Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, …11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на седми декември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА Г.
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 2823 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 17.12.2019 г., постановено по гр.д. № 68750/2018 г. на СРС, II ГО,
78 състав ЕТ „П.Ч.“ и Н.Г.Ч. са осъдени да заплатят солидарно на „М.Б.“ ЕАД на
основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, сумата 9 449. 37 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, с присъждане на разноски.
Ответницата
Н.Г.Ч., чрез особения представител, е подалa въззивна жалба, в която твърди, че
обжалва посоченото решение формално. Поддържа, че първоинстанционното решение е
неправилно, необосновано, постановено при съществен дефицит на доказателства. В
рамките на устните състезания по делото излага, че първоинстанционния съд не е
обсъдил изложените с отговора по чл. 131 от ГПК доводи. Моли съда да отмени
изцяло обжалваното решение, като отхвърли предявения иск.
Въззиваемият
„М.Б.“ ЕАД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор, по подробно изложени
съображения. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част, с
присъждането на разноски.
Решението
в частта, с която предявеният срещу ЕТ „П.Ч.“ е уважен, е влязло в сила като
необжалвано.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната
жалба и отговора пороци на оспорения съдебен акт:
В настоящия случай депозираната жалба е
бланкетна и съдът е надлежно сезиран да провери валидността и допустимостта на
решението и с оглед бланкетния характер на жалбата- дали решението е
постановено в нарушение на императивни материално правни разпоредби. Настоящият
съдебен състав приема, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционното
решение не е постановено в нарушение на императивни материалноправни норми и следва
да бъде потвърдено като краен резултат.
Отделно по същество, с оглед
оплакванията за необоснованост на решението поради необсъждане на възраженията в
отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК, следва да се отбележи, че сумите
по договора не се претендират от ищеца на основание обявена предсрочна
изискуемост, а с оглед настъпване на крайния срок на договора – 08.05.2017г.,
уговорен в Анекс № 1 от 25.05.2009г., който е бил настъпил към момента на подаване на
исковата молба. От друга страна, въззивницата Н.Г.Ч. няма качеството на
поръчител, а на съдлъжник, встъпил при условията на чл. 101 ЗЗД -
чл.
11 от Анекс № 2 от 07.02.2011г. по договора и не се ползва от срока по чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД. Усвояването на предоставената по кредита сума от 10 000 лв. на
ЕТ „П.Ч.-Б.“, е безспорно установено от заключението на приетата ССчЕ. Цедирането
на вземанията по процесния кредит с договор за цесия, сключен на 21.06.2017г. между
„Юробанк България“ АД и въззиваемия – ищец, респ. съобщаването на цесията, не е
оспорено по делото в срока по чл. 131 ГПК.
Предвид изложеното, за ответницата в
качеството й на съдлъжник е възникнало задължение за заплащане на претендираната
сума в размер на 9 449, 37 лв. – главница по договор за банков кредит продукт
„ПОС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ“ № BL17025 от 08.05.2008г. и Анекси № 1 от 25.05.2009г. и № 2 от 07.02.2011г. към него.
По изложените съображения жалбата е
неоснователна и решението в обжалваната част за уважаване на иска спрямо Н.Г.Ч. следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор с
правна възможност да претендира присъждането на деловодни разноски разполага
въззиваемата страна, на която следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
на сумата 364 лв., от които 314 лв. – депозит за особен представител на ищеца
за въззивното производство и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение определено
по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПП, като
следва да се посочи, че съдът не е обвързан от посочения в чл. 25 от НЗПП
минимум.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 17.12.2019 г., постановено по гр.д. № 68750/2018г. на СРС, II ГО, 78 състав в обжалваната част за
уважаване на предявения от „М.Б.“ ЕАД срещу Н.Г.Ч. иск с правно основание чл.
430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Г.Ч.,
ЕГН ********** да заплати на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 364 лв.
– разноски за въззивната инстанция.
Решението в останалата част е влязло
в сила, като необжалвано.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.