РЕШЕНИЕ
№ 3964
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д. ЕВТ. П. Р.
при участието на секретаря В.КР. К. Ч.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ЕВТ. ПАВЛОВА РАДЕВА
Гражданско дело № 20211110130990 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетния К. Н. Д., ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на своята майка и законен представител АЛБ. К. Х., ЕГН **********, иск по
чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу Н. П. Д., ЕГН **********, за увеличаване на месечна
издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 200,00 лв. на 420,00 лв.
месечно, считано от подаване на исковата молба (01.06.2021г.).
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като по силата на одобрена с
протоколно определение от 30.01.2018г., постановено по гр.д. №51586/2017 г. по описа на
СРС, 83-ти състав, съдебна спогодба, ответникът е задължен да заплаща месечна издръжка
за ищеца в размер на 200 лв. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия
период от време от определяне на предишния размер на издръжката и променените
икономически условия в страната. Претендира се увеличаване на месечната издръжка на
ищцата от 200,00 лв. на 420,00 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията при твърдения да не е налице трайно изменение нуждите на детето, което да
налага увеличение на присъдената издръжка.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
1
Видно от удостоверение за раждане (л.8 от делото), родители на К. Н. Д., ЕГН
**********, са А.К. Х. - Д.а, ЕГН **********, и Н. П. Д. ЕГН **********. Съгласно
протоколно определение от 30.01.2018 г., постановено по гр.д. №51586/2017 г. по описа на
СРС, 83-ти състав, с което е одобрена съдебна спогодба, ответникът се е задължил да
заплаща месечна издръжка за ищеца в размер на 200 лв., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от 01.02.2018 г. (л. 9-10 от делото). Установява се, че
ищецът е записан като ученик в дневна форма на обучение в професионална гимназия по
транспорт „Макгахан“, гр. София. (л.7 от делото). Не е спорно и от представените по делото
доказателства се установява, че ищецът посещава два пъти седмично уроци по английски
език и тренировки по ММА, за което заплаща съответно такса в размер на 120 лв. на месец
и в размер на 70 лв. на месец. Същият ползва и детска карта Мултиспорт, за което заплаща
месечна такса от 35 лв.(л. 12 и 13 от делото). За периода 15.05.2021 г.-14.06.2021 г. ищецът е
използвал и абонаментна карта за градски транспорт, за което е заплатил 20 лв. По делото се
установява, а и между страните не се спори, че веднъж годишно ответникът реализира
разходи за закупуването на необходими за ищеца дрехи и обувки (л.50-51 и л.118-123 от
делото), както и че същият е превел парични средства в общ размер на 130 лв. по банкова
сметка на ищеца по повод личните му празници (л.129-133 от делото)
Установява се, че майката на ищеца е реализирала облагаем доход за 2020 г. в общ размер
на 7920 лв. в резултат на работата си като самоосигуряващо се лице. Видно от приложените
по делото доказателства (л. 140 от делото), същата е прекъснала дейността си, считано от
20.03.2021 г. Съгласно Справка актуално състояние на действащи трудови договори и
Справка-данни осигуряването на майката на ищеца, в периода 29.03.2019 г.-23.01.2021 г.
същата е била страна по трудово правоотношение с „О.А.Е“ ЕООД, като е получавала
средномесечен облагаем доход в размер на около 1830лв., а в периода 03.05.2021г. до
момента на издаване на справката е страна по трудово правоотношение с „Ремонт Строй
Груп“ ЕООД, като получава месечен облагаем доход в размер на 1500 лв. (л. 137-140 по
делото).
От представените по делото справки (л. 141-143 по делото) се установява, че ответникът е
бил страна по трудово правоотношение с „Еврогеймс Технолоджи“ ООД, като за периода
м.януари 2020 г. - 22.01.2021 г. (датата на прекратяване на правоотношението) е получавал
средномесечен облагаем доход в размер на около 1710лв. От 19.02.2021г. до крайния
момент, за който е издадена справката (30.08.2021г.) ответникът е полагал труд по трудово
правоотношение с „Загато“ ООД срещу брутно трудово възнаграждение в размер на 2065
лв. е получил средномесечен облагаем доход в размер на около 2000 лв.
Предвид липсата на данни за вписан договор за наем в Имотния регистър към АВ и
доколкото от представените по делото платежни нареждания (л.99-100 от делото) се
установява, че ответникът е заплащал наем, но само за период от 2 месеца – м.май-м.юни
2019 г. Не се доказа твърдението, че същият е страна по наемно правоотношение, с оглед на
което същият се е задължил да заплаща наемна цена за ползването на обитаваното от него
към момента жилище.
