РЕШЕНИЕ
№……………
гр.София, 20.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия
Данаилова търговско дело № 1628 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ във вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 20190814103218 на „С.в.“
АД, ЕИК ********срещу Отказ № 20190529151741/07.08.2019г. на длъжностно лице по
регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление на
дружеството с образец Б7 с вх. № 20190529151741/29.05.2019г. за вписване, на осн. чл. 63, ал.
1 и ал. 4 от ЗМИП, по партидата на „С.в.“ АД на негови действителни собственици
и на юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко
се упражнява контрол.
Жалбоподателят твърди, че в
заявлението по образец нямало възможност да се посочи, че дружеството попадало
в изключението на пар. 2, ал. 1, т. 1 от ЗМИП. Посочването на висш ръководен
служител като действителен собственик би било нарушение на закона, тъй като
това представлявало субсидиарен начин за заявяване на действителен собственик,
приложим единствено в случай, че са изчерпани всички други възможности, като в
категорията „други възможности“ попадал и пар. 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП и
поради това, когато били налице основанията за прилагане на изключението, не
било допустимо посочване на висш ръководен служител. Твърди, че посочвайки „В.А.–
Ве“ като краен действителен собственик на „С.в.“ АД, е спазил изискванията на
закона. Моли обжалваният отказ да бъде отменен и да бъде указано на
длъжностното лице да извърши поисканото със заявление Б7 с вх. № 20190529151741/29.05.2019г. вписване.
Съдът като
обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заявление по образец Б7 с вх. №
20190529151741/29.05.2019г. е
поискано вписване по партидата на „С.в.“ АД в поле 550 „Действителни
собственици - физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството на „В.А.-В.“,
Франция, Париж, дьо Ла Боеси № 21, с отбелязване: „попада в изключението по
пар.2, ал.1, т.1, предл.2 от ДР ЗМИП - краен собственик на дружеството е В.А.-В.,
чийто акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията
за оповестяване в съответствие с правото на ЕС“, в поле 537 „Юридическо лице
или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“ на „В.Вода (София) Б.В.“, дружество с
ограничена отговорност, V. V.(Sofia) B.V., *****, Нидерландия, Амстердам, С., №
3127, ет. *, ап. 1077ЗХ, телефон
+******, факс +*******, в поле 5371 „Представители на юридическо лице или друго
правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“ на Б.Р.М., държава: Нидерландия, Г.П.Т.,
държава: Полша и П.М.,
държава: Чешка Република, С.Б.Й.А., държава: Нидерландия, с отбелязване, че
представляват заедно, в поле 538 „Юридическо лице или друго правно образувание,
чрез което непряко се упражнява контрол“ на В.А. – Ве, анонимно акционерно
дружество Veolia Environnement-Ve, *********, Франция, Париж, ********в поле 5381
„Представители на юридическо лице или друго правно образувание, чрез което
непряко се упражнява контрол“ на Антоан Фреро, държава: Франция.
Към заявлението са приложени изрично писмено
пълномощно за адвокат и декларация относно истинността на заявените за вписване
обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове от
изпълнителния директор на „Софийка вода“ АД; нотариално
заверена декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП; документ
за внесена държавна такса; обяснителна записка; документ,
установяващ съществуването на юридическо лице - член на съвет и удостоверяващ
лицата, които го представляват по националния му закон; документ,
установяващ съществуването на юридическо лице - член на съвет и удостоверяващ
лицата, които го представляват по националния му закон; документ,
установяващ съществуването на юридическо лице - член на съвет и удостоверяващ
лицата, които го представляват по националния му закон; документ,
установяващ съществуването на юридическо лице - член на съвет и удостоверяващ
лицата, които го представляват по националния му закон. По заявлението е постановен отказ №
20190529151741/07.08.2019г., на осн. чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ, като
длъжностното лице е приело, че целта на законодателя е да се преодолее
анонимността на юридическото лице и да се установят физическите лица, които
пряко или непряко го притежават или го контролират. Съгласно § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП когато, след като са изчерпани всички
възможни средства, не може да се установи като действителен собственик лице
съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица
не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита
физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.
Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установяване
на действителния собственик по ал. 1. В поле №550 „действителни собственици
– физически лица“ се посочват индивидуализиращите данни за физическите лица –
действителни собственици.
Жалбата е подадена в преклузивния
седем дневен срок от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол отказ
за издаване на охранителен акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът намира, че жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Предвид дължимата от длъжностното
лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на заявените обстоятелства следва да
провери дали към заявлението са представени изискуемите документи,
удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните
удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона. Съгласно чл. 22, ал. 5, изр. първо от ЗТРРЮЛНЦ
когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или
юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се
изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса,
длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване
на нередовността, а съгласно изречение пето от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице
постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 (три работни дни от
постъпване на заявлението).
Съгласно чл. 50а, ал. 1 и 2 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредба № 1) подлежащите на вписване обстоятелства относно действителните собственици се посочват в заявление по образец съгласно приложение № Б7. Заявлението се състои от две части: Част I. Обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и и Част II. Обстоятелства по чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици, като се попълва само частта, съответстваща на обстоятелствата, подлежащи на вписване по съответния закон. В зависимост от заявените за вписване обстоятелства към заявлението се прилагат съответно: 1. декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП; 2. документ, установяващ съществуването на дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон; 3. документите, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ; 4. нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП; 5. други документи съгласно изискванията на закон.
Съдът споделя изводите на длъжностното лице при АВ в обжалвания отказ, че в заявлението в поле 550 „Действителни собственици“ от група „Действителни собственици - физически лица“ не се заявява за вписване физическо/и лице/а, а юридическо такова. Съгласно разпоредбата на ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Според чл. 63, ал. 1 от същия закон информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в ТРРЮЛНЦ и в регистър БУЛСТАТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.
В §
2, ал. 1 от ДР на ЗМИП е дадена легална дефиниция на понятието „Действителен
собственик“. Това е физическо лице или физически лица, което/които в крайна
сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание,
и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се
осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на
някое от условията, посочени в т. 1 - т. 3: Съгласно т. 1. по отношение на
корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен
собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от
акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно
образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или
посредством контрол чрез други средства, с
изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран
пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с
правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти,
осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава
акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго
правно образувание. Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко
25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго
правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание,
което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на
множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са
под контрола на едно и също физическо лице/лица.
Съгласно ал. 5 на § 2 ДР на ЗМИП § 2 Когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.
При анализ на нормативната регламентация и систематично и граматическо тълкуване на разпоредбите на ЗМИП, може да се направи извод за това, че изключението по § 2, ал. 1, т. 1 касае единствено само част от кумулативните предпоставки за наличие на хипотезата на действителен собственик що се отнася до корпоративните юридически лица и други правни образувания. При всички положения, обаче, нормата на § 2, ал. 1, както по отношение на правните образувания по т. 1, така и по отношение на категориите, визирани от т. 2 и т. 3, изисква като краен резултат данни и информация за физическо лице/лица. Именно в този смисъл е и формулирана разпоредбата на чл. 63 ЗМИП, а и образецът от Декларацията – Приложение № 3 към чл. 38 от ППЗМИП съдържа полета, единствено относно данните на физически лица като действителни собственици на юридическо лице/правно образувание. Посочването на юридическо лице като краен собственик, какъвто е настоящият случай, представлява опит за заобикаляне императивната норма на закона, което е недопустимо.
Съдът приема също така, че е неоснователно позоваването на изключението по § 2, ал. 1, т. 1 от ЗМИП - липсват доказателства по отношение на „В.А.-Ве“, че акциите му се търгуват на регулиран пазар. Но дори и това да е налице, нормата на § 2 изисква, освен това, да е установено, че дружеството се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, за което също липсват данни и надлежни доказателства.
Освен това, съществува противоречие между заявените за вписване обстоятелства в поле 538 „юридическо лице или други правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“ и декларираното в приложената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП – в заявлението е заявено са вписване едно лице, чрез което непряко се упражнява контрол в „С.в.“ АД, а именно: „В.А.–ВЕ“, а в декларацията са посочени три лица, чрез които непряко се упражнява контрол – „В.С.§ И.Ю.“, „В.О –К.Ж. Де-3-О“, „В.А.– ВЕ“. От приложения документ, установяващ съществуването на юридическо лице – член на съвет и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон за „В.А.– ВЕ“ не може да се установи, че заявения А.Ф.е представител на дружеството и няма други лица, които да го представляват по националния му закон. Съществуващото разминаване е достатъчно основание за отказ за вписване от заявените обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът намира, че подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, съответно - постановеният отказ следва да бъде потвърден.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.
№ 20190814103218 на „С.в.“
АД, ЕИК ********срещу Отказ № 20190529151741/07.08.2019г. на длъжностно лице по
регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление на
дружеството с образец Б7 с вх. № 20190529151741/29.05.2019г. за вписване, на осн. чл.
63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, по партидата на „С.в.“ АД на негови действителни
собственици и на юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко
или непряко се упражнява контрол.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му. Решението да се връчи на жалбоподателя.
СЪДИЯ: