О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2018 г.
гр.
В.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско
дело № 554 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1458/16.01.2018г., подадена от С.З.Ю. и Х. Якоб Ю., чрез адв. Юлия Данова, имаща характера на молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решение № 1951/22.12.2017г., постановено по гр. д. № 554/2017 г. по описа на ВОС, в частта му, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищцата М.Н.В., сумата от 3601,26 лв, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 3861/05.02.2018 г. от М.Н.В., чрез адв. Г.М., в който се излагат съображения за неоснователност на молбата, тъй като присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с минималните размери, установени в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и поради това, че молителите не са релевирали своевременно възражения за неговата прекомерност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, намира следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от надлежни страни - ответниците по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по делото е образувано по предявени от М.Н.В. ***, чрез пълномощника й адв. Г.М. от ВАК срещу С.З.Ю. и Х.Я.Ю.,*** искове за признаване за нищожна на сделката, обективирана в нот. акт № 32, том І, peг. № 1300, дело № 27/2016 г. на нотариус Н.С.peг. № 114 на Нотариалната камара, с която Й..М.Н.е прехвърлил на С.З.Ю. собствения си имот, находящ се в гр. В., ул.„И." 12-12а срещу задължението й да му осигурява пожизнено гледане и издръжка, спокойно и нормално съществуване, домашен уют, топлина и нормална семейна среда, поради нарушаване на закона на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД; при условията на евентуалност е предявен иск за признаване на същата сделка за нищожна, поради нарушаване на добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, при условията на евентуалност - да бъде призната за нищожна поради липса на основание, на основание чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД и поради липса на съгласие, на основание чл.26 ал.2 пр. 2 от ЗЗД; при условията на евентуалност, ако бъде прието, че сделката не е нищожна на някое от горепосочените основания, същата да бъде обявена за относително недействителна, на основание чл.42 от ЗЗД; при условията на евентуалност, ако бъде прието, че сделката не е нищожна и относително недействителна, същата да бъде развалена, на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 10135.5502.528.8.2 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изп.директор на АГКК, последно изменена със заповед № 18-4430/06.06.2016г. на началника на СГКК - В. с адрес на имота: гр. В., п.к. 9000, ул. „И." № 12, ет.2, находящ се в сграда № 8, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.5502.528 с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ на обекта съгласно схема на СГКК - В. 97.60 кв.м. ведно с прилежащите части - 36.4079 ид.части от общите части на сградата, три изби с обща площ 60,05 кв.м., избен коридор и избено стълбище и 1/2 ид.ч. от необитаем таван и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, ниво: 1/едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - 10135.5502.528.8.1., над обекта - няма, със стар идентификатор: 10135.5502.528.1.4, описан в документ за собственост като: втори етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. В.. ул. „И." 12а, състоящ се от масивно стълбище за етажа, коридор, четири стаи. кухненска ниша, изолационно антре, клозет, баня, килер, избено стълбище, избен коридор, две избени помещения към улицата, едно избено помещение към двора. 1/2 ид. ч. от необитаем таван, балкон към улицата, балкон към двора със застроена площ 108 кв.м. и със самостоятелен вход от западната част на сградата и 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.5502.528 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изп.директор на АГКК, последно изменена със заповед № 18-4430/06.06.2016 г. на началника на СГКК – В., с адрес на имота: гр. В., раЙ.н „Аспарухово", п.к.9000, ул. „И." № 12-12а, с площ 458 кв.м., трайно предназначение на територията; урбанизирана, стар идентификатор; няма, номер по предходен план 1371, 1372, кв.38, парцел XIV, при съседи: поземлени имоти е идентификатори: 10135.5502.570, 10135.5502.512, 10135.5502.511, 10135.5502.510, 10135.5504.1, описан в документ за собственост като: дворно място цялото с площ 457 кв.м. парцел XIV-1371,1372, кв. 38 по регулационния план на 27 подраЙ.н на гр. В., ул. „И." 12 при граници на парцела: ул. „И." парцели XV-1369, І-1370, XVIІ-1370, ХІІІ-1373 и за осъждане на С.З.Ю. и Х.Я.Ю. да предадат владението върху гореописания имот на М.Н.В..
По така очертаните в исковата молба предели на правния спор,
съдът се е произнесъл с Решение № 1951/22.12.2017 г., с което е отхвърлил предявения
иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, уважил е предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД, като е
признал за установено по отношение на ответниците, че сделката,
обективирана в нот. акт № 32, том І, peг. № 1300, дело № 27/2016 г. на нотариус
Н.С.peг. № 114 на Нотариалната камара, с която Й..М.Н.е прехвърлил на С.З.Ю.
собствения си имот, находящ се в гр. В., ул.„И." 12-12а срещу задължението
й да му осигурява пожизнено гледане и издръжка, спокойно и нормално
съществуване, домашен уют, топлина и нормална семейна среда, е нищожна, поради липса на основание, както и е уважил
предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Предвид изхода на спора и в приложение на разпоредбата на чл. 81 от ГПК, предвиждаща, че всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, следва да съдържа и произнасяне по искането за разноски, съдът е осъдил, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, молителите да заплатят на М.Н.В., сумата от 3601,26 лв., съставляваща: 2000лв. – за платеното адвокатско възнаграждение, 50лв. – за 10бр.съдебни удостоверения, 5лв. – за издаване на удостоверение за брак от Община В., 40лв. за издаване на схема и скица от СГКК – В., 20лв. – за издаване на данъчна оценка, 952,96лв. – държавна такса за образуване на делото, 32лв. - за два броя искови молби за вписване, 97,30лв. – такса за вписване на исковата молба в СВ – В., 150лв. – депозит за СМЕ, 150лв. – допълнителен депозит за СМЕ, 104лв. – доплащане депозит СМЕ, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
По същество искането на молителите касае редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. с твърдения, че същото е прекомерно.
За да бъде допуснато претендираното намаляване, анализът на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК налага
извод, че следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки:
прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата
предпоставка (материалноправна по своя характер) ще обуслови извод за
неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното
адвокатско възнаграждение. Липсата на втората предпоставка (процесуалноправна
по своя характер) е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното
адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно,
защото законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл.
78, ал. 5 ГПК. Срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до
приключване на устните състезания в съответната инстанция.
В настоящия случай
съдът не е бил надлежно сезиран в срок с възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражения
за прекомерност на адвокатския хонорар за първи път са направени от молителите с
настоящата молба за изменение на решението, т.е. след приключване на устните
състезания, поради което и не следва да бъдат обсъждани по същество, макар в
случая присъденото възнаграждение да съответства на минималните стойности,
предвидени в чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, молбата за изменение на решението, в частта му относно разноските, е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба с вх. № 1458/16.01.2018 г., представляваща молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, подадена от С.З.Ю. и Х. Якоб Ю., чрез адв. Юлия Данова, за изменение на Решение № 1951/22.12.2017 г., постановено по гр. д. № 554/2017г. по описа на ВОС, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: