№ 109
гр. С., 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора П. Б. Г.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251800600401 по описа за 2025 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с
жалба против присъда № 5 / 10.04.2025г., постановена по НОХД №
412/2024г. по описа на РС И..
По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимия
З. М. З., ЕГН **********, от с. Л., роден на ..........г. в гр. С., българин,
български гражданин, разведен, средно образование, неосъждан ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че в периода от 07.12.2023г. до 17.12.2023г. от различни
имоти в населени места на територията на Община И., обл.С., при условията
на продължавано престъпление, като извършител, е отнел чужди движими
вещи на обща стойност 910 лв. (деветстотин и десет лева) от владението и без
съгласието на различни собственици, с намерение противозаконно да ги
присвои, като за целта е разрушил прегради, здраво направени за защита на
имот, за извършване на кражбите е използвал моторно превозно средство -
л.а.“Фиат“ модел „Пунто“ с рег.№ .........., негова собственост, както следва:
За времето от 07.12.2023г. до 12.12.2023г. от частен имот, находящ се в
с.Б.,махала „Ш.“, общ.И., обл.С. е отнел чужди движими вещи - 1 бр. метален
съд, черен на цвят с диаметър 17 см. на стойност 50 / петдесет/ лева и 1 бр.
метален съд, сиво-черен на цвят с диаметър 23 см. на стойност 50 лв.
(петдесет лева) от владението и без съгласието на собственика Д. П. Х. от гр.С.
с намерение противозаконно да ги присвои, като е разрушил прегради, здраво
направени за защита на имот - взломена входна врата;
1
За времето от 12.00 часа на 14.12.2023г. до 15.12.2023г., от къща,
находяща се в с.Б., махала Б. е отнел чужда движима вещ- 1 бр. телевизор
марка „Сони“,модел „КДЛ“- 32Р430Б,сериен номер 6115996, на стойност 300
лв. (триста лева) от владението на Г. Й. Ц., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои, като деянието е извършено чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот,а именно чрез разбиване на
катинар и брава на входната врата на имота;
За времето от неустановена дата до 16.12.2023г. от частен имот, находящ
се в с.Б., махала Б. е отнел чужда движима вещ- телевизор марка LG , модел
42 LB620VZE, сериен номер 41MAUA8D790 на стойност 550 лв. (петстотин и
петдесет лева) от владението и без съгласието на собственика - Я. А. Л. от
гр.С., с намерение противозаконно да ги присвои, като е разрушил прегради,
здраво направени за защита на имот - взломена врата на мазето и взломени
прозорци;
и за времето от неустановена дата до 17.12.2023г. от частен имот, в с.Б.,
махала Б. е отнел чужда движима вещ- отоплителен уред „Blumfeldt“ №
10031870, на стойност 260 лв. (двеста и шестдесет лева) от владението и без
съгласието на собственика И. Г.Ч. от гр.С., с намерение противозаконно да я
присвои, като е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот -
нарушена цялост на метална халка, прикрепена към касата на входна врата,
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК, вр. чл. 54 НК ГО Е ОСЪДИЛ на лишаване от свобода за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
ОТЛОЖИЛ е на основание чл. 66 НК изпълнението на наложеното
наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПОСТАНОВИЛ е на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК лекият автомобил
“Фиат“ модел „Пунто“ с рег.№ .......... ДА БЪДЕ ОТНЕТ в полза на
държавата.
В тежест на подсъдимия З. З. са възложени направените по делото
разноски .
Присъдата е атакувана от подсъдимия З. М. З. с въззивна жалба, чрез
защитника му –адв. В. А. от САК, като незаконосъобразна и неправилна,
постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. В жалбата се
навеждат доводи, че присъдата се основава изцяло на косвени доказателства,
липсват преки доказателства, установяващи по безсъмнен начин авторството
на подс. З. за извършване на отделните престъпни деяния- записи от
охранителни камери, дактилоскопски следи, преки очевидци на деянията,
включени в състава на продължаваното престъпление.
На следващо място- в случай, че се приеме за установено, безспорно,
извън всякакво съмнение на авторството, следва престъпната дейност на
подсъдимия да бъде квалифицирана като „маловажен случай“, имайки
2
предвид и общата оценка на откраднатите вещи – в размер на 845 лева, според
заключението на вещото лице, което не е ясно на защитата поради каква
причина не е взето под внимание при преценката на стойността от съда ,
постановил присъдата.
