№ 4957
гр. ***, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. Х.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110120879 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
111173/21.04.2023г., с която от името на „***“ ЕАД, *** против Издателство
на Бан „проф. ***“ ООД, Научен институт, ЕИК *** са предявени
положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК, вр. чл. 98а и
чл. 107 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца суми, както следва: сумата от 3464,04 лева, представляваща
цена за ползвана топлинна енергия за електроснабден обект, находящ се в
град ***, ул.“***, а именно главница за доставена и консумирана
електрическа енергия за периода от 27.03.2022г. – 23.08.2022г., ведно с
мораторна лихва върху главницата в размер на 103,05 лева за периода от
15.11.2022г. до 30.11.2022г., както и законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК до датата на
окончателното плащане. Претендира и извършените разноски.
Ищецът твърди, че между „***“ ЕАД и ответникът Издателство на
БАН „проф. ***“, Научен институт са налице облигационни правоотношения,
възникнали по силата на Договор № *** от 06.08.2019г. за снабдяване с
електрическа енергия, като ищецът има качеството на доставчик от последна
инстанция по смисъла на ЗЕ и Издателство на БАН „проф. ***“, Научен
институт в качеството му на купувач и краен клиент по смисъла на ЗЕ.
Посочва, че предмет на горепосочения договор е снабдяване с електрическа
енергия, която да бъде доставяна от ищцовото дружество до
електроснабдения обект, находящ се в гр. ***, ул. „***, СОР – Оборище.
Твърди, че страните са постигнали съгласие при изпълнение на договора да се
1
прилагат Общите условия на Договорите за продажба на електрическа
енергия, приложими относно продажбата на енергия между краен снабдител и
краен клиент по смисъла на ЗЕ. Заявява, че на основание сключеният между
страните договор при ищеца е открита партида на ответника с клиентски
номер ***56035, за обект находящ се в гр. ***, ул. „***. Твърди, че по
посочената партида ответникът е потребявал доставената от ищцовото
дружество електрическа енергия, считано от датата на откриване на
клиентската партида, за което е заплащал цената по издадени първични
счетоводни документи. Посочва, че с изменението на ЗЕ, крайните
снабдители осигуряват снабдяването с електрическа енергия на обекти само
на битови крайни клиенти. Твърди, че „***“ ЕАД за периода от 27.03.2022г.
до 23.08.2022г. е изпълнило своето задължение, като ответникът е бил длъжен
да заплати цената на доставената и консумирана енергия за процесния
период. Твърди, че до момента на предявяване на заявлението по чл. 410
ГПК, включително и до настоящия момент ответникът не е изпълнил своето
задължение да заплати цената на доставената и консумирана в обекта
електроенергия за процесния период.
С уточнителна молба от 02.11.2023г., ищецът посочва, че
ответникът е извършил плащания на дата 13.06.2023г., който са отразени в
счетоводството на ищцовото дружество, като покриващи изцяло главницата
по подадения установителен иск. Заявява, че към настоящия момент
ответникът по делото дължи остатък от паричното задължение по подадения
установителен иск, както следва:
-Сумата от 103,05 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата.
-Законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед до датата на окончателното плащане.
-859,51 лева съдебно-деловодни разноски по гр.д.№ 20879/2023г. по
описа на СРС, ГО, 66 състав.
-311,39 лева съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 385/2023г.,
СРС, ГО, 66 състав.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и по
размер.Твърди, че съгласно процесния договор има партида с клиентски
номер ***56035 с два различни обекта за доставка на електрическа енергия,а
именно на адрес гр. ***, ул. „*** и бл. 5, а другия адрес е на гр.***, ул. „***.
Твърди, че в исковата молба се посочва като неплатена ел.енергия, доставяна
на адрес гр.***, ул. „***, а за другия адрес на ул. „Акад.Г.Бончев се
представят фактури без да има твърдения за неплатени сметки за доставка на
електрическа енергия. Заявява, че представените от ищеца Фактури –
Фактура № ***55835/17.05.2022г. на стойност 1 797.57 лева, както и Фактура
№ ***57307/25.05.2022г. на стойност 1 646.65 лева не са за доставка на
електрическа енергия за обекта в гр. *** „ул.***. Твърди, че с платежни
2
нареждания № *** ***9***5583517052022, № *** ***9***5730725052022 са
изцяло заплатени фактури на стойност 1 797,57 лева и 1 646,65 лева. Посочва,
че фактура № **********/12.05.2022г. на стойност 5,94 лева е заплатена с
платежно нареждане № *** ***900335568743012052022, фактура №
***457226/12.06.2022г. на стойност 7.00 лева, заплатена с платежно
нареждане № *** ***9***45722612062022 и фактура №
**********/12.09.2022г. на стойност 7,24 лева е също заплатена с платежно
нареждане № *** ***90342607498120**.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а това се установява и от представения
по делото Договор за снабдяване с електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция, че между ищеца „***” ЕАД (с предишно фирмено
наименование „ЧЕЗ Електробългария“ АД и ответника от дата 06.08.2019г г.
