РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. Перник, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500141 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
ОТ: „ТИЛД“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ботевград, ж.к. „Саранск“, бл. 9, вх. В, ет. 6, ап. 16,
ЧРЕЗ: адв. К. Д.,
със съдебен адрес: ***
ПРОТИВ: Решение № 260164 от 10.11.2021г. постановено
по гр. д. № 915/2020г. описа на Районен съд - гр. Радомир,
С което е отхвърлен като неоснователен предявения от ищеца иск срещу
ответниците „Еко Ферма Дивля“ ЕООД, с ЕИК: *********, с.Дивля, общ.Земен, Стопански
двор, п.к.2440 и А. М. А., ЕГН:**********, с адрес: ***, с който се иска на осн. чл.135, ал.1
ЗЗД да бъде обявен за недействителен спрямо „Тилд“ ЕООД договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот/земеделска земя и
сграда, находящ се в землището на село ***, Община ***, Пернишка област, с № ***, том
**, peг. № ***, дело 380/2018 г. на Нотариус М.Д., рег. № *** на НК, с район на действие -
Районен съд - гр. Радомир, вписан в Службата по вписванията - гр. Радомир под вх.рег. №
1493 от 18.09.2018г., акт № **, том *, дело 888/18г., за следните недвижими имоти:
Поземлен имот с идентификатор 20972.151.628. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село ***, община ***, област ***, одобрени със Заповед № 912 от 11.04.2018г.
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: село ***, местност „***“, с площ
1
на поземления имот по нотариален акт от 2 046.13 кв.м., а по скица площта на имота е 1 877
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
стопански двор, категория при неполивни условия: 8, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: ***, при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатор:
20972.151.634, 20972.151.633, 20972.151.635, 20972.151.627, 20972.46.44, 20972.46.31, ведно
с находящата се в имота, построена и търпима съгласно изискванията на §16, ал.1 от ПР на
ЗУТ едноетажна сграда със застроена площ от 768 кв.м., с предназначение: друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда и с идентификатор 20972.151.628.1,
който имот по доказателствен документ за собственост, представлява едноетажна масивна
сграда - сеновал, със застроена площ от 768 кв.м., построена без строителни книжа, но
търпима съгласно изискванията на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и находяща се в имот **, находящ
се в „Стопански двор на ДЗС и МТС-село *** към ТКЗС - гр. ***, община ***, област ***“
съгласно констативен нотариален акт за собственост, а според скица - находящ се в имот №
***, с начин на трайно ползване: стопански двор, осма категория, находящ се в местността
„***“, в землището на село ***, ЕКАТТЕ 20972, Община ***, Пернишка област, с площ на
имота по нотариален акт от 2 046.13 кв.м. и при съседи по нотариален акт: североизток -
мера, югоизток - имот ** и обслужващ път, югозапад — имот *, а по скица площта на имота
е 1,878 дка., при граници по скица: имот *** - стопански двор на Държавен поземлен фонд
МЗГ, имот № *** - местен път на Община ***, имот № *** - стопански двор на „Джемини-
31“ ЕООД, имот № *** - стопански двор на Държавен поземлен фонд МЗГ, имот № *** -
нива на В.К.Л., имот №***-нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот№***-местен път на
Община ***, имотът е образуван от имот № ***, ведно с имота, върху който сградата е
построена.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на ново
решение, с което предявения от въззивния жалбоподател иск бъде уважен. Сочи се, че за да
постанови обжалвания резултат, първоинстанционния съд е приел, че знанието на втория
ответник А. А. за увреждащия ефект на процесната сделка не е било доказано по делото.
Приел е, че извършеното в един и същи ден придобиване на капитала на „Еко Ферма Дивля“
ЕООД от бащата на А. А. и сключването на процесната сделка са напълно неотносими към
знанието на втория ответник за увреждащия характер на процесната сделка. Единствено
релевантно обстоятелство според съда било, че към сключване на процесната сделка М. А.
В. не е бил управител на „Еко Ферма Дивля“ ЕООД. Жалбоподателя счита, че обжалваното
решение е постановено при пълна липса на мотиви, не обсъждане на останалите събрани и
приети по делото доказателства, релевантни за знанието на третото лице. Счита, че знанието
на втория ответник А. А. за увреждащия ефект на процесната сделка е доказано чрез система
от косвени доказателства, които се намират във взаимна хронологическа и логическа връзка,
каквато е и практиката на ВКС в тази насока. С тези съображения, въззивния жалбоподател
прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново такова, с
което предявения иск бъде уважен изцяло. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Еко Ферма Дивля“ ЕООД е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло депозираната
въззивна жалба като неоснователна и иска да бъде оставена без уважение. Излагат се
съображения за липсата на първата изискуема се предпоставка за уважаване на иска по чл.
135 ЗЗД, а именно: качеството на кредитор на „Тилд“ ЕООД по отношение на „Еко Ферма
Дивля“ ЕООД. На следващо място се посочва, че доколкото в „Еко Ферма Дивля“ не е
намерен проекта, за който се твърди, че е изработен от ищцовото дружество, както и липсва
осчетоводяване на сделката, както и в баланса на дружеството липсват посочени
2
задължения към трети лица, то ответника А. А. не би могъл да знае, че с извършване на
процесната сделка се нарушават интересите на дружеството – ищец, както и че същото е
имало качеството на кредитор по отношение на дружеството – продавач. Т. е. въззиваемото
дружество счита, че доколкото в случая е неприложима презумпцията по чл. 135 ал. 2 от
ЗЗД, ищеца по делото не е доказал в условията на пълно и главно доказване, че третото
лице, с което е договаряло дружеството – продавач е знаело за възникнало на задължението
на дружеството и договора да е бил сключен с оглед увреждане на ищеца като кредитор по
споразумението за проектиране от 18.11.2016г. В отговора на жалбата се сочи още, че самата
сделка не е увреждаща спрямо кредитора, поради което не е налице и тази изискуема се
предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД.
В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна
– А. М. А., не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, моли да
бъде отменено атакуваното решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно, при
подробно изложени съображения по съществото на спора.
Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна „Еко ферма Дивля“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител, моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, счита
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което
следвало да бъде потвърдено, съобразно подробно изложени съображения по съществото на
спора.
Моли за присъждане направените разноски в хода на въззивното производство, за
което прилага и списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна А. А., чрез процесуалния си представител,
моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, счита решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което следвало да бъде
потвърдено, съобразно подробно изложени съображения по съществото на спора.
Моли за присъждане направените разноски в хода на въззивното производство, за
което прилага и списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищецът имал
качеството на кредитор спрямо първия ответник „Еко Ферма Дивля“ ЕООД. В подкрепа на
този извод били представените, като писмени доказателства по делото: Споразумение за
проектиране на 18.11.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 03.12.2016 г. поради което
първоинстанционният съд приел, че ищецът имал качеството на кредитор, а първият
ответник – качеството на длъжник. В подкрепа на този извод била и изготвената и приета от
съда съдебно-графическа експертиза, по която вещото лице дало заключение, че почеркът, с
който са положени подписите срещу „Възложител“ в представеното Споразумение за
проектиране от 18.11.2016 г. – обект на експертизата и този в представения сравнителен
материал от името на лицето П.М.Н.., принадлежали на едно и също лице. В подкрепа на
този извод била и изготвената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза, в която
вещото лице дало заключение, че между ищеца „Тилд“ ЕООД и ответника „Еко Ферма
Дивля“ ЕООД било сключено споразумение на 18.11.2016 г., съгласно което ищецът се е
3
задължил да изготви технически проект за изграждане на обект: животновъдна ферма за
млечни крави в ПИ *** в землището на с. ***, общ. ***, а от своя страна ответникът се
задължил да заплати възнаграждение за изготвяне на техническия проект в размер на 42 240
лв. с включено ДДС /35 200 лв. без ДДС/. По това споразумение ответникът „Еко Ферма
Дивля“ ЕООД изпълнил единствено първото авансово плащане в размер на 7 200 лв.
Посочил, че по делото не се установявало длъжникът да разполага с друго
имущество, от което да може да се удовлетвори кредитора, поради което следва да се
приеме, че осъществената между ответниците сделка за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот/земеделска земя и сграда, находящ
се в землището на село ***, Община ***, Пернишка област, с № ***, том **, рег. № ***,
дело 380/2018г. на Нотариус М.Д., рег. № *** на НК, с район на действие - Районен съд - гр.
Радомир, вписан в Службата по вписванията - гр. Радомир под вх. рег. № 1493 от
18.09.2018г., акт № **, том *, дело 888/18г., увредила неговите интереси и възможността
същият да се удовлетвори от имуществото на длъжника. В този смисъл
първоинстанционният съд съобразил и константната съдебна практика и правната теория,
съгласно които се приемало, че увреждане на кредитора е налице винаги, когато длъжникът
предприема действия, с които намалява имуществото си или затруднява удовлетворяването
на кредитора.
Прел, че по делото не се установявало по безспорен начин твърдението на ищеца, че
ответникът А. М. А. е знаел, че със закупуването на недвижимите имоти уврежда интересите
на ищеца, който има качество на кредитор по отношение на първия ответник. Този извод и
не се променял и фактът, че един и същ ден е извършена атакуваната сделка, по която
страни били двамата ответници и същевременно били прехвърлени дяловете на ответното
дружество „Еко Ферма Дивля“ ЕООД на М. В.- баща на втория ответник. В случая
релевантен бил фактът, че към момента на изповядване на сделката последният не бил
управител на дружеството. В този смисъл първоинстанционният съдът бил разпределил и
доказателствената тежест, като указал, че знанието на втория ответник относно това, че със
сделката се уврежда кредитора - ищеца по настоящото дело, е върху последния. В този
смисъл ищецът не можел да се ползва от обърнатата доказателствена тежест в хипотезата на
чл.135, ал.2 ЗЗД, според който текст, знанието (за увреждането на кредитора) се предполага
до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра
на длъжника. Поради което счел иска за неоснователен и го отхвърлил.
Пред въззивната инстанция не се представиха и събраха нови доказателства, които
да променят установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка, същата не се
оспорва и с подадената въззивна жалба - жалбоподателя оспорва правните изводи на
първоинстанционният относно интерпретацията на доказателства, а не самите фактически
изводи, поради което не следва да бъде преповтаряна.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
4
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Районен съд – Радомир, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Въззивният съд намира следното :
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като предявения
пред районния съд иск е с правно основание чл. 135 от ГПК
По делото не се спори, а и от събрание писмено доказателства се установява, че
вземането на ищците съгласно споразумение за проектиране от 18.11.2016г.,
представляващо по своята същност договор за възлагане, съответстващ на правната
характеристика на договора за изработка е възникнало преди датата на разпоредителна
сделка от 18.09.2018г. Страната, поискала отмяната по чл.135 ЗЗД установява качеството си
на кредитор без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи
правния си интерес. Когато кредиторът предяви само Павлов иск, без да го съедини с иск за
вземането си, както е в конкретния случай, правоотношението, от което произтича
вземането не става предмет на делото ( в този смисъл е Решение № 35 от 12.04.2018г. на
ВКС по гр.д. № 1783/2017, III г.о. ВКС, Решение № 224 от 30.10.2014г. на ВКС по гр.д. №
2310/2014, III г.о. ВКС). Поради което и възраженията за недействителност на сделката
установяващ качеството на кредитор не ищеца не следва да бъдат разглеждани.