В допълнително писмено изложение защитникът анализира
доказателствата и излага собственото си становище за релевантните факти.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на атакуваната присъда и за
постановяване на нова такава във въззивната инстанция, по силата на която да
бъде признат за невиновен и оправдан подсъдимия по обвиненията против
него, алтернативно- да бъдат намалени по размер наказанията.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на
подсъдимия поддържа оплакваният от въззивната жалба, доводите и
аргументите, които ги обосновават. Пледира, че само по себе си
обстоятелството, че подсъдимият се е разпоредил с откраднатите вещи, не
обосновава противозаконното им отнемане от същия, авторството му за
извършване на отделните кражби- деяния, включени в състава на
продължаваното престъпление.
Към това становище се присъединява изцяло подсъдимия в личната си
защита по същество на делото. Подчертава, че е оказал съдействие на
разследването, посочвайки местонахождението на отнетите вещи, които са
върнати на техните собственици.
В последната си дума моли да се намали по размер основното наказание
лишаване от свобода, както и да се отмени постановеното отнемане на
автомобил, послужил за извършване на престъплението.
Представителят на СОП по същество на делото застъпва становище в
полза на потвърждаване на атакуваната с жалбата присъда като
законосъобразна и правилна. Откраднатите вещи са се намирали във
фактическата власт на подсъдимия, който се е разпореждал с тях. Наред с
това, приобщените към делото и изследвани по експертен път видео записи
на охранителни камери, на които е разпознат автомобил, със сходни външни
характеристики, на автомобила, притежаван от подсъдимия, както и вида,
теглото на откраднатите вещи, отдалечеността на местоизвършването на всяко
едно от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление,
веществените доказателства, открити в багажника на МПС на подсъдимия,
3
ръкавици, чук и щанга, обосновават в своята взаимна връзка авторството на
привлеченото към отговорност лице З. З. по начин не пораждащ съмнение и
колебание.
Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата на заявените в
нея основания, като осъществи независимо от жалбата цялостен служебен
контрол по реда на чл.314,ал.1 НПК по отношение на присъдата, в
съответствие с приложимия закон, прие за установено следното:
Въззивният съд не би могъл да разгледа оплакванията, свързани с
доказателствена обоснованост и правилно приложение на материалния закон,
изложени в жалбата. Правото и задължението му на контролираща инстанция
в тази насока е осуетено от поставянето от законодателя като предварителен и
фундаментален въпроса за процесуалната допустимост на проверявания
съдебен акт.
Оплакванията, инвокирани от жалбоподателя са субсидиарни и
последващи, като такива биха могли да се поставят и обсъждат едва след
поставянето на приоритетния въпрос за процесуалната годност на
контролирания съдебен акт, доколкото и когато на този въпрос е даден
положителен отговор на базата на констатацията, че при постановяването на
съдебния акт не е допуснато съществено процесуално нарушение,
рефлектиращо върху правата на подсъдимия и на останалите страни в
процеса.
Ноторно е, че в основата на правото на защита на подсъдимия стои
правото му да бъде информиран в пълнота и подробности в какво се състои
обвинението против него, за да организира защитата си. Това право се
реализира на практика чрез връчването на подсъдимия на обвинителния акт, с
цел да се запознае със същия най- късно в седемодневен срок преди съдебното
производство. Обвинителният акт поставя началото на съдебното наказателно
производство против подсъдимия. Несъответствието на текста и
съдържанието на обвинителния акт с императивните изисквания на чл.246
НПК, /и в двете му части- описателна и диспозитивна/, във всички случаи
съставлява съществено нарушение, защото го прави непригоден да изпълни
упоменатата по-горе функция да инициира процеса и наред с това препятства
правото на подсъдимия да узнае обвинението, да формира защитна позиция и
да организира защитата си. На свой ред решаващият съд е препятстван в
4
своята функция да даде адекватен и точен отговор на повдигнатото
обвинение с постановяване на съдебния акт, с който приключва
производството пред първата инстанция.
В конкретния случай подсъдимият З. М. А. е привлечен за
престъпление- квалифицирана кражба по чл.195, ал.1 т.3 и т.4 НК, извършено
като продължавано такова по смисъла на чл.26, ал.1 НК в периода от
7.12.2023г. до 17.12.2023г., под формата на четири самостоятелни деяния.
Подсъдимият е обвинен в това, че /при условията на по- тежко
квалифициращи обстоятелства-посредством разрушаване на прегради,
направени за защита на имот и използване на моторно превозно средство/ е
отнел чуждо движимо имущество на обща стойност 910 лева.
