№ 425
гр. Варна, 14.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
СъдебниАлбена Кр. Димова
заседатели:Милена Г. И.
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
и прокурора Д. Ив. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Даскалова Наказателно
дело от общ характер № 20243100201132 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ПОДС. М. С. – уведомен от предходно съд. заседание, явява се лично, и с
адв. А. Д., редовно упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречка да бъде даден ход на делото.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ докладва получено в отговор на изпратено искане до
Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна писмо, ведно с
приложени организационно-технологични правила за работа с АИС ВОДПК,
както и заповед № 8121-140/08.02.2022 г. на Министъра на вътрешните
работи, с която са утвърдени организационно-технологичните правила.
С оглед липсата на предоставяне на исканите записи и изпратено ново
искане до Началника на Сектор „Пътна полиция“, съдът докладва постъпило
днес писмо, с което уведомяват, че в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна не
е постъпвало писмено мотивирано искане от разследващ орган, както и от
орган на съдебната власт, съгласно Глава трета, Раздел III, чл.15 ал.1 от
„Организационно-технологични правила за работа с АИС ВОДПК, утвърдени
със Заповед на Министъра на вътрешните работи, за преиндиксиране и
предоставяне на записите от бодикамерите за наблюдение на служителите мл.
1
инсп. Х. Г. и мл. инсп. В. А. - мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД на
МВР - Варна за периода от 20.00 часа до 21.00 часа на 07.06.2024 г.
В писмото е отразено, че на основание горецитираната норма, файлове с
информация се предоставят от директора на Дирекция „Вътрешна сигурност"
- МВР и от ръководителите на съответните структури по места /потребители -
оператори - категория 5/ след постъпило писмено мотивирано искане от
разследващи органи, както и от органи на съдебната власт.
Уведомяват, че копие от писмо изх. № 3725/08.04.2025 г. по НОХД
№1132/2024 г. е изпратено до Началника на 01 РУ при ОД на МВР - Варна, на
вниманието на водещия разследването по ДП № 758/2024 г. за отговор
относно изпращано ли е писмено мотивирано искане във връзка за
предоставяне на файлове с аудио и видео информация от АИС ВОДПК.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат писмата. Аз не виждам смисъл да
чакаме отговор от водещия разследването. Категорична съм, като наблюдаващ
прокурор по делото, че такова искане няма.
АДВ. Д.: Да се приемат и двете изпратени от Началник сектор „Пътна
полиция“ писма с приложените документи.
СЪДЪТ намира, че следва да приложи към доказателствата по делото
постъпилите писма от Началника на сектор „Пътна полиция“, ведно с
приложените документи, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото 2 бр. писма на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, съответно с рег.
№ 819000-20769/11.04.2024 г. и рег. № 819/000-17694/26.03.206 г., с
приложени организационно-технологични правила за работа с АИС ВОДПК и
заповед № 8121-140/08.02.2022 г.
ПОДС.С.: Желая да дам обяснения.
Спряха ме за проверка. Казаха, че нямам колан, за което ще съставят акт.
Единият от полицаите ме предупреди, че имат бодикамери. Провериха ме за
алкохол, може би 2 или 3 пъти, което отчете на нула. Преди това бях дал
документите, нямам спомен дали шофьорската книжка или личната карта.
Всичките останали документи, някакви бележки, парите, ми бяха в ръката.
Застанах до тях и те почнаха да го пишат. Написаха ми акта, то даже видно
беше. После нещо чух или не разбрах че трябва подпис ли да слагам или
какво. Приближих се към колата с полицаите и си преместих парите с
бележките. През това време навеждах се, за да сложа подпис може би и по
някакъв начин парите паднаха. Аз даже не забелязах как стана. Нямам спомен
той или колегата му видя. Просто единият слезе от колата, другият беше вънка
до колата. Малко неприятно, сложиха ми белезници. Бях с децата и ме
отведоха в Районното. Нямаше за какво да ги дам тези пари, уважаеми съдия.
Преди това нещо, преди няколко месеца още един акт имах. Даже датата
2
помня на 29 януари беше, деня, в който трябваше да заминавам за Армения.
Акта ми беше 50 лева. Даже, ако платиш за две седмици или 10 дни е по-
малко. Просто нямаше защо да ги дам тези пари. Предупредиха, че имат боди
камери и видях камерата точно на полицая, който стоеше на шофьорската
седалка и пишеше акта.
