РЕШЕНИЕ
№…………
гр.
София,………..2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно заседание
проведено на дванадесети април през две хиляди и двадесет и първата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия: НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с участието на
секретаря Цветелина Добрева и като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева
в. гр. д. № 6133 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 28782
от 30.01.2020 г., постановено по гр.д. №
41335/2017г. по описа на СРС, I ГО, 28-ми състав е признато за
установено, че ответника „М.Е.“ ООД, ЕИК: *******, представлявано от Т.З.,
дължи на С.О., ЕИК *****, представлявано то Й.Ф.на основание чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 232, ал.2 от ЗЗД сумата от 5940лв,
представляваща неплатен месечен наем за периода 01.01.2015г. до 30.11.2015г.,
ведно със законна лихва върху главницата за периода от 31.03.2016г. до
окончателното изплащане на вземането; както и на основание чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 86 от ЗЗД за сумата от 498,15лв., представляваща лихва за периода от
01.01.2015г. до 25.11.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
01.04.2016г. по гр.д. № 17778/16г. на СРС, 28-ми състав, като иска по чл. 415
от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД е отхвърлен
за разликата от уважения до пълния предявен размер от 537,57лв.
С решението
съдът е отхвърлил, като неоснователен предявения от „М.Е.“ ООД насрещен иск с
правно основание чл. 55,ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждане на С.О. да му заплати
сумата от 19 440 лв., представляваща недължимо платени наемни суми за
периода от 13.04.2013г. до 31.12.2015г.
Съдът се е
произнесъл по претенциите на страните за разноски, като на основание чл.
78, ал.1 ГПК е осъдил „М.Е.“ ООД *** от 279,55лв. - разноски в заповедното производство,
както сума в размер от 308,05лв. за
разноски в исковото производство.
Срещу решението в
частта, с която са уважени исковете по чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 232,ал. 2 от ЗЗД и по чл. чл.86 от ЗЗД на ищеца С.О., както и в частта, с която е отхвърлен
предявения на основание чл. 55 от ЗЗД насрещен иск, последното уточнено с молба
от 28.07.2020г., е подадена въззивна жалба от ответника „М.Е. ООД чрез
процесуалния му представител адв. М.. В жалбата се излагат съображения за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение, постановено при
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно
първостепенния съд при изграждане на правните си изводи не е взел предвид
всички доказателства по делото. Неправилно съдът е възприел, че договора за наем е с предмет общинска земя. Подържа
се, че договора е с такъв предмет поради неверните твърдения на ищеца, че
постройката е временна и като такава не можела да бъде предмет на договора за
наем. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено ново, с
което иска на ищеца да бъде отхвърлен изцяло.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран отговор, съответно не е взето становище по
жалбата от въззиваемата страна - С.О.,
ищец в първоинстанционото производство.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по
същество правилно, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите, изложени
от първата инстанция.
Предявени са за
разглеждане обективно съединени искове с правно основание по чл. 415 от ГПК вр.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД и по чл. 415 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и с
насрещен иск депозиран от ответника с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
По делото не е
спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между
страните е налице валидно възникналото наемно правоотношение по силата на
сключения на 01.09.2004г. договор за наем с № 795, въз основа на който С.О. в
качеството и на наемодател е отдала под
наем имот общинска собственост(терен),
актуван с акт за общинска собственост №5003, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин“, 3-кти м.р., кв. 37, до бл. 318 - ми с обща площ от 125кв.м. с предмет
на дейност „търговия с медикаменти и фармацевтични препарати“, с месечната
наемна цена в размер на 250 лева. Наемател по договора е именно ответника „М.Е.“
ООД, съгласно представените допълнителни споразумения от 31.01.05г. и 15.06.07
година. С представеното по делото допълнително споразумение към договора за
наем от 30.06.2009г. е била променена наемната цена на 540 лева, поради което съдът е приел
именно, че това е цена на наемното правоотношение към исковия период.
От изготвената
по делото и приета без възражения на страните ССЕ се установява, че периода от
01.01.2015г. до 30.11.2015г. ответника не е заплащал наемната цена от 540лв.,
като общия размер на неплатените месечни вноски е в размера на 5940лв., каквато
е исковата претенция по този иск. По отношение на лихвите вещото лице е
изчислило същите в размер на 498,15лв., за периода от 01.01.2015г. до
25.11.2015г., поради което СРС е уважил иска до този размер. Решението в
частта, с която иска по чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава над уважения размер до
претендирания размер от 537,57 лв. е отхвърлен не е обжалвано от ищеца и е
влязло в сила.
Не е спорно и
обстоятелството, че за периода от 13.04.2013г. до 31.12.2015г. наемателят е
плащал редовно наемната цена от 540 лева, като общия размер на платеното за
този период е в размер на 19440 лв., която сума е претендирана като недължимо
платена по предявения от ответника в хода на първоинстанцинното производство
насрещен иск.
Предвид това и с
оглед разпроедбата на чл. 269 от ГПК произнасянето на въззвния съд следва да се
съсредоточи във връзка с доводите и възраженията във въззивната жалба .
Предметът на
съществувалото между страните облигационно правоотношение е легално даден в
разпоредбата на чл. 228 ЗЗД, според която с договора за наем наемодателят се
задължава да предостави една вещ за временно ползване, а наемателят - да му
плати определена цена. При наличието на съгласие относно посочените съществени
елементи договорът се счита за валидно сключен. Така очертаните взаимоотношения
изключват като техен предмет правото на собственост върху имота, предмет на
договора за наем. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на ВКС. За
активната легитимация на наемодателя по иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД не е от значение обстоятелството кой е бил собственик на имота към датата
на сключване на наемния договор, респ. неговото продължаване изрично или
мълчаливо. Така е прието и с решение № 153 от 24.10.2013 г. по търг. д. №
1764/2013 г. на Върховен касационен съд.
Възражение от
ответника, че е придобил правото на собственост върху имота е несъстоятелно.
Действително по делото с отговора е представен констативен нотариален акт №
004, том I, рег. № 208, дело № 004 от 26.01.2016г., с който е
признато правото на собственост на ответника въз основа на давностно владение.
Според настоящия състав е необходимо да се отбележи и, че съгласно ТР № № 11 ОТ
21.03.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 11/2012 Г., ОСГК НА ВКС - нотариалният акт, с който
се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не
се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. С оглед
на което правните изводите на нотариуса, въз основа на извършената обстоятелствена
проверка, че имота е придобит по давност от ответника „М.Е.“ ООД не са
обвързващи за съда. Освен това наличието на наемно правоотношение и ползването
на вещта на това основание, изключва упражняването на фактическа власт от
страна на наемателя като владелец. Собственика продължава да владее имота и
чрез трети лица, в това число и чрез наемателя, като последния се явява само
държател на вещата. В този смисъл са Решение № 197 от 27.10.2015 г. по гр.д.№
2426/15 г. на І г.о.; Решение № 68 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 4312 / 2016 г.
на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В тази връзка,
съществува трайна и непротиворечива съдебна практика на Върховния съд и
Върховния касационен съд, според която възражението за придобиване право на
собственост върху вещта е неоснователно, ако същата е била отдадена под наем на
лицето, което претендира да е неин собственик, тъй като липсва обективна проява
на намерението му да свои вещта. /Решение № 56 от 09.03.2021 г. по гр. д. №
1726 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
Отделно от това
настоящия състав също както и пръвоинстанционният съд счита, че обстоятелствата
относно статута на имота и това на кого принадлежи правото на собствеността,
доколкото не е предявен такъв иск не са предмет на предявената за разглеждане
пред СРС, респективно и пред въззвния съд претенция. В тази връзка
неоснователно е възражението на ответника ревелевирано във въззивната жалба, че
първостепенния съд не е взел предвид всички доказателства. Напротив
първостепенния съд е обсъдил всички доказателства дори релевантни за предмета
на доказване по настоящото дело. Посочил е и че по делото е приложен от страна
на ответника нотариален акт изготвен по реда на чл. 587 от ГПК, но същия не
установява факти имащи значение за делото. Предмет на иска е наличието на
облигационно правоотношение, което не се оспорва между страните, а и е безспорно
установено от приложения по делото договор за отдаване на процесния общински
имот под наем. Не се оспорва и че имота се е ползвал от ответника, както и че
същият е заплащал наем за периода от 13.04.2013г. до 31.12.2015г., като е
преустановил плащанията за периода от 01.01.2015г. до 30.11.2015г., който е
именно и периода предмет на иска по чл. 415 от ГПК вр. с чл. 232,ал. 2 от ЗЗД. Щом наемателя не спори, че е ползвала вещта
през определен период, в негова тежест е било докаже платил ли е уговорена
наемна цена за посочения в исковата молба период. Ответника не твърди да е заплатил
наемната цена за исковия период, съответно не представя и доказателства
извършено плащане.
По изложените
съображения правилно първоинстанционния съд е уважил претенцията на ищеца С.О.
