Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 26.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
7769 по описа за 2020година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от П.В.П., ЕГН ********** с адрес *** срещу «ДЗИ- Общо застраховане» ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*** иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 1лев, частичен иск от целия в размер 412,40лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «Каско +», полица № 440119031017829/12.04.2019г. за претърпените
имуществени вреди на л.а «БМВ 740д» с рег. № В 1348 СА от застрахователно
събитие настъпило на 18.12.2019г. в гр. Варна и изразяващи се в увреждане на
предна дясна гума, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.07.2020г.
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Собственик е на л.а «БМВ
740д» с рег. № В 1348 СА, застрахован имуществено при ответното дружество по
полица «Каско +», № 440119031017829/ 12.04.2019г. със
срок на действие 16.04.2019г. до 15.04.2020г. Застрахователната премия от
2222,85лева е била платима на 4равни вноски от по 569,37лева, от която първата
платена, а останалите прихванати по други щети. На 18.12.2019г. при движение по
ул. Васил Петлешков, автомобилът е попаднал в
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което е била увредена
предна дясна гума. Уведомил застрахователя си на 20.12 и на същата дата е била
регистрирана щета № 44010311909969. Определено е било застрахователно
обезщетение в размер на 290,60лева, което счита, че не е достатъчно да покрие
действително нужните разходи за възстановява на щетите. Същото е било
прихванато от дължима застрахователна премия. Извършеното от него проучване установило,
че нужната стойност за възстановяване на уврежданията е в размер на 703лева,
поради което претендира обезщетение в размер на действително търпяните вреди, който иск заявява като частичен, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Искането е за
уважаването на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Не оспорва наличието на сочените застрахователно правоотношение,
както и че на 20.12.2019г. е бил уведомен за настъпване на застрахователното
събитие. В случая полицата е била сключена при условията на „доверен сервиз“,
даващи право при нанесени частични щети, застрахованият да се ползва от
услугите на автосервиз, с който ответното дружеството има сключен договор
съгласно т.3.2 ОУ. Клаузата предвижда, че при изрично желание на застрахования,
обезщетението може да бъде определено по реда на т.3.3, а именно по „експертна
оценка“ на застрахователя. Твърди, че при завеждане на щетата, ищецът е ползвал
правото си да направи избор за начин на обезщетяване отбелязвайки опция „по
оценка на застрахователя“. В изпълнение на задълженията си, ответното дружество
е извършило опис на щетата и е определило обезщетение в размер на 262,70лева по
експертна оценка на основание чл.12.1 ОУ, съобразявайки DOT и остатъчна експлоатационна годност на гумата. Затова оспорва дължимостта
на допълнително обезщетение в размер на сумата от 412,40лева. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 405 КЗ, вменяващ
задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. За да бъде уважен
искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по
настоящия спор, нужно е ищцата да докаже при условията на пълно и главно доказване,
че през процесния период се е намирал в твърдяното застрахователно
правоотношение с ответното дружество, по което е изправна страна; че в този
период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което застрахователят
носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото
застрахователно събитие, застрахованата вещ е претърпяла твърдяните вреди и
съответно техния размер. Съответно в тежест на ответника
е доказване
точно изпълнение на задължението си по договора по повод определяне и плащане
на дължимото застрахователно обезщетение.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че:
- между страните е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка «Каско +», №
440119031017829/ 12.04.2019г. със срок на действие 16.04.2019г.
до 15.04.2020г. на л.а «БМВ
740д» с рег. № В 1348 СА;
- че по повод настъпило
застрахователно събитие на 18.12.2019г. ответникът е образувал щета №
44010311909969/20.12.19г. и е констатирал
следните увреждания на застрахованата вещ- предна дясна гума;
-че е определил
застрахователно обезщетение в размер на 262,70лева, прихванато от дължима
застрахователна премия.
Установява се от
ангажираните писмени доказателства- уведомление и опис по щета, че на 20.12.2019г.
ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото събитие. В уведомлението е
декларирал, че на 18.12.2019г. при управление *** Петлешков
е попаднал с предна дясна гума в дупка, в резултат на което тя е била увредена.
В уведомлението ищецът е направил избор на начин на обезщетяване като е
зачеркнато полето- по оценка на застрахователя. Във връзка с това, ответното
дружество е образувало щета и опис заключение № 44010311909969/
20.12.2019г., в която са описани увредените детайли по автомобила и степен на
увреждането, а именно предна дясна гума- continental winter 101v255/40/r20 dot4816 7
mm- за
подмяна. Въз основа на извършена калкулация по претенцията от 06.08.2020г. застрахователят е определил за изплащане
застрахователно обезщетение в размер на 262,70лева.
Страните не са спорили, че с така определеното от застрахователя обезщетение е
извършено извънсъдебно прихващане от дължима от застрахования застрахователна
премия, чието плащане е било разсрочено на четири равни вноски.
Спорният между страните
въпрос касае размера на исковата претенция, т.е каква е нужната стойност за
възстановяване на увреждането, предвид уговорките на ОУ в подписания между
страните застрахователен договор.
В тази връзка, по
делото бяха изслушани и приети заключения по допуснати единична и тройна САТЕ. Съобразно
заключението на в.лице по единичната експертиза, увреденият детайл е предна
дясна гума- continental winter
101v255/40/r20 dot4816 7 mm. Възстановяването му
изисква неговата подмяна. По отношение нужната стойност по отстраняване на
увреждането, заключението е изготвено в няколко варианта на стойности на труд и
материали- по средни пазарни цени, по цени на доверени сервизи и по методика на
застрахователя. Нужната стойност на база средни пазарни цени на пазара на
резервни части и труд към датата на събитието е 599,38лева, по цени на доверени
сервизи е- 571,33лева, по експертна
оценка на застрахователя е 262,70лева. В с.з. в.л. уточнява, че дадената от
него цена за гумата от 550,93лева не е средна пазарна, а цена на доставчик. Според
информация на производителя препоръчва се смяна на гумата, когато дълбочината на
протектора стане 4мм или възрастта на гумата е 10г. Процесната
гума е била на три години, с дълбочина на протектора 7мм. В ново състояние
дълбочината на протектора е 8мм, т.е износването й от 1мм е 12,5% от
протектора, а експлоатационният й период 30%. Застрахователят е определил
остатъчна стойност от 56%. Според в.л. за този вид автомобил е наложително
ползването на диагностичен софтуер при монтаж/демонтаж, поради наличие на
система за следене налягането на автомобилните гуми.
Според
заключението на тройната САТЕ нужната стойност по средни пазарни цени за
отстраняване на уврежданията е 512,30лева, от която 495,97лева стойност на
увредената гума и 11,43лева стойност на труда. В с.з. в.лица уточняват, че
средната пазарна стойност на гумата е дадена към датата на изготвяне на
заключението, предвид липсата на данни каква е стойността й в ново състояние и
невъзможност да се определи цената й към датата на произшествието. Затова и са
ползвали аналози към датата на изготвяне на заключението. Данни за цената й към
2019г. не са били събирани. По експертна оценка на застрахователя нужната
стойност на труда е 5,60лева, а на резервната част 277,74лева. По цени на
доверени на застрахователя сервизи средната стойност нужна за труд е 10,92лева,
а на увредената гума 277,74лева. При допускане, че увредената гума е вкарана в
експлоатация веднага след производството й- 28.11-04.12.2016г., следва че към
датата на събитието експлоатационният й период е 2г. и 11м. Износването на
протектора е 25%, тъй като дълбочината му е 7мм, при 8мм в ново състояние.
Според в.л. няма изискване за този автомобил при подмяна на гумата да се ползва
диагностичен софтуер и оценката на гумата зависи от дълбочината на грайфера, а
не от датата на вкарването й в експлоатация.
При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. В казуса
застрахователят е определил по експертна оценка. Определил е застрахователно
обезщетение в размер на 262,70лева, с което е прихванато вземането му за
дължима от застрахования застрахователна премия на основание чл. 5.5 ОУ, даваща
му право при настъпване на застрахователното събитие преди изплащане изцяло на
застрахователната премия, да удържи неиздължената премия от дължимото
обезщетение. Във връзка с начина на определянето му застрахователят се позовава
на разпоредбите на чл. 12 ОУ, раздел Каско. Съгласно
чл. 12 ОУ, раздел II Каско при частична щета на
застрахованото МПС, застрахователното обезщетение се определя по един от
начините избрани от застрахования- по експертна оценка съгласно действащата
Методика на застрахователя за определяне размера на застрахователното
обезщетение или по представени оригинални разходни документи- при сключена
специална договореност „доверен сервиз“. В случая, застраховката е сключена при
допълнителна договореност „доверен сервиз“. При завеждане на щетата, ищецът е
избрал обезщетяване по експертна оценка, която съгласно чл.12.1.1 се извършва
по действаща Методика на застрахователя. Доколкото се касае за договорни
отношения, то в отношенията между страните действа принципът на свободата в
договарянето- чл. 9 ЗЗД. Той обаче сам по себе си не може да дерогира приложението на императивните норми на закона,
какъвто характер безспорно има разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка
страните да уговорят начин на обезщетение, но той следва да е такъв, че да
покрие изискването на закона обезщетението да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието.
Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение
на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на
действителната стойност на увреденото имущество. А за такава се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията
дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност
е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи
пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу
която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и
константната практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ
/отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Затова и
предвиждането на друг ред на обезщетяване в ОУ към полицата, влиза в противоречие
с посочените норми на закона. В тази връзка следва да бъде съобразена
практиката на ВКС, обективирана в решение №
155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО., в което е прието, че
не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е
заплатена дължима застрахователна премия, да не осигурява пълно застрахователно
покритие за поетия застрахователен риск, съобразно вредите на застрахованото
имущество. Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по средни
пазарни цени към датата на увреждането, съобразявайки всички доставчици на
пазара предлагащи такива резервни части и услуги. В първоначалната САТЕ,
заключението по която е било оспорено от ответника, тази стойност е дадена в
размер на 550,93лева за нова резервна част /гума/ и 48,45лева за труд, в т.ч.
19,95лева за монтаж и баланс и 28,50лева за инициализация, предвид наличието на
система за следене налягане на гумите. Тройната експертиза дава стойност на
резервната част по средни пазарни цени 495,97лева и 11,43лева за труд, като
отрича необходимост от действия по инициализация, доколкото този автомобил няма
система за следене налягане на гумите. Дадената от в.л. стойност на частта,
както самото то е посочило при изслушването му в о.с.з. не е средна пазарна
такава, а реална такава от доставчик. Дадената стойност на частта от в.л. по
тройната експертиза пък не е определяна към датата на събитието, а по аналози към
датата на заключението, като в.л. са се аргументирали с невъзможност да дадат
стойност към 2019г. Предвид обосновката на в.лица, съдът преценява, че няма
основание в тази част да даде вяра повече на коя да е от двете експертизи, и
следва да определи сам по реда на чл. 162 ГПК стойността на увредената гума
като средна измежду двете стойности дадени от експертите по двете експертизи.
Или това е сумата от 523,45лева. По отношение стойността на труда, следва да се
съобрази заключението по тройната експертиза, доколкото се установи, че
въпросният автомобил не разполага със сензор за измерване налягане на гумите и
направата на този разход за труд не е задължително необходим. Съобразно него
стойността на труда е 11,43лева, при което общо нужната средна пазарна стойност
на труда и резервните части възлиза на сумата от 532,88лева. От тази сума обаче
следва да бъде приспадната сумата от 262,70лева, представляваща размер на
определеното от застрахователя обезщетение. Факт признат и от двете страни е,
че извънсъдебно с това вземане на застрахования е било прихванато насрещното
вземане на застрахователя за плащане на застрахователна премия. Следва да бъде
зачетен погасителният ефект на прихващането и това обуславя доказан размер на
исковата претенция от 272,18лева. Искът е заявен в частичен размер от 1лев,
което обуславя уважаването му в цялост. Сумата следва да се присъди ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, така както е
поискано.
По разноските:
Разноски за присъждане
са поискали и двете страни.
Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от 50лева- платена,
50лева- депозит на вещо лице и 300лева платено адв. възнаграждение, съобразно
представен договор за правна помощ от 09.11.2020г. или общо 400лева. Предвид
изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 400лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на П.В.П., ЕГН **********
с адрес *** сумата от 1лев, частичен иск от целия в размер 412,40лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «Каско +», полица № 440119031017829/ 12.04.2019г. за
претърпените имуществени вреди на л.а «БМВ 740д» с рег. № В 1348 СА от
застрахователно събитие настъпило на 18.12.2019г. в гр. Варна и изразяващи се в
увреждане на предна дясна гума, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 09.07.2020г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на П.В.П.,
ЕГН ********** сумата от 400лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: