Р Е Ш Е Н И Е №………..
град Свиленград, 12.02.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при секретар: Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от
Председателя Административнонаказателно
дело № 768 по описа за 2020година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление (НП) № 20-0351-001056 от 18.11.2020година на Началник Група
към ОД на МВР – Хасково, РУ
Свиленград , с което на Р. Н.С.
с ЕГН ********** ***, за нарушение
на чл. 150 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) е наложено на основание
чл.177,ал.1,т.2,предл.1 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лв.
Жалбоподателят Р. Н.С.
моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като се твърди,че обжалваният е
неправилен и незаконносъобразен. В жалбата се оспорва описаната фактическа
обстановка,като се твърди,че същата не отговаряла на фактическата такава,като
се оспорва твърдението относно извършеното от страна на жалбоподателя
нарушение.Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП .
В съдебната фаза, редовно
призован, жалбоподателят Р. Н.С. се явява лично и дава
обяснения по случая,като твърди,че описания в НП мотопед ,реално бил велосипед
с ел двигател,като при закупуването му изрично му било обяснено,че не се
изисква регистрацията и както свидетелство за правоуправление на МПС ,поради
което го закупил.Представлява се от адв.Кр.Т.,който подържа жалбата по
изложените в нея доводи.
В съдебната
фаза ангажира гласни доказателства.
Претендира
разноски по делото ,но не представя списък на същите.
АНО (въззиваемата страна) - Началник
Група към ОД на МВР – Хасково, РУ
Свиленград, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза ангажира писмени
и гласни доказателства.
В придружителното писмо до съда се отправя
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение в случай на присъждане на
такова.
Страна Районна
прокуратура – Хасково,ТО Свиленград/ преди РП
Свиленград/, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като
прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Жалбоподателят бил неправоспособен
водач и
живеел в село Левка и тъй като често вървял пешо до град Свиленград,св.П.В.В.го
посъветвал да си закупи мотопед или ел. колело
за което не се изисква регистрация в КАТ и съответно не се изисква да
има СУМПС. Жалбоподателят се съгласил и св.В.започнал да издирва такова
средство при което открил да се продава
ел.велосипед марка Минеда,син на цвят.
Двамата отишли на място при търговеца и
след като същият ги уверил,че за
процесното средство не се налага водача да има СУМПС и съответно не следва да
се регистрира в КАТ, жалбоподателят го закупил и започнал да се предвижва с
него до град Свиленград.
На 31.10.2020 година свидетелят М.К.Н. и колегата му св.А.Г.К.,*** на път
Общински №55024 по път IV-22047 при км 10+000,когато около 15,350часа спрели
за проверка движещият се в посока гр.Свиленград
мотопед /в случая ел.велосипед /марка Минеда,син на цвят, който бил без
регистрационен номер и бил задвижван от
ел.двигател и педали.
При проверката свидетелите установили,че мотопеда се управлява от
жалбоподателят,който след справка се установило ,че е неправоспособен.
Полицейските служители отвели жалбоподателя в сградата на РУ Свиленград
,тъй като приели че има извършено нарушение.
Отрицателният факт за правоспособността да
управлява МПС, потвърждава – еднозначно и безпротиворечиво в показанията си и
разпитаните свидетели- М.К.Н. и А.Г.К.,като това обстоятелство се установява от приобщената по
АНПр справка за нарушител/водач.
За така констатираното нарушение/касателно управление на МПС без да е
правоспособен водач/ на жалбоподателят
бил съставен,предявен и връчен лично акт за извършено административно
нарушение с бланков №814434 от 31.10.2020г. в
негово присъствие, като жалбоподателят не е вписал ,че има възражения по акта.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение.Въз
основа на Акта е издадено обжалваното НП.
Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.150 от ЗДвП поради което и на
основание чл.177,ал.1,т.2 ,предл.1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100лева.
НП е редовно връчено - лично на
жалбоподателя, на 26.11.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и
подписана.
Видно от Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи със същата се определят държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
По АНПр е приложена и справка за
нарушител/водач,видно от която жалбоподателя
не е правоспособен водач,като срещу него има издадени АУАН и НП .
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в
АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – М.К.Н. и А.Г.К.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха
от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране
на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно
верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите М.К.Н. и А.Г.К. да имат
личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН.
Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на ОДМВР - Хасково, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно
или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според
Съда показанията и на свидетелите не са и не се считат за насочени към прикриване
на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни
за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване
потвърждават, като установяват категорично обстоятелството, че същият не притежава СУ на МПС,но въпреки това е управлявал мотопеда
/ел.велосипеда/ през процесния ден.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от
АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по
своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за
установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени
доказателствени средства ––Заповед №8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи и справка за
нарушител/водач, се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в
обстоятелствената част на НП.