за заплащане на сумата от 5940 лв., представляваща наемната цена за периода от
01.01.15г. – 30.11.15г. В резултат на което правилно при наличието на главно
вземане и изпадането на длъжника в забава е уважената претенцията на ищеца и за
мораторната лихва по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 498,15лв., съгласно заключението
на ССЕ, за периода от 01.01.15г. до 25.11.15г.
По отношение на
насрещния иск депозиран от „М.Е.“ ООД по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в жалбата не
са наведени конкретни доводи.
За основателност на иска по чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД е необходимо ищеца да докаже, че е заплатил претендираната сума, а
ответника пък следва да докаже основанието на извършеното плащане.
По делото не се
оспорва от ответника С.О., а и се установява от изготвената и приета по делото,
без възражения на страните – ССЕ, че от страна на ищеца по насрещния иск е
извършено плащане в общ размер от 19440 лева за периода от 13.04.2013г. до
31.12.2015г.. От друга страна обаче от
доказателствата по делото и по конкретно сключения договор за наем с № 795 от
01.09.2004г. и допълнително споразумение към него от 30.06.2009г. се установява
че между страните е възникнало валидно облигационна правоотношение. Въз основа
на приложения по делото договор С.О. в качеството и на наемодател е отдала под
наем на „М.Е.“ ООД – наемател, имот общинска собственост(терен), актуван с акт
за общинска собственост №5003, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, 3-ти м.р.,
кв. 37, до бл. 318 - ми с обща площ от 125кв.м. с предмет на дейност „търговия
с медикаменти и фармацевтични препарати“, с месечната наемна цена в размер на 540
лева. Предвид това сумата предмет на
този иск в общ размер от 19 440 лв. за периода от 13.04.2013г. до
31.12.2015г не е платена без основание, а представлява дължимата от „М.Е.“ ООД
наемна цена по сключения от него със С.О. договора за наем.
Предвид това
правилно първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията на „М.Е.“ ООД по предявения
от него насрещния иск.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, I пр. ГПК, първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено
в частта, с която са уважени главните искове и е отхвърлен насрещният. Решението в останалата част, като необжалвано е
влязло в сила.
Предвид изхода на спора и неоснователност на жалбата на въззвникът не следва да се присъждат разноски,
поради което и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от
въззваемата страна не подлежи на обсъждане. Въззивникът/ответник следва да заплати на въззиваемия/ищец направените
разноски за настоящата инстанция за юристконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
На основание чл.
280, ал.3 ГПК, решението не подлежи на обжалване пред касационната инстанция.
Предвид
изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 28782 от 30.01.2020 г., постановено по гр.д. № 41335/2017г. по описа на СРС, I ГО, 28-ми в
частта, с която е:
ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 415 от ГПК вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД по отношение на М.Е. ООД, ЕИК: *******, представлявано от Т.З., със седалище
и адрес на управление ***, че дължи на С.О., ЕИК *****, представляван от Й.Ф.,
с адрес гр. София, ул. "*******, сумата от 5940 лв., представляваща
неплатен месечен наем за периода от 01.01.2015 г. до 30.11.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 31.03.2016 г. до изплащане на
вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение от 01.04.2016 г. по гражданско дело №
17778 по описа на СРС I Гражданско отделение, състав 28, за 2016 г..
ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 415 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
че М.Е. ООД, ЕИК: *******, представлявано от Т.З., със седалище и адрес на
управление *** ОБЩИНА, ЕИК *****, представляван от Й.Ф., с адрес гр. София, ул.
"*******, сумата от 498,15 лв., представляваща лихви за периода от
01.01.2015 г. до 25.11.2015 г., за което е издадена заповед за изпълнение от
01.04.2016 г. по гражданско дело № 17778 по описа на СРС I Гражданско отделение,
състав 28, за 2016 г., като иска е ОТХВЪРРЕН до пълния предявен размер от 537,57
лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЕН предявения от М.Е. ООД, ЕИК: *******,
представлявано от Т.З., със седалище и адрес на управление ***, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ЗА ОСЪЖДАНЕ на С.О., ЕИК *****,
представляван от Й.Ф., с адрес гр. София, ул. "******* ДА ЗАПЛАТИ сумата
от 19 440 лева, представляваща недължимо платени наемни суми за периода от
13.04.2013 г. до 31.12.2015 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА "М.Е.
ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.П.З.,
чрез пълномощника по делото адвокат М. от САК, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „*******да заплати на С.О., ЕИК *****, представлявано то Й.Ф.направените
разноски за въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.