Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 5238
гр.Варна, 25.11.2019год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненски
районен съд, Гражданско отделение , ХVІ –ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
Г.Дамянова като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 18587 по описа за 2018год. на
ВРС , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
415, ал. 4 ГПК във вр. чл. 422, ал.1 от ГПК,
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът М.К.М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на ищеца „М.Б." ЕООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е. В. В., чрез
мл. адвокат Д. И. Й. от САК, преупълномощена от
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО "В. и Б.", peг. по ф.
д. № 397/2009г. на СГС, БУЛСТАТ: *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя адвокат Б. В. с адрес за призовавания и съобщения*,
суми по Договор за финансов лизинг № AG0000327 със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив от 09.08.2017г., както следва: сумата от 1 312.97 лева - неплатени лизингови
вноски по Договор за финансов лизинг № AG0000327 със задължително придобиване
на собствеността върху лизинговия актив от 09.08.2017г., сумата от 18.09 лева - неустойка за забава на
плащане на лизингови вноски, сумата от 910.56
лева - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
сумата от 540.00 лева - разходи за
възстановяване на лизинговия актив, или общо сумата в размер на 2 781.62 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 17.09.2018г., до окончателното й изплащане, както и направените в
заповедното производство разноски в общ размер на 535.64 лв., представляващи
платената държавна такса в размер на 55.64 лв. и заплатен адвокатски хонорар в
размер на 480.00 лв., а също и разноските, направени в настоящото производство,
предмет на заповед за изпълнение , издадена в производството по
ч.гр.д.№13954/2018год. на ВРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
На 09.08.2017г., между „М.Б."
ЕООД, в качеството му на Лизингодател и М.К.М., в
качеството му на Лизингополучател, е сключен Договор
за финансов лизинг № AG0000327 със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив /"Договора за лизинг"/, по силата на който „М.Б."
ЕООД се задължава да придобие и предостави за възмездно ползване на Лизингополучателя следния лизингов актив, а именно: лек
автомобил марка (модел) БМВ 530 Д, Идентификационен № *, № на двигател *. От
своя страна, Лизингополучателят се задължава да
заплаща дължимите суми по договора за лизинг и да използва вещта в съответствие
с Общите условия към договори за финансов лизинг, сключвани от „М.Б." ЕООД
с физически лица-потребители /„Общите условия"/ и приложенията към тях и с
условията, изрично уговорени в сключения договор за лизинг.
В съответствие с договора „М.Б."
ЕООД е придобило и предоставило на М.К.М. за използване гореописания лек
автомобил, като последният му е предаден заедно със сключването на договора, за
което е съставен Приемо-предавателен протокол от 09.08.2017г.
Съгласно чл. 7.6, изр. 1 и 2 от
Общите условия Лизингодателя издава счетоводен
документ на Лизингополучателя за всяко дължимо
плащане и изпраща уведомление за издадените от него счетоводни документи на
Електронната поща на Лизингополучателя. В тази връзка
за всяко дължимо плащане на лизингови вноски от „М.Б." ЕООД са издавали
фактури и надлежно са изпращали на ел. поща на М.К.М. (*), посочена в Договора
за лизинг, имейли с данни за издадена фактура и размер на дължимата лизингова
вноска, както и подробни указания за внасяне на сумата, включително на длъжника
са изпращани и напомнителни SMS-и за плащане. Въпреки
че „М.Б." ЕООД е изпълнило точно задълженията си по договора, Лизингополучателят е изпаднал в забава и е в неизпълнение
по отношение заплащането на дължимите лизингови вноски.
Вследствие на неизпълнението, на
основание чл. 13.5, във вр. с чл. 13.6 от Общите
условия, Лизингодателят е изпратил до Лизингополучателя Уведомление за прекратяване на договор за
лизинг № AG0000327, връчено лично на длъжника лизингополучател
на 09.03.2018г. С цитираното уведомление Лизингополучателят
е уведомен, че във връзка с неизпълнение на задълженията му за заплащане на
дължими суми, сключеният договор за финансов лизинг се прекратява, считано от
датата на получаване на уведомлението. Поканата съдържа и информация за дължими
към датата на изготвяне на уведомлението просрочени лизингови вноски и други
дължими суми. Съгласно уведомлението, Лизингополучателят
е длъжен доброволно да предаде лизинговия актив по договора заедно с всичките
му принадлежности и придружаващи го документи и да заплати дължимите към датата
на прекратяването задължения по договора за лизинг.
