Решение по дело №1695/2020 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 260039
Дата: 16 април 2021 г. (в сила от 16 април 2021 г.)
Съдия: Илияна Цветкова
Дело: 20201810101695
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

    Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О    Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                  № 260039   

                     Ботевград, 16.04.2021г.

 

              

          В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен състав, в публичното заседание на седемнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.

 

при секретаря-Т.Б.,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА  Ц.

гражданско дело № 1695 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

       Предявени са обективно съединени установителени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК. 

 ”***”ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район ***, ж.к.***, ул.*** №**, ап.*, чрез пълномощник юрисконсулт А.С.Г., моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Ц.К.Т. ***, с ЕГН:********** за съществуване на вземането,  за което е издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от ***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 1500лв., представляваща парично вземане по договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от ***г., както и за сумата от 470.25лв., представляваща договорна/възнаградителна/ лихва за периода от ***г. до ***., както и за законната лихва върху горната главница, считано от ***г. до окончателното заплащане, както и да се присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното производство.

 В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Депозирал е писмена молба с вх.№ ***от ***г., чрез пълномощник юрисконсулт А.Г. /пълномощно на л.27/, с която заявява, че поддържа исковете и моли съда на основание чл.238, ал.2 от ГПК във връзка с чл.239, ал.1 от ГПК да постанови неприсъствено съдебно решение.

      Ответникът-Ц.К.Т. *** не е направил възражение по исковете и не е представил писмен отговор в предвидения в закона срок.

          В открито съдебно заседание на **.***г. ответникът, редовно призован, като лично е получил призовката на 01.02.2021г., не се явява и не взема становище по исковете.

               От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

                ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

                От приложеното копие от ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Ботевград, се установява, че на ***г. е издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от ***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Ботевград за сумите, предмет на настоящите искове. Същата е връчена на ответника лично на ***г. Длъжникът е депозирал възражение с вх.№ *** от ***г., в което е посочил, че не дължи изпълнение. На ищеца е указана възможността да установи съществуване на вземанията си срещу ответника с предявяване на искове по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане № *** от ***г., връчено на ***г. Исковата молба по настоящето дело е предявена на ***г., изпратена по куриер на дата ***г., т.е. в предвидения в закона срок.  

                Ищецът е представил с исковата молба писмени доказателства, заверени копия от: Договор за предоставяне на кредит №*** от *** година, Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „***“ ЕООД, извлечение от електронна поща, разписка за извършено плащане от ***г. на ответника Ц.Т. на сумата от 1500лв. чрез *** от наредител ***. Ищецът е приложил и CD с аудиозапис във връзка със сключения между страните договор за кредит.

               „***“АД е изпратило по искане на съда на заверено копие от описаната по-горе разписка за извършено плащане на сумата от 1500лв. от ищеца на ответника, в която изрично е посочено, че основанието за плащане е договор за заем №***. Същата разписка е подписана от Ц.Т. и това обстоятелство не е оспорено от него.

                ОТ ПРАВНА СТРАНА:

                От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, са допустими, тъй като се предявени в предвидения в закона срок и между надлежни страни.

           Във връченото Разпореждане по чл.131 и сл. от ГПК заедно с препис от исковата молба, приложенията и съобщението, ответникът е бил предупреден, че при непредставяне на отговор в указания срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е направено искане за разглеждането му в отсъствие на ответника, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в първото открито заседание по делото, проведено на ** март 2021г.

            В открито съдебно заседание на **.***г. ищецът, чрез депозирана писмена молба е поискал постановяване на неприсъствено  съдебно решение по отношение на ответника /л.80 -81/. Това е направено и в самата искова молба/л.6/.

               Формалните предпоставки по чл. 238, ал.1 от ГПК са налице: ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседаниечл. 239, ал.1, т.1 от ГПК.

               Налице е и материалноправната предпоставка по чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК главният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и акцесорният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства, представените доказателства и приложеното ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Ботевград .

             Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение по отношение на ответника, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД като признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца, отразено в Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от ***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Ботевград за сумата-главница от 1500лв., представляваща парично вземане по договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от ***г.  заедно със законната лихва върху главницата от ***г./датата на входиране на заявлението по ч.гр.д.№***г. в РС-Ботевград/ до окончателното заплащане.

                 Основателен е и акцесорният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.86 от ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответника и за съществуване на вземането на ищеца, отразено в Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от ***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Ботевград за сумата от 470.25лв., представляваща договорна/възнаградителна/ лихва за периода от ***г. до ***. Крайният срок за плащане на дължимите суми по описания по горе договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** е на дата ***.

                   ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

               С оглед изхода на делото-уважаване на исковете и приложените писмени доказателства за направени разноски по делото от ищеца и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от общо 150лв. за направени разноски по делото-платена допълнителна държавна такса от 50лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100лв., както и сумата от общо 89.40лв. за направени разноски по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС-Ботевград съгласно т.12 от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.04/2013г. на ОСГТК.

                 Водим от горното съдът

 

                               Р   Е   Ш   И:

 

                 На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за установено по отношение на Ц.К.Т. ***, с ЕГН:**********  за съществуване на вземането на ”***”ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район ***, ж.к.***, ул.*** №**, ап.*, за което е издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от ***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 1500лв./хиляда и петстотин лева/, представляваща парично вземане по договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от ***г., както и за сумата от 470.25лв./четиристотин и седемдесет лева и 25 стотинки/, представляваща договорна/възнаградителна/ лихва за периода от ***г. до ***., както и за законната лихва върху горната сума-главница, считано от ***г. до окончателното заплащане.

                  ОСЪЖДА Ц.К.Т. ***, с ЕГН:********** да заплати на ”***”ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район ***, ж.к.***, ул.*** №**, ап.* сумата от 150лв./сто и петдесет лева/ за направени разноски по настоящето дело, както да заплати и сумата от 89.40лв./осемдесет и девет лева и 40 стотинки/ за направени разноски по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС-Ботевград.

                 На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

            На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено Ц.К.Т.,*** неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на препис от неприсъственото решение.

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                          /И.Ц./