Решение по КНАХД №2180/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И. Р. И., [ЕГН], [населено място], против Решение № 167/14.07.2025г. на Районен съд – [община], III-ти състав, постановено по АНД № 79/2025г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 24-0253-000364/03.10.2024г. на Началник група в ОДМВР – Варна, РУ [община], с което за нарушение на чл.104б, т.2 и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, му е наложена глоба, в размер на 3000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Със същото решение в полза на ОДМВР - Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв.

С касационната жалба е направено искане за отмяна на наказанието „лишаване от право на управление“ и за намаляване на глобата от 3000,00лв. Касаторът сочи, че има малко бебе, родителите му са болни, единствено той в семейството работи и живеят в квартал, в който без книжка ще им е много трудно.

В съдебно заседание касаторът се явява лично. В становище по същество сочи, че бил спрян за проверка от цивилни полицаи, които проверили грайфера на гумите на управляваният от него автомобил, който бил стар, 1992г., без стабилизираща система. Вината му била, че се изнесъл по-бързо от кръстовището и влязъл в насрещното. Моли настоящата инстанция да преразгледа делото и да отмени наказанието лишаване от право на управление на МПС, т.к. прехранва семейството си с шофьорската книжка.

Ответната страна - Началник група в ОДМВР – Варна, РУ [община], чрез гл.юрк.К. Л. – А., оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки С.д. № 17633/29.10.2025г. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. На основание чл.63, ал.5 ЗАНН претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че в случая преценката на установените факти обосновава извод за извършено нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на производството пред РС – Девня е било НП № 24-0253-000364/03.10.2024г. на Началник група в ОДМВР – Варна, РУ [община], с което за нарушение на чл.104б, т.2 и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на И. Р. И. е наложена глоба, в размер на 3000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. И. е санкциониран за това, че на 20.07.2024г. в 22:47 часа, в [населено място], бул.[община], по ГП 1-2, до бензиностанция „Лукойл“ посока [населено място], на уширението на бензиностанцията, управлява л.а. БМВ 318Д с рег. № [рег. номер] – собственост на В. К. К., след като използва път за обществено ползване не по предназначение, при суха пътна настилка, чрез рязко подаване на газ и повишаване оборотите на двигателя, ненужно и умишлено довежда до загуба на сцепление на задните гуми като завърта автомобила в кръг около предната му ос (дрифт), като с това създава непосредствена опасност за останалите участници на пътя – нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, установено с АУАН Серия GA № 793045/20.07.2024г.

За да потвърди наказателното постановление РС-Девня е приел, че същото е издадено от компетентен орган – Началник група при ОДМВР – Варна, РУ – [община], оправомощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановената форма и изискуемо съдържание. Нарушението е констатирано въз основа на извършена проверка от служители на РУ МВР – [община], като АУАН съгласно чл.40 ЗАНН е съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението. По същество е прието, че констатираните в АУАН и НП фактически обстоятелства не се оспорват от въззивника. Както в хода на проверката, така и в хода на съдебното следствие е безспорно установено извършеното нарушение. Според РС-Девня служителите на РУ МВР – Девня лично са възприели въззивника, който е управлявал МПС в района на бензиностанция „Лукойл“ [населено място], като след излизане от бензиностанцията е форсирал двигателя на автомобила и умишлено е довел до загуба на сцепление на задните му гуми, вследствие на което автомобилът се завъртял около оста си (т.н. дрифт). Според ДРС тези факти се потвърждават от показанията на двама свидетели – очевидци – полицейските служители В. Д. М. и М. Г. С., които лично са възприели движението на автомобила, управляван от въззивника и след т.н. „дрифт“ са го последвали и са го спрели за проверка, а впоследствие са извикали служител на КАТ „ПП“, който е съставил АУАН. Относно наложените наказания РС – Девня е съобразил, че същите са предвидени в чл.175, ал.1, пр.3 ЗДвП като безалтернативни и са съобразени с тежестта на извършеното нарушение, и със степента на обществената опасност на дееца.

Така постановеното решение е правилно.

Касаторът не е изпълнил в срок, а и до края на устните състезания по делото, указанията по Разпореждане № 10062/18.09.2025г., в т.ч. да посочи точно и мотивирано конкретните пороци на обжалваното решение, поради което касационната жалба се разглежда в хипотезата на чл.218, ал.2 АПК – като се изследва само валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон.

В тази връзка настоящата инстанция преценява, че обжалваното решение е постановено от компетентен по място и степен съд по смисъла на чл.59, ал.1 ЗАНН, в законен състав по смисъла на чл.63, ал.1 ЗАНН, след надлежно сезиране с жалба срещу НП по реда на чл.60 ЗАНН и срещу годен за обжалване акт по смисъла на чл.58, т.1 ЗАНН – наказателно постановление, поради което решението е валидно и допустимо.

Решението е постановено и в съответствие с материалния закон, и с доказателствата по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В хода на производството пред РС – Девня е безспорно установено, че на посочените в АУАН и НП дата, място и час, касаторът е извършвал шофиране под формата на „дрифт“. От показанията на полицейските служители св.М. и св.С. – очевидци на нарушението, безспорно се установява извършването на вмененото нарушение. Св.М. е дал показания, че автомобилът, управляван от И. излизал от бензиностанцията в посока [населено място], на главния път се завъртял по оста и автомобилът поднесъл. Това била причината да тръгнат след него и да му извършат проверка, след което повикали колеги от КАТ за съдействие. „Дрифтът“ се чул, защото вечерта било тихо, като водачът си признал за постъпката. Св.С. потвърждава в показанията си мястото на нарушението и механизма на неговото извършване. Сочи, че имало силен звук от двигател, чули се и гумите, като автомобилът поднесъл във вид на дрифтене.

При така събраните гласни доказателства, правилно ДРС е приел, че нарушението на чл.104б, т.2 ЗДвП е безспорно установено. Макар да липсва легално определение за „дрифт“, в практиката това понятие се е наложило като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. При тази техника на шофиране движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Именно посочената техника на шофиране е установена в случая като прилагана от страна на касатора, възприета е непосредствено от св.М. и св.С., поради което обосновано ДРС е кредитирал показанията им и е приел, че нарушението е правилно квалифицирано и безспорно доказано.

Безспорно установените факти правилно са квалифицирани като виновно нарушаване на регламентираната в чл.104б, т.2 ЗДвП забрана за използване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, което от обективна и субективна страна осъществява административнонаказателния състав на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП – в случая, пътния участък по ГП 1-2, до бензиностанция „Лукойл“, посока [населено място], на уширението до бензиностанцията, е умишлено използван от И. И. не за превоз на хора и товари, а за извършване на описаните в НП маневри, нямащи каквото и да било отношение към ползването на пътя по предназначение.

За извършеното от И. нарушение разпоредбата на чл.175а, ал.1 ЗДвП предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. Наказанията са предвидени кумулативно и в абсолютен размер, и предвид изричната забрана по чл.27, ал.5 ЗАНН – според която не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи – искането на касатора за намаляване размера на глобата и за отмяна на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, е неоснователно.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, на Областна дирекция на МВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.37 ЗПП, вр. чл.27е НЗПП (изм., бр.53 от 2025г., в сила от 01.10.2025г.), а именно в размер на 130,00лв.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 167/14.07.2025г. на Районен съд – [община], IІІ-ти състав, постановено по АНД № 79/2025г.

ОСЪЖДА И. Р. И., [ЕГН], [населено място], да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!