Видно обаче от описанието на отделните деяния- кражби- за времето от
7.12.2023г. до 12.12.2023г. е отнел движими вещи на стойност- 100 лева, за
времето от 12 часа на 14.12.2023г.- 15.12.2023г.-вещи на стойност 300 лева, от
неустановена дата до 16. 12.2023г. – вещи на стойност 550 лева и от
неустановена дата –до 17.12. 2023г. – на стойност – 260 лева, или общо
100+300+550+260 =1210 лева, тоест сумите по отделните изпълнителни
деяния надвишават с 300 лева стойността на съвкупния предмет на
продължаваното престъпление , посочена от РП като отнети вещи при
осъществяване на цялостната престъпна дейност на привлеченото към
отговорност лице. Това обективно внася неяснота относно действителната
стойност и индивидуализирането на отнетите вещи. Предметът на
престъплението кражба, дефиниран като „чужда движима вещ“, е основен
съставомерен признак в състава на престъплението кражба от обективна
страна, същият неред с посочване на вид, параметри и други външни и
технически характеристики се индивидуализира и със стойност. Съобразно
същата може да се изгради преценката /като един от критериите, не
единствен, но задължителен/ за това дали деянието представлява маловажен
случай или малозначително такова. Отделно преценката на стойността на
предмета на престъплението, вън от всякакво съмнение има значение за
индивидуализацията на отговорността. Посоченото по- горе разминаване е
съществено и от гледна точка на това, дали има действително повдигнато
обвинение за отнетите вещи на обща стойност 300 лева –по пункт 2 /
престъпна дейност за времето от 12ч. на 14.12. 2023г. до 15.12.2023г./, тъй
5
като точно такава е разликата между общото обвинение за продължавано
престъпление и сбора на вещите, отнети при отделните кражби, включени в
състава му. На тази основа възникват догадки и предположения, а
изискванията на процесуалния закон са категорични относно това, че
обвинителният акт не може да почива на предположения, а следва да съдържа
твърдения за ясни и категорични факти, на които се гради –и/ или - в които се
изразява обвинението. Защитата на подсъдимия е възможна само при ясно
дефинирани обвинения, а не-такива пораждащи двусмисилие, двузначно
тълкуване, съмнение или колебание.
В разпоредително заседание РС И. е имал една единствена правомерна
възможност на процесуално действие- да констатира несъответствията по
обвинителния акт и да върне делото на РП И. за отстраняването и повдигането
на точно обвинение против подсъдимия З.. Вместо това съдът на свой ред е
постановил присъда, по силата на която е признал за виновен подсъдимия да е
отнел в условията на продължавано престъпление вещи на обща стойност 910
лева, а с отделните деяние –сумарно на 1210 лева. Отделен е въпросът, че от
мотивите на съдебния акт не става видно как е определена стойността на
движимите вещи, при положение, че съдът не се е съобразил и не е възприел
заключението на назначената в хода на производството съдебно-оценителна
експертиза, според което общата сума на отнетите вещи възлиза на 845 лева.
При внимателния прочит на акта липсват изложени съображения за това как
е определена цената на вещите, дали е оставено без доверие и по каква
причина не е възприето заключението на вещото лице, назначено пряко от
първия съд в съдебно заседание.
На следващо място- в контекста на константната съдебна практика, че
когато въззивната инстанция констатира наличието на съществени
процесуални нарушения, съставляващи основания за връщане на делото за в
предходната инстанция за отстраняването им „посредством
законосъобразното им повтаряне“- ТР № 2 /2002г. ОСНК на ВКС, трябва да
бъдат посочени всички допуснати нарушения.
Настоящата инстанция констатира при посочване на инкриминирания
период на две от деянията неясно посочване на началния момент на
извършване, боравейки с израза : „от неустановена дата“. Така формулиран
началният момент по силата на тълкуване при прилагане на формалната и
6
житейска логика, би могла да означава всяка една дата от момента на раждане
на подсъдимия, в т.ч. и дата, предхождаща началото на инкриминирания
период на продължаваното престъпление – 7.12.2023 година. Затова, при
отстраняване на съществените нарушения м съдържанието на обвинителния
акт, следва изрично да се посочи началният момент на извършване на двете
кражби, включени в състава на продължаваното престъпление, касателно
периода- времето на извършване на същото.
Изложеното по-горе налага констатацията за допуснато процесуално
нарушение при повдигането на обвинението и при постановяване на
обжалваната присъда, което иманентно обуславя отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС И. от стадия на
разпоредителното заседание.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.334, т.1, вр. чл.335, ал.2 НПК
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда № 5 /10.042025г., постановена по НОХД №
412/2024г. по описа на РС И. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав от фазата на разпоредително заседание, за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7