РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр.
София, 06 02.2012г
Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в
закрито заседание на шести февруари, през две хиляди и тринадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12397 по описа за 2011г. на І-8 с-в при СГС , за да се произнесе взе предвид следното:
Налице е висящо производство, образувано
по предявените субективно съединени искове с правно основания чл. 496, ал.3 от ГПК на С.И. С. и С.Г.С.,
срещу И.А.И..
С Определение, постановено в открито заседание на 04.10.2012г.,
на основание чл. 129, ал. 4 ГПК, от настоящия съдебен състав на Софийски градски
съд, на ищците са дадени указания, за отстраняване на нередовности в исковата
молба. Нередовностите са свързани с противоречивите и изменящи се в хода на
процеса основания, на които е заявена първоначалната искова претенция, които са
придружени с изменения и своеобразни „допълнения” в петитума на иска.
Указанията на съда са съобщени на двамата ищци (на
С.С. още с постановяването му, а на С. С. на 25.10.2012г.), като при това са им
предоставени няколко възможности да приведат исковата молба в съответствие с
установените от ГПК изисквания за
редовност.
В изпълнение на указанията, ищцата С. е посочила
(молба с вх. № 102458/10.10.2012г. на стр.510), че искът е предявен срещу „всяко лице което носи имената И.А.И.”. В последващата своя молба (молба с вх. №
111797/30.10.2012г. на стр.510) ищцата С. навежда нови фактически основания и
нов петитум, свързан с недействителност поради „добрите нрави и общите правни принципи”. Със самостоятелни молби, ищецът С. изразява
дословно изразените от ищцата С. становища.
С ново Разпореждане, постановено в закрито
заседание на 26.11.2012г. съдът е предоставил на ищците нова ( с изрично
указание, че е последна) възможност да изпълнят надлежно дадените им указания.
Разпореждането и съобщено на ищците на 13.12.2012г. и респ. на 19.12.2012г., а
в изпълнение на дадените им указания, с обща молба вх. № 128173/05.12.2012г.
ищците заявяват, че поддържали първоначалните свои твърдения, вкл. и
първоначалният петитум на предявените искове, но при това посочват отново
основания, които по съществото си са релевирани значително по- късно.
С ново
Разпореждане, постановено в закрито заседание на 26.11.2012г. съдът е
предоставил на ищците нова (с изрично указание, че е последна) възможност да
изпълнят надлежно дадените им указания. Ищците са уведомени своевременно за
тази (трето по хронологичен ред) нова възможност, а в изпълнение на указанията
са подали нови уточнителни молби от 31.01.2013г. и 01.02.2013г., в които
пространно излагат общо 10 основания на „недействителност” на публичната продан
и твърдят, че поне 20 лица носели трите имена на ответника И..
След внимателен анализ на всички изявления на
ищците, съдът намира, че дадените указания не са изпълнени и неизпълнението на
указанията осъществява ОБЕКТИВНА ПРЕЧКА пред развитието на процеса.
Ясните и конкретни фактически твърдения, които
бяха трикратно изискани от ищците са предназначени само и единствено да
осигурят предпоставките за ясно очертаване на предмета на делото и на подлежащите
на доказване факти, но при липсата на изисканото съдействие от ищцовата страна,
съдът ще трябва да върне исковата молба, поради наличие на обективна пред
развитието на процеса.
За да се произнесе по
редовността на исковата молба, съдът съобрази преди всичко наведените в
исковата молба фактически твърдения, които обосновано мотивират извода, че
правното основание на предявените претенции е по чл. 496, ал.3 от ГПК.
Според цитираната разпоредба, действителността на извършената публична продан на недвижим имот може да бъде оспорвана по исков ред само на две основания: при нарушаване на чл. 490
от ГПК и при невнасяне на цената на имота.
Цитираната нормативна разпоредба следователно е предназначена да лимитира броя на възможните основания по
претенция за обявяване недействителност на публична продан. По тази причина,
като принципно недопустими, следва да бъдат преценени всички останали
многобройни основания, извън посочените от чл. 496, ал.3 от ГПК и които ищците
поддържат в първоначалната искова молба и непрекъснато разширяват в
последващите допълнителни уточнения.
Липсата на достатъчна индивидуализация на ответника осъществява най- значимата процесуална пречка пред допустимостта на всички предявените искове.
При това, заслужава да се отбележи, че още от
началото на настоящото производство ищците правят твърде противоречиви
твърдения по отношение на „ответника И.”, който бил служител от канцеларията на
съда и със собствените си разнопосочни изявления създават неопределеност в
индивидуализация на този ответник. От една страна, ищците сочат ЕГН на „ответника
И.” макар и да не са длъжни да сторят това. Същевременно, в усти и писмени
изявления те сами твърдят, че ответникът „вероятно” не бил посоченото от тях лице,
а вероятно бил друго лице, понеже общо двадесет лица носели същите имена като на ответника.
Неосъществената индивидуализация на ответника има
правно значение и от друга гледна точка - едното от релевираните основания по
чл. 496, ал.3 от ГПК - нарушение на чл.
490 от ГПК, поради невъзможността на ищците да индивидуализират ясно и
категорично ответника, ще препятства процеса на доказване именно на наведените
фактически твърдения по този иск.
При изложените факти са налице предвидените в
закона основания за връщане на исковата молба, поради неотстраняване на нейната
нередовност.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал.3 ГПК,
съдът намира, че делото следва да бъде прекратено, с оглед на което
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 21084/18.05.2011г. на регистратурата
на СРС.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 12397 по описа за 2011г. на І- 8 състав при Софийски градски съд.
Разпореждането подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба, пред Софийски Апелативен
съд, в едноседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: