Р Е Ш Е Н И Е № …….
гр.Кърджали, 25.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийски районен
съд, Трети граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Дарина Байданова
в присъствието на секретаря Марияна
Суркова, след като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1239 по описа за 2020г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявените от Н. *** против „Юробанк България“ АД,
гр.София обективно съединени осъдителни искове - главен по чл.55, ал.1 ЗЗД,
предявен частично, за сумата в размер на 2000,00лв. от цялото вземане от
25029,43 евро и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на
283,91лв. – обезщетение за забава върху частичната главница за периода от
01.08.2019г. до 25.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска - 26.11.2020г. до окончателното
изплащане. В исковата молба се твърди,че
ответната банка се обогатила без правно основание със сумата по главния иск,
тъй като по сключения с праводателя на ответника „Банка Пиреос България“, клон
Кърджали договор за жилищен кредит с № 1918 R 08/26.06.2008г. в размер на 40 000 евро при годишен лихвен процент 6,15% за срок от 240
месеца, банката надвзела сумата от 25000 евро. Излага съображения, че с
подписания между страните по договора
Анекс № 2 от дата 24.10.2013г. размерът на отпуснатия кредит е изменен
на 38896,77лв. при годишен лихвен процент 6,90%, въпреки което банката продължила
да олихвява 38896,77 евро, вместо 38896,77 лева с годишен лихвен процент 6,90%,
при което бил формиран погасителен план с анюитетна месечна вноска в размер на
351,76 евро и в периода след подписване на Анекса били внесени 13425,99 евро за
погасяване на лихви и 28202,16 евро за погасяване на главница, вкл. месечните
такси в размер на 26 евро. Сочи, че равностойността на 38896,77 лева в евро
възлиза на 19730,45евро, при което след подписване на Анекс №2 от 24.10.2013г.,
в който била договорена главница в
размер на 38896,77 лева, погасителният план следвало да бъде на база 19730,45
евро и дължимата лихва за периода от 24.10.2013г. до 5.07.2019г. при лихвен
процент 6,9% възлизала на 4354,59евро, погасявана с месечните погасителни
вноски. Сочи,че главницата в размер на 19730,45 евро била погасена още на 05.07.2019г., при което
били надвнесени 29,43евро. Твърди и че на 01.08.2019 г. по обслужващата кредита
сметка е внесена сумата в размер на 50 000 лева, равняващи се на 25 523,23 евро
и на същата дата - 01.08.2019 сума в размер на 25 000 евро от обслужващата
сметка е отнесена за погасяване на кредита на ищеца. С оглед на това счита
сумата в размер на 25 000 евро за изцяло надвнесена, с което ответникът
неоснователно се обогатил, като получил повече, от колкото му се дължало и
разликата между дължимото и реално платеното възлизало в размер на 25029,43
евро, поради което счита,че има интерес от предявяване на иска.Претендира
разноски. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие поддържа иска,
конкретизира, че предявяване претенцията си при начална липса на основание и
моли съда да я уважи.Представя писмени бележки.
Ответникът
„Юробанк България“ АД, гр.София в отговора по чл.131 от ГПК оспорва исковете по
основание и размер, като се позовава на многократно просрочие от страна на
кредитополучателя по сключения ипотечен договор, включително и по ползвани от него други кредитни продукти и по-конкретно по кредитна карта Visa Classic от същата банка, по която към 11.10.2013г.
просрочието по картата било 449 дни, а задължението – 4851,44 евро, съответно към 29.10.2013г.
задължението по картата възлизало
на 4937,42 евро, с оглед на което от ищеца било отправено искане задължението по картата да бъде добавено към
главницата по кредит № 1918R08 - с цел обединяване и заедно изплащане на двете
задължения. Сочи, че към 24.10.2013 г. размерът на остатъчната главница по ипотечния кредит № 1918R08 възлизала на 33959,35 евро и след заявеното от ищеца
обединение на задължения, на 24.10.2013г. бил подписан от банката и ищеца Анекс № 2, в който ясно се посочвало, че размерът на дължимата
главница по кредит № 1918R08 се изменя на 38 896,77 евро, представляваща сбор от главницата по
кредит № 1918R08 и задълженията по кредитната карта Visa Classic на ищеца при приложима годишна лихва по кредита в размер на
6.9 %. Сочи и че на 29.10.2013г. страните подписали нов погасителен план, изцяло съответстващ на посочените в Анекс № 2 параметри, с посочен на всяка страница
от погасителния план размер на кредита - 38 896,77 евро, при лихвен
процент 6,9 % и вноска – 377,76 евро, а на 25.11.2014г. във връзка с кредит № 1918R08 било подадено писмо-нареждане от Р.М.Т. и искане до банката – кредитор кредитът да бъде
обслужван от нейната сметка, в
което отново бил посочен размерът на главницата по кредита в евро, възлизащ към 25.11.2914 г. на
37 148,20 евро. Сочи, че към изготвяне
на отговора кредитът не е изцяло погасен и е в
просрочие. Излага съображения,че кредитът
е договорен и отпуснат в евро, че ищецът е поел договорно задължение да
погасява кредита в евро и че не е договаряно превалутиране, вкл. не било
отправено искане или предложение за такова превалутиране от страните по
договора. В представения с отговора Анекс № 2 се посочвало, че измененият
размер на главницата се формира като сбор от главницата по кредит № 1918R08 и
задълженията по кредитната карта Visa Classic на ищеца, равняващ се на
38 896,77 евро (33959,35 евро + 4937,42 евро = 38 896,77 евро).