2
Видно от справка №608842/01.06.2021 г. на Агенцията по вписванията за ответника(л.14-
20 по делото), както и от справка №828919/16.07.2021 г. за майката на ищеца (л. 114-117 по
делото), налице са множество прехвърлителни сделки с недвижими имоти, вписани в СВп
при АВп, по които същите са страни, но сделките са извършени през период, предхождащ
спогодбата, с която първоначално е определен размерът на задължението за издръжка за
ищеца.
С оглед на това, че представената епикриза (л.88-89 по делото) удостоверява състоянието
на ответника също към период, предхождащ влизането в сила на определението, с което е
одобрена спогодбата, с която е определен първоначално размерът на издръжката, както и че
липсват данни за определяне на намалена работоспособност за ответника, по делото не се
доказа твърдението, че същият е нетрудоспособен вследствие на влошено здравословно
състояние.
Представеното по делото Споразумение от 28.08.2018 г. (л.104 по делото) съдът не
обсъжда, доколкото същото е ирелевантно, като касаещо имуществени отношения между
ответника и трето по делото лице – майката на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
От представеното удостоверение за раждане се установи, че ответникът е баща на ищеца
и следователно е лице, задължено да дава издръжка. Съгласно протоколно определение от
30.01.2018 г., постановено по гр.д. №51586/2017 г. по описа на СРС, 83-ти състав, с което е
одобрена съдебна спогодба, същият се е задължил да заплаща месечна издръжка за ищеца в
размер на 200 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
01.02.2018 г. (л. 9-10 от делото). От определяне размера на издръжката на ищеца са
изминали 3 години и 9 месеца, като към датата на устните състезания същият е на 15 години.
Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне предишния размер на
неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за
3
издръжката му. Нуждите на ищцата, обичайни за деца на неговата възраст (за храна, дрехи,
училищни нужди, занимания и т.н.), както и общите разходи за издръжката на
домакинството на бащата, в което той се отглежда, се установява от самия факт на
биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. Издръжка се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител
следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че ответникът трябва да
поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищеца. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК
„минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 162,50 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната, която
представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице (а не общо за двамата родители). Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото се установи, че ответникът реализира средномесечен облагаем доход в
размер на около 2000 лв., както и че същият е в трудоспособна възраст и няма данни да е
нетрудоспособен по здравословни причини, поради което не може да се приеме, че той е в
невъзможност да дава издръжка (ППВС № 5/1970 г., т. 11). Установява, че ответникът няма
друго алиментно задължение (л.128 по делото). При упражняване на правото си на преценка
съгласно чл. 162 ГПК, съдът в настоящия случай приема, че необходимите средства за
месечната издръжка на ищеца са в размер на 470,00 лв. По изложените мотиви и като
съобрази възможностите на ответника, нуждите на ищеца и възможностите на другия
родител, съдът намира, че предявеният иск е частично основателен – до размера от 320,00
лв. Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата молба – 01.06.2021г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищцовата страна е претендирала разноски, каквито с оглед изхода на делото й се полагат
съобразно уважената част от иска. Установява се по делото и направата на такива в размер
на 300,00 лв. (заплатен адвокатски хонорар), поради което и следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 163,64 лв. с оглед на уважената част от иска. На основание чл.78, ал.3
ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. По повод
направеното от ищцовата страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение съдът намира същото за основателно предвид
обстоятелството, че делото не съставлява особена правна и фактическа сложност, поради
4
което възнаграждението на процесуалния представител на ответника се явява прекомерно и
следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – а именно до размер от 300,00 лв.
Поради изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 136,36 лв. Ищците по
иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната такса по делото
за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът да
бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част от същия в
размер на 144,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Н. П. Д., ЕГН **********, определена по силата на одобрена съдебна спогодба
с протоколно определение от 30.01.2018 г., постановено по гр.д. № 51586/2017 г. по описа
на СРС, 83-ти състав, в полза на К. Н. Д., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител А.К. Х. - Д.а, ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Н. П. Д., ЕГН **********, да
заплаща на К. Н. Д., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител А.К. Х.- Д.а, ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00
лв., считано от 01.06.2021г., до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от
300,00 лв. до пълния предявен такъв от 420,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. П. Д., ЕГН **********, да заплати на К. Н.
Д., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен
представител А.К. Х. - Д.а, ЕГН **********, сумата от 163,64 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Н. Д., ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на своята майка и законен представител А.К. Х. - Д.а, ЕГН **********, да
заплати на Н. П. Д., ЕГН **********, сумата от 136,36 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Н. П. Д., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 144,00 лв., представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6