След прекратяването на договора,
„М.Б." ЕООД е получило обратно държането на лизинговия актив, който е
предоставен на Лизингополучателя за временно
ползване.
Въпреки изпратеното уведомление, М.К.М.
не е изпълнил доброволно задълженията си, описани по-долу, и към момента последният
дължи следните суми:
Задължението за заплащане на
периодични парични лизингови вноски, дължими съгласно Погасителен план за
лизингови вноски към договора, а именно - Приложение № 1 към Договор за
финансов лизинг № AG0000327. Общият размер на тези задължения понастоящем е 1
312.97 лева и включва следните суми: сумата в размер на 303.52 лв.,
представляваща лизингова вноска № 4 с падеж 05.12.2017 г., за която е издадена
Фактура № ********** от 05.12.2017г., а длъжникът е уведомен за издадената
фактура чрез изпратен имейл на 05.12.2017г. (*) и SMS на тел. * (*);сумата в
размер на 303.52 лв., представляваща лизингова вноска № 5 с падеж 05.01.2018
г., за която е издадена Фактура № ********** от 05.01.2018г., а длъжникът е
уведомен за издадената фактура чрез изпратени на 05.01.2018г. имейл (*) и SMS
на тел. * (SMS Notification #66229);сумата в размер
на 303.52 лв., представляваща лизингова вноска № 6 с падеж 05.02.2018 г., за
която е издадена Фактура № ********** от 05.02.2018г., а длъжникът е уведомен
за издадената фактура чрез изпратени на 05.02.2018г. имейл (*) и SMS на тел. *
(*);сумата в размер на 303.52 лв., представляваща лизингова вноска № 7 с падеж
05.03.2018 г., за която е издадена Фактура № ********** от 05.03.2018г., а
длъжникът е уведомен за издадената фактура чрез изпратени на 05.03.2018г. имейл
(*) и SMS на тел. * (*);сумата в размер на 98.89 лв., представляваща
неизплатена част от лизингова вноска № 8, за периода от 06.03.2018 г. до
прекратяването на договора.
Задължение за заплащане на
неустойка за забава, дължима вследствие неплащане на изискуемите лизингови
вноски. По силата на чл.15.1 от Общите условия, размерът на неустойката е в
размер на законната лихва върху неплатената в срок сума, за целият период на
забава. Така, вследствие неизпълнението на задължението за заплащане на
описаните по-горе суми за лизингови вноски, М.К.М. дължи неустойки за забава
общо в размер на 18.09 лева, която неустойка е изчислена в размер на законната
лихва върху всяка лизингова вноска до датата на прекратяване на лизинговия
договор. Общата дължима сума е формирана от следните суми: Неустойка в размер
на 7.02 лв. за просрочие на неплатена лизингова
вноска № 4, с падеж 05.12.2017г. в размер на 303.52 лв., съгласно Фактура №
********** от 05.12.2017г, която неустойка е начислена за периода от
06.12.2017г. до прекратяването на договора на 09.03.2018г.;Неустойка в размер
на 6.15 лв. за просрочие на неплатена лизингова
вноска № 5, с падеж 05.01.2018г. в размер на 303.52 лв., съгласно Фактура №
********** от 05.01.2018г., която неустойка е начислена за периода от
06.01.2018г. до прекратяването на договора на 09.03.2018г.;Неустойка в размер
на 3.61 лв. за просрочие на неплатена лизингова
вноска № 6, с падеж 05.02.2018г. в размер на 303.52 лв., съгласно Фактура №
********** от 05.02.2018г., която неустойка е начислена за периода от
06.02.2018г. до прекратяването на договора на 09.03.2018г.;Неустойка в размер
на 1.31 лв. за просрочие на неплатена лизингова
вноска № 7, с падеж 05.03.2018г. в размер на 303.52 лв., съгласно Фактура №
********** от 05.03.2018г., която неустойка е начислена за периода от
06.03.2018г. до прекратяването на договора на 09.03.2018г.Задължение за
заплащане на неустойка в размер на три лизингови вноски, дължима по силата на
чл. 15.5 от Общите условия, според който при прекратяване на договора по вина
на Лизингополучателя, последният дължи неустойка в
размер на три лизингови вноски, като неустойката се изчислява въз основа на
последните три лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяването на
договора. Последните три лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяването
на договора за лизинг са вноска № 5 с падеж 05.01.2018г., вноска № 6 с падеж
05.02.2018г. и вноска № 7 с падеж 05.03.2018г., като всяка от тези вноски е в
размер на 303.52 лв. Така дължимата от Лизингополучателя
неустойка по чл. 15.5 от Общите условия е в размер на 910.56 лева.
