РЕШЕНИЕ
№ 22963
/адрес/, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20251110145331 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, срещу ЗАД „О.-З.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3887,59 лв., представляваща част от неизплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № ****-****-**-******, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба-
02.09.2025 г., до окончателното плащане на дължимото и сумата от 1187,06 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 18.05.2023г. до 29.08.2025 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 26.10.2022г. в /адрес/, е настъпило ПТП между л.а.
„Б. *** ДХ Д.“, с рег. №********, застрахован при ищеца и л.а. „Р.П.“, с рег.№ ********,
застрахован в ответното дружество. За събитието е съставен двустранен КП за ПТП от
същата дата, от който било видно, че произшествието се дължи на действията на водача на
л.а. „ Р.П. “.
Сочи се, че в изпълнение на задълженията си по договор за застраховка „К.М.“, е
образувана преписка по щета № ****-****-**-******, като повредите, причинени от ПТП
са отстранени в доверен сервиз на застрахователя, като стойността на вредата е 7340,508
лв., които са заплатени от застрахователя. Допълнително са направени и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното
застрахователно обезщетение, но последния му заплатил сумата от 3467,99 лв. С оглед на
това ишеца претендира сумата от 3887,59 лв., представляваща част от неизплатено
застрахователно обезщетение, както и лихва в размер на 1187,06 лв.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска
само по размер. Излагат се съображения, че размерът на вредите на застрахования при
1
ищцовото дружество автомобил, са в завишен размер и не отговарят на действителната им
стойност. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
автотехническа експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От представената като писмено доказателства застрахователна полица №
BG/23/*************/06.01.2022г., е видно, че между ищцовото дружество и собственика на
л.а. ********, е сключен договор за застраховка „К.М.“, с валидност на полицата от 00.00 ч.
на 07.01.2022 г. до 24.00 ч. на 06.01.2023 г.
Видно от двустранен КП за ПТП от 26.10.2022г., на 26.10.2022г., е настъпило ПТП
със застрахования автомобил, причинено по вина на водача на л.а. „Р.”, с рег.№ ********,
като са му нанесени материални щети.
Във връзка с настъпилите щети по автомобила, на 26.10.2022г., собственика му е
подал до ищеца уведомление за настъпило застрахователно събитие, за което е образувана
преписка по щета №****-****-**-******, като с платежно нареждане от 09.02.2023г. е
заплатена сумата от 7340,58 лв. на автосервиза извършил ремонта.
С писмо, получено на 19.05.2023г. от ответника, ищцовото дружество е предявило
регресна претенция за сумата от 7355,58 лв.
С преводно нареждане от 18.05.2023г. ответника е заплатил на ищеца сумата от
3467,99 лв. по регресна претенция по щета №****-****-**-******.
От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява,
че стойността за възстановяване на автомобила с оригинални части, възлиза на 7340,58 лв.,
а по средни пазарни цени, с алтернативни части, възлиза на 3806,04 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният в настоящето производство главен иск е с правно основание чл. 411, ал.
1 КЗ . Това е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу прекия
причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните
три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49
ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения
с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено
валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се
установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
(застрахователна полица BG/23/*************/06.01.2022г.), със срок, покриващ датата на
настъпване на вредите.
Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към автосервиза,
извършил ремонта, в размер на сумата от 7340,58 лв., който факт не е спорен между
страните.
С отговора на исковата молба се оспорва иска по размер. Във връзка с това е
допусната САтЕ, вещото лице по която дава заключение, че стойността за възстановяване на
автомобила с оригинални части, възлиза на 7340,58 лв. Съдът кредитира ицзяло
заключението на вещото лице по САтЕ, като изготвено от лице с познания в съответната
област от техниката, пълно и логически обосновано. С оглед на това, съдът приема, че
застрахованият при ответника водач на МПС, при настъпилото на 26.10.2022г. ПТП, е
причинил щети на застрахования в ищцовото дружество л.а. в размер на 7340,58 лв.,
доколкото съгласно заключението на вещото лице, на автомобила са монтирани оригинални
части, като няма данни да са слагани алтернативни такива. Страните не спорят, че по
процесната щета, ответникът е възстановил на ищеца сума в размер на 3467,99 лв. С оглед
на това и като взе предвид изплатената на автосервиза сума, към настоящия момент
ответникът дължи още 3872,59 лв. Към тази сума следва да се прибавят и 15 лв. ликв.
разноски, поради което общо дължимата сума от ответника, възлиза на 3887,59 лв. Или
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По иска за заплане на обезщетение за забава върху претендираната сума, съдът
2
намира следното: от приетото като писмено доказателство по делото уведомление за
прихващане на насрещни вземания изх. №99-3334/18.05.2023г., е видно, че към 19.05.2023г.
ищцовото дружество е претендирало от ответника възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение, поради което претенцията следвада бъде уважена за периода
от 19.05.2023г. до 29.08.2025 г., която съобразно служебните изчсисления на съда, възлиза на
сумата от 1210,30 лв. или предявеният иск за сумата от 1187,06 лв. следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено. От материалите по делото се установиха извършени от ищеца разноски в общ
размер на 505,50 лв., от които 205,50 лв. за държавна такса и 200 лв. за депозит за СТЕ, като
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане на разноски на
ответника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
да заплати на З.К. „Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, сумата от 3887,59 лева (три хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и 59
стотинки), представляваща стойността на неизплатен остатък от изплатеното
застрахователно обезщетение по щета №****-****-22-******, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 02.09.2025 г., до
окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 1187,06 лева (хиляда сто
осемдесет и седем лева и 06 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от
19.05.2023г. до 29.08.2025 г.
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
да заплати на З.К. „Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
сумата от 505,50 лева (петстотин и пет лева и 50 стотинки), представляваща направени по
делото разноски, от които сумата от 205,50 лв. за внесена държавна такса, сумата от 200 лв.
за депозит за вещо лице и сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3