№ 33
гр. Кула, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на деветнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело
№ 20241330100305 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск по чл. по 422 във
вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1, във вр. с чл. 86 ЗЗД от Агенция по
заетостта, ЕИК/БУЛСТАТ: *********, гр. София, бул. „Дондуков“ №3,
представлявана от Смилен Вълов – изпълнителен директор против М. П. Д.,
ЕГН ********** с искане да се признае за установено, че ответникът М. П. Д.
дължи възстановяване на неправомерно получени суми по Проект" Родители в
заетост" в общ размер на 2451,63 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК пред съда до окончателното плащане, за което
вземане има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 132/15.10.2024г. по Ч.гр. дело № 236/2024г. по описа на РС – Кула,
както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Претендираните права на ищеца произтичат от това, че същият твърди, че е
налице сключено Тристранно споразумение № РВЗР-05-07-00531#5 от
05.06.2023г между ищеца, представляван от Дирекция „Бюро по труда“ Кула
като работодател, ответницата като родител и трето лице детегледач – В.Ц., по
силата на което работодателят предоставя възнаграждение на детегледача за
полагане на грижи за едно дете при 4 часов работен ден за период не по- дълъг
от 18 месеца или до навършнване на 5/12 годишна възраст на лицето, или до
приключване на проекта. Договорът е в изпълнение на проект „Родители в
заетост“ по Програма за развитие на човешките ресурси 2021-2027г., като
изискване по програмата е, че като детегледач не може да участва родител. В
случая детегледачът е биологичен баща на детето, за което е следвало да се
полагат грижи. Ответникът – майка на дете, за което е следвало да се полагат
грижи, е заявила, че е самотен родител. В договора е уговорено, че при
несъответствие с изискванията на проекта родителя/детегледача следва да
възстанови пълния размер на предоставените средства, със законната лихва от
момента на получаването им до окончателното изплащане. С допълнително
споразумение от 11.12.2023г е прекратено тристранното споразумение, като
1
до момента на прекратяването му на детегледача са изплатени 2451,63 лева. С
оглед на това, че тристранното споразумение е прекратено, поради това, че
детегледачът не отговаря на изискванията за допустимост съгласно условията
на проекта, ответникът дължи и връщане на изплатените суми, ведно със
законната лихва. За вземанията е образувано заповедно производство, по
което ответникът като длъжник, е подал възражение, поради което е
образувано и настоящето дело.
Възражения от ответника в срока за отговор не са направени.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се
представлява от юрисконсулт Борисова, която поддържа исковата претенция и
моли съда да бъде уважена на посочените в исковата молба основания.
Претендира разноски за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение. В предоставения от съда срок за
писмени бележки, излага подробно доводите си, които в преобладаващата си
част повтарят изложените в исковата молба.
С проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът се явява
лично и оспорва предявения иск при изложени твъдения, че същата не е била
уведомена от представителите на Дирекция „ Бюро по труда“ – гр. Кула,
когато е подавала заявление да бъде включена в програмата, както и при
подписването на тристранното споразумение, че бещата на детето не може да
бъде детегледач.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетото по делото Ч.гр.д. № 236/2024г. по описа на РС – Кула се
установява, че по посоченото дело е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 132 от 15.10.2024г. в полза на ищеца
срещу ответника за претендираните с исковата молба суми. Препис от
заповедта е връчен на ответника на 16.10.2024г., от която е постъпило
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 от ГПК
в законния месечен срок на 17.10.2024г,, с оглед на което и на основание
чл.415 ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността да предяви иск
в законния срок и същият е предявило настоящия иск в законоустановения
срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното, съдът намира, че предявеният иск е
допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от
ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта
за изпълнение.
Съдът, след като се запозна с изложените в молбата твърдения, след като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства, при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа
страна:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца, ответницата и
детегледачът е сключено посоченото в исковата молба тристранно
споразумение, което в последствие е прекратено, че детегледачът е баща на
детето, за което е полагал грижи, че същият е получил сумата 2451,63 лева по
споразумението и че сумата му е заплатена преди прекратяване на
тристранното споразумение, както и че за посочената сума има издадена
2
заповед за изпълнение срещу ответницата, срещу която същата е възразила.
От приложеното към исковата молба и прието от съда заявление по Проект
BG05SFPR002-1.002-0001 ’’Родители в заетост’’ до Дирекция“ Бюро по труда“
гр. Кула се установява, че ответницата е депозирала посоченото заявление,
като самотен родител, с което е заявила желание за участие по посочената
програма за получаване на услуги: Грижа за дете/деца от 0 до 5 години,
непосещаващ/непосещаващи детски ясли, заведения и предучилищни групи.