Сделката, чиято относителна недействителност ищецът моли да бъде прогласена от
съда, е възмездна - договори за покупко - продажба на недвижими имоти, сключена след
придобиване от „Тилд“ ЕООД на качеството кредитор по споразумение за проектиране от
18.11.2016г. а именно договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот/земеделска земя и сграда, находящ се в землището на
село ***, Община ***, Пернишка област, с № ***, том **, peг. № ***, дело 380/2018 г. на
Нотариус М.Д., рег. № *** на НК, с район на действие - Районен съд - гр. Радомир, вписан в
Службата по вписванията - гр. Радомир под вх.рег. № 1493 от 18.09.2018г., акт № **, том *,
дело 888/18г., за следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор
20972.151.628. по кадастралната карта и кадастралните регистри на село ***, община ***,
област Перник, одобрени със Заповед № 912 от 11.04.2018г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на поземления имот: село ***, местност „***“, с площ на поземления имот по
нотариален акт от 2 046.13 кв.м., а по скица площта на имота е 1 877 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор,
категория при неполивни условия: 8, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
***, при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатор: 20972.151.634, 20972.151.633,
20972.151.635, 20972.151.627, 20972.46.44, 20972.46.31, ведно с находящата се в имота,
построена и търпима съгласно изискванията на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ едноетажна сграда
със застроена площ от 768 кв.м., с предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда и с идентификатор 20972.151.628.1, който имот по доказателствен
документ за собственост, представлява едноетажна масивна сграда - сеновал, със застроена
площ от 768 кв.м., построена без строителни книжа, но търпима съгласно изискванията на
§16, ал.1 от ПР на ЗУТ и находяща се в имот **, находящ се в „Стопански двор на ДЗС и
МТС-село *** към ТКЗС - гр. ***, община ***, област ***“ съгласно констативен
нотариален акт за собственост, а според скица - находящ се в имот № ***, с начин на трайно
ползване: стопански двор, осма категория, находящ се в местността „***“, в землището на
село ***, ЕКАТТЕ 20972, Община ***, *** област, с площ на имота по нотариален акт от 2
046.13 кв.м. и при съседи по нотариален акт: североизток - мера, югоизток - имот ** и
5
обслужващ път, югозапад — имот *, а по скица площта на имота е 1,878 дка., при граници
по скица: имот *** - стопански двор на Държавен поземлен фонд МЗГ, имот № *** - местен
път на Община Земен, имот № *** - стопански двор на „Джемини-31“ ЕООД, имот № *** -
стопански двор на Държавен поземлен фонд МЗГ, имот № *** - нива на В.К.Л., имот №***-
нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот№***-местен път на Община ***, имотът е образуван
от имот № ***, ведно с имота, върху който сградата е построена.
При зачитане на трайно установената съдебна практика, застъпена и в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение 149/12.11.2013 г. по т.д. 422/2012 г., ТК, І ТО
на ВКС, увреждане е налице за кредитора и при осъществена прехвърлителна сделка с вещ,
собственост на длъжника, доколкото с последната сделка имуществото на длъжника се
намалява. Увреждане за кредитора е налице и при възмездност на отчуждителната сделка с
вещта, доколкото до осъществяване на принудително изпълнение от кредитора, в
длъжниковото имущество могат да настъпят промени, в резултат на които получената сума
от продажбата да не е налице и следователно да не може да служи за удовлетворение на
кредитора. В този смисъл е без значение за каква цена е извършена продажбата. Именно
предвид невъзможността да бъдат изчерпани конкретните хипотези на развитие по
отношение получените суми от продажбата на процесните имоти, законодателят, а и
съдебната практика са възприели обективният критерий, че всяка сделка, с която се
намалява имуществото на длъжника - в частност прехвърля се собствеността върху
недвижими имоти на длъжника, е увреждаща.
При възмездност на атакуваната сделка за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД
законодателят е поставил допълнителна предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД -
"знание за увреждането" у ответника-приобретател по атакувания с иска по чл. 135 ЗЗД
възмезден вещно-прехвърлителен договор ("лицето, с което длъжникът е договарял").
Последната материална предпоставка има субективен характер и е в тежест на доказване за
ищеца. Именно предвид субективния характер на последните обстоятелства ищецът рядко
разполага с преки доказателства за установяване на същите, по която причина и с
разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД е създадена презумпция за знанието по отношение на
близък кръг роднини на длъжника - отчуждител, по отношение на които предвид близката
родствена връзка се презумира, че знаят за правопораждащите факти на съответното
задължение на отчуждителя. Очертаните изчерпателно роднини са съпруг, низходящи,
възходящи, брат или сестра на длъжника. Съобразно константната съдебна практика,
включително цитираната от първоинстанционният съд по решение 86 от 30.06.2017 г. по гр.
д. 1164/2015 г. по описа на ВКС, IV ГО, и решение 163 от 27.07.2011 г. по гр. д. 672/2010 г.
по описа на ІІІ ГО на ВКС, презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД намира приложение и когато
договарящите или един от тях е юридическо лице, ако представляващият го орган физическо
лице се намира в роднинска връзка измежду очертаните в чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Съответното
приложение е обосновано с оглед уредбата на юридическите лица, които формират и
изразяват волята си чрез своите органи физически лица. В конкретния случай по делото
приобретателия по Сделката, чиято относителна недействителност иска да бъде прогласена
ищеца, А. М. А., не е бил в близка родствена връзка представляващия към момента на
сключването на сделката дружеството „Екоферма Дивля“ ЕООД – управител П.М.Н...
Сочените от жалбоподателя поредица от косвени доказателства, че неговия баща е бил в
предоговорени отношения с дружеството и същия е знаел за пасивите и активите на
дружеството и тъй като двете сделки са се движили успоредно, сключени са по цена под
пазарната няма отношение към валидното изразяване на воля за продажба на недвижимия
имот, съобразно тълкуването, дадено с ТР 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предвид на което и
без значение за основателността на предявения иск е че родствената връзка между втория
ответник и едно трето лице, което след сделката е закупило капитала на дружеството
продавач, като само за пълнота следва да бъде отбелязано, че капиталът на дружеството
ответник е придобит от М. В. – баща на приобретателя, в един и същи ден не доказва
знание.
Поради съвпадение на мотивите на въззивния съд с тези на първоинстанционния
6
съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По исканията за присъждане на разноските в производството, съдът за да се
произнесе взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на основание чл. 273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемите страни се дължат,
направените в хода на въззивното производство разноски, за които е представен и списък по
чл. 80 от ГПК. Въззиваемия дружество „Екоферма Дивля“ ЕООД претендира и доказва
разноски в размер на 450.00лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от
20.04.2022г.; въззиваемия А. М. А. претендира и доказва разноски в размер на 450.00лв.
съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.06.2022г., които следва да бъдат
присъдени в пълен размер.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДВА Решение № 260164/10.11.2021г. постановено по гр.д. №
915/2020г. по описа на РС – Радомир.
ОСЪЖДА „ТИЛД“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ботевград, ж.к. „Саранск“, бл. 9, вх. В, ет. 6, ап. 16 ДА ЗАПЛАТИ на
„Еко Ферма Дивля“ ЕООД, с ЕИК: *********, с. Дивля, общ.Земен, Стопански двор,
п.к.2440, сумата от 450,00 (четиристотин и петдесет лева), представляваща
направени във въззивното и първоинстанционното производства разноски.
ОСЪЖДА „ТИЛД“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ботевград, ж.к. „Саранск“, бл. 9, вх. В, ет. 6, ап. 16 ДА ЗАПЛАТИ на
А. М. А., с ЕГН: **********, ***, сумата от 450,00 (четиристотин и петдесет лева),
представляваща направени във въззивното и първоинстанционното производства
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7