№ 650
гр. П., 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20225220103331 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод искова молба от Е. Б. И. с ЕГН ********** и
Е. Д. И. с ЕГН **********, и двамата с адрес гр.П., ул. „Д.“ №2, ет.4, чрез пълномощник –
адв. П. П. от АК П., със съдебен адрес гр. П., ул. „П. М.“ № 9, офис център 1, ет. 2, офис 11
против Ц. Г. Р. с ЕГН ********** и Б. Д. Р. с ЕГН **********, и двамата с адрес гр.П., ул.
„С. В.“ №4, ет.3, ап.41.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице съсобственост, която не
могат доброволно да прекратят. Сочат, че през 1985 г. съпрузите Б. М. Р. и С. Д.а Р.
закупили процесния имот по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти. Твърдят, че първоначално съсобствеността е
възникнала между преките наследници на Б. М. Р., починал на 04.10.2008г., които са ищцата
Е. Б. Р. – негова дъщеря, С. Д.а Р. – преживяла съпруга и Д. Б. Р. – негов син, починал на
06.05.2018г., при дялове по 1/6 ид. част за низходящите на наследодателя и 4/6 ид. части за
неговата съпруга. Поддържат, че частта на Д. Б. Р. е наследена при равни дялове – по 1/12
ид. част от ответниците Ц. Г. Р. – преживяла съпруга и сина му Б. Д. Р.. Твърдят, че на
26.07.2018г. по време на брака си двамата ищци придобили в режим на СИО наследените от
С. Д.а Р. 4/6 ид. части от имота, което е станало въз основа на договор за продажба, сключен
с нот. акт №24, том ІІ, рег. №2487, дело №188/2018г. по регистъра на Н. И. – нотариус с рег.
№679 в НК.
По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда да постанови решение, по
силата на което да допусне делба между страните на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда идентификатор № 55155.506.1080.2.14 по КККР на гр.П.,
одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с
административен адрес: гр.П., ул. „С. В.“ №4, ет.3, ап.41, който се намира в сграда №2,
разположена в поземлен имот с идентификатор №55155.506.1080, с предназначение -
жилище, апартамент, със застроена площ от 80,07 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна,
кухня и сервизни помещения, брой нива на обекта – 1, при съседни самостоятелни обекти в
1
сградата по кадастрална схема - на същия етаж: 55155.506.1080.2.15, под обекта:
55155.506.1080.2.10, над обекта: 55155.506.1080.2.19 и 55155.506.1080.2.18 и при съседи по
документ за собственост: северозапад – апартамент №42, югоизток – апартамент №12 и
североизток - двор, ведно с прилежащото към апартамента: Избено помещение №9-Б с площ
от 1,64 кв.м., при съседи на избеното помещение по документ за собственост: от североизток
- изба №10, от югоизток - коридор, както и Таванско помещение №14-Б с площ от 6.36 кв.м.,
при съседи на таванското помещение по документ за собственост: от северозапад - таван
№13, от североизток - двор и от югозапад – улица, и ведно с 1.1536% ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата.
Иска се делба на имота при дялове 4/6 ид. части общо за ищците, 1/6 ид. част за
първата ищца и по 1/12 ид. части за всеки от двамата ответници.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването се явява адв. П. П.
от АК П., процесуален представител на ищците, който моли съда да уважи исковата
претенция. В предоставен от съда срок депозира писмени бележки, в които излага подробни
съображения в подкрепа на искането за уважаването на претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците са депозирали отговор на исковата молба,
чрез пълномощника им – адвокат Ч. Ч. от АК П., в който се излага становище за
допустимост и неоснователност на предявената искова претенция.