Видно от приетия по делото лист за проверка на заявления от родители по
посочения проект /Приложение 2/ е извършена проверка на депозираното от
ответницата в качеството на заявител заявление, видно от приетото по делото
уведомително писмо № РВЗР - 05-07-00531 от 25.04.2023 г. на Директора на
ДБТ Кула, със същото ответницата е уведомена, че е одобрена за включване в
проекта, а видно от приетия по делото Протокол №5/25.04.2023г. е проведена
среща за избор на лице на длъжност „Детегледач", при която е проведено
интервю само с един брой безработно лице, одобрено за длъжността
„детегледач", а именно: В.И.Ц., който е избран от ответницата за полагане на
грижите на детето. От приетия по делото Лист за проверка на заявления от
безработни/неактивни лица по посочения проект/Приложение 3/ се
установява, че е извършена проверка и на детегледача, който видно от
приетото по делото заявление от негово име до изпълнителния директор на
Агенцията по заетостта е изразил желание да бъде назначен на длъжност
„Детегледач“ по посочения проект преди извършване на проверката. От
приетото по делото Тристранно споразумение № РВЗР-05-07-00531#5 се
установява, че на 05.06.2023г. между ищеца в качеството на работодател,
ответника в качеството на родител и В.И.Ц. е сключено посоченото
споразумение, съгласно което се предоставят средства от ищеца в общ размер
8369,28 лв. за срок от 18 месеца от датата на сключване на трудов договор с
детегледача за осигуряването на грижа за децата на самостоятелно
заети/самоосигуряващи се заети лица, които представляват минимална помощ
за предприятието - самостоятелно заето/самоосигуряващо се лице, като, в
случай че и двамата родители са самостоятелно заети/самоосигуряващи се
лица, сумата по ал. 2 се разделя и се начислява поравно между двамата
родители. На същата дата е сключен и Трудов договор № РВЗР-05-07-00531#6
между ищеца в качеството на работодател и В.И.Ц. в качеството на „
Детегледач“ до завършване на определена работа, в това число 6 месеца срок
за изпитване в полза на работодателя, при спазване условията на проект
BG05SFPR002-1.002-0001 „Родители в заетост", финансиран от програма
„Развитие на човешките ресурси" 2021-2027 с основна работна заплата 390 лв.
На 11.12.2023г. е подписано Допълнително споразумение № РВЗР-05-07-
00531#22 между ищеца в качеството на работодател, ответника в качеството на
родител и В.И.Ц., с което е прекратено посоченото по – горе тристранно
споразумение между същите страни, в което не е посочено основанието за
прекратяване. До момента на прекратяване на Тристранното споразумение от
„Работодателя" на „Детегледача" са преведени суми в обща размер на 2451,63
лв., което не се оспорва от страните и се доказва и от ангажираните от ищеца
доказателства в тази връзка – извлечение от ведомости за изплатени заплати
на В.И.Ц. по тристранното споразумение и сключения впоследствие трудов
договор за месеците юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2023г.,
които не се оспорват от ответницата.
От приетата по делото Писмо - покана с peг. № РВЗР - 05-07-00531#31/0 от
03.06.2024 г. за възстановяване на неправомерно получените средства в размер
3
на 2451,63 лв. за периода юни - ноември 2023г. включително и известие за
доставка тип „обратна разписка" от „Български пощи“ се установява, че
писмото е адресирано до ответницата, но не е връчено на същата, с което
писмо е следвало да бъде уведомена, че „съгласно Проект „Родители в
заетост" по Програма „Развитие на човешките ресурси" 2021 - 2027 г. не е
допустимо участието на безработен родител, за извършване на разписаните
дейности, в качеството на „Детегледач" за полагане на грижи за
собственото/собствените си дете/деца, като при извършване на оценка на
допустимостта в периода месец май 2023 г. до подписване на Тристранното
споразумение и влизането му в сила от 05.06.2023 г. и двете страни „Родител"
и „Детегледач" са били допустими за участие в проекта разгледани, като
отделни субекти, подали заявления за включване в проектните дейности, но
при извършване на Верификация от Управляващия орган на Програма
„Развитие на човешките ресурси", на Агенция по заетостта е предоставено
писмено становище за допуснати нередности при оценката за допустимост на
сключени Тристранни споразумения, в които безработен родител е назначен на
трудов договор на длъжност „Детегледач" на дете, с което са в родствена
връзка, като мотивите на са на база действащия Семеен кодекс. Обърнато е
внимание с писмото, че в Приложение 1 - информация за родителите, качена
на страницата на Агенция по заетостта е записано: „По процедурата не е
допустимо включването на родители - които са безработни и са подали
заявление по схемата за осигуряване на детегледач за отглеждане на дете/деца
от 0 до 4 години или от 0 до 12 години, да бъдат насочвани и включвани в
заетост, като безработни/неактивни лица на длъжност „Детегледач" по
настоящия проект". Посочено е също в писмото, че с Допълнително
споразумение № РВЗР-05-07-00531#22 от 11.12.2023 г. Тристранното
споразумение с № РВЗР-05-07-00531#5 е прекратено, както е че при така
изложеното, изплатените средства за трудово възнаграждение на назначения
по проекта детегледач са неправомерно отпуснати, поради неспазването на
заложените критерии в проекта, и същите следва да се възстановяват на
Агенция по заетостта, като с посоченото писмо се отправя и покана за
доброволно възстановяване на недължимо изплатени средства в размер на
2451,63лв., представляващи изплатените суми за месеците от юни до ноември
включително, в срок от 10 работни дни от датата, следваща получаването на
настоящото писмо по посочена банкова сметка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване
на следните твърдени от него като възникнали факти, а именно: че
ответницата е била уведомена, че условие за сключване на договора е
детегледачът да не е баща на детето, че същата е имала задължение да
декларира това обстоятелство и че не го е сторила, че договорът е прекратен
поради това, че детегледачът е баща на детето, поради което ответницата има
задължението да възстанови сумата, която е изплатена на детегледача във
връзка с договора до неговото прекратяване в претендирания от ищеца
размер, както и че същата е била поканена да стори това.
Съгласно чл. 17 от Тристранното споразумение „При констатиране на невярно
подадена информация от страна на родител/детегледач, същият следва да
възстанови пълния размер на предоставените средства по чл. 2 от настоящото
споразумение, ведно със законната лихва от момента на получаването им до
окончателното им изплащане. Вземанията се събират, като в 10-дневен срок
4
от установяването им Агенцията по заетостта изпраща покана до
родителя/те/детегледача за доброволно изпълнение на задължението в 14-
дневен срок от получаване на поканата".
Въпреки разпределената доказателствена тежест ищецът не доказа, че към
момента на подаване на заявлението за участие в програмата от ответницата,
както и към момента на сключването на тристранното споразумение,
изискване на програмата, за да бъде предоставена помощта, е лицето, което е
избрано и назначено за детегледач да не е баща на детето. Ищецът излага
твърдения, че това изискване е било публично оповестено на интернет
страницата на Агенция по заетостта към момента на кандидатстването, но
това обстоятелство не бе установено по делото. Също така нито в заявлението,
което е прието по делото, нито в листовете за проверка на заявителя има
отбелязване на обстоятелството детегледачът дали е баща на детето или не. С
оглед на посоченото няма как да се приеме, че се касае за невярно подадена
информация от страна на родителя, каквато безспорно е ответницата, за да
може да бъде приложена санкционната клауза на чл. 17 от тристранното
споразумение и същата да дължи връщане на предоставените средства по
споразумението. По делото не са ангажирани и доказателства да е налице и
невярно подадена информация от страна на детегледача, но дори и да бе
установена такава, то с оглед чл. 17 от тристранното споразумение, не
родителят, а детегледачът би следвало да възстанови получената сума, която
би се явила неправомерно получена.
С оглед на посоченото, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан
и като такъв същият следва да се отхвърли в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора, а именно отхвърляне на исковата претенция в
цялост, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, но
ответницата не е направила искане в тази връзка.
Ищецът е направил искане за разноски, но с оглед изхода на спора, същото
следва да се остави без уважение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция по заетостта, ЕИК/БУЛСТАТ:
*********, гр. София, бул. „Дондуков“ №3, представлявана от Смилен Вълов
– изпълнителен директор иск против М. П. Д., ЕГН ********** да се признае
за установено, че ответникът М. П. Д. дължи на ищеца възстановяване на
неправомерно получени суми по Проект" Родители в заетост" в общ размер на
2451,63 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК пред съда до окончателното плащане, за което вземане има издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
132/15.10.2024г. по Ч.гр. дело № 236/2024г. по описа на РС – Кула, както и
искането за осъждане на ответника да заплати направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
5