Р Е
Ш Е
Н И
Е № 261359
гр. Пловдив, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 07.04.2021
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16909 по описа
за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Съдът
намира, че е сезиран с положителен установителен иск предявен от „Ойлкарт“ ЕООД
срещу И.В.В. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 10 000 евро, представляваща неплатена сума по запис на заповед,
издаден на 08.09.2015 г. от „АД Медия“ ООД в полза на „Ойлкарт“ ЕООД, платим на
падеж 08.09.2016 г., авалиран от ответника И.В.В., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 21.01.2019 г. до
окончателното плащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 69/2019 г. по описа на РС - Сандански.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска. Счита, че искът
следва да е насочен и срещу издателят на записа на заповед на основание чл.215 ГПК. Наред с това, счита, че записа на заповед не е предявен за плащане нито на
издателя, нито на авалиста. Счита, че записът на заповед следва да има
основание и ищецът не е посочил основанието, въз основа на което е издаден
записа на заповед. Счита, че ищеца не сочи доказателства за размера на своето
вземане. Предвид изложеното се иска отхвърляне на иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По възражението за недопустимост на иска:
Съдът счита, че в случая ищецът има право
на избор срещу кога да предяви иска си за вземане, произтичащо от запис на
заповед – срещу издателя, срещу авалиста или солидарно и срещу двамата. Не е
налице обусловеността на чл.215 ГПК. Наред с това ищецът в случая няма интерес
от предявяване на иска по чл.422 ГПК срещу издателя „АД
Медия“ ООД, доколкото спрямо него заповедта по чл.417 ГПК е влязла в
сила с изтичане на 14-дневен срок от връчването й на представител на същия на
10.03.2019 г. /л.21/, а именно – на 25.03.2019 г.
Предвид изложеното съдът счита, че
исковете са допустими и не следва да конституира като ответник по делото „АД Медия“ ООД.
Наред с това видно от приложеното ч. гр. д. № 69/2019 г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Заповедта е връчена на длъжника физическо лице по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По същество:
Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с 535 ТЗ, във вр. с чл. 538, ал.1 ТЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да докаже наличието на редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо
на изпълнение вземане запис на заповед от 08.09.2015 г., издаден от „АД Медия“ ООД в полза на
„Ойлкарт“ ЕООД, платим на падеж 08.09.2016 г., авалиран от ответника И.В.В.. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и при положително доказване
от страна на ищеца да докаже, че е платил задълженията по процесния запис на
заповед.
Видно от приложеното по делото
копие на запис на заповед /л.7/ „АД Медия“ ООД е издало запис на заповед, с
който безусловно и неотменимо се задължава да заплати на ищеца „Ойлкарт“ ЕООД
сумата в размер на 10 000 евро, без протест, платима на конкретна дата –
08.09.2016 г.
Записът на заповед е авалиран от И.В.В.,
който се е подписал под авал.
Съгласно чл.485, ал.1 , вр. с чл.
537 ТЗ поръчителят
отговаря както лицето, за което е поръчителствал.
Записът на заповед е абстрактна
сделка, като достатъчно е същият да отговаря на предвидената в закона форма и
съдържание, за да обвързва лицата, които са го подписали. Не е необходимо
същият да е издаден като обезпечение на конкретно каузално правоотношение и да
препраща към такова.
В случая съдът приема, че записът
на заповед е редовен от външна страната и с него е поето валидно задължение от
ответника И.В.В. да поръчителства за задълженията по записа на заповед, наред с
издателя му и като поръчител да отговаря солидарно с него.
В случая не е необходимо записът
на заповед да бъде предявен за плащане, доколкото в същият е посочен конкретен
падеж за плащане на задължението. Падежът настъпва на конкретна дата –
08.09.2016 г.
Ответникът не е доказал, че е
заплатил задължението по записа на заповед.
С
оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер
и следва да бъде уважен.
Като законна последица от
уважаване на иска, следва да уважи искането за законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 21.01.2019 г. до окончателното
плащане на вземането.
По отговорността за
разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който доказа
следните разноски: в заповедното производство – 391.17 лева – платена държавна
такса и 1560 лева – платено адвокатско възнаграждение. Общо разноски в
заповедното производство са в размер на 1951.17
лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в пълен размер.
В исковото производство ищецът доказа
следните разноски – 391.17 лева, платена
държавна такса, 1718 лева с ДДС –
платено адвокатско възнаграждение /л.145-149/ и 600 лева, платен депозит за
особен представител на ответника. Общо разноски в исковото производство са в
размер на 2709.17 лева, които на
основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в пълен размер на ищеца.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ НА „Ойлкарт“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кавала“ № 8 сумата в размер на 10 000 евро, представляваща неплатена сума по запис на заповед,
издаден на 08.09.2015 г. от „АД Медия“ ООД в полза на „Ойлкарт“ ЕООД, платим на
падеж 08.09.2016 г., авалиран от ответника И.В.В., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 21.01.2019 г. до
окончателното плащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 69/2019 г. по описа на Районен съд -
Сандански.
ОСЪЖДА И.В.В., ЕГН **********,
с адрес: ***4 да заплати на „Ойлкарт“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Кавала“ № 8, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 1951.17 лева – разноски по ч.гр.д. № 69/2019 г. по описа на Районен съд -
Сандански и сумата в размер на 2709.17 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