 63, 31 %, като общодължимата сума е в размер на 2554, 83
лева. Съгласно чл.6, ал.1 от договора заемателят е следвало в срок от два дни от сключването
на договора да обезпечи изпълнението на задълженията си с банкова гаранция или
поръчителство, отговарящи на определени изисквания; съгласно чл.18 при неизпълнение на
това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 2401, 17 лв., платима на вноски
съобразно погасителния план по договора.
Ищецът счита договора за нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради
нарушение на изискванията на чл.19 ЗПК, изразяващо се в невключването в размера на ГПР
на неустойката за непредоставяне на обезпечение. При условия на евентуалност счита за
нищожна клаузата за неустойка.
В постъпилия отговор се оспорват предявените искове и се твърди, че при
1
сключването на договора са спазени всички законови изисквания, както и действителността
на клаузата за неустойка; отделно от тези твърдения, нищожност на отделна клауза не води
до нищожност на целия договор съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД. Не се оспорва, че неустойката не е
включена в ГПР, като се изразява становище, че тя не следва да се включва в размера на ГПР
по договора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно сключването между страните на договор за
потребителски кредит № 1156881 от 29.09.2024 г., получаването от заемателя на сумата по
него и поемането на задължение за връщане на посочените в договора суми; че неустойката
за непредоставено обезпечение съгласно чл.18 от договора не е включена при изчисляването
на ГПР по договора.
Съгласно чл.2 от договора, предоставеният кредит е в размер на 1900 лв., със срок за
погасяване 12 месеца, 12 погасителни вноски, общ размер на плащанията: 2 554, 83 лв.,
годишен лихвен процент: 50 %, ГПР: 63, 31 %.
В чл.6, ал.1 от договора е уговорено задължение за предоставяне от длъжника на
обезпечение - банкова гаранция или поръчителство, отговарящо на определени изисквания,
при неизпълнение на което в двудневен срок от сключването на договора в чл.18 е уговорена
неустойка в размер на 2 373, 77 лв., чието заплащане е разсрочено за срока на договора,
съгласно погасителния план.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит,
характеристиката му на потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК, получаването от
заемателя на сумата на кредита и поемането от него на задължение за връщане на
посочените в договора суми.
Ищецът следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него
нищожност на договора.
Основателен е доводът на ищеца, че при посочването на ГПР в договора е следвало
да бъде включен и размерът на неустойката поради непредоставено обезпечение. Плащането
на този разход от потребителя е разделено на месечни вноски, добавени към месечните
вноски за погасяване на главницата по кредита още със сключването на договора. Съобразно
разпоредбата на чл.71 от ЗЗД непредоставянето на обещани обезпечения /когато те са били
реално очаквани от кредитора/ е основание да се иска изпълнение на цялото задължение
преди срока. В случая кредиторът не е претендирал предсрочна изискуемост, а е начислил
неустойка, чието плащане разсрочил заедно с периодичните вноски още при сключването на
договора. Това, наред с краткия срок за предоставяне на обезпечение с обективно
трудноизпълними условия и наред с обстоятелството, че кредитът е отпуснат преди
предоставянето на обезпечение /при обезпечените кредити отпускането по правило следва
предоставянето на обезпечение/ води до извод, че кредиторът не цели получаване на
обезпечение, а имуществена облага, респ. извършване на допълнителен разход от страна на
длъжника, пряко свързан с отпуснатия кредит, без кредиторът да престира нещо в замяна.
Този разход е бил предварително известен на кредитора /включен в месечните вноски още
със сключването на договора/, а не представлява разход при неизпълнение на предвидено в
договора задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Оформянето
му като неустойка за неизпълнение на договорно задължение цели единствено заобикаляне
на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.
Поради това неустойката по чл.11 от договора представлява разход по кредита
съгласно определението на понятието "общ разход по кредита за потребителя", дадено в § 1,
2
т. 1 ДР на ЗПК, респ. – следвало е да намери отражение в годишния процент на разходите.
По делото е безспорно, че тази неустойка не е включена при изчисляването на ГПР по
договора. Следователно с добавянето на този допълнителен разход годишният процент на
разходите надхвърля посочения в договора – 63, 31 %. Ирелевантно за преценка на
обстоятелството коректно ли е посочен ГПР при сключването на договора е, дали
впоследствие кредиторът е претендирал заплащането на начислената в погасителните
вноски неустойка.
По този начин по отношение на ГПР в договора е нарушено законовото изискване на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с посочването на значително по-нисък размер от действителния.
Посочването в договора за потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при
спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, всъщност значително по-нисък от действителния ГПР,
създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Това противоречи на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити; в нея е установен принципът за информираност на
потребителя - следва да му бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите
задължения, преди да сключи договора за кредит.
Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК/
има същата последица, както и непосочването им, т.е. води до недействителност на договора
за потребителски кредит /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II
т. о., ТК/.
По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид
невключването в него на разходите за неустойката за непредоставено обезпечение/ и това
обуславя недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът
за потребителски кредит е изцяло недействителен. Следователно предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 102, 19 лв.
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 вр.
с ал.1, т.3, пр.2 ЗА е неоснователен доводът на ответника за липса на доказателства за
сключен договор по настоящото дело. Липсва пречка страните да уговорят предоставяне на
правна защита и съдействие във връзка с повече от едно конкретно правоотношение, като
представеният договор от 10.03.2025 г. е във връзка със сключени договори за кредит от
клиента и тяхното прогласяване за нищожни, а исковата молба по настоящото производство
е подадена на 12.03.2025 г.
Поради това е дължимо от ответника адвокатско възнаграждение за осъщественото от
адвокат Д. Г. процесуално представителство на ищцата. При определянето му съдът не е
обвързан от Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, съобразно даденото от СЕС по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3
ДФЕС /според което национална правна уредба като тази по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и чл. 78, ал. 5
ГПК ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1
ДФЕС/. Преценката за размера на възнаграждението следва да е съобразена с правната и
фактическа сложност на делото /делото не е с правна или с фактическа сложност/ и с цената
на предявения иск по смисъла на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, която е сравнително висока – 4928, 86
лв. по главния иск, 2 373, 77 лв. по евентуалния. Защитаваният имуществен интерес е на
3
сравнително висока стойност, което обуславя и съответен размер на адвокатското
възнаграждение; при договаряне на адвокатско възнаграждение клиентът и адвокатът
съобразяват и размера на защитавания интерес, наред с фактическата и правната сложност
на случая. Предвид конкретните обстоятелства по разглеждането на делото, съдът определя
на адвокат Д. Г. на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на В. В. В. в общ размер на 700 лв. по двата предявени
иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между В. В. В., ЕГН **********, и
„Кредирект” ЕООД, ЕИК *********, договор за потребителски кредит № 1156881 от
29.09.2024 г.
ОСЪЖДА „Кредирект” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на В. В. В., ЕГН
**********, разноски по делото в размер на 102, 19 лв.
ОСЪЖДА „Кредирект” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Д. Г. на
основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на В. В. В. в общ размер на 700 лв. по двата предявени иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4