На въпроси на прокурора:
Всичко каквото имах в джоба си като банкноти и бележки държах в
ръката си. Може би имах около 400-500 лева. Нямам спомен. Аз не знам колко
пари имам по принцип. В ръката си имах повече от 50 лева. Банкнотите не
бяха подредени по принцип. Може би сутринта, като тръгвам от вкъщи, да са
били подредени парите, но ей така, както са, не бяха подредени. Прозореца на
шофьорската врата беше отворен може би до долу, изцяло. Полицаят на
шофьорското място пишеше акта на таблет. Разбрах, че е време да слагам
подписите и за това се приближих. Иначе стоях малко далеч, може би на
метър, метър и нещо, видях, че пишат. По принцип изкарвам парите с дясната
ръка, но явно докато съм искал да слагам подписа, съм ги сложил в лявата
ръка. Личната ми карта е постоянно с парите и бележките от Еконт и това
онова. Подадох личната карта, парите ми останаха в ръката. Нямам спомен
личната карта ли дадох или шофьорската книжка, но търсех другия документ.
Полицаят писа акта няколко минутки, може би около 5 минути.
На въпроси на адв. Д.:
В ръката освен парите, имаше и бележки. Не се сещам шофьорската
книжка беше ли в ръката ми, но пари и бележки имаше. Дали първо съм дал
личната карта или шофьорската книжка не помня.
Докато се пишеше акта, аз стоях настрани от шофьорската врата, на
около 1.5 м.
На въпроси на съда:
Аз стоях отстрани на колата, докато полицаят пишеше акт. Може би
полицаят ми говореше нещо, не съм чул и попитах - да, моля или какво
казахте, или мислих, че наистина подпис трябва да слагам и се приближих се
до колата. Иначе нямаше за какво да се приближа. Може би нещо е говорил
или исках да чуя какво казва или съм разбрал, че трябва подпис да слагам и
подписвам. Доближих се до прозореца. Мислех, че сега ще сложа подписа и си
преместих парите от дясната ръка в лявата ръка и точно тогава може би съм
изтървал. Преместих парите в момента, в който приближавам. Разбрах, че
трябва да слагам подпис и точно тогава преместих парите. Когато тръгнах да
приближавам колата, ръцете ми не бяха баш вътре в колата, то няма какво да
правя. По принцип ми трябва дясната ръка да сложа един подпис. По принцип
нито ми е за първи път, дано да е за последен, но вдигат таблета, слагаш
подписа и си заминаваш. Дали е имало малко вятър, не съм бил баш вътре в
колата, вятър ли ги издуха или… аз не видях. Да не звучи грубо, просто
скочиха от колата – „Какво правиш, що правиш.“ Аз бях с децата и се
притесних малко. Ако бях, щях да се извиня, да си взема парите. Просто стана
3
всичко светкавично. Не исках децата да се притесняват.
Мъгляв ми е малко спомена къде са били ръцете ми, доближавайки
колата. Точно така се е случило, едновременно, докато се приближавам,
премествам се и даже не успях, вятър ли имаше или докато съм се премествал
с дърпане съм ги изхвърлил ли или изпаднаха или излетяха парите…. Аз не
видях парите как паднаха. Много бързо щях да реагирам поне първо аз.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимия.
На основание чл. 283 от НПК се прочитат всички протоколи и писмени
документи, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство като
имащи значение за фактите, подлежащи на установяване по делото.
Страните заявиха, че не желаят предявяването на вещественото
доказателство по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Моля да се приключи съдебното следствие.
АДВ.Д.: Да се приключи съдебното следствие. Нямам искания по
доказателствата.
На основание чл.286 от НПК, след като страните заявиха, че нямат
искания за извършване на нови следствени действия, Председателят обяви
съдебното следствие за приключено.
На основание чл. 291 ал. 1 от НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, аз поддържам обвинителния акт и фактологията така, както е
изложена в него както, както и обвинението, за което е привлечен подс. С. към
наказателна отговорност.
Считам, че в хода на съдебното следствие доказахме фактите от
обвинителния акт така, както са описани. Бяха събрани две групи с
доказателства. От една страна са свидетелските показания на двамата
полицейски служители, които са преки очевидци на случилото се. Отделно от
това бяха разпитани поемните лица и техническия експерт, които са
присъствали на огледа на полицейската кола при изземването на банкнотата от
50 лв., която е била дадена за подкуп. Има и фотоалбум към огледа.
От друга страна са обясненията на подсъдимия, които бяха дадени в
днешно съдебно заседание, както и в предходно. Към тази група доказателства
може да добавим и показанията на неговия племенник, но същите са просто
преразказ на това, което той казва, тъй като племенникът му не е бил очевидец
на деянието.
