Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК. Жалбоподателят – С. "НББАЗ", гр. С., длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 847 по описа на частен съдебен изпълнител Д.К., рег. № 728 за 2015 година – претендира отмяна постановлението за разноските по посоченото дело на основание неправилното им определяне в частта за направените от взискателя разходи за адвокатско възнаграждение и начислената такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Изложени са оплаквания, по същество свеждащи се до това, че взискателят не е предоставил на длъжника възможност да плати доброволно без образуване на изпълнително дело. Към него били отправяни покани в хода на воденото между страните исково производство, както и след постановяване на осъдителното решение, установяващи готовност на длъжника да плати, но същият инициирал образуването на изпълнително производство, въпреки настояването от страна на жалбоподателя да плати доброволно. Заради това жалбоподателят счита, че не е станал повод за завеждане на изпълнителното производство и не дължи разноски. Неоснователно в поканата за доброволно изпълнение частният съдебен изпълнител начислил разноски, представляващи пропорционална такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Към момента на изготвяне на призовката за доброволно изпълнение не е имало събрана сума, за да има основание за начисляване на таксата. По отношение дължимостта на тази такса се навежда довод и за наличието на разпоредба от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, съгласно която върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, не се събира такса по чл. 26 от Тарифата. Разноските за адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита в хода на изпълнителното производство не са дължими, понеже не са сторени от страна с правен интерес по делото . В отношение на евентуалност се търси намаляване на разноските на основание да са прекомерни в съпоставка с фактическата и правна сложност на изпълнителното производство. Изложени са доводи, по същество свеждащи се до това, че не се дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, частният съдебен изпълнител не е извършил изпълнителни действия, поради което не му се дължи такса върху материалния интерес, изпълнителното дело не представлява фактическа и правна сложност, поради което адвокатското възнаграждение е прекомерно, размерът на таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители не е изчислен правилно. Депозирани са особени искания за спиране на изпълнителното производство поради наличие на висящо административно производство по оспорване на ал. 6 на чл. 26 от ТТРЗЧСИ и за отвод на съдиите от Великотърновски окръжен съд. Ответникът по жалбата – Г. С. Х., взискател - е изложила доводи за безпорочност на атакуваното постановление. Съдебният изпълнител излага доводи за правомерност на атакуваното постановление. Съдът, като прецени събраните доказателства, данните по делото и доводите на страните по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема: По искането за отстраняване на състава от разглеждане на делото: Изложените в жалбата факти по особеното искане за отстраняване на състава не се вместват в хипотезите на чл. 22 от ГПК. Искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По искането за спиране на изпълнителното производство: Искането за спиране е неоснователно. Основанията за спиране на делото са лимитативно изброени в закона. Процедурата по атакуване на подзаконови нормативни актове пред Върховния административен съд влияе върху приложението на правна норма, и затова не касае възможността поставения с жалбата въпрос да бъде разгледан откъм основателност. По същество: Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя против частния жалбоподател въз основа на изпълнителен лист с предмет парично вземане. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение като в срока за доброволно изпълнение сумата, определена в призовката като изпълняемо право, е постъпила по сметката на съдебния изпълнител. Постъпило е възражение против описаните в призовката за доброволно изпълнение такси и разноски по изпълнението. С обжалваното постановление съдебният изпълнител се е произнесъл по направените възражения. Уважено е единствено искането за преизчисляване размера на дължимата законна лихва до датата на плащането. Жалбата е неоснователна. В съответствие с изискванията на процедурния закон, Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители и представените документи за адвокатско възнаграждение съдебният изпълнител е изготвил атакуваното постановление, заради което липсва основание за ревизирането му по реда на обжалването. Доводите на жалбоподателя са неоснователни. Щом изпълняемото право е парично вземане и е присъдено с неатакуемо решение, длъжникът не се нуждае от съдействие, щото да го погаси чрез изпълнение - чл. 97, ал. 1, изречение второ от ЗЗД. Можел е да стори това, осуетявайки образуването на изпълнителен процес. В хипотезата на плащане след образуване на изпълнително дело и в срока за доброволно изпълнение, се дължи такса върху събраната сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно чл. 79 ал. 1 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Нито една от сочените хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски, не е налице. Плащането в настоящия случай е направено след образуване на изпълнителното дело и в ТТРЗЧСИ, дори и към момента, не съществува изключение, по силата на което таксите по т. 26 да не се събират, ако сумата е заплатена в срока за доброволно изпълнение.За уговорения адвокатски хонорар в договора за правна защита и съдействие, приложен към изпълнителното дело, има издадена фактура, както и доказателства за реалното му заплащане по банкова сметка на Адвокатското дружество. Фактът, че плащането е направено от процесуалния представител на взискателя по сметка на адвокатското дружество в случая е ирелевантен и не може да повлияе на отговорността за разноски. Погасяването на парично задължение чрез плащане може да се направи на кредитора от всяко трето лице. Реално заплатеният от взискателя адвокатски хонорар не се явява прекомерен с оглед размера на паричното вземане. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отхвърля искането на С. „НББАЗ”, гр. С. за отвод на състава на съда като неоснователно. Отхвърля искането на С. „НББАЗ”, гр. С. за спиране на производството по изпълнително дело № 847по описа на частен съдебен изпълнител Д.К., рег. № 728 за 2015 година, като неоснователно. Отхвърля подадената от С. „НББАЗ”, гр. С. жалба срещу постановлението за разноските по изпълнително дело № 847 по описа на частен съдебен изпълнител Д. К., рег. № 728 за 2015 година, като неоснователна. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. /Д. Гайнова/ 2. /Подписано с особено мнение, приложено по делото М. Пеева/ Особено мнение по в.гр.д. № 1343/2015 г. на ВТОС По въпроса относно наведените в жалбата възражения, които се отнасят до недължимостта на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСК, намирам, че същите са основателни. Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия. Таксите са прости и пропорционални, като същите се дължат авансово от взискателя, с изключение на таксата по т. 26 от Тарифата - чл. 29, б. "б" от Тарифата. Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата се следва при приключване на изпълнението и се дължи само върху събраната сума /т. 1 от забележките към т. 26 от Тарифата/. По естеството си тази такса представлява възнаграждение за положения труд от ЧСИ /ТР 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС /. Общ принцип на правото е, че се дължи възнаграждение само при наличие на насрещна престация, като това възнаграждение е еквивалентно на извършената работа/услуга. В конкретния случай присъдената сума е погасена доброволно от длъжника, в срока за доброволно изпълнение, като вземането е удовлетворено изцяло. При този начин на изпълнение съдебният изпълнител не е извършил изпълнителни действия по смисъла на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ за принудително събиране на вземането посредством някой от изпълнителните способи, а всичко друго, реално извършено от него, е таксувано със съответната проста такса. Обстоятелството, че при плащане в срока за доброволно изпълнение не се следва пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, се извежда и от термина на закона - "събрана сума", което предполага събрана посредством способите на принудително изпълнение, а не платена доброволно. Аргумент в подкрепа на това, че не се дължи такса при плащане в срока за доброволно изпълнение може да се изведе и от нормата на чл. 79, ал. 3 ГПК, съгласно която за извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира, както и от нормата на чл. 428 ГПК, съгласно която в срока за доброволно изпълнение не се предприемат действия по принудително събиране на вземането. Именно по тези причини и с оглед спазване принципа за равнопоставеност по 19, ал. 2, чл. 6, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 от Конституцията на РБългария както между ЧСИ и ДСИ, така и между длъжниците, страни в изпълнителните производства пред ДСИ и ЧСИ /ср. с чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК/, тази пропорционална такса не следва да се събира. По така изложените съображения считам, че таксата по т. 26 от Тарифата е начислена от ЧСИ неправилно, поради което такава не се следва. По отÝошение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, намирам следното: В случая възнаграждението е определено с фактура, издадена след сключване на договора за правна защита и съдействие, в която е описано като следващо се възнаграждение минималния размер за образуване на изпълнителното дело и минималния размер за процесуално представителство, визирани в чл. 10, т. 1 и в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението в частната жалба в случая представлява своеобразно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, която прекомерност се изразява не в завишаване над минималния размер на възнаграждението, посочен в определен текст от Наредба № 1/2004 г., а в определяне на възнаграждението в минималните размери по различните текстове, по които реални действия не са извършвани в изпълнителното производство от адвоката. От разноските за възнаграждение на един адвокат при изпълнителното производство се признава тази част, която съответства на действителната правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, като в случая следва да се отчете и обстоятелството, че при образуване на изпълнителното производство адвокатът е възложил на съдебния изпълнител изготвянето на различни действия, включително и да определя изпълнителния способ, съгласно чл. 18 ЗЧСИ. С оглед естеството на изпълнителния процес, разноските за адвокатско възнаграждение са визирани в чл. 10 от Наредба № 1 като възнаграждение за образуването му /т. 1/, и съответни възнаграждения според това, дали се касае до процесуално представителство за изпълнение на парични вземания или на непарични вземания /т. 2 и 3/. При определяне на разноските от ЧСИ неизменно следва да се отчетат и възложат на длъжника само необходимите разноски, направени и съответни на етапа, в който изпълнителното производство се намира. Общото правило е, че длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени /ТР 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид на това, с плащането в срока за доброволно изпълнение, изпълнителното производство не се е развило до прилагане на конкретни изпълнителни способи, налагащи процесуално представителство по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1. Получаването на книжа по делото и суми от доброволното изпълнение не съставляват същински изпълнителни действия, изискващи нарочна правна помощ, за да бъдат възлагани недобросъвестно на длъжника разноските за тях. По изложените съображения приемам възражението за основателно, като адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано само до размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. от 240 лв. с ДДС. Съдия Мая Пеева: |