По делото
жалбоподателя даде обяснения,както и бе разпитан в качеството на свидетел
лицето Петър Валентинов Василев. Както от обясненията ,така и показанията на
посочения свидетел се установява,че
жалбоподателят е закупил процесният мотопед ,реално бил велосипед с
ел двигател,като при закупуването му изрично от продавача било обяснено,че не
се изисква регистрацията и както свидетелство за правоуправление на МПС , поради
което жалбоподателят го закупил ,тъй като не
бил правоспособен и не можел да закупи лек автомобил или друго МПС за което
следвало да се извърши регистрация. Свидетелят В.сочи ,че ел.двигател на велосипеда
няма голяма мощност,като съдил от това,че когато той се качил да го пробва , тъй като бил много по тежък на
килограми от жалбоподателя, средството не тръгвало,а по нагорнище,дори и
жалбоподателят без да върти педалите трудно се предвижвал. Тъй като обясненията
и показанията на св.В.не си противоречат помежду си ,а отделно от това не бяха
опровергани от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства ,то
съдът ги кредитира с доверие и приема,че процесното средство реално е
ел.велосипед,тъй като има педали и ел.двигател прикрепен към велосипеда.
По делото от страна на жалбоподателя бе представен
и приет като доказателство по делото
гаранционната карта, с която е закупен процесният ел.велосипед/скутер с
педали/,както и снимков материал към
офертата и техническите характеристики към него,като съдът служебно е издирил
техническите характеристики на процесното превозно средство,като видно от
официалният сайт,същият е предназначен за деца и възрастни.
При така
установената фактическа обстановка и при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14 от НПК, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена
е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, от надлежно легитимирано за
това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния Съд
(по местоизвършване на твърдяното нарушение). Ето защо същата се явява допустима.
Преценена по
същество, Жалбата е основателна.
Административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.150, ал.1 от ЗДвП за това, че
на процесната дата и място управлявал електрически мотопед , след
като бил неправоспособен водач.
Съгласно твърдяната за нарушена
разпоредба на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
Според §6, т.11 от ДР на ЗДвП
„Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател
за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните
електрически превозни средства.
В т.14 на същия параграф от ДР на
ЗДвП е дадено легално определение на "мотопед", според което мотопед
е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с
работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост не
надвишава 45 km/h.
В случая предвид
събрания доказателствен материал, включително и от показанията
на актосъставителя, съдът намира за недоказано нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя.
Изцяло опровергана от наличните
доказателства се явява презумптивната доказателствена сила на
АУАН, относно основното спорно по делото обстоятелство
дали процесното МПС се явява електрически мотопед или електрически
велосипед/скутер с педали/.
И актосъставителят и
наказващият орган са отразили в своите актове, че жалбоподателя е управлявал
електрически мотопед, като в показанията си пред настоящия съдебен
състав актосъставителят заявява, че не е знаел какви са характиристиките на процесното МПС
и колко киловата е то, тъй като водача не носил необходимите документи на
превозното средство,но същото било снабдено с педали и ел .двигател.
Същевременно от представените по
делото писмени доказателства – гаранционна карта ,както и снимков материал към офертата и техническите
характеристики към него,като съдът служебно е издирил техническите
характеристики на процесното превозно средство,като видно от официалният
сайт,същият е предназначен за деца и възрастни ,категорично се установява, че
управляваното от жалбоподателя превозно средство представлява електрически скутер ,велосипед, модел 500W POWER , 350W NOMINAL POWER.
Предвид липсата на правна уредба
в българското законодателство, по отношение на електрическите велосипеди,
тяхната правна и техническа същност е приложим стандарт EN 15194:2017, приет въз
основа на Директива 2006/42/ЕО. Именно това е и правната уредба приложима при
производството и пускането в продажба на процесния електрически
велосипед, изрично отбелязано в представения по делото Атестационен сертификат.
Съгласно горепосоченият стандарт, техническите характеристики на електрическия
велосипед включват: наличието на педали /задвижвани основно чрез използването
на човешката мускулатура/; снабдени са с допълнителен/спомагателен електрически
мотор, който подпомага мускулната сила и дава допълнителна мощност, но не може в нито един момент самостоятелно
да приведе в движение електрическия велосипед или да поддържа неговото
движение; максимална мощност – 0,25 kW; максимална скорост – 25 км/час;
електрическият мотор се изключва при натискане на спирачката.
Доколкото по несъмнен начин се
установи, че процесното превозно средство представлява електрически
велосипед със спомагателен/ допълнителен електрически мотор, съдът намира, че
същото не подлежи на регистрация съгласно Наредба І-45 от 24.03.2000 г., издадена от
Министъра на вътрешните работи.
Поставя се въпроса попада ли
въпросния електрически велосипед в изключенията на чл.1, ал.4, т.4 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г., съгласно
който от приложното поле на Наредбата, съответно от задължението за
регистрация, са изключени велосипедите с допълнително монтиран двигател, и
попада ли в обхвата на това понятие велосипед, който фабрично е
снабден с електрически мотор, какъвто е процесния или включва само
велосипед, на който в последствие е монтиран двигател.
В §21 от ДР на Наредбата е
посочено, че същата въвежда в българското право изискванията на
Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за
изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация
на превозни средства.
В приложното поле на Директива 1999/37/ЕО на Съвета
попада уредбата на документите за регистрация на превозни средства, издавани от
държавите членки. Съгласно чл.2 от Директивата категориите МПС, за които следва
да се издават документи за регистрация са всички превозни средства, които се
включват в чл.1 от Директива 92/61/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 г. относно
типовото одобрение на двуколестни и триколесни моторни превозни
средства, отменена и заменена с Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 18 март 2002 г. относно типовото одобрение на дву- и
триколесни МПС и за отмяна на Директива 92/61/ЕИО.
В чл.1 от Директива 2002/24/ЕО е
предвидено, че тя се прилага за всяко дву- и триколесно МПС, с двойни или
единични колела, предназначено да се движи по път, както и за неговите
компоненти или технически устройства. Съгласно чл.1, т.1, изр.2, б.“з“ от
приложното поле на Директивата изрично са изключени колесни средства
с помощни педали, оборудвани със
спомагателен електрически двигател с максимална номинална постоянна мощност от
0,25 kW, на
които захранването се намалява постепенно и накрая прекъсва, когато превозното
средство достигне скорост от 25 км/ч или преди това, ако водачът спре да върти
педалите.
В този ред на мисли, така
описаното превозно средство по смисъла на чл.1, т.1, изр.2, б.“з“ от Директива
2002/24/ЕО отговаря изцяло на дефиницията за електрически велосипед по смисъла
на Стандарт EN 15194:2017. Предвид на това се формира извод , че при
използваната техника на препращане от Директива 1999/37/ЕО изменена с Директива
2014/46/ЕС, извън нейното приложно поле остават електрическите велосипеди по
смисъла на Стандарт EN 15194:2017.
Доколкото Наредба І-45 от
24.03.2000 г. изцяло имплементира Директива 1999/37/ЕО, изменена с Директива
2014/46/ЕС, то при съмнения в точния текст на дадена разпоредба от Наредбата,
тя следва да се тълкува с оглед текста и целта на конкретния член от
Директивата, който дадената разпоредба въвежда в българското право.
В конкретния случай чл.1, ал.4, т.4 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г. въвежда
изключение от режима за задължителна регистрация по отношение на велосипеди с
допълнително монтиран двигател.
Както вече беше посочено,
кореспондиращата норма на Директива 1999/37/ЕО, изменена с Директива 2014/46/ЕС
във връзка с Директива 92/61/ЕИО, отменена и заменена с Директива 2002/24/ЕО е
предвидено изключение от задължението за регистрация по отношение на
електрическите велосипеди, отговарящи на изискванията на Стандарт EN
15194:2017.
Предвид на това, понятието
„допълнително монтиран двигател“ следва да се тълкува в смисъла, даден от
Стандарт EN 15194:2017,а именно не като двигател, който е монтиран впоследствие
на велосипед, а като двигател, който фабрично е присъединен към велосипед,
който не е основен източник на задвижване, а е спомагателен, допълнителен
източник мощност към мускулната сила, която се явява основен източник на
задвижване.
Налага се извод, че критерия за
преценка дали велосипеда е с допълнително монтиран двигател е дали двигателя се
явява основен или допълнителен/спомагателен източник на мощност за задвижване.
Ако е основен източник на задвижване – превозното средство няма да попада в
обхвата на изключенията и подлежи на регистрация. Ако електрическия мотор е
само допълнителен/спомагателен източник – електрическия велосипед попада сред
изключенията по смисъла на чл.1, ал.4, т.4 от Наредба І-45 от
24.03.2000 г. и не следва да бъде регистриран.
Предвид на гореизложеното и доколкото
категорично се установи, че процесния електрически велосипед
представлява именно такъв с допълнително монтиран двигател, то същият не
подлежи на регистрация.
За пълнота на съдебният
акт следва да се посочи,че при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение: тъй като са нарушени
разпоредбите на чл. 42,т.4 от ЗАНН и съотв. на чл.
57,ал.1,т.5 от ЗАНН,доколкото в тях липсва описание на нарушението и по-конкретно описание на
мотопеда,който е управлявал жалбоподателя. И в акта и в наказателното
постановление се сочи,че същият е управлявал мотопед / син на цвят/,но не е
конкретизиран същия. Конкретизиране на управлявания мотопед е необходимо на
първо място,за да може да прецени съда дали не се касае за велосипед с
допълнително монтиран двигател,тъй като съгл.
чл.1,ал.4,т.4 от НАРЕДБА
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г.), същият не подлежи на регистрация т.е водачът управлявайки
го не би извършил нарушение по чл.150 от ЗДвП.
На второ
място - описанието на управляваното ППС е необходимо
условие,за да прецени съдът дали водача следва да има съотв.
правоспособност с оглед на разпоредбата на чл. 150а,ал. 2,т.1 от ЗДвП – в
сегашната й редакция - категория АМ - мотопеди - двуколесни или
триколесни превозни средства с конструктивна максимална скорост не по-висока
от 45
km/h, както са определени в чл. 4, параграф 2, букви
"а" и "б" от Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L1е и
категория L2е), с изключение на тези с конструктивна максимална скорост,
по-малка или равна на 25 km/h, и леки четириколесни превозни средства, както са определени в чл. 4,
параграф 2, буква "е" и приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013
(категория L6e);респ. предходната редакция - категория АМ - мотопеди -
двуколесни или триколесни превозни средства с конструктивна максимална скорост
не по-висока от 45 km/h, както са определени в чл. 149, ал. 1, т. 1, букви "б" и
"г" (категория L1е и категория L2е), с изключение на тези с
конструктивна максимална скорост, по-малка или равна на 25 km/h, и леки четириколесни превозни средства, както са определени в чл. 149,
ал. 1, т. 1, буква "л" (категория L6e).
Следователно законодателят е предвидил и мотопеди,за които не следва да
се притежава съотв. правоспособност.
Освен всичко изложено до тук следва да се има предвид,че законодателят е
дал легално определение на понятието „мотопед” в пар.6,т.14 от ДР на ЗДвП,а
именно - "Мотопед" е дву- или триколесно
пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 cm³ и
чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h.
От същото следва,че за да бъде определено по категоричен начин едно ППС
дали е мотопед следва да са налице данни за работен обем на двигателя и за
конструктивна максимална скорост,които не са налице нито в АУАН,нито в
наказателното постановление.
Отново за пълнота на съдебният
акт,следва да се посочи че даже и да се приеме,че е налице от обективна страна
извършено нарушение от страна на жалбоподателя по посочения в НП текст,то липсва субективният елемент , доколкото
жалбоподателят е бил напълно убеден,че за процесния ел.велосипед/скутер с
педали не е необходимо да има СУМПС и да го регистрира,съгласно неговите
обяснения и показанията на разпитаният по делото св. Василев.
С оглед на това, вмененото на жалбоподателя
нарушение се явява несъставомерно, а атакуваното НП следва да бъде
отменено.
Относно разноските в настоящото
производство :
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото присъждане на
основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО не се претендира такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна
защита и съдействие, видно от които е жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото производство на
основание чл.38,ал.2 вр с ал.1,т.2 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за
присъждане на разноски от страна на адв.Кр.Т..
Основанията, при които
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени
в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално
затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба
не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените
основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже
безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия адвокат и
е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна
помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да
е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1
– 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за
разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана
от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените предпоставки и
заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е
длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна
помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. При
негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът
няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да
окаже безплатната правна помощ е негова.
С оглед изхода
на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде отменено, следва в полза на проц.
представител на жалбоподателя да се присъдят направените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т.3, вр. чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 300 лв.
По отношение на Решението в частта за разноските
жалбоподателят и АНО не могат да искат изменение, тъй като по делото не бяха
представени Списъци на разноските от тяхна страна.
Мотивиран
от горното Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА като
неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 20-0351-001056 от 18.11.2020година на Началник
Група към ОД на МВР – Хасково, РУ
Свиленград , с което на Р. Н.С.
с ЕГН ********** ***, за нарушение
на чл. 150 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) е наложено на основание
чл.177,ал.1,т.2,предл.1 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ДА ЗАПЛАТИ на адв.К.Т. *** ,сумата в размер на 300 лв. , представляваща адвокатско
възнаграждение за представителство по АНД №768/2020г. по описа на РС Свиленград.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:.........................