Р Е Ш Е Н И Е № 4970
23.12.2019 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1430 по описа на същия съд за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Допустими като установителни искове на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София , бул. д-р П. Дертлиев № 25 офис -
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, против П.Т.К. , ЕГН **********,***, с правно
основание в чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 от
същия закон. Сроковете по чл. 422 и 414
от ГПК са спазени .
Ищецът черпи права от няколко договора.
Твърди, че на 12.02.2015 год. между „Микро
Кредит“АД и П.К. е сключен договор за заем CrediHome № ***, по силата на който на ответника били предоставени
на заем 600 лв., реално получени от последния.
Освен главницата, К. се задължил да върне и лихва в общ размер от 60.48
лв. Кредиторът приел плащане на 24 равни седмични вноски, всяка една, от които
в размер на 27.52 лв., при първа вноска платима на 25.02.2015 год.
По силата на формуляр-искане за
допълнителни услуги между страните било договорено кредиторът да окаже на К.
следната услуга: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноската;
безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка
*** „Микро Кредит“АД, безплатно внасяне на вноската директно в офиса на „Микро
Кредит“ АД, право на участие в специални промоции, преференциално обслужване в
офиса и преференциално одобрение. От своя страна , К. се задължил да заплати
пакетна цена в размер на 115.20 лв. разсрочена като част от вноските.
Имало и договорена застраховка „защита“ от 9.90лв.
към всяка от вноските - общо 237.60 лв.
По договора К. направил частични плащания в
размер на 170.22 лв.; за остатъка длъжникът изпаднал в забава. Предвид забавата
била начислена в негова тежест и 42.36 лв. лихва за забава по договора за заем
за периода от 26.03.2015 год. до датата на подаване на заявлението в съда, а по
договора за допълнителни услуги - 22.68
лв. за същия период. Договорът изтекъл на 05.08.2015 г.
Тези си вземания „Микро Кредит“АД прехвърлило
на Агенция за събиране на вземания с договор за цесия от 10.07.2015 г.; твърди се ответника да е
уведомен за цесията, включително в рамките на предявения иск - с нарочно уведомление като приложение към исковата молба.
На свой ред Агенция за събиране на вземания
се снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр.
дело №10872/2016 г. на Районен съд Пловдив и тъй като заповедта била връчена на
длъжника чрез уведомление по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, то се иска да се
установи срещу ответника следното вземане: 507.63 лв. – главница по договор за
заем CrediHome №***; договорна лихва по
същия договор 41.43 лв. за периода от 25.03.2015г. – 05.08.2015г.; 96 лв. сума
за допълнителни услуги; 198 лв. застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги; 42.36 лв. представляваща лихва за забава по договор за
заем за периода от 26.03.2015 г. до 05.08.2015 г. сумата от 22.68 лв. лихви за
забава по договор за допълнителни услуги за периода от 26.03.2015 г. до
подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата от
датата на входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Ответникът е депозирал отговор своевременно
с оглед срока по чл. 131 ГПК, оспорвайки исковете. Най-напред се възразява
касателно активната процесуална легитимация на ищеца - длъжникът не бил уведомен за цесията в
противоречие с чл. 99 от ЗЗД. Отделно е
възразено, че вземането не е предмет на
договора за цесия, респ., че прехвърлянето му чрез цесия остава недоказано. Клаузата
за размера на договорната лихва пък била нищожна, тъй като този размер надхвърлял повече от три пъти размера на
законната лихва към датата на сключване на договора. По отношение на договора
за допълнителни услуги се прави правопогасяващо възражение за неизпълнен
договор – нямало оказани на ответника такива услуги.
Възразява се, че „Микро Кредит“АД не е
активно легитимиран да търси изпълнение по договора за застраховка, тъй като не
е страна по него.
Възразява
се алтернативно да е изтекла в полза на ответника погасителна давност.
Моли се
исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят сторените по делото разноски .
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение , че остатъка от задължението на К. по договорите
е, както следва: 507.63 лв. – главница по договор за заем CrediHome № ***; договорна лихва по същия
договор 41.43 лв. за периода от 25.03.2015г. – 05.08.2015г.; 96 лв. сума за
допълнителни услуги; 198 лв. застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги.
Съдът,
като взе предвид изложеното от страните като факти и ангажираните от тях
доказателства , съобрази следното:
І. По сключването и валидността на договора
за кредит CrediHome № ***:
Копие от този договор е представено ,
заверено от страната, на л. 5 от делото. Не е спорно , че подписа в графата
„заемополучател“ е на ответника. Има в договора и удостоверяване от страна на
ответника на получаването на сумата 600 лева. Доколкото договорът за
потребителски кредит , като разновидност на договорите за заем за потребление ,
е договор реален, то предвид получаването на сумата от страна на
кредитополучателя , съдът приема сключването на договора за доказано. Оттам, за
К. е възникнало задължението да върне получената назаем сума.
Тъй като договорът попада
под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се
подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.
Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014г .
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и
следващите редакции, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което
, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е
под стойност от 50.05 %.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа
посочване на общия размер на
кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката
за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.
Има информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания ,както и за
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде
упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т . 11 от ЗПК , погасителен план.
Не се
намериха основания за недействителността на договора според чл. 22 от ЗПК или
такава поради неравноправност на отделни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона
за защита на потребителите.
ІІ. Клаузата за размера на договорената
възнаградителна лихва обаче е недействителна – тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като размера
на договореното кредиторово възнаграждение ( 40.64 % на годишна база ) надхвърля повече от четири пъти размера на
законната лихва към момента на сключването на договора. Плащане на лихвата не се
дължи, съответно искът за реално изпълнение на това задължение следва да се
отхвърли.
ІІІ.
Представено е и копие от договор за допълнителни услуги „към заем CrediHome №***“ , също с
дата 12.02.2015 г.
Страните по първоначалния договор са
договорили предоставяне на „пакет от преференциални услуги – посещение вкъщи
или на удобно място за събиране на вноска , безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на клиента „ , срещу което К. следвало да заплаща допълнително 4.80 лева към всяка вноска.
Според чл. 10а ал. 2 от ЗПК , кредитора не
може да изисква от длъжника „ заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита“, каквито такси са тези за оценка
на досие и за услуга „Кредит у дома„.
Отделно от това , трябва да се каже и следното: по принцип,
местоизпълнението на паричните задължения е местоживеенето на кредитора, като
разноските по това изпълнение са за сметка на длъжника, и всички договорки,
които определят друг начин на изпълнение срещу сума пари, която значително
надвишава размера на необходимите за изпълнението разноски, противоречат на
добрите нрави. Тоест, нищожни са и поради противоречие с добрите нрави клаузите
на т. 3.1 от договора за допълнителни услуги касателно таксата за пакет „преференциално
обслужване„. На следващо място, заобикаля се по този начин разпоредбата на чл.
19 ал. 4 от същия закон касателно размера на ГПР , който при включването на
стойността на допълнителните услуги ще надхвърли посочената там горна
граница.
Затова плащане на равностойността на допълнителните
услуги не се дължи , а по аргумент от
чл. 119 от Закона за задълженията и договорите – и на обезщетението за забава в
това плащане вразмер на 22.68 лева за периода от 26.03.2015г. до датата на
подаването на заявлението в съда.
ІV. По претенцията за присъждане на равностойност
на застрахователни вноски:
Договорът за застраховка е писмен , под
формата на полица, форма , която е
необходимо да бъде представена за доказване на договора.Представено е копие от тази полица за застраховка
„защита „, под № МС *********- 10100184, като договора за застраховка е сключен
не между „„Микро Кредит „ като застраховател и
ответника като длъжник , а между ответника и друго трето на спора юридическо
лице , застраховател , „ Уника „ АД. Това
е така, тъй като в случая „Микро Кредит” АД (което дружество няма
качеството на застраховател или презастраховател по смисъла на приложимия
Кодекса за застраховането, обн., ДВ, бр. 103
от 23.12.2005 г., но в редакцията му към датата на сключването на договора за
застраховка, 12.02.2016г.,) не договаря за себе си, а от името и за
сметка на застрахователя като негов агент, чл. 164 от КЗ. Тоест, по договора за застраховка
правата и задълженията на
застрахователя, вкл. да получи застрахователната премия , възникват
направо в патримониума на ЗК „Уника”. Правата на „Микро Кредит” АД като трето правоимащо лице по договора за застраховка ( но не и като застрахователен агент ) са
ограничени само до възможността да получи застрахователното обезщетение при
настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. По
делото липсват и данни за плащане на
премията в пълен размер от страна на „Микро Кредит” АД в полза на
застрахователя, но това касае реалното изпълнение на договора между цедента и
застрахователя за застрахователно агенство. Липсват
по делото и данни дали
„Микро Кредит” АД е обвързан към ЗК „Уника” АД застрахователен агент или
не, а Кодекса за застраховането забранява изрично на обвързания агент да събира
премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги. Изводът е ,
че към датата на цесията „Микро Кредит
„ АД не е титуляр на вземане по договор за застраховка, и доколкото никой не
може да прехвърли права , които няма, то
и ответника няма задължение към цесионера – ищеца да заплати сумите по договора
за застраховка. Процесуалния закон не е предвидил възможност на
застрахователния агент да действа като процесуален субституент на
застрахователя в отношенията му със застрахованите лица, но дори да приемем
обратното, процесуалната субституция ограничава субституента само до
възможността да реализира права на друго лице пред съд , без да му дава право
да се разпорежда със спорното материално право.
Цедента е ползващо се лице по застраховката (
чл. І ал. 1 т. 3 от полицата ) но дори при това положение, той пак няма вземане
за равностойността на застрахователната
премия, а може само да получи застрахователната сума при настъпването на риска;
неплатежоспособността на К. не е от застрахованите рискове, описани в чл. ІІІ
от договора.
Тоест,
исковете за реално изпълнение на задължения по договора за застраховка или
обезщетение за забава в тези плащания са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени, последният – доколкото не съществува главното вземане.
V. На л. 16 от делото фигурира и копие,
заверено от страната , от рамков договор
за цесия от дата 16.01.2015 между ищеца и първоначалния кредитор, като се
установява от приложението към същия , че вземането на цедента против ответника
е предмет на договора, тоест, ищеца се явява между страните по договора ,
действителен носител на материалното право. Цесията е породила действие и в
отношенията между длъжника и цесионера ,
доколкото представено е уведомление по смисъла на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите
до К.. Това уведомление не е получено, като обратната разписка , с която е
изпратено , е върната с отбелязване, че адресатът се е преместил на друг адрес.
Независимо от това , уведомление за извършената цесия от името на цесионера
като пълномощник на цедента , фигурира като приложение към исковата молба ( л. 27
от делото ), при което следва да се приеме за редовно връчено на длъжника; в
това отношение, съдебната практика последователно приема връчването на
уведомлението да е редовно. Тук трябва
да се каже , че възражението за несъобщаване на договора за цесия би могло да
бъде правопогасяващо само в хипотеза на плащане не първоначалния кредитор,
цедента, след сключването на договора за цесия , но преди длъжника да бъде уведомен
за нея. Такива факти обаче отсъстват в исковата молба. Ищецът е легимиран като
кредитор.
VІ. По размера на претенциите:
Съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице по проведената счетоводна експертиза; размера на законната лихва
върху неплатената главница по договора за кредит е всъщност 10.49 лева, като се
има предвид , че претенцията на ищеца ца обезщетение за забава се формира не
само върху главницата , но и върху останалите компоненти на вноската. Затова ,
обезщетение за забава в плащането на главницата следва да се присъди само до
този размер, като над него иска следва
да се отхвърли като неоснователен.
Или ,
иска за реално изпълнение по договора за
кредит е доказан в пълния си размер, иска за обезщетение за забава по договора
за кредит следва да се уважи частично до дадения от ВЛ размер, а тези по договора за застраховка и по
договора за допълнителни услуги – да се
отхвърлят като неоснователни.
VІІ. Разноските се възлагат в тежест на
ответника пропорционално уважената част от исковете. Общия размер на сторените
по двете производства разноски от ищеца е 1020 лева, като това включва и
хонорара на особения представител на ответника; присъдени са в тежест на К.
общо 518.12 лева, при цена на всички искове от 908.10 лева. Съответно, дължат
се на ищеца 581.96 лева. Ответника е бил представляван от назначен
особен представител, не е направил разходи за защитата си.
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на П.Т.К.
, ЕГН **********,***, че в отношенията между страните , ответникът дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. д-р П. Дертлиев № 25 офис-
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, плащане на следните суми по договор за паричен
заем CrediHome № ***:., за които е
издадена заповед за изпълнение № 6360/05.08.2016г. по частното гражданско дело
№ 10872/2016г. : 507.63 лв. – главница,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
заявлението в съда – 03.08.2016г . до окончателното изплащане на вземането , и
10.49 лева- обезщетение за забава в плащането на главницата за периода
26.03.2015г. до 03.08.2016г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ да се установи между същите страни вземане:
за
сума от 41.43 лв. – възнаграждение на кредитора по договор за заем CrediHome № *** за периода от 25.03.2015г.
– 05.08.2015г.;
96 лв. сума за допълнителни услуги;
198
лв. застрахователна премия по договор за допълнителни услуги;
22.68
лв. лихви за забава по договор за допълнителни услуги за периода 26.03.2015г.
до 03.08.2016г
както и в частта от лихвата за забава по договор за заем за периода от 26.03.2015
г. до 03.08.2016 г. над размера от 10.49 лева до пълния предявен размер от 42.36
лв., като неоснователни.
Осъжда
П.Т.К., ЕГН **********,***, да заплати
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София , бул. д-р П. Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт, ет.
2 офис 4, разноски по двете производства в размер от 581.96 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