Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
гр. Плевен, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Плевен, седми състав, в публично
заседание на шести януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
при секретаря Десислава Добрева
и с участието на прокурора Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура - Плевен,
като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ административно дело № 1330 по
описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и на основание доказателствата
по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба от
Д.С.Г., ЕГН ********** *** 18, подадена чрез адвокат Ж.Н. ***, офис 27, с която
е предявен иск против ОД на МВР- Плевен,
с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и цена 200 /двеста/ лв., представляващи
обезщетение за причинени на ищеца от ответника имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, платени по АНД № 12/2019 г. по описа на
Районен съд - Левски, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото
обезщетение от датата на влизане в сила на решението 29.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и деловодни разноски за настоящото производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба по изложените в нея съображения.
Ответникът – ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Прокурорът дава заключение, че исковата молба е
основателна и пледира да
бъде уважен предявеният иск.
Като съобрази становищата на страните, приетите
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу
надлежен ответник – ОД на МВР - Плевен, която е юридическо лице и пасивно
легитимирана страна по иска на основание чл. 205 от АПК.
Исковата молба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
От приложените по делото писмени доказателства и
приобщените доказателства по приложеното НАХД № 12/2019 г. по описа на Районен
съд – Левски, се установява, че с решение № 37/12.03.2019 г. на Районен съд – Левски
е отменен като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 1921516,
издаден от ОД на МВР - Плевен, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Д.С.Г., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв. Съдебното решение не е било обжалвано и е
влязло в законна сила на 29.03.2019 г.
В съдебното производство пред районния съд
жалбоподателят е бил защитаван от адв. Н. ***, въз основа представено писмено
пълномощно по делото от 27.12.2018 г. срещу договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв., за която сума в договора за правна защита и
съдействие е отразено, че е заплатена в брой на същата дата.
Дейността на администрацията по издаване на
наказателни постановления, електронни фишове и по налагане на административни
наказания е вид административна дейност по смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. В
този смисъл на и мотивите на съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015 г.
на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, което е задължително за прилагане от
съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита
се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания
също е вид административна дейност.
Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменен като
незаконосъобразен електронен фиш, което е акт на държавната администрация, в
резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност.
Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда,
тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло и
в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие.
Според Тълкувателно решение № 2/2009 г. на ОСК на ВАС
в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат,
защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно
чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда
присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по
административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред
касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от
изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда
репариране на направените разноски за жалбоподателя, както и не предвижда
присъждане на разноски за процесуално представителство за
административно-наказващия орган, когато е защитаван от юрисконсулт или
адвокат. С тълкувателно решене № 1/15.03.2017 г. на ВАС е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съдът
намира горните правила за приложими и в настоящото производство, независимо от
обстоятелството, че отменената административна санкция е наложена с електронен
фиш, тъй като той също представлява отменен незаконосъобразен административен
акт по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. В мотивите на тълкувателното решение е
посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил
правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно постановление, отменено по
съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил
хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер. Институтът на
обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство
за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от
страните в производството.
Тълкувателните постановления и тълкувателните решения
са задължителни и обвързващи за съдилищата.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял
имуществени вреди, в размер на платеното адвокатско възнаграждение – 200
лв., по повод обжалването на отменения
като незаконосъобразен електронен фиш. Тези вреди са пряка и непосредствена
последица от издадения електронен фиш, защото именно неговата
незаконосъобразност е станала причина ищецът да направи разноски за правна
защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен
административен акт.
Направените от страната разноски за адвокатско
възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отменения като незаконосъобразен
електронен фиш.
В съдебната практика, свързана с произнасяне на
съдилищата по направените разноски е възприето, че отразяването в договора за
правна защита и съдействие на договореното адвокатско възнаграждение като
заплатено съставлява достатъчно доказателство за реално заплащане на същото,
респ. основание за присъждането му. Заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 200 лв. е в минималния предвиден размер за защита по административнонаказателни
дела, поради което е неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответника за прекомерност на същото.
Затова предявеният на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лв. е
основателен и доказан и следва да се уважи.
Претенцията за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение на основание чл. 86 от ЗЗД е основателна и следва да
бъде уважена. Същата се претендира считано от 29.03.2019 г. – датата на влизане
в сила на решението, до окончателното изплащане на сумата.
Следва да бъде уважена и претенцията на ищеца за
присъждане на направените деловодни разноски – платена д.т. 10 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., които следва да се присъдят на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с оглед
изхода на делото.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Плевен на основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на Д.С.Г., ЕГН ********** *** 18, обезщетение в
размер на 200 /двеста/ лв., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2019 г.
до окончателно изплащане на сумата, за претърпени имуществени вреди,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по НАХД № 12/2019 г. по описа на Районен съд – Левски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на Д.С.Г.,
ЕГН ********** *** 18 направените деловодни разноски по настоящото дело за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и д.т. – 10 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд,
подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:/п/