Съпоставени тези две групи доказателства считам, че превес следва да
се даде на обективните свидетелски показания на полицейските служители,
ведно с установеното чрез огледния протокол. Версията, изложена от
подсъдимия, че сумата от 50 лв. се намирала в ръката му и че защото може би
4
е имало вятър е влязла през прозореца на отворения полицейски автомобил, не
само че не се подкрепя от събраните доказателства в хода на съдебното
следствие, но и житейски звучи неоправдано и бих използвала термина
смешно. По никакъв начин не кореспондира казаното от него, с това, което
твърдят полицейските служители, били на място, както и със самата практика,
когато се извършват проверки на водач, който е спрян за някакво нарушение
на пътя. Когато се спре едно лице за нарушение на ЗДвП, то се поканва да
представи шофьорската книжка, след което се отдалечава на разстояние от
автомобила, докато съответният полицейски служител изготвя справката на
таблета и съответно пише акт. Когато се налага да се подпише този акт,
обичайната практиката е, полицейският служител да излезе от автомобила и
да представи таблета. Това, което каза днес подсъдимият, че бил повикан за
подпис, на първо място не отговаря на установената практика, на второ място
нито един от полицейските служители не заяви, че лицето е дало подкупа,
след като е било поканено да подпише акта за установяване на
административно нарушение. И двамата категорично твърдят и показанията
са доста допълващи се и взаимно свързани, че докато е бил изготвян акта
подсъдимият се е приближил и е пуснал банкнотата през прозореца на
предната шофьорска врата, като това е било пряко възприето от другия
полицейски служител А., не този, който е изготвя акта.
Фактологията по делото е проста и доказателствата не са много, но
считам, че са абсолютно достатъчни, за да опишат тази фактическа
обстановка, която е изложена в обвинителния акт. И пак казвам, имаме от една
страна показанията на 2-ма свидетели, полицейски служители, очевидци. От
друга страна обясненията на подсъдимия, като следва да имаме предвид, че
подсъдимият има право както да казва истината, така и да не казва истината,
изобщо да каже каквото пожелае. Но това, което той каза, по никакъв начин не
кореспондира с останалия обективно събран по делото доказателствен
материал.
В тази връзка, моля, да признаете подсъдимия за виновен. Да отчетете
чистото му съдебно минало и да му наложите едно минимално наказание.
Считам, че 3 месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години е
абсолютно достатъчни и една минимална глоба от 1 000 лева.
Моля, на основание чл. 307а от НК предмета на престъплението да се
отнеме в полза на държавата.
АДВ. Д.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, аз
считам, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
моят подзащитен не е установил състава на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
Както прокурора и аз ще се спра на основните двама свидетели, а
именно полицейските служители Х. Г. и В. А., и считам, че това мое
становище се потвърждава от техните показания. Другите разпитани
свидетели, а именно племенника Д. Б., не е пряк свидетел на извършеното.
5
Той пред вас даде показания за това, какво е споделил с него неговият родН..
Съвсем в друга насока са показанията на двете поемни лица и на експерта от
БНТЛ, които са участвали в огледа. При дори тях едно от лицата С. М. даде
съвсем различна фактическа обстановка. Обясняваше за някакъв тъмен
автомобил, категорично не полицейски, в който били тези пари. Другият свид.
К. Н. обясняваше, че е видял някакви 100 лв. в полицейския автомобил. От
тези свидетели няма как да установим фактическата обстановка по
извършването на това деяние.
За да бъде осъществен обаче състава на това престъпление по чл. 304 а
от НК или т.н. активен подкуп, подсъдимият трябва да е изразил ясно и
недвусмислено волята си да предостави на свидетелите, в настоящия случай
полицейските служители, дар сумата от 50 лева. По своята същност
волеизявлението му трябва да се представлява оферта, предложение за
неследващ се дар на длъжностните лица. Дарът трябва да е предназначен за да
ги мотивира да не извършат действия, които влизат в кръга на техните
правомощия. Категорично такава фактическаобстановка нямаме в настоящия
случай.
Безспорно са разпитите на двамата свид. Г. и А., че подсъдимият не е
разговарял с тях по никакъв начин, не е поискал от тях те да извършат някакви
действия, за да не му съставят въпросния акт. Безспорно установено е, че при
започване на проверката полицейските служители изрично са му заявили, че
те имат бодикамери и че цялата проверка се документира. Тоест, има
видеозапис. За С. е било ясно, че тези негови действия се заснемат чрез тези
боди камери. Той е нямало как да знае дали има записи или не.
Друго, което се установява безспорно, че те са му заяви, че той кара без
колан. Той не е изразил никакво отрицание в това тяхно становище, след което
е изпробван за алкохол. Един, два пъти или три пъти, е без значение.