Задължение за възстановяване на
направени от Лизингодателя разходи във връзка с
възстановяване на държането върху лизинговия актив, съгласно чл. 8.7.10 от
Общите условия. На това основание М.К.М. дължи на „М.Б." ЕООД сумата в
размер на 540.00 лева, представляваща разходите за възстановяване държането на
лизинговия актив.
За извършване на услугата
възстановяване държането на превозното средство „М.Б." ЕООД е сключило на
29.05.2017г. Договор с „Ф. А." ЕООД, ЕИК: *. Съгласно този договор „М.Б."
ЕООД дължи на „Ф. А." ЕООД възнаграждение от 540.00 лева с ДДС за всеки
отделен случай на изземване на лизингови вещи до 3.5 тона. За услугата
изземване на лизинговата вещ по Договор за финансов лизинг № АG0000327„Ф. А."
ЕООД е издало на „М.Б." ЕООД Фактура № ********** от 16.03.2018г. „М.Б."
ЕООД е извършило плащане на задължението по тази фактура за сметка на Лизингополучателя и от своя страна е издало на М.К.М.
Фактура № ********** от 26.03.2018г. за 540 лв. с ДДС - разходи за
възстановяване държането на актива, които не са заплатени от длъжника.
С оглед на всичко изложено, М.К.М.
дължи на „М.Б." ЕООД, по Договор за финансов лизинг № AG0000327 от
09.08.2017г. и приложимите към него Общи условия, сумата в общ размер на 2
781.62 лева, която към настоящия момент не е погасена. Неизпълнението на тези
задължения е обусловило правния интерес на „М.Б." ЕООД от подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение и Изпълнителен лист за дължимите от М.К.М. суми по Договор за
финансов лизинг № AG0000327 със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив от 09.08.2017г., както следва: сумата от 1 312.97 лева -
неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг № AG0000327 със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от
09.08.2017г., сумата от 18.09 лева - неустойка за забава на плащане на
лизингови вноски, сумата от 910.56 лева - неустойка за прекратяване на договора
по вина на лизингополучателя, сумата от 540.00 лева -
разходи за възстановяване на лизинговия актив, или общо сумата в размер на 2
781.62 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 17.09.2018г., до окончателното й
изплащане, както и направените в производството разноски общо в размер на
535.64 лв., представляващи платената държавна такса в размер на 55.64 лв. и
заплатен адвокатски хонорар в размер на 480.00 лв.
По подаденото заявление е
образувано ч. гр. д. № 13954/2018г. на Районен съд - Варна, Гражданско
отделение, 35 състав, по което е издадена Заповед № 6905 от 19.09.2018г. за
изпълнение на парично задължение за претендираните от
„М.Б." ЕООД суми.
С Разпореждане № 42669 от
30.10.2018г. по същото дело съдът е констатирал надлежно осъществяване на
процедурата по уведомяване на длъжника, предвидена в чл. 47, ал. 1 - 5 от ГПК,
както и липсата на възражение от длъжника в предвидения срок.
С разпореждането, на основание
чл. 415 ГПК, на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от уведомяването, като довнесе дължимата държавна такса,
в противен случай издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. Получил
е разпореждането на съда на 12.11.2018г.
и в срок депозира настоящата исковата молба.
Ответникът, чрез назначения от
съда особен представител подава в срок отговор на исковата молба. Счита, че
така предявения иск се явява неоснователен, поради следните съображения:
Действително от приложените с
исковата молба доказателства по делото става ясно, че между страните в
настоящото производство е възникнала облигационна връзка от 09.08.2017 г. по
Договор за финансов лизинг № AG0000327 със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив, по силата на който ищецът „М.Б."
ЕООД се задължава да придобие и предостави за възмездно ползване на М.К.М. лек
автомобил БМВ 530 Д, идентификационен № *, двигател № *, срещу задължението на лизингополучателя да заплаща дължимите суми по договора и
да позлва вещта по предназначение.
Счита, че приложеното Уведомление
за прекратяване на договор за лизинг от 19.02.2018 г. е нередовно и не следва
да се възприема, че е породило действие, тъй като лизингодателят
не е предоставил, съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, подходящ срок
за изпълнение на задължението на лизингополучателя с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Съгласно чл. 13.5, точка ix) от Общите условия, лизингодателят
има право да прекрати договора след изтичане на подходящ срок. Прекратяването
на действието на договора с едностранно волеизявление от изправната страна - лизингодател преди изтичане на срока му представлява
разваляне на договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка
е виновно неизпълнение на задължение от страна на лизингополучателя,
доколкото представеното писмено предизвестие е нередовно и накърнява правата на
длъжника, не може да се стигне да извода, че същия се е поставил във виновно
неизпълнение.
Отделно от това, уговорената и претендирана от ищеца неустойка в процесния
договор за лизинг в размер на три лизингови вноски по силата на чл. 15.5 от
Общите условия, категорично е уговорена извън рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
поради което счита, че същата е нищожна, поради накърняване на добрите нрави.
Уговорката за неустойка при прекратяване на договор за финансов лизинг от лизингодателя по вина на лизингополучателя,
в размер на три лизингови вноски, излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, тъй като лизингодателят по вече
разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер,
който би довел до неоснователно обогатяване на бившия лизингодател
и нарушава принципа за справедливост. Аргумент за това е и разпоредбата на
чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при
който обезщетението няма компесаторен характер. В
допълнение счита, че дори и да се приеме, че неустойката по чл.15.5 от Общите
условия е действителна и не противоречи на закона, морала и добрите нрави, то
същата не би следвало да се прилага в процесния
случай, доколкото касае ангажиране на отговорността на лизингополучателя
за заплащане на обезщетение вследствие на разваляне на договора по негова вина.
От изложеното по-горе става ясно, че лизингодателят е
неизправна страна, тъй като не е предоставил подходящ срок за изпълнение на лизингополучателя, което изключва вината му в
облигационните им отношения.
Относно претенцията за
възстановяване на вреди, претърпени от ищеца в следствие на възстановяване на
държането на превозното средство, то счита, че същата не е основателна,
доколкото на ответника отново не е даден подходящ срок, в който да изпълни
задълженията си към лизингодателя - да предаде вещта,
което накърнява неговите права в качеството му на потребител по договора за
лизинг. Отделно от това, в приложените с исковата молба доказателства, липсва
представен приемо-предавателен протокол, който да
удостоверява по несъмнен начин, че процесната лизингована вещ предадена на „М.Б." ЕООД от „Ф. А."
ЕООД, за което ищецът е заплатил сумата от 540 лева, представляваща претендирано от същия обезщетение. Също така, от
приложената Фактура № ********** от 16.03.2018 г. не става ясно кои активи са
изброени, доколкото са използвани само кодове, които категорично не
индивидуализират вещите, предмет на сключения договор, отделно от това в
цитираната фактура никъде не фигурира претендираната
от ищеца сума от 540 лева. Съответно от приложеното преводно нареждане за
сумата от 3 600 лева не става ясно за какво е заплатена и на какво основание.
От изложеното счита, че така претендираната сума от
540 лева се неоснователно претендира, категорично недоказана и недължима.
Предвид изложеното по-горе, моли
съда, след като се увери в основателността на твърденията, да постановите
решение, с което да отхвърли изцяло предявения установителен
иск от ищеца „М.Б." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Е. В. В. срещу ответника М.К.М., ЕГН **********,
за това, че ответникът дължи суми, както следва: 1 312,97 лева, представляваща
неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг № AG0000327 със задължително
придобиване на собственост върху лизингов актив от 09.08.2017г.,18,09 лева -
неустойка за забава,910,56 лева - неустойка за прекратяване на договора по вина
на лизингополучателя,540,00 лева - разходи за
възстановяване на лизинговия актив, или общо сумата от 2 781,62 лева, като
неоснователен и недоказани.
