РЕШЕНИЕ
№ 11802
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110149057 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Й. С. Т. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело №
32006/2021 г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Й. С. Т. за сумите от:
главница от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 2 778,71 BGN /двe хиляди
седемстотин седемдесет и осем лева и 71 стотинки/ цена на доставена от дружеството
топлинна енергия, ведно със законна лихва от 07.06.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 15.09.2019г. до 29.04.2021 г. в размер на 301,59 BGN /триста и един
лева и 59 стотинки/, главница от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 74,82 BGN
/седемдесет и четири лева и 82 стотинки/ цена на извършена услуга за дялово
разпределение, ведно със законна лихва от 07.06.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 01.07.2018г. до 29.04.2021 г. в размер на 13,54 BGN /тринадесет
лева и 54 стотинки/, държавна такса в размер на 63,37 BGN /шестдесет и три лева и 37
стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/.
Срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника в
законоустановения срок, като след указание до заявителя, последният е предявил
установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на
ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени
по реда за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на
1
топлоснабдения имот: гр. София, общ. Слатина, ул. „Постоянство“ № 1, ет. 4, ап. 6, аб.
№ 34757. Твърди, че ответникът не е погасил задължението си към момента на
депозиране на исковата молба. Сочи, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира и лихва за забава. С последващо депозирана молба признава факта, че
ответникът е погасил задължението си след образуване на делото с изключение на
сумата от 4,98 лева, представляваща остатъчна част от главница за незаплатена
топлинна енергия. Сочи, че остатъкът е по обща фактура за периода м. 05.2019 –
04.2020 г., която е на обща стойност 1426,99 лева. Депозирана впоследствие е и друга
молба от ищцовото дружество, с която сочи, че задължението е погасено изцяло.
Претендира единствено присъждането на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Ответникът, с депозирана молба и становища след изтичане на срока за отговор,
поддържа, че е погасил задължението си. Счита, че не следва да се присъжда
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съобразно направеното от ответника признание на иска съдът е отделил като
безспорни всички елементи от фактическия състав на процесното вземане /проект на
доклад, обективиран в определение от 28.07.2022 г., приет за окончателен в открито
съдебно заседание от 06.10.2022 г./. С молба от ищеца с вх. № 208299/05.10.2022 г.
същият признава и единственото спорно между страните обстоятелство, че остатъчната
като непогасена сума от 4,98 лева е погасена. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК
съдът приема осъществяването на всимки елементи от фактическия състав за доказано.
Ищецът признава твърдението на ответника за погасяване на дълга, поради което съдът
намира за установено по делото, че след образуване на делото ответникът е заплатил
на ищеца задълженията си – предмет на делото. Ето защо исковете следва да бъдат
отхвърлени поради погасяване чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Ответникът счита, че не следва да бъде осъждан за юрисконсултско
възнаграждение, тъй като не са извършени процесуални действия в производството.
Възражението му е неоснователно. Към датата на завеждане на делото 07.06.2021 г.
ответникът е бил в забава на плащането, доколкото не оспорва по основание и размер
вземанията на ищеца. Ето защо същият е дал повод за завеждане на делото, поради
което ищецът има право на присъждане на разноски по делото. Ищцовото дружество е
представило списък на разноските по чл. 80 ГПК, с който се претендира единствено
възнаграждение за юрисконсулт в минимално предвидения размер от 100 лева, за която
сума следва да бъде осъдено ответното дружество.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б срещу Й. С. Т., ЕГН
********** искове с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ за установяване на вземания за сумите от: 2778,71 лева /двe хиляди
седемстотин седемдесет и осем лева и 71 стотинки/, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в имот,
находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул. „П и сумата от 74,82 лева /седемдесет и
четири лева и 82 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., както и исковете с правно
основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. с 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумите от:
301,59 лева /триста и един лева и 59 стотинки/, представляваща обезщетение за забава
в погасяване на задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
29.04.2021 г. и сумата от 13,54 лева /тринадесет лева и 54 стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в погасяване на задължението за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 29.04.2021 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 32006/2021 г. на СРС, 33 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й. С. Т., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3