Р е ш е н и е
№ 317 / 18.5.2023г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд Пазарджик, V състав, в открито заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Г. Видев
при секретаря Радослава Манова и с участието на прокурора Стефан Георгиев Янев, като разгледа докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 74 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, наречена „жалба“, на Т.Н.М.,***, с която е предявен иск за неимуществени вреди против Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с претенция за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за вредите, причинени му в резултат на издаването на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № 312з-299 от 31.01.2019 г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик, която впоследствие е отменена от съда, като искът се отнася до периода от 31.01.2019 г. (датата на уволнението) до 05.02.2020 г. (датата на възстановяването му на работа), като е заявена и претенция за присъждане на законната лихва от 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът – Т.Н.М. – поддържа лично исковата си молба в проведените съдебни заседания. Сочи доводи за основателност и доказаност на предявения иск, включително в подадено писмено становище.
Ответникът по оспорването – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, оспорва исковата молба чрез процесуалния си представител в проведените открити съдебни заседания и в представена писмена защита. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик представя заключение за частична основателност на исковата претенция с оглед събраните по делото доказателства.
Исковата молба е допустима, като подадена от лице, на което е издаден административен акт (заповед за дисциплинарно уволнение), който впоследствие е отменен от съда, с твърдението, че издаването на незаконосъобразния акт му е причинило негативни изживявания, които следва да бъдат компенсирани с присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Разгледана по същество исковата молба е частично основателна:
От събраните по делото множество гласни и писмени доказателства се установи следната фактическа обстановка:
Отменената Заповед № 312з-229 от 31.01.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение е издадена затова, че на 16.12.2018 г. ищецът, като служител на МВР по време на работната си смяна се е отклонил от мястото на изпълнение на служебните си задължения в гр. Пазарджик и е отишъл в бензиностанция в гр. Велинград, където е извършил действия на саморазправа и физически съприкосновения, с лице, с което от преди това е бил в конфликт. Върховният административен съд с окончателното си Решение № 1907 от 05.02.2020 г., по адм. д. № 14306/2019 г. на ВАС е отменил заповедта поради непълна установеност на фактическата обстановка по издаването ѝ и несправедливост на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание.
По делото бяха разпитани двама свидетели – служители на полицията и колеги на ищеца. От показанията им се установи, че той е възприел много тежко извършеното уволнение, което е считал за несправедливо. Процесният случай за който ищецът е бил уволнен е станал обществено достояние, включително по национални медии. Това още повече е влошило състоянието му, при положение, че ищецът е бил образцов служител на МВР, награждаван многократно. Бил е нервен, постоянно е мислил и говорил за случилото се, затворил се е в себе си, като се е скитал сам в гората. Отказвал е да ходи в града, в който живее, тъй като го е притеснявало създалото се отрицателно отношение на съгражданите му – „където и да отида, те само за мене говорят“. Ищецът също така се е притеснявал, че предвид уволнението вече няма да може да си намери работа. Често не е отговарял на обажданията на приятели и колеги, странял е. Многократно е намалил срещите си с тях и семействата им, за разлика от преди уволнението, когато е бил общителен и е осъществявал по-чести лични и семейни контакти. Подтиснатото му състояние се е отразило негативно и на семейството му, като съпругата му е заявявала, че вече не може да го „трае“.
Неоснователно е възражението на ответника, че събраните по делото гласни доказателства, са „лаконични, не съдържат необходимата конкретика и обстоятелственост и съответно, че с тях не се установява настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди. Напротив, както е посочено по-горе, двамата свидетели, които добре познават ищеца и в служебния и в личния му живот, точно и подробно разясняват значителните негативни промени, настъпили в неговото съзнание в резултат на издаването на незаконосъобразната уволнителна заповед.
Следователно, по делото безспорно се установи, че в резултат на незаконното уволнение ищецът е претърпял множество душевни страдания, които са довели до негативни личностни изменения и са се отразили отрицателно върху личния и семейния му живот. Съдът намира, че справедлива компенсация за тези причинени му неимуществени вреди, които са търпени в период около една година, ще представлява обезщетение в размер на 5 000 лв., което е съобразено и с реалната икономическа ситуация в страната. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума но от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик да заплати на Т.Н.М.,***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/ за вредите, причинени му в периода от 31.01.2019 г. до 05.02.2020 г. в резултат на издаването на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № 312з-299 от 31.01.2019 г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик, която впоследствие е отменена от съда, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърля за разликата над 5 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв. исковата молба на Т.Н.М., с която е предявен иск за неимуществени вреди против Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с претенция за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за вредите, причинени му в периода от 31.01.2019 г. до 05.02.2020 г. в резултат на издаването на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № 312з-299 от 31.01.2019 г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик, която впоследствие е отменена от съда,
Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/