Категорично е, че той няма алкохол и за това няма да му бъде съставен акт.
Заявено му било, че ще му бъде съставен акт само и единствено, че управлява
без предпазен колан. След което му било разпоредено да стои извън
автомобила. Свид. Г. е влязъл и започнал да пише този акт на таблета си. В
тази насока са и показанията на двамата полицейски служители, че през
цялото време той е стоял навън, нямал е никакви претенции или някакъв
разговор с полицейските служители. Едва накрая, когато акта е бил готов, и
това е не само според подсъдимия, но и според актосъставителя Х. Г. и според
другия свид. В. А., и той се е разпечатвал, той е наближил автомобила и тези
50 лева са паднали в краката на шофьорското място. Тук следва да бъде
отразено едно основно обстоятелство. Лицето, което пише акта, Х. Г., не е
видял, че падат тези пари. В. А., който е стоял до дясната врата, той е видял и е
казал. И едва тогава Г. каза, че видял, че в крака му има тези 50 лева, излязъл е
сложил е белезници и оттам нататък е започнала проверката. Тоест, по какъв
начин подсъдимият е искал да мотивира и кои действия е искал да мотивира
на Г., при условие че и двама не са разбрали, че тези пари са в краката на Г..
Разбира другият полицай, който съобщава за това. Категорично няма никакви
6
действия от страна на моя подзащитен, които да са насочени към някаква
оферта, към някакво искане към полицейските служители, те да не извършат
някакви действия по служба.
Категорична е съдебната практика, че това искане от страна на
подсъдимия може да бъде извършено мълчаливо. Но въпреки че е мълчаливо,
то не означава, че следва да бъде извършено чрез бездействие. В крайна
сметка чрез някакъв вид действия той трябва категорично да заяви към
полицейските служители, че желае те да извършат нещо противно на техните
служебни задължения. Нямаме никакви такива действия. Това се доказва не
само от неговите обяснения, но и от разпита на свид. Г., който казва –
„Конкретно не мога да кажа какво ни каза. Аз също не разбрах защо го прави
това. Казахме му да изчака навън до издаването на документа.“ В същата
насока са и показанията на В. А.. По никакъв начин и двамата не са разбрали
защо той пуска тези 50 лева. Това е един от основните елементи на това
престъпление, а именно, че въпросните полицейски служители би следвало да
бъдат помолени или по някакъв начин мотивирани да извършат някакви
действия извън служебните си задължения. Това няма и как да стане, тъй като
безспорно се установява и от двамата полицейски служители, че акта вече е
написан и той се е разпечатвал. Това е било ясно и за С.. Отделно от това той
заяви, че много добре знае каква е глобата за този акта, а именно, че тя е 50
лева и когато я платиш, съгласно новите изисквания плащаш 35 лв. от тази
глоба. Нямало е причина поради която той да остави тези 50 лв. Отделно от
това, абсолютно логично е, ако случайно той е искал нещо от тези полицейски
служители, това да се случи много преди започването на акта. На всички е
ясно, че веднъж започнал да се пише този акт на електронното устройство, в
случая таблет, той няма как да бъде преустановен. Тоест, нищо не могат да
направят тези полицейски служители.
Ето защо считам, че наистина се касае за една нелепа ситуация, в която
той е изпаднал и от която не е съумял даже да се защити нормално, тъй като
видно от цялото досъдебно производство, дори разпитан в качеството на
свидетел той дава тези показания. След това му е повдигнато обвинение и той
дава същите показания. Тези показания са дадени в момента, в който той е бил
още задържан. Тоест, за него не е съществувало някакво време, през което той
да тръгне да гради някакви свои защитни версии. Още тогава той е казал
истината, такава каквато е била за него. Да, и пред вас сега не може да
определи точно как и защо тези 50 лева са паднали. Няма логично обяснение
и за него, но това не означава, че са налице всички обстоятелства по
извършване на престъплението подкуп.
Ето защо считам, че категорично не се осъществява състава на
престъпление по чл. 304 а от НК, за което му е повдигнато обвинение и моля
да бъде оправдан по така възведеното му обвинение.
ПОДС. С. /лична защита/ Нямам какво да добавя към казаното от моя
защитник.
7
На основание чл. 297 от НПК председателят на състава дава на
подсъдимия
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. С.: Не съм давал пари. Просто искам да бъда оправдан.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание постанови присъда, която обяви на
страните публично, като разясни срока и реда за обжалването й пред
Апелативен съд гр. Варна, както и че ще изготви мотивите в
законоустановения срок по чл.308, ал.2 от НПК.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.35
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8