Оспорва да е налице съсобственост между страните върху процесния имот. Твърди
се, че имотът е придобит в режим на СИО на основание давностно владение от ответницата
Ц. Р. и нейният съпруг – Д. Б. Р., починал на 06.05.2018 г., като същите сключили
граждански брак на 24.03.2007 г. Посочва, че владението върху процесния имот е предадено
на ответницата и покойния й съпруг през месец април 2007 г. лично от Б. М. Р. и С. Д.а Р.,
родители на Д. Р.. Сочи, че през годините ответницата и съпругът й извършили цялостен
ремонт на жилището – сменили дограмата, вратите на банята, тоалетната, входната врата,
шпакловали и измазали стените, поставили нов паркет, цялостен ремонт на банята, частичен
на тоалетната и терасите. Твърди, че ответницата Ц. Р. и съпругът й завладели за себе си
процесния имот, в който от 2007 г. и към настоящия момент ответницата Ц. Р. живее заедно
с детето си – ответника Б. Р.. Поради изложеното сочи, че процесният имот е придобит въз
основа на изтекла в нейна полза и на съпруга й придобивна давност още през месец май
2017 г. В тази връзка посочва, че С. Д.а Р. към датата на сключването на договора не е била
собственик на 4/6 ид. ч. от процесния имот, поради което и не е могла да прехвърли 4/6 ид.
ч. от правото на собственост върху имота на ищцата Е. Р..
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, за ответниците се
явява процесуалният им представител адв. Ч. Ч., който моли съда да отхвърли иска за делба.
В предоставен от съда срок депозира писмени бележки и излага подробни аргументи, въз
основа на които счита иска за неоснователен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а и от представеното доказателство Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че през
2
1985 г. Б. М. Р. и С. Д.а Р. са закупили следния недвижим имот: апартамент №41, нахоящ се
в гр. П., ул. „Г. Тодоров“ №2, представляващ апартамент №41 на етаж 3, в жилищна сграда
– блок 2, вход Б, построен върху държавна земя, квартал 137, комплекс Младост, състоящ се
от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с площ 80,07 кв. м., с принадлежащите
таванско помещение № 14 – Б с площ 6,36 кв. м., избено пемещение № 9 – Б, с площ 1,64 кв.
м. и 1,1536 % ид. ч. от общите части на сградата, при съседи: на жилището: северозапад - ап.
42 на Харалан Крумов Асиев, югоизток - ап. 12 ведомствен, североизток - двор; на избеното
помещение – североизток - изба 10 ведомствена, югоизток - коридор; на таванското
помещение: северозапад - таван 13 ведомствен, североизток - коридор, югозапад - улица.
Не е спорно, а и от приложеното по делото Удостоверение за сключен граждански
брак, издадено въз основна на Акт за сключен граждански брак №0021 от 20.06.1976 г. на
общ. Септември, се установява, че към момента на придобиване на собствеността върху
имота, описани в Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти, Б. М. Р. и С. Д.а Р. са били съпрузи, респ. по силата на чл. 19, ал. 1 СК
(отм.) имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.
От Нотариален акт за покупко – продажба на идеални части от недвижим имот №24,
том II, рег. №2487, дело №188/2018 г. на нотариус Н. И., вписана в регистъра на
Нотариалната камара под № 679, район на действие РС П., се установява, че на 26.07.2018 г.
С. Д.а Р. е продала на дъщеря си Е. Б. Р. за сумата от 5000 лева 4/6 ид. ч. от следния
недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда идентификатор № 55155.506.1080.2.14 по
КККР на гр.П., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с
административен адрес: гр.П., ул. „С. В.“ №4, ет.3, ап.41, който се намира в сграда №2,
разположена в поземлен имот с идентификатор №55155.506.1080, с предназначение -
жилище, апартамент, със застроена площ от 80,07 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна,
кухня и сервизни помещения, брой нива на обекта – 1, при съседни самостоятелни обекти в
сградата по кадастрална схема - на същия етаж: 55155.506.1080.2.15, под обекта:
55155.506.1080.2.10, над обекта: 55155.506.1080.2.19 и 55155.506.1080.2.18 и при съседи по
документ за собственост: северозапад – апартамент №42, югоизток – апартамент №12 и
североизток - двор, ведно с прилежащото към апартамента: Избено помещение №9-Б с площ
от 1,64 кв.м., при съседи на избеното помещение по документ за собственост: от североизток
- изба №10, от югоизток - коридор, както и Таванско помещение №14-Б с площ от 6.36 кв.м.,
при съседи на таванското помещение по документ за собственост: от северозапад - таван
№13, от североизток - двор и от югозапад – улица, и ведно с 1.1536% ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата.
Към този момент – 26.07.2018 г., видно от представеното по делото Удостоверение за
сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за граждански брак № 0037 на общ.
П., ищцата Е. Б. И. е била сключила граждански брак с ищеца Е. Д. И., т. е. имотът е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност.
Не е спорно между страните, че процесният имот е имотът, описан в представения по
делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
3
държавните имоти, който е идентичен с имота, описан в Нотариален акт за покупко –
продажба на идеални части от недвижим имот №24, том II, рег. №2487, дело №188/2018 г.
на нотариус Н. И., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 679, район на
действие РС П..
Не е спорно, а и от приложеното по делото Удостоверение за сключен граждански
брак, издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 0062 от 24.03.2007 г. на
общ. П., се установява, че ответницата Ц. Б. Р. и Д. Б. Р. са сключили граждански брак на
24.03.2007 г.
От представеното по делото удостоверение с изх. № УН - 1846/08.08.2022 г. на общ.
П. се установява, че след смъртта си Б. М. Р., починал на 04.10.2008 г., е оставил преки
законни наследници – преживяла съпруга С. Д.а Р. и двете си деца - ищцата Е. Б. И. и Д. Б.
Р., починал на 06.05.2018 г., който от своя страна след смъртта си е оставил за наследници
преживяла съпруга Ц. Г. Р. и сина си Б. Д. Р. – ответници.
По делото не се спори, а и от писмените доказателствата се следва за установено, че
квотите на собственост върху процесния имот на всяка от страните са както следва: 4/6 ид.
части общо за ищците, 1/6 ид. част за първата ищца и по 1/12 ид. части за всеки от двамата
ответници.
Представени по делото от ищците са квитанции за платени местни данъци и такси
смет за делбения имот. По – голямата част от тях обхващат периода след 2018 г. и на тях
като задължени лица фигурират ищците Е. И. и Е. И.. Сред представените квитанции за
платени местни данъци и такси смет за делбения имот са и такива от 2009 г. с посочени
имена на задължени лица Б. Р. и С. Р., от 2017 г. с посочени имена на задължено лице Е. И.
и от 2018 г. с посочени имена на задължени лица Д. Р., С. Р. и Е. И..
Представен по делото е и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 18, том I,
рег. №371, дело №17/2008 г. на нотариус Петкана Минева, с район на действие РС П., рег.
№168 на НК, от който се установява, че Д. Б. Р. чрез договор за покупко – продажба, е
придобил право на собственост върху апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Гурко“ №1, вх.
А, ет. 6, ап. 19.
Представен по делото е и договор за банков кредит №43274/04.01.2008 г., сключен
между „Райфайзенбанк“ ЕАД в качеството на кредитодател и Б. и С. Р.и в качеството им на
кредитополучатели, който съдът намира за неотносим към предмета на делото, поради което
не следва да бъде обсъждан.
Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите З. А. С. и А. К. Д., водени от ответниците, свидетелите С. Д.а Р. и З. И. Х.,
водени от ищците.
Свидетелката З. С., която живее в блока, в който се намира процесният апартамент,
излага, че от сключването на брака между ответницата Ц. Р. и съпруга й Д. през месец март
2007 г., двамата са заживели в процесния имот, а към настоящия момент там живеят
ответницата Ц. и синът й – ответникът Б. Р.. Около месец – два след раждането на детето на
4
Ц. и Д. през месец май 2007 г., родителите на Д. – Б. и С., заминали да живеят в друго
жилище и в процесния имот останали да живеят Ц. и Д. заедно с детето им Б.. Свидетелства,
че след раждането на Б., в нейно присъствие и на нейния съпруг, Б. Р. заявил, че оставя
процесния апартамент на внучето си, първоначално го оставят на Д. и Ц., а впоследствие да
го наследи внучето Б.. Излага, че Б. Р. казал, че апартаментът остава на сина му и снаха му, а
на дъщеря си Е. ще даде къщата. На този разговор са присъствали съседи на Б. от блока, не
са присъствали нито С., нито Д., нито Е.. Свидетелката С. заявява, че е виждала Е. Р.
единствено на погребението на брат й Д., тъй като тя живее в чужбина, както и че откакто
свекървата С. Р. е напуснала апартамента през 2007 г., също не я е виждала да идва.
Посочва, че за жилището изцяло са полагали грижи Ц. и Д. Р.и, като поетапно са го
ремонтирали. Майката на Ц. оказвала помощ на семейството за отглеждането на детето Б..
Посочва, че не е разбрала свекървата С. и дъщерята Е. да оспорват това разпределение на
наследствените имоти, те не са искали да идват там д аживеят, не са предявявали някакви
претенции към апартамента. Заявява, че съседите от блока знаели, че апартаментът е на Ц. и
на Д.. Сочи, че след раждането на внучето, не е виждала Б. и С. да идват в апартамента.
Свидетелката А. Д., която живее в блок срещу този, в който се намира процесният
апартамент, заявява, че след сключването на брака между ответницата Ц. Разпопва и Д. Р.
през 2007 г., те заживели в процесния апартамент, а към момента там продължават да
живеят ответницата Ц. Р. и детето им - ответникът Б. Р.. Родителите на Д. живеели в тази
апартамент до раждането на детето Б., а след това отишли да живеят на село. Посочва, че Ц.
работила в Англия и впоследствие с Д. закупили друг апартамент в центъра, по – малък, в
който заживели свекърът и свекървата, като до миналата година свекървата живяла в този
апартамент. Излага, че Ц. Р. периодично работила в Англия и с парите, които изкарвала,
извършвали ремонт на апартамента. От раждането на детето Б. не е виждала да идват в
процесния апартамент нито родителите на Д., нито сестра му Е.. Присъствала е на рождени
дни на детето Б., но дори по тези поводи свекървата на Ц. и сестрата на Д. не са идвали в
апартамента. Посочва, че не са били в лоши отношения. Другата баба на детето Б. – майката
на Ц., помагала в грижите по отглеждането му. Посочва какви ремонтни дейности са
извършвани в апартамента. Свидетелства, че всички в квартала знаели, че процесният
апартамент е на Ц. и Д., като знаела това от Д.. Посочва, че не е присъствала на разговори
между Д. и Ц. с майката, бащата и сестрата на Д. във връзка с апартамента. Заявява, че
данъците и за двата апартамента, включително и към настоящия момент, се плащат от Ц..
Когато Ц. и Д. са сключили граждански брак, сестрата на Д. - Е. не е живеела в процесния
апартамент.
Изявленията на свидетелите С. и Д. са конкретни, подробни, логични и обективни,
почиват на преки възприятия и кореспондират, както помежду си, така и с писмените
доказателствени източници, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Свидетелката С. Д.а Р., майка на ищцата Е. И., респ. свекърва на ответницата Ц. Р. и
баба на ответника Б. Р., излага, че до 2007 г. – 2008 г. със съпруга й Б. живели в процесния
апартамент. След това си купили друг апартамент - в гр. П. на ул. „Гурко“ №1, в който
5
отишли да живеят. Посочва, че апартаментът на ул. „Гурко“ бил записан на името на сина
им Д. Р.. В процесния апартамент останали да живеят синът й Д. и снахата й Ц..