В условията на евентуалност, на
основание чл.92, ал.2 от ЗЗД да намали, като прекомерна, така претендираната неустойка.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете.
В хода по същество на делото моли за уважаване на исковете и присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание особ.представител на ответника поддържа отговора на
исковата молба. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на исковете. В
условията на евентуалност моли съда на основание чл.92,ал.2 от ЗЗД да намали претендираната неустойка като прекомерна.
Съдът въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
във връзка с твърденията , възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК , приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приетото по настоящото
дело ч. гр. дело № 13954/18 година
по описа на Варненския районен съд се установява, че със заявление, подадено на 17.09.2018г. „М.Б.” ЕООД , ЕИК:* е поискал издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу М.К.М.,
ЕГН: ********** за сумата от 2 871.62лв., представляваща вземане
по Договор за финансов лизинг от 09.08.2017год., от която 312.97лв. неплатени
лизингови вноски , 18.09лв. неустойка за забава при плащане на лизинговите
вноски, 910.56лв. неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя и 540лв. разходи за възстановяване на
лизинговия актив, ведно със 410ГПК - 17.09.2018год. до окончателното
изплащане на задължението, като е претендирал и присъждане на сторените в
заповедното производство разноски. Въз основа на това заявление ВРС, 35 състав
в производството по ч.гр.дело № 13954
/2018год.
издава заповед
за изпълнение, с която е разпоредено, длъжникът М.К.М., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на кредитора „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, *, чрез пълномощник
мл. адвокат Д.Й., преупълномощена от Адвокатско дружество „В. и Б.“, Булстат
*, с адрес: *, представлявано от управителя Б. В., сумата
от 2781.62 (две хиляди седемстотин осемдесет и един лева и шестдесет и две стотинки) лева,
формирана, както следва: сумата от 1312.97 (хиляда триста и дванадесет лева и деветдесет и седем стотинки) лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор
за финансов лизинг № АG0000327/09.08.2017 г. със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив; сумата от 18.09 (осемнадесет лева и девет стотинки) лева, представляваща неустойка за забава
на плащане на лизингови вноски;
сумата от 910.56 (деветстотин и десет лева и петдесет и шест стотинки) лева, представляваща неустойка за прекратяване
на договора по вина на
лизингополучателя; сумата от 540.00 (петстотин и четиридесет) лева, представляваща разходи за възстановяване на лизинговия актив,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 17.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 410, т. 1 ГПК,както и направените съдебно-деловодни разноски в общ размер на
535.64 (петстотин тридесет
и пет лева и шестдесет и четири стотинки) лева, от които: 55.64 (петдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки) лева – заплатена държавна такса и 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева – заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1
ГПК.
Тъй като заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, заповедния съд с
разпореждане от 30.10.2018год. указва на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса.Съобщение за това
разпореждане е редовно връчено на заявителя на 12.11. 2018год. Исковата молба е
подадена в съда на 10.12.2018год. , т.е. в едномесечния срок и като допустима
подлежи на разглеждане по същество.
Като писмени доказателства по
делото са приети следните документи: Договор за финансов лизинг № AG0000327 със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от
09.08.2017г.; Погасителен план към Договор за финансов лизинг № AG0000327 със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 09.08.2017г.;
Общи условия към Договор за лизинг № AG0000327 със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив от 09.08.2017г. на "М.Б." ЕООД; Приемо-предавателен протокол от 09.08.2017г.; Свидетелство
за регистрация на лек автомобил марка (модел) БМВ 530 Д, Идентификационен № *,
№ на двигател *; Фактура № ********** от 05.12.2017г.; Фактура № ********** от
05.01.2018г.; Фактура № ********** от 05.02.2018г.; Фактура № ********** от
05.03.2018г.; Уведомления за издадени счетоводни документи до длъжника
-Разпечатка от имейлите и SMS-ите, изпращани от
"М.Б." ЕООД до М.К.М. - * и *; * и *; * и *; * и *; Договор от
29.05.2017г., сключен между "М.Б." ЕООД и "Фиксед
Асистанс" ЕООД; Фактура № ********** от
16.03.2018г.; Преводно нареждане от 23.11.2018г. за плащане по Фактура №
********** от 16.03.2018г.; Фактура № ********** от 26.03.2018г.; Пълномощно с
нотариална заверка на подписа, per. № 1222 от
28.03.2017г. на Л. Б., Нотариус с район PC София, per.
№ 375 на Нотариалната камара; Уведомление за прекратяване на Договор за лизинг
№ AG0000327 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия
актив от 09.08.2017г., получено на 09.03.2018г.;
От приетите по делото писмени
документи се установява следното: На 09.08.2017 г. между М.Б. ЕООД, в
качеството на Лизингодател и М.К.М., в качеството на Лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг №
AG0000327/09.08.2017 г.Предмет на договора е л.а. BMW 530, VIN: *.
По силата на сключения между страните договор,
Лизингополучателя се задължава да изплати на Лизингодателя лизинговата сума на 60 месечни вноски,
подробно описани в Погасителен план - Приложение № 1 към Договора.
М.К.М. е заплатил изцяло първите
3 погасителни вноски, дължими съответно на 05.09.2017, 05.10.2017 и 05.11.2017
г.
За погасителните вноски следващи
тази от 05.11.2017 г. М.Б. ЕООД издава следните фактури:№ 3640/05.12.2017 г.,
на стойност 303.52 лева, за лизингова вноска № 4; № 4720/05.01.2018 г. на
стойност 303.52 лева, за лизингова вноска № 5; № 6082/05.02.2018 г. на стойност
303.52 лева, за лизингова вноска № 6; № 7574/05.03.2018 г. на стойност 303.52
лева, за лизингова вноска № 7.
На 19.02.2018 г. М.Б. ЕООД
изпраща до М.К.М. Уведомление за прекратяване на Договор за лизинг №
AG0000327/09.08.2017 г. Уведомлението е получено от ответника на 09.03.2018 г.
От приетия по делото Договор от 29.05.2017 г. сключен между М.Б.
ЕООД в качеството на Възложител и Ф. А. ЕООД, в качеството на Изпълнител се
установява , че по силата на договора Изпълнителят приема да извършва действия
по издирване на превозни средства, предмет на сключени договори за лизинг и/или
съдействие за възстановяване на владението върху лизинговите вещи в случаи
когато лизингополучателят отказва връщането им на
Възложителя.
За тази си дейност Изпълнителя
получава възнаграждение в размер на 540.00 лева с ДДС за всяка отделна задача
за изземване на лизингови вещи до 3.5 тона. В тази връзка Фиксед
Асистанс ЕООД е издал Фактура № **********/16.03.2018
г., на стойност 3600.00 лева. В процесната фактура е включена такса за възстановяване на
владението на актив по Договор за лизинг № AG0000327/09.08.2017 г., както и
други такси.
Съответно, М.Б. ЕООД издава на М.К.М.
фактура № 8988/26.03.2018 г., на стойност 540.00 лева с ДДС.
От заключението на ВЛ по ССч.Е, което съдът цени, като обективно и компетентно
дадено се установява следното: Фактури№№
3640/05.12.2017г.; 4720/05.01.2018г.; 6082/05.02.2018 г.; 7574/05.03.2018 г.;
8988/26.03.2018 г. не са осчетоводени при М.Б. ЕООД. Съгласно възприетата
счетоводна политика на М.Б. ЕООД , цялото вземане по главница и лихви по всеки
договор за финансов лизинг се начислява в началото на лизинговия договор и фактурите
за месечни вноски се
осчетоводяват в намаляване на вземането , когато бъдат платени от лизингополучателя. Тъй като не за заплетени от лизингополучателя към тези
фактури са издадени кредитни известия. Всички задължения по процесния договор са обединени във фактура
№8686/21.03.2018год. на стойност 2 257.08лв. Тази фактура не е заплатена
от ответника, поради което тя не е осчетоводена в намаление на задължението му.
Общият размер на дължимите и
неизплатени до датата на прекратяване на Договор за финансов лизинг №
AG0000327/09.08.2017 г. лизингови вноски: 1 319.71 лева.
Фактура № **********/16.03.2018
г., издадена от М.Б.
ЕООД на Ф. А. ЕООД за извършване на услуга за възстановяване на владението на
лизинговата вещ по Договор за финансов лизинг № AG0000327/09.08.2017 г. е осчетоводена и заплатена от М.Б. ЕООД, така
както е описано в Раздел II. Констативно-съобразителна част. Направения от
ищеца разход не е възстановен от ответника.
Размерът на дължимите от
ответника неустойки за забава върху неизплатените задължения за лизингови
вноски, са описани в Приложение 1, колона 11.
Общ размер на неустойките за
забава върху неизплатените задължения за лизингови вноски: 19.15 лева.
Общия размер на дължимите и
незаплатени вземания на М.Б. ЕООД от ответника по прекратен Договор за финансов
лизинг № AG0000327/09.08.2017 г. със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив за незаплатени лизингови вноски, за неустойка за забава
на плащане на лизингови вноски, за неустойка за прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя, за разходи за възстановяване
на лизинговия актив е както следва: Незаплатени лизингови вноски 1319.71лв.; Неустойка за забава 19.15лв.; Неустойка за прекратяване на
договора 910.56лв. Разходи за
възстановяване на лизинговия актив 540.00лв.
или ОБЩО: 2789.42лв.
Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните
правни изводи:
Предмет
на иска по чл.422 от ГПК е установяване на паричното вземане, за което
ищецът-кредитор се е снабдил със заповед за изпълнение в производството по
ч.гр.дело № 13954/2018год. на ВРС, въз основа на Договор за финансов лизинг.
При
договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава
да придобие вещ от трето лице,
при условия , определени от лизингополучателя, като
му се предостави тази вещ за ползване срещу възнаграждение. В чл.342 от ТЗ е
предвидена възможност , страните да уговорят лизингополучателят
да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му.В този случай
лизинговият договор и в двете му разновидности-оперативен и финансов, съдържа
елементи на договор за наем и договор за покупко-продажба. До настъпване на
момента на прехвърляне на собствеността
върху веща от лизингодателя на лизингополучателя между страните съществуват отношения по
договор за наем. При разваляне на договора за финансов лизинг , лизингодателят има права да претендира заплащане на дължимите лизингови вноски с
падежи настъпили към момента на разваляне
на договора и този договор е
такъв с периодично изпълнение, тъй като плащанията на лизинговите вноски
представляват периодични плащания./ТР №3/18.05.2012год. на ВКС по ТД №3
/2011год. на ОСГК/. В конкретния случай процесният договор за финансов лизинг съдържа всички белези на такъв договор с
периодично изпълнение, с предмет изпълнение на периодични задължения за
плащане.Има погасителен план за издължаване на лизинговата цена, което да става
на определени вноски, като е налице и единен правопораждащ
факт-договора за лизинг с предварително определени плащания-вноските, както и
техния падеж.Дори и да се приеме, че договорът за финансов лизинг наподобява
повече договор за покупко-продажба на изплащане с едно общо задължение на
главница, но с уговорени разсрочени падежи на части, при разваляне на договора
за продажба на изплащане, поради неизпълнение от страна на купувача, продавачът
може да има претенция за заплащане на възнаграждение за ползване на веща, което
има характер на наем на веща, за периода , през който продавачът е бил лишен от
тази облага до разваляне на договора. / Решение № 156 от 30.11.2001год. на ВКС
по търг.дело №69/2010год. на II т.о. ТК/. В конкретния случай
договор за финансов лизинг е прекратен на 09.03.2018год. на основание чл.13.5
във вр. с чл.13.6 от Договора.Претендираните
лизингови вноски са с падеж на плащане,
преди прекратявасне
на договора с оглед на което същите, като доказани по размер със ССч.Е
са дължими. От падежа на плащане на
всяка една от вноските до датата на прекратяване на договора, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претендираната
в настоящото производство законна лихва за забава в общ размер на 18.09лв. се
установява по размер от заключението на ВЛ по ССч.Е,
предвид на което следва да се признае като дължима от ответника.
В хода на
производството по делото се установи, че сумата от 540лв., представлява разход
направен от лизингодателя , който на основание
чл.8.7.10 от ОУ е дължим от лизингополучателя.
По
отношение на иска за неустойка в размер на 910.56лв., основан на чл.15.5 от ОУ.
Съгласно тези разпоредби при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя , последният дължи неустойка в размер на
три лизингови вноски, като неустойката се изчислява въз основа на последните
три лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на договора.
С прекратяване на действието на
срочния лизингов договор се поражда основанието за обезщетение на накърнения
негативен интерес на кредитора по финансов лизинг, съответен на остатъчния
период на първоначално уговореното ползване. Спецификата на финансовия лизинг,
какъвто е процесния договор се отчита трайно в
съдебната практика при преценка на интереса на кредитора. Този договор
представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във
веществена форма по избор на лизингополучателя,
съответно лизингодателят придобива вещ само за да обезпечи финасирането
на ползването й от лизингодателя(Решение № 2227 от
26.I.1996 г. по гр. д. № 633/95 г., на ВКС, V г. о., Решение № 613 от
14.VI.1996 г. по гр. д. № 1366/94 г. на ВКС, IV г. о.). С прекратяване на
лизинга за напред ( арг. от чл. 88 ал. ЗЗД), в
имуществото на лизингодателя остава ненужна му,
отчасти и вече амортизирана с ползването( за
три от четирите години на лизинга) вещ, но ще липсват изразходваните за
придобиване на веща парични средства, които лизингодателя
няма да може да си върне, поради отпадане на задължението за плащане на
остатъчните лизингови вноски. Отделно от това лизингодателят
остава лишен и от доходи от финсовите си средства до
края на първоначално уговорения срок, които е очаквал да получи чрез текущи възнаградителни лихви като цена за ползването на
финансирането, включени в месечните лизингови вноски. Уговорената в настоящият
случай неустойка покрива вредите на доказания за ищеца негативен интерес от
прекратяването на договора, същата е съобразена
със закона и добрите нрави с
оглед на което и като доказана по размер, следва да се присъди като дължима от
ответника.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав намира предявените искове за основателни и доказани,
и постановява решение, с което ги уважа.
С оглед изхода от делото пред
настоящата инстанция на ищеца следва да се присъдят разноски. Възражението на
ответника за прекомерност на адв.възнаграждение с
оглед фактическата и правна сложност следва да бъде намалено, както следва:за
настоящото производство следва от 720лв.
на 425лв. и за заповедното прозиводство от 480лв. на
425лв.С намалените адв.възнаграждение разноските в
заповедното производство са в размер на 480.64лв./55.64лв. държавна такса и
425лв.адв.възнаграждение/, а в настоящото
производство в размер на 1246.59лв./146.88лв. държавна такса, 425лв.адв.възнаграждение, 424.71лв. депозит за особен
представител и 250лв. депозит за ВЛ/.
Водим от горните съображения, Варненския
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните в
настоящото производство, че ответникът М.К.М., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на ищеца „М.Б." ЕООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Е. В. В., чрез мл.
адвокат Д. И. Й. от САК, преупълномощена от
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО "В. и Б.", peг. по ф.
д. № 397/2009г. на СГС, БУЛСТАТ: *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя адвокат Б. В. с адрес за призовавания и съобщения:
*, суми по Договор за финансов лизинг №
AG0000327 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив
от 09.08.2017г., както следва: сумата от
1 312.97 лева - неплатени лизингови вноски по
Договор за финансов лизинг № AG0000327 със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив от 09.08.2017г., сумата от 18.09 лева - неустойка за забава на
плащане на лизингови вноски, сумата от 910.56
лева - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
сумата от 540.00 лева - разходи за
възстановяване на лизинговия актив, или общо сумата в размер на
2 781.62 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
17.09.2018г., до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение ,
издадена в производството по ч.гр.д.№13954/2018год. на ВРС.
ОСЪЖДА М.К.М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на М.Б." ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя Е. В. В., чрез мл. адвокат Д. И.
Й. от САК, преупълномощена от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО
"В. и Б.", peг. по ф. д. № 397/2009г. на
СГС, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя адвокат Б. В. с адрес за призовавания и съобщения: *, сумата от 480.64лв. разноски в производството по
ч.гр.д.№13954/2018год. на ВРС и сумата от 1246.59лв.
разноски за настоящото производство, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването на страните, ведно с препис
от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/Р.ХРИСТОВА/