№ 123
гр. Свиленград, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200500 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №22-0351-000201 от
22.06.2022година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ
Свиленград , с което А. Р. А. с ЕГН ********** от с.*********, , ул.”******
****” № **обл.******* за нарушение на чл.140,ал. 1от ЗДвП на основание
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца .
Жалбоподателят А. Р. А. в законно предвидения 14 дневен срок обжалва
горе цитираното НП.Оспорва извършеното нарушение,като твърди,че същото
не било извършено виновно от негова страна, като излага подробни мотиви в
тази насока.Оспорва компетентността на актосъставителя да съставя АУАН
по констатирани нарушения по ЗДвП. С оглед на изложеното моли съда за
пълна отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с
адв.И.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Претендират се
присъждане на разноски по делото на основание чл.38 от ЗАдв., в полза на
пълномощника.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на
МВР Хасково, РУ Свиленград, не изпраща представител и не взема
становище..
Страна Районна прокуратура – Хасково ,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
1
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на И. Н. И., А. В. В. и В. С. Д. се установява, че на
30.03.2022година свидетелят В. С. Д. съвместно с негови колеги от ЗЖУ
Кърджали, при изпълнение на служебните си задължения в село Студена,
обл.Хасково около 18.00часа спрели за проверка движещият по улица
Г.Янев ,лек автомобил марка Фолксваген Голф с рег.№ Х2110КК ,управляван
от жалбоподателя.
Служителите на ЗЖУ Кърджали при извършване на проверката поискали
от водача жалбоподател да им представи СУ на МПС,рег.талон на лекият
автомобил и т.н.,но той им обяснил,че съвсем наскоро се бил прибрал в
селото ,като знаел,че МПС е на баща му и документите са в него,поради
което служителите на ЗЖУ Кърджали поискали съдействие от ОДЧ при РУ
Свиленград,като на място пристигнали свидетелите И. Н. И. и А. В. В.
/полицейски служители при РУ Свиленград/,които установили,че
управлявания от жалбоподателя лек автомобил по документи се води
собственост на Иван Тодоров Катраников, който автомобил бил с прекратена
регистрация от 21.10.2021г,а на МПС били поставени регистрационни табели
с № Х2110 КК издадени за лек автомобил Фолксваген Поло със собственик
Жечо Н. Стойчев от гр.Хасково.
Полицейските служители приели,че имало извършено нарушение от
страна на жалбоподателят по чл.140,ал.1от ЗДвП,поради което на същата
датата 30.03.2022год. съставили акт за установяване на административно
нарушение на водача,като Акта бил предявен и връчен лично на
жалбоподателят , който не е вписал ,че има възражения по акта.
Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило
възражение.
Липсват приложени доказателства за прекратяване на съставения
АУАН,но материалите са били изпратени на РП Хасково,ТО Свиленград
,като с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
13.06.2022г. ,прокурор от РП Хасково,ТО Свиленград отказал да се образува
досъдебно производство,като е прекратил преписката и е изпратил
материалите на АНО за ангажиране на адм.наказателната отговорност на
жалбоподателя.
Процесното е получено в регистратурата на АНО на 14.06.2022г.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл.140,ал. 1от ЗДвП ,поради което на основание
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6месеца .
2
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач,както и справки за регистрация на лек автомобил с рег. №
Х2110КК ,собственост на Жечо Н. Стойчев .
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
По делото от страна на процесуалният представител на жалбоподателя бе
допуснат и разпитан в качеството на свидетел лицето Р.А.Д., който
твърди,че бил закупил МПС ,което ремонтирал,но синът му не знаел,че за
същото няма необходимите документи и че не е регистрирано,тъй като
отсъствал,а при прибирането му го взел да отиде при него,без дори да
подозира,че лекият автомобил не е регистриран. Свидетеля правел ремонт по
него и смятал да го пусне в движение ,но за това положение синът му не
знаел.
Съгласно приложеното по АНПр- НП в оригинал,ведно с разписка за
връчването му,се установява от същото,че то е връчено на жалбоподателя на
12.07.2022г.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на И.
Н. И., А. В. В. и В. С. Д., така също и от приетите писмени доказателства –
докладни , Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на
вътрешните работи, справка за нарушител/водач , справка по история за
процесното ППС ,справка промяна на регистрация на МПС , писма и
Постановление за отказ да се образува наказателно постановление от
13.06.2022г. на РП Хасково,ТО Свиленград последните приобщени по
надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите И. Н. И., А. В. В. и В. С. Д. , възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
Група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
3
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за констатираното от
тях през процесният ден.
Съдът кредитира и показанията на разпитания в качеството на свидетел
от страна на жалбоподателя Р.А.Д., който твърди,че бил закупил МПС ,което
ремонтирал,но синът му не знаел,че за същото няма необходимите документи
и че не е регистрирано,тъй като отсъствал,а при прибирането му го взел да
отиде спешно по работа,без дори да подозира,че лекият автомобил не е
регистриран. Свидетеля правел ремонт по него и смятал да го пусне в
движение ,но за това положение синът му не знаел и доколкото тези негови
показания не противоречат на останалия събран по делото доказателствен
материал,съдът ги кредитира с доверие.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част
от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК,
които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството -
истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните
възпроизведени в тях.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към
ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, се доказва от приетата по делото
Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните
работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по
закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по
ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на
териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съдът счита, че не са спазени и изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН.
Съгласно посочените правни норми един от задължителните реквизити на
АУАН и на НП е посочване на законните разпоредби, които са нарушени.
Нарушението, установено с процесния АУАН е управление на МПС, което не
е било регистрирано по надлежния ред по път, отворен за обществено
ползване. В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно което по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
4
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В разпоредбата на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП се предвиждат две различни правила за поведение при движение по
пътищата. Въпреки това при посочване на разпоредбата, която е нарушена,
липсва уточнение за конкретното предложение.
От посоченото вече, че разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не съдържа
конкретните правила за регистрация на МПС, спирането и прекратяването й,
същата може да се определи като бланкетна, поради което е необходимо да се
посочи норма от закона или подзаконов нормативен акт, която я конкретизира
и към която мълчаливо се препраща например в конкретния случай чл. 143,
ал. 6 от ЗДвП/като поне в такава насока са събраните по делото гласни
доказателства,че същото е било бракувано от собственика му,но писмени от
страна на АНО не са ангажирани/.
На основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН такова прецизно дефиниране на
разпоредбите, които са нарушени, може да се извърши едва в НП. Но такова
не е извършено, а отново като нарушена е посочена единствено разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, дори не е посочено конкретното предложение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед направените изводи за наличието на нарушения на минимално
изискуемото съдържание на АУАН и на НП, характеризиращи се като
съществени нарушения на процедурата по установяване на административно
нарушение съдът счита, че оспореното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
Хипотетично ако се приеме,че липсва допуснато от страна на АНО
коментираното по горе процесуално нарушение,съдът бил приел следното:
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при
описание на процесното деяние . Следователно нарушението е описано по
5
начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на
службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните
постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В
процесният казус актосъставителят , безспорно се явява длъжностно лице от
службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения
по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи
(заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
Относно визираното в обжалваният акт нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на
извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3
ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Видно от доказателствата по делото се установява, че на посочените в
наказателното постановление дата и място жалбоподателя е управлявал
процесният лек автомобил , собственост на трето лице, като е безспорно и че
този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване,
6
както и че към датата на управлението същото МПС е било със прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал. 6 от ЗДвП, считано от 21.10.2021г.
Не би имало спор и че прекратяването на регистрацията на описания лек
автомобил е извършено по реда на чл.143, ал.6 от ЗДвП ,която разпоредба
гласи,че прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз
основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с
регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното
превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектуване,
или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със
заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра
на вътрешните работи..
На всеки водач на МПС е вменено задължението да управлява по
пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.
Това, че е имало поставени регистрационни табели на автомобила, не
освобождава водача от тази му отговорност. Действително с оглед
разпоредбата на чл.14, ал.2 във вр. с ал.1 от НК незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва
вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото
незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.
В настоящия случай незнанието на факта, че управляваният автомобил
е с прекратена регистрация, се дължи на проявена от водача непредпазливост
под формата на небрежност, като същият не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост.
По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не
е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено
непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, лицето следва да
носи административно наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови
разпоредби обосновават извод, че жалбоподателя е осъществил виновно
вмененото му нарушение. Като водач, той е приел да управлява лек
автомобил, на който не е бил собственик, но е бил длъжен именно в
качеството си на водач да се осведоми от собственика на автомобила или от
лицето, което му го предоставя за управление, дали автомобилът има
действаща регистрация.
Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на
МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери,
че няма законоустановени пречки да извърши това, включително дали
7
управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало
технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка ГО и други.
Именно в посока на това задължение е и разпоредбата на чл.100, ал.1 от
ЗДвП, съгласно която водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него;
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, и за тегленото от него
ремарке; документ за сключена задължителна застраховка ГО на
автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява, и за
тегленото от него ремарке; превозните документи, определени от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията; при напускане
на територията на страната - валиден международен сертификат за ГО на
автомобилистите за чужбина /Зелена карта/; документ, отразяващ датата за
извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата
изправност, удостоверяващ, че МПС, което управлява, и тегленото от него
ремарке се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване.
Така може да бъде направен обоснован извод, че в настоящия случай е
имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат водача да
прояви активност, като установи дали управляваният процесен автомобил е
редовно регистриран.
Правилно според съда административно – наказващият орган е приложил
и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.175,ал.3 от
ЗДвП,съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Административното наказание в конкретния случай съдът намира за
правилно и законосъобразно определено,както по вида си, така и по размера
си, индивидуализиран в минималния такъв, предвиден в закона,т.к. според
настоящият съдебен състав така определения размер от страна на АНО е
съответен на тежестта на нарушението и нарушител,поради което Съдът
приема за доказан и съответно справедлив.
Също така, настоящия съдебен състав счита, че деянието не следва да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази
връзка съдът намира, че с оглед естеството на казуса, следва да бъде отчетен
факта, че управлението на МПС е правно регламентирана дейност, която се
подчинява на строго предвидени правила и норми и следва да се осъществява
само от лица, придобили свидетелство за управление на МПС по съответния
ред,които да съобразяват своето поведение със законовите критерии
залегнали в ЗДвП. А с оглед на изложеното съдът намира, че деянието,
описано в обжалваното наказателно постановление с оглед степента на
неговата обществена опасност и риска, който носи за околните, не може да
8
бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените доводи,съдът би намерил,че наказателното постановление
би следвало да бъде потвърдено изцяло,но доколкото се констатира
одпуснато процесуално нарушение коментирано по горе в мотивите на
съда,то същото подлежи на отмяна като незаконосъобразно.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото се претендират разноски от страна на проц. представител на
жалбоподателя по реда на чл.38 от ЗАдв.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144
от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от
които е жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото
производство на основание чл.38, ал.1,т.2 от ЗА и в тази връзка е отправено
искане за присъждане на разноски от страна на адв.И..
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или
на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените
предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да
го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния
адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300лева ,а що се отнася до заплатените от БС на съда пътни разноски в
9
размер на 30,63лева за явяване на свидетел,с оглед изхода на делото,следва
да останат в тежест на съда.
Мотивиран от горното и на основание 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 вр.с ал. 3,
т. 2 от ЗАНН и чл.63д,ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/
№22-0351-000201 от 22.06.2022година на Началник група към ОД на МВР
Хасково, РУ Свиленград , с което А. Р. А. с ЕГН ********** от с.*********,
, ул.”****** ****” № **обл.******* за нарушение на чл.140,ал. 1от ЗДвП на
основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца .
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на адв.И.А. И. от АК Хасково, сумата в размер на 300 лв. ,
представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по АНД
№500/2022г. по описа на РС Свиленград.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 190 ал. 1 от НПК направените пътни
разноски за явяването на свидетел в съдебно заседание в размер на 30,63лева
да останат за сметка на съда
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10