и списък с обекти – споразумение към договора от същата дата, е сключен
договор за доставка на електрическа енергия до имот с адрес: гр. ***, ул.
„***.
По делото не е спорно, че на 13.06.2023г., ответникът е заплатил
сума в общ размер на 3 464,40 лева, по фактури с № ***55835/17.05.2022г. на
стойност 1 797.57 лева, както и Фактура № ***57307/25.05.2022г. на стойност
1 646.65 лева.
От приложените по делото доказателства, се установява, че фактура
№ **********/12.05.2022г. на стойност 5,94 лева е заплатена с платежно
нареждане № *** ***900335568743012052022, фактура №
***457226/12.06.2022г. на стойност 7.00 лева, заплатена с платежно
нареждане № *** ***9***45722612062022 и фактура №
**********/12.09.2022г. на стойност 7,24 лева е също заплатена с платежно
нареждане № *** ***90342607498120**.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 95а ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил електрическа енергия в твърдяните количества и
за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. Съгласно чл.
95а, ал. 1 ЗЕ доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с
електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на
крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1, включително на крайни клиенти,
снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността
разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна
3
мрежа и чиято територия е изключена от територията на този краен снабдител
до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка
по независещи от крайния клиент причини. Според ал. 2 на посочената
разпоредба снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е услуга от
обществен интерес по смисъла на този закон, която се предоставя въз основа
на договор при общи условия при условията на равнопоставеност в
съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че до процесния имот
на ответника е доставена електрическа енергия на стойност 3464,04 лв., от
която която е платена ищеца.
Спорно между страните се явява дължимостта на мораторна лихва
върху главницата, както и нейния размер.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 от сключения между страните договор, който
намира приложение в случая, окончателното плащане на база на
консумираната електрическа енергия за предходния месец се заплаща до 22-
ро число на месеца, следващ отчета, или до 10 дни от датата на фактурата или
друг изрично посочен срок във фактурата. Видно от представените по делото
фактури е посочен срок за плащане до 26.09.2022 г., след изтичането на който
ответникът е изпаднал в забава. Предвид обстоятелството, че претендираните
от ищеца суми по главниците са били погасени на 13.06.2023г., то за периода
15.11.2022г. до 30.11.2022г., както е поискана моратнорната лихва е
основателна. По отношение на размера на лихвата по чл. 86, ал.1 ЗЗД, съдът
намира, че служебно изчислена за периода 15.11.2022г. до 30.11.2022г. върху
главницата от 3464,04 лева, възлиза в размер на 15.40 лв., като за разликата
до пълно предявения размер от 103,05 лева, искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК присъждането на
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, разноски винаги
се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Доколкото в разглеждания случай неоснователността на исковата
претенция е обусловена от факти и обстоятелства, настъпили в хода на
процеса, а именно поради извършено плащане от страна на ответниците след
постъпването на исковата молба в съда, се налага извод, че с поведението си
същите са дали повод за завеждане на делото, съответно дължат на ищеца
4
разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Направените от
ищеца разноски в заповедното производство възлизат в размер на 311,36 лв.
Уважената част от исковата претенция възлиза в размер на 97,54 %, поради
което следва да се присъди сума в размер на 303,71 лв. в полза на ищеца.
Направените от ищеца разноски в исковото производство възлизат в
размер на 859,59 лв. Предвид това, че уважената част от исковата претенция
възлиза в размер на 97,54 %, поради което следва да се присъди сума в размер
на 838,39 лв. в полза на ищеца.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е представил доказателства да е сторил
такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „***“ ЕАД, ЕИК ***, срещу
ответника Издателство на Бан „проф. ***“ ООД, Научен институт, ЕИК ***,
иск с правно основание по 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК,
вр. чл. 98а и чл. 107 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 ЗЗД за
заплащане на сумата от 3464,04 лева, представляваща цена за ползвана
топлинна енергия за електроснабден обект, находящ се в град ***, ул.“***, а
именно главница за доставена и консумирана електрическа енергия за
периода от 27.03.2022г. – 23.08.2022г., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА „Издателство на Бан „проф. ***“ ООД, Научен институт,
ЕИК ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД
сумата от 15,40 лева, представляваща лихва за забава върху главницата в
размер на 3464,04 лева, за периода от 15.11.2022г. до 30.11.2022г, като
отхвърля иска за разликата до пълно предявения размер от 103,05 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Издателство на Бан „проф.
***“ ООД, Научен институт, ЕИК ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***,
сумата от 303,71 лв., представляваща разноски в заповедното производство
по чл.410 ГПК по №385/2023г. по описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата
от 838,39 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6