Счита, че кредитът дори да е бил предоговорен в лева, което не се е случило,
главницата в такъв случай би възлизала най-малко на 76 075,82 лева
(38 896,77 евро х 1,95583 = 76 075,82 лева) или на по-висока сума,
тъй като превалутирането би се извършило по търговски курс на „Банка Пиреос
България" АД, а не по фиксинг на БНБ, но в никакъв случай задълженията по
кредита не биха възлизали на 38 896,77 лева. Освен това, размерът на
остатъчната главница по кредита, зависеща от извършените от ищеца плащания до
този момент, към 24.10.2013 г. възлизала на 33 959,35 евро, към която след
добавяне задълженията по кредитната карта, не може да се формира задължение от
38 896.77 лева, а се формира задължение от 38 896,77 евро, което било в
унисон и с подписания между страните погасителен план, съдържащ главница в
размер на 38 896,77 евро, в каквато връзки били всички документи, свързани
с кредита, включително и писмото-нареждане от Р.Т.. Така, счита, че
действителните уговорки и задължения между страните са записани в представения
от ответника Анекс № 2, а същият документ, представен от ищеца съдържа невярна
информация и суми и вероятно бил вследствие на техническа грешка, отстранена с
подписването на представения от ответника Анекс № 2, като счита позоваването от
страна на ищеца за злоупотреба с право. Счита, че не е налице надплащане от
страна на ищеца, включително и поради обслужване на кредита от трето за кредита
лице - Р.Т., в съответствие с уговорките по кредита и подписаните погасителни
планове, поради което ищецът нямал право да претендира връщане на процесните суми.
Прави възражение за изтекла 3-годишна давност и при условията на евентуалност
възражение за 5-годишна давност. Счита главния и акцесорен иск за
неоснователни, както и претенцията за мораторна лихва, поради липсата на
отправяни от ищеца покани за възстановяване на сумата или друг начин за
поставяне в забава. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.В съдебно
заседание чрез упълномощен представител оспорва иска и поддържа отговора и моли
искът да бъде отхвърлен, за което представя и писмени бележки.Представя списък
на разноските.
С доклада по делото съдът е признал за безспорно между
страните и ненуждаещо от доказване възникнало облигационно правоотношение между
„Банка Пиреос България“, клон Кърджали, праводател на ответника „Юробанк
България“ АД, гр.София и ищеца Н.Т.Т., по Договор за жилищен кредит № 1918 R
08/26.06.2008г. в размер на 40 000 евро
при годишен лихвен процент 6,15% за срок
от 240 месеца.
Установява се, че за
обезпечение на така сключения банков кредит в размер на 40000 евро ищецът е
сключил с банката в качеството си на кредитополучател-ипотекарен длъжник в
нотариална форма договор за ипотека от 27.06.2008г. Поради допуснато просрочие
на задълженията в размер на 975,11 евро към 31.05.2012г. е подписан Анекс №1
към Договора за жилищен кредит 26.06.2008г., с който страните по договора се съгласили просроченото
задължение да се отложи до 05.06.2012г., а всички останали клаузи остават
непроменени.
С молба за промяна на параметри
от 30.08.2013г. ищецът направил искане за включване на задължението му по
ползваната от него международна кредитна карта Visa Classic към
задължението по ипотечния кредит и след постигнато одобрение от банката, за
включване в размера на редовната главница по ипотечния кредит, възлизащ до този
момент на сума в размер на 33959,35 евро, на дълга по кредитната карта –
4851,44евро, е взето решение за предоговаряне размера на ипотечния кредит -
38 810,79 евро и промяна в начина за формиране на лихвения процент – 6,9%.
С оглед на което на 24.10.2013г. между „Банка Пиреос България“ АД и ищеца е
сключен Анекс №2 към Договор за жилищен
кредит № 1918 R 08/26.06.2008г., по който страните се съгласяват в чл.1,ал.2 от Анекса,
че размерът на отпуснатия кредит по Договора за жилищен кредит се изменя на 38 896,77 евро и същият се формира от дължимата по Договора за жилищен кредит главница, дължимата по Договор
№200807160004/04.08.2008г. за издаване и обслужване на международна кредитна
карта Visa Classic редовна главница и дължими просрочени задължения
/главница, лихви, такси и комисионни/ по Договор №200807160004/04.08.2008г. за
издаване и обслужване на международна кредитна карта Visa Classic. В
ал.2 на същия текст страните изрично са договорили, че общата сума на така
формираната главница се счита изцяло за усвоена към момента на подписване на
този Анекс и е отпусната на кредитополучателя при условията на Договора за жилищен кредит № 1918 R 08/26.06.2008г. и Анекс №2 към него. На 29.10.2013г. страните са
подписали нов погасителен план към Анекс № 2, видно от който сумата по кредита
в размер на 38 896,77 евро е
разсрочена за плащане на 176 вноски, като подпис на ищеца е положен върху всяка
страница от четирите страници на новия погасителен план.
С писмо – нареждане от
25.11.2014г. трето лице е направило искане сключеният от ищеца кредит в размер
на 37148,20 евро да бъде обслужван от нейната сметка.
По делото ищецът представя
Анекс №2 към Договор за жилищен
кредит № 1918 R 08/26.06.2008г. от дата 24.10.2013г., видно от съдържанието на който
банката и кредитополучателя са договорили нов размер на отпуснатия кредит,
съдържащ дължимата по договора за жилищен кредит главница, редовната главница
по договор за международна кредитна карта Visa Classic и
дължимите просрочени задължения по нея, а именно, 38 896,77 лева. Въз
основа на това допълнение към Договора за жилищен кредит ищецът твърди,че изцяло е погасил задълженията към
банката и е надвнесъл сума в размер на 25029,43 евро, от които частично
претендира 2000,00 лева и 283,91лева обезщетение за забава, считано от
01.08.2019г. до 25.11.2020г. и лихва от постъпване на исковата молба в съда.
От изслушаните по делото
съдебно –графологични експертизи,вкл. доклада на вещото лице в с.з., което не
се оспорва от страните, се установява, че подписите в двата представени Анекс
№2 /на стр.11-12 и на стр. 161-166 от делото/ са подписи на ищеца.
Изслушано по делото е и
заключение по ССчЕ, неоспорево от страните, от което се установява,че общо
платената до момента сума от ищеца по Договор за
жилищен кредит № 1918 R 08/26.06.2008г. е 52024,37евро, равняващи се на 101750,82лв., от които
главница 35954,05евро, равняващи се на 70320,00лв., наказателна лихва 201,35евро,
равняващи се на 393,81лв., възнаградителна лихва 13671,55лв., равняващи се на
26739,22лв., и такси 2197,42евро, равняващи се на 4297,78лв. В случай, че се приеме, че
договорената дължима главница е в размер на 38 896,77 лева, експертът е
установил, че е надплатена сума в размер на 45177,56лв., равняващи се на
23098,91 евро. Установени са задълженията на ищеца поотделно към
24.10.2013г. – сключване на Анекс №2 -
по двата договора, а именно: по Договор за
жилищен кредит № 1918 R 08/26.06.2008г. – главница 33959,35 евро, редовна лихва 156,21 евро и по
Договор №200807160004/04.08.2008г. за издаване и обслужване на международна
кредитна карта Visa Classic - главница 6560,87 лева, лихва 2658,31 лева, такси 413,99 лева, равняващи се на 4937,42
евро.
С оглед така установеното от фактическа страна,съдът намира следното:
Съгласно
чл.153 ГПК ищецът носи доказателствена тежест да установи твърдяните факти от
значение по делото и връзките между тях, или, в случая,че е погасил
задълженията си по кредита и че сумата от 25029,43 евро, включваща сумата от
2000,00лв., претендирана в производството, е получена от ответника при начална
липса на основание, а ответникът носи доказателствена тежест да установи, че
между страните са налице остатъчни задължения по процесния договор за кредит, по
която причина има основание да задължи получената сума.
Съдът
намира,че спорният по делото въпрос се свежда до волята на страните относно
валутата на кредита при сключване на Анекс
№2 към Договор за жилищен кредит № 1918 R
08/26.06.2008г. на 24.10.2013г. Установено бе,че към тази дата ищецът
частично е погасил отпуснатия кредит по Договор за
жилищен кредит № 1918 R 08/26.06.2008г., целият в размер на 40000,00 евро и е останал остатък за
плащане от 33959,35 евро както и е имал задължение да върне ползван кредитен
лимит от 6560,87 лева, лихва 2658,31 лева, такси 413,99 лева, равняващи се на
4937,42 евро, по Договор №200807160004/04.08.2008г. за издаване и обслужване на
международна кредитна карта Visa Classic. Именно, допуснатите просрочия по двата договора стоят в
основата на сключването на Анекс №2 от 24.10.2013г. към Договор за жилищен кредит № 1918
R 08/26.06.2008г., тъй като със същия се цели
обединяването на задълженията на кредитополучателя по ползваните от него два
кредитни продукта, договаряне, че общата сума на новоформираната главница от
38896,77 евро страните ще считат за изцяло усвоена и отпусната при условията на
Договор за жилищен кредит № 1918 R
08/26.06.2008г. и приемане на нов погасителен план. Съдът не споделя
довода на ищеца, че с Анекс №2 страните
са договорили нов размер на кредита - 38 896,77 лева, тъй като така
посоченият размер логически не би могъл да представлява сбор от дължимите
главници по Договора за жилищен кредит и по Договора за кредитна карта, а също
и да включва дължимите просрочени задължения по втория договор, доколкото
установените със заключението по ССчЕ техни единични размери не се оспорват от
страните и формират дълг от 38896,77евро, така,както е посочено в Анекс №2,
представен от ответника на стр.161-162 от делото.
Съгласно
чл.20 от ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща
воля на страните.Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с
други и всяка една да се схваща в смисъла , който произтича от целия договор, с
оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъветността. В случая,
при погасен от кредитополучателя размер приблизително 6000,00 евро от ползвания
кредит от 40000,00 евро към 24.10.2013г., не може да се приеме, че банката-кредитор,
след допуснато просрочие по този кредит и друг действащ между същите страни
кредит - за международна кредитна карта Visa Classic, би се съгласила да редуцира остатъчния дълг,
формиран от сбора по посочените два кредита, до 38896,77 лева, дори, тази
парична единица да фигурира в допълнение към договора, подписано от кредитора. Съдът
намира, че в настоящия казус се касае за техническа грешка, която е изцяло
извън контекста на волята и договореното между страните по процесния договор за
жилищен кредит и не това е целяната с договора, респ. изменението му, правна
последица, тъй като при последващо изменение на договора не следва да се подменя
формираната при сключването му и обективирана в съдържанието му воля на
договарящите. Освен това, предвид посоченото ,че клаузите на договора следва да
бъде тълкувани не самостоятелно, а в тяхната взаимовръзка, тъй като всяка от
договорните клаузи отразява волеизявленията на страните, не може да бъде
възприето, че страните са се съгласили в Анекс №2 размерът на отпуснатия
първоначално в евро кредит да се измени в лева и едновременно с това посочената
сума от 38 896,77 лева, както се
твърди от ищеца, да представлява сбор от три компонента, така както бе посочено
по-горе. Това
е така, тъй като това би обезсмислило клаузите на ал.2 от същия анекс за
приложимост на условията по Договор за жилищен
кредит № 1918 R 08/26.06.2008г.,включително по отношение на договорената валута на
същия.
С оглед горното, съдът счита,
че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че ищецът
е заплатил парична сума без основание и по-конкретно при начална липса на
основание, поради което проведеното оспорване на документ е недоказано, а предявените главен и акцесорен иск следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход
на делото съгласно чл.78,ал.1 от ГПК ищецът няма право на разноски.
Ответникът на
осн. чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК има право на разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска, както следва: за възнаграждение по вещо лица – 265,00лв. и за
юрисконсултско възнаграждение - 150,00лв.
с оглед минималния материален интерес.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,предявен от Н.Т.Т., ЕГН **********,***, против
„Юробанк България”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.
„Околовръстен път” № 260, Офис парк Пощенска банка, за осъждане на ответника да
заплати сумата в
размер на 2000,00лв., представляваща част
от цялото вземане от 25029,43 евро, платена по Договор за жилищен кредит № 1918
R 08/26.06.2008г. при начална липса на основание и иска по
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 283,91лв. – обезщетение за забава върху
частичната главница за периода от 01.08.2019г. до 26.11.2020г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска
- 26.11.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.Т.Т., ЕГН **********,***, да заплати
на „Юробанк България”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София,ул. „Околовръстен път” № 260, Офис парк Пощенска банка направените по
делото разноски в размер на 415,00лв.
Решението може да се обжалва пред ОС
Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: