ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ...................... ...28......04.2020г., гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито
заседание на .....28.04........2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 215/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т. против Решение №273/21.01.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 272/2019г. по описа на ЕРС, с което първоинстанционният съд ОСЪЖДА Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище гр.София 1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, да заплати на К.С.Д., ЕГН ********** ***, сумата 1283.75 лева /хиляда двеста осемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.05.2016г. до 02.05.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.05.2019г., до окончателното й изплащане; ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република България, да заплати на К.С.Д., ЕГН ********** ***, сумата 183.67 лева /сто осемдесет и три лева и шейсет и седем стотинка/ – лихва за забава върху главницата от 1283.75 лв. за периода на забавата, считано от 01.08.2016г. до датата на подаване на иска в съда – 03.05.2019г., като искът в частта за присъждане на законна лихва за периода 30.07.2016 г. – 31.07.2016 година, включително, както и за разликата над 183.67лв. до 194.98 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
С въззивната жалба решението на ЕРС се атакува изцяло, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано, като положения труд, надвишаващ нормата работни часове е заплатен като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период са били приложими Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. и посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за служителите в МВР е неприложима НСОРЗ и тъй като защитата на последните се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките и отпуските и други придобивки, по-благоприятни от тези, предвидени в ЗДСл и КТ. Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ намира за неприложима и тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Няма доказателствени искания.
Депозиран е
писмен отговор от К.С.Д., чрез пълномощника му адв.Х.
***, в който се излага подробно
становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното
решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като
правилно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната
инстанция.
ЯОС, изпълнявайки процесуалното си задължение
по чл.267, ал.1 от ГПК, извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба
от ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Я.Т.,
против Решение №273/21.01.2020г. на Елховския районен съд, постановено по
гр.д.№ 272/2019г. по описа на ЕРС, намира, че въззивната
жалба в частта срещу първоинстанционното решение в
осъдителната му част, е редовна и
допустима като подадена от надлежна страна, в срок срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес, поради което следва да бъде
разгледана в о.с.з.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска за присъждане на законна лихва за периода 30.07.2016 г. – 31.07.2016 година, включително, както и за разликата над 183.67лв. до 194.98 лв., е недопустима, поради липса на правен интерес и въззивното производство в тази част следва да бъде прекратено.
С оглед изложеното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане въззивната жалба на ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София, в частта ù срещу Решение №273/21.01.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 272/2019г. по описа на ЕРС в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска на К.С.Д. за законна лихва за периода 30.07.2016 г. – 31.07.2016 година, включително, както и за разликата над 183.67лв. до 194.98 лв. като недопустима, поради липса на правен интерес и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в тази част.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 07.07.2020г. от 10.00ч., за която дата и час да се призоват страните.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. В останалата част определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.