№ 306
гр. гр. Лом, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20251620100568 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявени първоначално обективно
кумулативно съединени осъдителни искове от „*********“ ООД, ЕИК
*********, с адрес на управление: *********, представлявано от *****,
срещу Ц. Г. Т., ЕГН ********** с адрес: *********, като се иска
постановяване на съдебно решение, с което да бъде осъден на ответника да
заплати на ищеца сумите, както следва: 626.25 /шестстотин двадесет и шест
лева и двадесет и пет ст./ лева, представляващ неизплатена главница по
сключен Договор за потребителски кредит № *****/18.04.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, за периода от датата на подаване на
молбата по чл. 390 ГПК - 18.02.2025г. до окончателното изплащане на
вземането, 45.75 /четиридесет и пет лева и седемдесет и пет ст./ лева,
представляващ договорна лихва по сключен Договор за потребителски кредит
№*****/18.04.2023г., за периода от 28.07.2023г. до 28.12.2023г. 99.59
/деветдесет и девет лева и петдесет и девет ст./ лева, представляващ
обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит
№*****/18.04.2023г., сключен между страните, в размер на законната лихва
върху главницата, за периода от деня след датата на падежа, а именно
29.12.2023г., до датата на завеждане на молбата по чл. 390 ГПК - 18.02.2025г. –
правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
86 от ЗЗД вр. чл. 124, ал. 2 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 18.04.2023г. ответникът е сключил
Договор за потребителски кредит №*****/18.04.2023г. с ищеца в съответствие
с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на ответника и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
1
сключване на договор за кредит, направено от ответника. Съгласно процесния
договор кредиторът – ищец по делото, е предоставил на кредитополучателя –
ответник по делото, сумата в размер на 819.20 /осемстотин и деветнадесет
лева и 20 ст./ лева. С подписване на договора последният е удостоверил
получаването на сумата и му е издаден разходен касов ордер за същата.
Кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора сума в размер на
896 /осемстотин деветдесет и шест/ лева, от които: 819.20/осемстотин и
деветнадесет лева и 20 ст./лева главница, ведно с фиксиран годишен лихвен
процент върху главницата, в размер на 76.80 /седемдесет и шест лева и 80
ст./лева. Ищецът твърди, че договорената сума е следвало да бъде върната на
8 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 112 /сто и дванадесет/
лева, включваща главница и фиксиран годишен лихвен процент върху
главницата. Неразделна част от процесния договор е погасителен план, който
съдържа брой вноски, падежна дата, сума по главница и сума по лихва. В
исковата молба се сочи, че задълженията по кредита се погасяват съгласно чл.
6 от договора, като кредитополучателят е следвало да погасява кредита на
равни месечни вноски, като редът на погасяване е договорна лихва, законна
лихва за забава, главница. Последната падежна дата е била на 28.12.2023г.
Ищецът сочи, че ответникът му дължи договорна лихва, определена при
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40%. Редът и условията, при
които кредиторът е отпуснал кредита на ответника, се уреждат от договора и
Общите условия към него. С подписване на договора се твърди, че
кредитополучателят е удостоверил, че кредиторът го е уведомил подробно за
всички клаузи от договора, че е съгласен с тях и че желае договорът да бъде
сключен. Към момента на депозиране на исковата молба ищецът твърди, че
ответникът е направил две плащания в размер на 224 /двеста двадесет и
четири/ лева. Остатъкът по договорената сума за връщане е в размер на
672лв., като включва 626.25 лева- главница и 45.75 лева - договорна лихва.
Твърди се, че от представените доказателства се установява, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения
договор за предоставяне от ищеца на ответника на кредит под формата на заем
по смисъла на чл.9 от ЗПК. Уговорената сума е предадена на ответника, с
което ищецът е изпълнил поетите с договора задължения. Ответникът не е
изпълнил поетите задължения, а вземането е с настъпил падеж. Поради
неизпълнение от страна на ответника ищецът предприел действия по събиране
на вземането си по съдебен ред, като първоначално е подал молба за
обезпечаване на бъдещ иск до Районен съд *****, по която било образувано
ч.гр.дело № 675/2025г. и въз основа на което е допуснато обезпечение на
бъдещите осъдителни искове в полза на ищеца. В указания срок последният е
предявил пред настоящия съд иска си. Въз основа на издадената
обезпечителна заповед срещу ответника било образувано изпълнително дело
№ 969/2025г. при ЧСИ *********.
Претендират се разноски, вкл. по производството по обезпечаване на
бъдещ иск.
Препис от исковата молба и приложенията й са връчени на ответника на
25.04.2025г. ведно с разпореждане № 1141/07.04.2025г., с което е указано на
2
същия изрично, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или да оттегли иска. Указани са и последиците, визирани в чл. 41
ГПК.
Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
С определение № 840/25.06.2025г. за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание и съобщаване на проектодоклада на
страните съдът отново е уведомил за последните на основание чл.239, ал. 1, т.
1 от ГПК, че при неявяване в открито съдебно заседание срещу съответната
неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие
страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 и
чл.239 от ГПК. Същото е връчено на ответника на 11.08.2025г. - лично.
Ищецът, редовно призован, не се представлява в проведеното открито
съдебно заседание. Депозирана е молба за даване ход на делото в отсъствие на
ищеца. Отправено е искане за постановяване на неприсъствено решение на
основание чл. 239, ал. 1 във вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
В проведеното първо съдебно заседание, редовно призован, ответникът
не се е явил и не е изпратил представител, като не е постъпило и искане
делото да се гледа в негово отсъствие, нито е посочил основателни причини за
неявяването си.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са допустими. Налице е подведомственост на спора
пред съда, исковете са предявени от и срещу надлежна страна. Няма
основания за отвод на пресъдено нещо.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и
искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представени доказателства, респ. направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът като съобрази изричното направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира, че са
налице предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК: на ответника редовно е
връчен препис от исковата молба с приложенията към нея, като са му указани
последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото,
както и при неявяване, респективно неизпращане на представител в
насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да
се разгледа в негово отсъствие. За съдебно заседание ответникът е редовно
призован.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е поискал делото
да се разглежда в негово отсъствие, като не е изпратил свой представител в
съдебно заседание.
3
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и
представените доказателства настоящият състав намира предявените искове за
вероятно основателни, като законът не изисква съдът да извършва детайлна
преценка на представените доказателства, тъй като неприсъственото решение
се основава на процесуалното бездействие на ответника.
На основание горното съдът намира, че поради наличието на
предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се
постанови неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени в предявения
размер.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото и в
обезпечителното производство разноски. Разноските се претендират,
представен е списък по чл. 80 ГПК.
Следва да се посочи, че съгласно формираната съдебна практика на ВКС
разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата
част (по налагане на допуснатите обезпечителни мерки) са разноски по ИД,
които следва да се съберат чрез съдебен изпълнител и не се присъждат в
исковото /в т.см. е определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. №
648/2011г., I т. о., ТК, Определение № 336 от 21.07.2016г. на ВКС по ч. т. д. №
874/2016г., I т. о., ТК и др./.
Предвид това и с оглед представените доказателства от ищеца за
извършени от последния разноски се налага извод, че същите са в общ размер
на 990 лв. и са формирани, както следва: 150 лв. – ДТ, платена по сметка на
РС Лом за образуване на настоящото производство, 40 лв. ДТ за образуване на
обезпечително производство пред РС *****, 400 лв. адв. хонорар за
образуване и водене на обезпечително производство за обезпечаване на бъдещ
иск, 400 лв. адв. възнаграждение за представителство в настоящото
производство, в останалата част (до посочените в списъка по чл. 80 ГПК
разноски в общ размер на 1523лв.) претенцията касае разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител.
С оглед горното на ищеца при този изход на делото се следват разноски в
размер на 990лв.
Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Г. Т., ЕГН ********** с адрес: ********* да заплати на
„*********“ ООД, ЕИК *********, с адрес на управление: *********,
представлявано от *****, следните суми: 626.25 /шестстотин двадесет и шест
лева и двадесет и пет ст./ лева, представляваща неизплатена главница по
сключен Договор за потребителски кредит № *****/18.04.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, за периода от 18.02.2025г. до
4
окончателното изплащане на вземането, 45.75 /четиридесет и пет лева и
седемдесет и пет ст./ лева, представляваща договорна лихва по сключен
Договор за потребителски кредит №*****/18.04.2023г., за периода от
28.07.2023г. до 28.12.2023г., 99.59 /деветдесет и девет лева и петдесет и девет
ст./ лева, представляваща обезщетение за забава по Договор за потребителски
кредит №*****/18.04.2023г., сключен между страните, в размер на законната
лихва върху главницата, за периода от деня след датата на падежа, а именно
29.12.2023г., до 18.02.2025г.
ОСЪЖДА Ц. Г. Т., ЕГН ********** с адрес: ********* да заплати на
„*********“ ООД, ЕИК *********, с адрес на управление: *********,
представлявано от *****, сумата от 990 лв. /деветстотин и деветдесет лв./,
представляваща направени разноски в настоящото производство и в
производството по обезпечаване на бъдещ иск, а именно ч.гр.д. 675/25г. по
описа на РС *****.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от
ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
Да се отдели и върне ЧГД № 675/2025г. по описа на PС ***** от
настоящото дело поради отпаднала необходимост.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5