Решение по дело №456/2024 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

2. Образувано е по жалба на Агенция “Пътна инфраструктура”, адрес: гр. София, пл. Македония, № 3, срещу Решение № 114 от 19.03.2024г., постановено по а.н. дело № 20235220201304 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г., с което е отменен Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „А. 86“ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. Св. Св. К. и М., № 29, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179 ал. 3Б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева, като дружеството е задължено да заплати съответната такса по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на притежаваното от „А. 86“ЕООД, пътно превозно средство в размер на 119.00 лв.

3. Поддържаните възражения се субсумират в твърдение, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, тоест касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.

Според жалбоподателя, към момента на извършване на нарушението, „противоречие“ между национална и европейска норма, каквото е намерил съда, липсва. Сочи се, че от своя страна, администрацията чийто акт се обжалва по делото се е съобразила с националното законодателство- чл. 179, ал. 36 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и чл. 15, ал. 2 от ЗНА, именно защото не е изпълнен фактическият състав на последно посочения законов текст.

Възразява се, че в случая не е налице нарушаване на принципа на съразмерност, като разрешенията дадени в съдебните актове постановени по дела на Съда на Европейският съюз биха могли да бъдат съобразени, единствено при идентичност на фактите с тези по а. н. дело № 20235220201304 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023 г.

Поддържа се, че правилото на чл. 35, ал. 3 от НК според което, наказанието е съответно на престъплението, съставлява именно принципа на съразмерност на наказанието, спрямо извършеното.

Счита се, че в случая не са налице кумулативно констатирани и доказани, нито противоречие между правов принцип или конкретен текст от европейска норма и конкретен текст от местен закон, нито идентичност във фактите по цитираните от първоинстанционния съд дела на СЕС и въззивното такова.

Поддържа се, че не е налице непропорционалност между наложената санкция в размер на 2500,00лв. и вредните последици, настъпили от противоправното деяние, които са установени в размер по-малък от 1 лев. Счита се, че в случая от значение са неимуществените вреди, доколкото с извършеното „...се нарушава законово въведеният и задължителен ред по отчетност на движещите се по платената пътна мрежа товарни автомобили….“. Сочи се, че извършеното административно нарушение е формално, тоест на просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква настъпването на вредоносен резултат изобщо.

Според жалбоподателя, наложеното наказание не е несъразмерно с оглед нормата на „…чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО…“, която вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи..

Иска се, касационната инстанция „ … при разглеждане на жалбата да има предвид абсолютната давност по чл. 82, ал. 4 от НК….“.

Иска се също така, касационната инстанция „…да постанови собствени мотиви, като не се ползва от благините на чл. 221,ал. 2 от АПК….“.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като процесния електронен фиш бъде потвърден. Иска се присъждане на разноските по производството. Възразява се, че хонорарът платен на ответника в касационното производство е прекомерен.

4. Ответното „А. 86“ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. Св. Св. К. и М., № 29, чрез процесуалния си представител адв. А. С. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. В подробни съображения, съдържащи се в представения по делото писмен отговор, изцяло се поддържат фактическите констатации и правните изводи формирани в първоинстанционното съдебно решение.

Поддържа се, дружеството не е било уведомявано за частично или пълно недеклариране на тол данни по смисъла на чл. 10б, ал. 7 и ал. 8 от ЗДвП. Счита се, че процесния може да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В допълнително представена по делото молба се иска спиране на настоящото производство до произнасяна на Съда на Европейския съюз по дело № С-61/23 г., образувано по направено преюдициално запитване от Административен съд Хасково.

Иска се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като в полза на дружеството се присъдят сторените разноски по производството.

5 Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта :

6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

7. В обстоятелствената част на процесния електронен фиш, са описани следните данни : на 29.03.2021г., в 08:17 часа, е установено нарушение № BEAD58E2D28E6B07E053041F160ACFEF, с ППС влекач „РЕНО Т“, регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 21000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, без ремарке, в община Пазарджик, за движение по път І-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство №10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-8 км 196+643.

Констатирано е, че собственик на пътното превозно средство е „А. 86“ЕООД, ЕИК:*********.

При тези данни, с процесния Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, от ЗП, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закон за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б, от ЗДвП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.

Указано е, че независимо от налагането на това административно наказание, дружеството дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 119.00 лв.

8. В хода на първоинстанционното производство са представени и приети:

• Предварителен договор от 01.03.2021 г. за продажба на процесното моторно превозно средство, сключен между „А. 86“ЕООД, ЕИК:*********, като продавач и „Деметра 61“, ЕООД и писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ във връзка с договора, в което е посочено, че същият е представен след изтичане на седем дневния срок;

• снимки и данни от информационната система на администрацията във връзка с процесното нарушение;

• Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 г. на и.д. Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за одобряване на образци на електронни фишове;

• Становище от системен администратор в отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ в Национално тол управление, за това, че на датата на процесното нарушение за пътното превозно средство няма получена тол декларация; няма получена маршрутна карта; няма получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението;

• справки относно регистрацията на процесното моторно-превозно средство.

