Решение по дело №2823/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, …11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.

                                                                              СИМОНА УГЛЯРОВА

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 2823 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 17.12.2019 г., постановено по гр.д. № 68750/2018 г. на СРС, II ГО, 78 състав ЕТ „П.Ч.“ и Н.Г.Ч. са осъдени да заплатят солидарно на „М.Б.“ ЕАД на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, сумата 9 449. 37 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, с присъждане на разноски.

Ответницата Н.Г.Ч., чрез особения представител, е подалa въззивна жалба, в която твърди, че обжалва посоченото решение формално. Поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, постановено при съществен дефицит на доказателства. В рамките на устните състезания по делото излага, че първоинстанционния съд не е обсъдил изложените с отговора по чл. 131 от ГПК доводи. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като отхвърли предявения иск.

Въззиваемият „М.Б.“ ЕАД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор, по подробно изложени съображения. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част, с присъждането на разноски.

Решението в частта, с която предявеният срещу ЕТ „П.Ч.“ е уважен, е влязло в сила като необжалвано.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба и отговора пороци на оспорения съдебен акт:

В настоящия случай депозираната жалба е бланкетна и съдът е надлежно сезиран да провери валидността и допустимостта на решението и с оглед бланкетния характер на жалбата- дали решението е постановено в нарушение на императивни материално правни разпоредби. Настоящият съдебен състав приема, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционното решение не е постановено в нарушение на императивни материалноправни норми и следва да бъде потвърдено като краен резултат.

Отделно по същество, с оглед оплакванията за необоснованост на решението поради необсъждане на възраженията в отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК, следва да се отбележи, че сумите по договора не се претендират от ищеца на основание обявена предсрочна изискуемост, а с оглед настъпване на крайния срок на договора – 08.05.2017г., уговорен в Анекс № 1 от 25.05.2009г., който е бил настъпил към момента на подаване на исковата молба. От друга страна, въззивницата Н.Г.Ч. няма качеството на поръчител, а на съдлъжник, встъпил при условията на чл. 101 ЗЗД  - чл. 11 от Анекс № 2 от 07.02.2011г. по договора и не се ползва от срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Усвояването на предоставената по кредита сума от 10 000 лв. на ЕТ „П.Ч.-Б.“, е безспорно установено от заключението на приетата ССчЕ. Цедирането на вземанията по процесния кредит с договор за цесия, сключен на 21.06.2017г. между „Юробанк България“ АД и въззиваемия – ищец, респ. съобщаването на цесията, не е оспорено по делото в срока по чл. 131 ГПК.

Предвид изложеното, за ответницата в качеството й на съдлъжник е възникнало задължение за заплащане на претендираната сума в размер на 9 449, 37 лв. – главница по договор за банков кредит продукт „ПОС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ“ № BL17025 от 08.05.2008г. и Анекси № 1 от 25.05.2009г. и  № 2 от 07.02.2011г. към него.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и решението в обжалваната част за уважаване на  иска спрямо Н.Г.Ч. следва да бъде потвърдено.

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира присъждането на деловодни разноски разполага въззиваемата страна, на която следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на сумата 364 лв., от които 314 лв. – депозит за особен представител на ищеца за въззивното производство и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПП, като следва да се посочи, че съдът не е обвързан от посочения в чл. 25 от НЗПП минимум.

Така мотивиран, Съдът

 

                                         Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.12.2019 г., постановено по гр.д. № 68750/2018г. на СРС, II ГО, 78 състав в обжалваната част за уважаване на предявения от „М.Б.“ ЕАД срещу Н.Г.Ч. иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД.

ОСЪЖДА Н.Г.Ч., ЕГН ********** да заплати на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 364 лв. – разноски за въззивната инстанция.

Решението в останалата част е влязло в сила, като необжалвано.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.