Свидетелства, че не са имали уговорка този апартамент да остава в собственост на тях. Те
останали да живеят там, защото имали малко бебе, а в новия апартамент било необходимо
да се прави ремонт. Посочва, че не са обещавали на сина им, че апартаментът на ул. „С. В.“
ще остане на него. След смъртта на съпруга й през 2008 г., тя останала да живее в
апартамента на ул. „Гурко“. Сочи, че през годините посещавала и другия апартамент като
ходела да помага за детето и да го гледа, имала ключ за процесния апартамент. След смъртта
на сина й през 2018 г. Ц. и Б. заявили желание процесният апартамент да остане за тях, но
впоследствие Ц. променила решението си и пред Е. и нейния съпруг казала, че свидетелката
Р. трябва да освободи апартамента на ул. „Гурко“. Свидетелства, че снаха й Ц. никога не е
заявявала, че апартаментът на ул. „С. В.“ е нейн. Посочва, че апартаментът на ул. „Гурко“ е
платен от нея и съпруга й с налични парични средства и чрез кредит. Сочи, че съпругът й в
нейно присъствие не е заявявал на никого, че този апартамент на ул. „С. В.“ остава на сина
им Д.. Апартаментът на ул. „Гурко“ бил за тях. Излага, че след като напуснали със съпруга й
апартамента на ул. „С. В.“, Ц. и Д. правили там ремонти.
Свидетелката Р. също детайлно и последователно излага непосредствени
впечатления, които обаче, преценени внимателно и критично, съобразно разпоредбата на чл.
172 от ГПК поради явната и пряка заинтересованост от изхода на делото предвид
възмездното прехвърляне на част от собствеността, се ползват с доверие само относно
фактите, по отношение на които синхронизират с останалата доказателствена съвкупност.
Респективно не се ценят показанията й в частта, в която противоречат на заявеното от
свидетелите С. и Д. и не намират съответна доказателствена опора, а именно, че с покойния
й съпруг не са обещавали на сина им, че процесният апартаментът ще остане на него, както
и че през годините е посещава процесното жилище.
Свидетелката З. Х., излага, че до 2008 г., когато Б. и С. напуснали процесния
апартамент, са били съседи. Посочва, че пред нея С. и Б. Р.и не са казвали, че този
апартамент остава за Д.. През годините С. идвала в апартамента на ул. „С. В.“, помагала на
сина си и снаха си, по поводи идвала, както и за да се грижи за детето, вкл. свидетелката Х. я
придружавала да взима детето Б. от детска градина.
Относно показанията на свидетелката Х., съдът намира, че същите не следва да бъдат
кредитирани, тъй като противоречат на показанията на свидетелите С. и Д. относно
обстоятелствата дали свидетелката Р. през годините е посещавала процесния имот. Дори и
да се примат за достоверни в частта, в която заявява, че пред нея свидетелката Р. и съпругът
й не са казвали, че този апартамент остава за сина им Д., то това не изключва
обстоятелството такива изявления да са направени пред други лица, не конкретно в нейно
присъствие.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с иск с правно основание чл.341 и сл. от ГПК –
6
конститутивен иск, с който се цели правна промяна - прекратяване на имуществената
общност и създаване на нейно място на реални дялове в индивидуална собственост на всеки
един от съделителите.
При така изяснената фактическа обстановка относно делбения имот и квотите на
всяка от страните, подлежи на обсъждане възражението на ответниците за давностното му
придобиване.
Фактическият му състав e регламентиран в чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС – правото на
собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение съответно на десет или пет години в зависимост от вида му, съответно на
недобросъвестно или добросъвестно.
Владението е регламентирано в чл. 68, ал. 1 от ЗС като упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, от което
следва, че се характеризира с два основни признака: обективен (corpus) – упражняване на
фактическа власт върху вещта, разбирано като обективна възможност за непосредствено
въздействие върху нея, съответстващо на съдържанието на вещното право, и субективен
(animus domini) – намерението за своенето й, за наличието на което чл. 69 от ЗС въвежда
оборима презумпция, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
Съдебната практика извежда от тях по логически път изисквания към давностното
владение – да бъде явно, спокойно, непрекъснато, постоянно и несъмнено И по - конкретно,
нужно е непосредствено и нескрито служене с обекта с действия, типични за собственика и
отблъскващи фактическото му господство по начин, че да може да ги узнае – например за
недвижим имот – физическо присъствие в него, посещаване, стопанисване, облагородяване,
обработване и др. Постоянството не е непременно въздействие във всеки един момент, а
означава да не е инцидентно с епизодични и значително отдалечени времово постъпки и да
не търпи чужда намеса. За улеснение на доказването чл. 83 от ЗС въвежда презумпция, че
владелият в различни времена е владял и в промеждутъка.
Владението е спокойно, когато не е започнато или поддържано от владелеца с
насилие – употреба на физическа сила или заплаха срещу личността на притежателя, и се
смущава само от такива негови деяния, които манифестират трайната му съпротива срещу
поведението на владеещия несобственик, но не и от отправяне на взаимни извънсъдебни
претенции, спорове или свади помежду им.
Давностният срок тече от установяване на владението и се прекъсва в лимитативно
уредените от закона хипотези – а именно с изгубването му за повече от шест месеца, както е
указано в чл. 81 от ЗС, и при общите постановки на чл. 116 от ЗЗД, приложими по
препращане от чл. 84 от ЗС: признаване от владелеца на чуждото право на собственост,
предявяване на иск за защитата му или предприемане на действия за принудително
изпълнение въз основа на валидно изпълнително основание.
В ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията на чл. 69 от ЗС е
7
приложима в отношенията между съсобствениците в случаите, при които основанието, на
което един от тях е започнал да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, изключва
владението на останалите съпритежатели – тогава е достатъчно съсобственикът владелец да
докаже трайността на това фактическо положение в срока по чл.79 от ЗС с изтичането на
който се пораждат вещноправните последици при позоваване на тях. Ако обаче основанието
сочи само на държане на чуждите идеални части, както е например при наследствено
правоприемство, предположението по чл. 69 от ЗС се счита за оборено. Тогава
сънаследникът би могъл да ги придобие по давност, ако с едностранни постъпки
трансформира държането им във владение и респективно при спор за собственост убеди
съда, че е манифестирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее
техните дялове за себе си, освен ако това е практически невъзможно. Действията му трябва
да са от естество явно и недвусмислено да демонстрират отричане владението на другите
участници в съсобствеността и да са доведени до знанието им.
Предвид гореизложеното в настоящия случай от съществено значение е какво е
основанието, на което е започнало да се осъществява фактическата власт върху имота.
Съдебната практика на ВКС трайно и непротиворечиво поддържа, че когато
предишният собственик или владелец по своя воля предаде владението другиму (т. нар.
квазиправодаване), което като неформален акт може да се обективира словесно или
конклудентно и да се доказва със свидетелски показания, и липсват данни за отнемане на
фактическата власт, действат презумпциите на чл. 69 и чл. 83 от ЗС – счита се, че от този
момент последният я упражнява самостоятелно без прекъсване с желание за своене, дори и
по - късно да се окаже законен наследник на първия. Съвсем не е необходимо другите лица,
които биха могли да имат същото качество, да бъдат информирани за предварителната
уговорка с праводателя. Обстоятелството, че при вербализиране на волята му за предаване
са присъствали свидетели, които я възпроизвеждат пред съда, говори достатъчно, че
фактическата власт е явно започната. И ако до смъртта му срокът по чл. 79, ал. 1 от ЗС не е
изтекъл, фактът на наследяването не променя този на преждеустановеното еднолично
владение.
Конкретната доказателствена съвкупност с висока степен на категоричност убеждава
съда, че от 2007 г. до смъртта си през 2018 г. Д. Р. заедно със семейството си – ответниците
Ц. и Б. Разпопви е упражнявал явна, необезпокоявана и постоянна фактическа власт върху
процесния имот.
От доказателствата по делото се установи, че през 2007 г. ответницата Ц. Р. и
съпругът й Д. Р. сключили граждански брак, непосредствено след което заживели в
процесния апаратемнт, където и понастоящем ответницата живее с детето си – ответника Б.
Р.. Наследодателят Б. Р. и свидетелката Р. също живеели в процесния апартамент, но до
раждането на внука им през май 2007 г., след което го напуснали и заживели в друго
жилище, като през годините не посещавали процесния имот. Ищцата Е. И. живеела в
чужбина и също през годините не е посещавала процесния имот, нито чрез свои действия е
демонстрирала някакви претенции към имота. В хода на производството се доказа, че
8
приживе наследодателят Б. Р. заявил, че оставят процесния апартамент в собственост на
сина им Д.. В този смисъл са категоричните и безпротиворечиви показания на
незаинтересованите от изхода на делото свидетели С. и Д.. Свидетелят С. заявява, че лично
от праводателя на страните Б. Р. знае за желанието му апартаментът да остане за сина му, а
за дъщеря му къщата на село. От показанията на свидетелите С. и Д. се установява също, че
ответницата Ц. Р. и съпругът й Д. Р. са стопанисвали апартамента за себе си, правили са
ремонти, поддържали са жилището за своя сметка, както и че всички съседи знаели, че
апартаментът е собственост на Д. Р. и съпругата му Ц. Р.. През годините, нито родителите
на Д. Р., нито сестра му - ищцата Е. И., са идвали в имота или пък са предпремали действия
да се върнат в него, дори не се установява да са идвали на гости в имота, не са изразявали
несъгласие и не са се противопоставяли на предприетите ремонтни дейности в имота.
Напротив от свидетелските показания се установява, че са били в добри отношения. Както
ищцата Е. И., така и свидетелката С. Р. през годините, вкл. след смъртта на Б. Р., не са
демонстрирали по никакъв начин претенции към имота, нито са се противопоставили на
извършеното приживе разпределение на имотите. Единствено свидетелските показания на
свидетелката С. Р. са в обратна насока, като тя твърди, че със съпруга си не са изразявали
желание да оставят апартамента на сина им Д., което противоречи, както на събраните и
обсъдени по - горе свидетелски показания, така и на нейните собствени конклудентни
действия. Така събраните доказателства обуславят извода на съда, че е налице заявена воля
приживе на наследодателя Б. Р. и свидетелката С. Р. синът им Д. да остане собственик на
апартамента, като те доброволно са му предали владението върху имота през 2007 г., които
действия и изявления са достигнали до съседите им от квартал. Установи се също, че
свидетелката Р. като съсобственик на имота не е дала никакъв повод за съмнение, че се
противопоставя на така предаденото владение. За ирелевантно съдът счита обстоятелството
дали тази воля е сведена до знанието на ищцата Е. И., доколкото съдебната практика е
категорична, че когато е налице такава предварителна уговорка с наследодателя, като
едновременно с това е предадено и владението, не е необходимо приживе на наследодателя
тази негова воля да се доведе до знанието на останалите лица, които биха могли да имат
качеството „наследници по закон“ след неговата смърт. Обстоятелството, че при
изразяването на такава воля за предаване на владението са присъствали свидетели, които я
възпроизвеждат пред съда, удостоверява, че фактическата власт е установена явно. Ако
наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението на своя родственик, който
след смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от
момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с
намерение за придобиване на собствеността. В този смисъл Решение №32/08.02.2016г. на
Първо ГО на ВКС по гр. д. №4591/2015г.; Решение № 60/07.06.2018 г. на Първо ГО на ВКС
по гр. д. № 2420/ 2017г.; Решение №3/25.02.2016г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.
№3973/2015г.
Гореизложеното разкрива противопоставимо на ищците квазиправодаване в интерес
на Д. Р. като основание на фактическото му господство и обосновава приложимостта на
презумпцията по чл. 69, ал. 1 от ЗС, останала неопровергана с инструментариума на ГПК.
9
Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено, а за промяна липсват данни по делото. Не е настъпила
такава и със смъртта на наследодателя Б. Р. на 04.10.2008 г., поради което същият не е бил
длъжен да демонстрира някому субективната си нагласа към имота.
Владението му върху процесния апартамент с начало от 2007 г. не е било налагано
със сила или заплаха и изгубвано при условията на чл. 81 от ЗС в продължение на
десетгодишния срок, който не е бил прекъсван при предпоставките на чл. 116 от ЗЗД, поради
което и успешно е произвело вещно - правния ефект по чл. 79, ал. 1 от ЗС.
За да достигне до този извод, съдът съобрази и представените по делото
доказателства от ищците, представляващи квитанции за платени метни данъци и такси смет
на делбения имот, анализирайки ги съвкупно с останалите доказателства по делото. ВКС
приема, че преценката на обстоятелствата, при които е осъществявана фактическата власт
върху имота следва да бъде цялостна и комплексна, като заплащането на данъци за имота
само по себе си не съставлява израз на намерение имотът да се свои, в каквато насока са
били ангажирани същите от ищците. Плащането на данъци не само, че не е достатъчно, за да
се приеме като демонстрация на намерение за своене, а в конкретния случай по – голямата
част от плащанията обхващат периода след 2018 г., когато е извършена прехвърлителната
сделка от свидетелката Р. в полза на ищцата Е. и към който момент е бил изтекъл
десетгодишният срок за придобиване на имота по давност.
По изложените съображения съдът приема, че поради предварителна уговорка
приживе на наследодателя Б. и съпругата му за оставане в собственост на сина им на
делбения имот, както и предаване на владението върху същия, синът им Д. със семейството
си е установил самостоятелно владение върху процесния апартамент от 2007 г., като го е
ползвал като собствен, явно и непрекъснато го е владял до смъртта му през 2018 г., повече
от десет години. Следователно придобивната давност е текла по време на брака му с
ответницата Ц. Р. и е изтекла по време на същия. Тъй като режимът на СИО е императивен,
то процесният имот е придобит от двамата съпрузи.
Изложеното мотивира съда да отхвърли иска за делба като неоснователен.
С оглед на изхода от делото и на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) ищците дължат
държавна такса за производството в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е. Б. И. с ЕГН ********** и Е. Д. И. с ЕГН
**********, и двамата с адрес гр.П., ул. „Д.“ №2, ет.4, чрез пълномощник – адв. П. П. от АК
П., със съдебен адрес гр. П., ул. „П. М.“ № 9, офис център 1, ет .2, офис 11 против Ц. Г. Р. с
ЕГН ********** и Б. Д. Р. с ЕГН **********, и двамата с адрес гр. П., ул. „С. В.“ №4, ет.3,
ап.41 за делба на следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда идентификатор
10
№ 55155.506.1080.2.14 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008 г. на
изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр. П., ул. „С. В.“ №4, ет.3, ап.41, който се
намира в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор №55155.506.1080, с
предназначение - жилище, апартамент, със застроена площ от 80,07 кв.м., състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, брой нива на обекта – 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата по кадастрална схема - на същия етаж:
55155.506.1080.2.15, под обекта: 55155.506.1080.2.10, над обекта: 55155.506.1080.2.19 и
55155.506.1080.2.18 и при съседи по документ за собственост: северозапад – апартамент
№42, югоизток – апартамент №12 и североизток - двор, ведно с прилежащото към
апартамента: Избено помещение №9-Б с площ от 1,64 кв.м., при съседи на избеното
помещение по документ за собственост: от североизток - изба №10, от югоизток - коридор,
както и Таванско помещение №14-Б с площ от 6.36 кв.м., при съседи на таванското
помещение по документ за собственост: от северозапад - таван №13, от североизток - двор и
от югозапад – улица, и ведно с 1.1536% ид. части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, в което е построена сградата.
ОСЪЖДА ищците Е. Б. И. с ЕГН ********** и Е. Д. И. с ЕГН **********, и
двамата с адрес гр.П., ул. „Д.“ №2, ет.4 да заплатят по сметка на РС П. държавна такса за
производството в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11