В хода на първоинстанционното производство, също е било направено искане за спиране на процеса до произнасяне от страна на Съда на Европейския съюз по дело № С-61/23 г., образувано по направено преюдициално запитване от Административен съд Хасково. Относно това искане е счетено, че Съда на Европейския съюз вече, се е произнасял по предмета на отправеното от административния съд запитване в предходно дело № С-384/17, в което се съдържат препратки и към редица други дела имащи значение относно отговора на поставения въпрос. При това положение е прието, че не следва да се спира текущото производство с оглед отправеното преюдициално запитване във връзка с приложението на чл. 9 от Директива № 99/62.

9. При разрешаване на правния спор с който е сезиран, първоинстанционния съд е приел, че описаните в електронния фиш факти са несъмнено установени, с оглед данните съдържащи се в представените по делото доказателства; че електронния фиш е издаден от компетентен орган; че фиша е съставен от годно техническо средство. За несъмнено установен е приет факта, че към момента на установяване на нарушението, собственик на моторното превозно средство е било именно „А. 86“ЕООД, ЕИК:*********.

Възраженията на дружеството за издаване на процесния електронен фиш в нарушение на сроковете установени в чл. 34 от ЗАНН са счетени за неоснователни. Прието е, че издаването на фиша следва да бъде съобразено със срока по чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, като в процесния случай този срок е спазен.

Във връзка с възраженията на дружеството, решаващия съд е посочил, че при системно тълкуване на нормите на чл. 167а, ал. 4 и чл.189ж ал. 1 и ал. 7 от ЗДвП, се установява възможността, чрез издаване на електронни фишове да се налага административно наказание имуществена санкция за нарушения, установени от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Според съда, текста на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП е ясен и изричен относно легално установената възможност, електронен фиш да бъде издаден за нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП.

За недоказано е прието твърдението на дружеството, че генерираното нарушение е резултат от техническа неизправност на Електронната система за събиране на пътни такси, в дейността на доставчика на ЕУЕСТ или на бордовото устройство.

Според решаващия съд, несъмнено установено по делото е, че в случая няма никакво плащане на дължима тол такса, за да е възможно съпоставяне на неплатеният размер на таксата с размера на санкцията в контекста на преценката за съразмерност на наложеното наказание. Прието е, че при изчисление в общодостъпния електронен калкулатор в сайта TollPass.bg, съобразно наличните по делото данни се установява, че дължимата такса за преминаване на процесното МПС по 5 километровия път Пазарджик - с. Мало Конаре, на който пътен участък се намира процесното място на нарушението е приблизително 2 лв., тоест за установеното чрез заснемане движение през стационарната контролна точка на мястото на нарушението - път І-8, км 196+643, паричното задължение е по-малко от 1 лв. В този именно контекст е счетено, че наказанието за това нарушение от 2500,00лв. е очевидно несъразмерно на извършеното нарушение.

Това становище на съда е обосновано с оглед конкретно посочени съдебни актове на Съда на Европейския съюз. Цитирано е Решение на Съда на Европейския съюз от 4 октомври 2018 г. по дело C-384/17, в което е посочено, че „…принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които са в основата на общите конституционни традиции на държавите членки и трябва да бъдат спазвани в национална правна уредба, навлизаща в приложното поле на правото на Съюза или приета в изпълнение на това право….. Принципът на пропорционалност задължава държавите членки да приемат мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят необходимото за постигането им…“. Пояснено е, че според СЕС, този принцип, който е гарантиран и в член 49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и който предвижда, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, е задължителен за държавите членки, когато прилагат правото на Съюза в съответствие с член 51, § 1 от Хартата и съответно, тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52, § 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в член 49, § 3 от Хартата.

Посочено от първоинстанционния съд е, че в същото решение на СЕС, в контекста на предвиденото в член 9а от Директива 1999/62 изискване за пропорционалност, принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, да гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от него цел (така решения: от 13 юли 2016 г., Popperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т. 43 и от 28 юни 2018 г., Crespo Rey, C-2/17, EU:C:2018:511, т. 70).

Възприето като краен извод от първоинстанционния съд е заключението по цитираното решение на СЕС, съобразно което, „…от една страна, че не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен ефект, и от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат…“.

В този контекст от районния съд е прието, че процесна санкция е категорично несъответна на тежестта на нарушението, което се изразява в неизпълнение на задължение за заплащане на такса от около 1,00лв.

Счетено от решаващия съд е, че действително, чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата урежда (чрез фикция) хипотеза на невъзможност да се установи действително изминатото разстояние извън причини на Електронната система за събиране, като предвижда в този случай какво разстояние да се приема за изминато. Според съда, това законодателно решение предоставя възможност на Агенцията да възприема изчислено по този начин разстояние като местоизвършване на нарушението, но такъв подход, с оглед възприетото местоизвършване на нарушението в една точка на път 1-8, км 196+643, в конкретния казус не е възприет, което е довело и до издаване на обжалвания електронен фиш, с който за неплатена такса в размер по малко от 1 лев е наложена имуществена санкция от 2500 лева, която явно е несъответна на нарушението. По изложените съображения е прието, че процесното наказание е несъразмерно на приетото за установено нарушение.

ІV. За правото :

10. Съобразно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Съобразно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а според чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

11. Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съобразно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

В чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е указано, че електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

12. С Решение от 9 февруари 2012 г. по дело С-210/101, Съда на Европейския съюз е постановил, че изискването за пропорционалност, уредено в член 19, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска санкционен режим като въведения със Законодателен декрет № 57/2007 за определяне размера на глобите, които могат да бъда налагани в случай на нарушение на някои разпоредби в областта на автомобилния превоз на стоки и лица (a kzti rufuvarozshoz s szemlyszlltshoz kapcsold egyes rendelkezsek megsrtse esetn kiszabhat brsgok sszegrl szl 57/2007. Korm. Rendelet), от 31 март 2007 г., който предвижда налагането на глоба с фиксиран размер за всички нарушения, независимо от тежестта им, на правилата относно използването на тахографски листове, закрепени в членове 13—16 от Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, изменен с Регламент (ЕО) № 561/2006.

Действително, цитираното решение на Съда на Европейския съюз, а и останалите решения на същия съд, които са обсъдени от районния съд в обжалваното в настоящото производство решение, нямат за предмет идентични факти, както тези които са установени в хода на първоинстанционното производство, но в случая, първоинстанционния съд е обсъдил и формирал своите изводи, принципно относно приложението на изискването за пропорционалност между извършеното нарушение и наложената санкция.

13. Ето защо, в рамките на посочената материално и административно наказателно правна уредба и разрешенията дадени от Съда на Европейския съюз, районният съд е изложил подробни мотиви, фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички представени по делото доказателства.

Въз основа на правилно установените факти, са направени принципно обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и административно наказателния и на процесуалния закони.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят в основните им части от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

В този смисъл, нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК, не предоставя „благини“ за касационната инстанция, какъвто изказ е използвал представителя на жалбоподателя, а конкретно, нормативно установено проявление на принципа за процесуална икономия.

14. Споделят се също така аргументите и съображенията на първоинстанционния съд относно липсата на основания за спиране на съдебното производство до произнасяна на Съда на Европейския съюз по дело № С-61/23 г., образувано по направено преюдициално запитване от Административен съд Хасково. Действително, относно приложението на принципа за „пропорционалност“, Съдът на европейския съюз нееднократно е излагал както общи, така и конкретни съображения по значителен брой дела, част от които са описани в решението на първоинстанционния съд. В този смисъл е изключена необходимостта от спиране и на настоящото, касационно съдебно производство. Съобразно процесуалното правило, установено в чл. 629, ал. 3 от ГПК, съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

15. С оглед конкретиката на текущия казус, трябва да се съобрази още следното:

Според чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. В този контекст, съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

Това ще рече, че правилото установено в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е приложимо и по отношение на административни нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки и за които се издава електронен фиш.

Според чл. 189, ал. 10, т. 3 от ЗДвП, влизат в сила електронните фишове, които са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. Казано с други думи процесният електронен фиш не е влезнал в сила.

16. Според чл. 10б, ал. 7 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство(курсива наш).

Тоест, действащата понастоящем уредба, изключва изцяло осъществяването на административно наказателната отговорност на дееца, при осъществяване на предпоставките възведени в хипотезата на цитираната правна норма. Сиреч, новото, действащо понастоящем правило е материално правно, а не процесуално правно.

Според чл. 10б, ал. 8 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси.

Както се цитира в т. 11 от настоящото решение, административно наказателната разпоредба на чл. 179, ал. 3 б от ЗДвП, обявява за административно нарушение, не нещо друго, неспазването на материалните правила за поведение установени в чл. 10, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата.

17. След като административно наказателната норма, обявява по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, за административно нарушение деянието, което нарушава установения в чл. 10, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата ред на държавно управление, то очевидно е, че последвалото момента на извършване на деянието приемане на нормата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), която предвижда хипотеза, изключваща възможността да бъде образувано административно наказателно производство, следва да бъде определено, като нов нормативен ред, който е по благоприятен за нарушителя. В случая, този по-благоприятен ред не е бил приложен.

V. За разноските

18. С оглед констатираната неоснователност на касационната жалба, на ответното по нея дружество се дължат сторените разноски в настоящото производство, които съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 05.04.2024 г. се констатираха н размер на 450,00 лв., заплатено в брой адвокатско възнаграждение. С оглед възражението на процесуалния представител на администрацията, следва да се констатира, че в случая уговорения и заплатен фактически хонорар е напълно съответен на фактическата и правна сложност на спора, както и на предприетите от пълномощника процесуални действия.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 114 от 19.03.2024г., постановено по а.н. дело № 20235220201304 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г.

ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура”, адрес: гр. София, пл. Македония, № 3 да заплати на „А. 86“ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. Св. Св. К. и М., № 29, сумата от 450,00(четири стотин и петдесет) лева, представляваща извършени от дружеството разноски по настоящото производство.