Определение по дело №599/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 януари 2011 г.
Съдия: Маргарита Коцева
Дело: 20101200600599
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 декември 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение № 38

Номер

38

Година

04.07.2013 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

07.04

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Христина Златомирова Русева

Деян Георгиев Събев

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Частно наказателно дело

номер

20135100200105

по описа за

2013

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се движи по реда на чл. 30 и сл. от ЗПИИРКОРНФС.

Постъпило е писмо с изх. № 99-М-141/13 от 13.06.2013 год. на Министерство на правосъдието, с което на съда е изпратено по компетентност удостоверение, издадено въз основа на решение за налагане на финансова санкция, постановено от Кралство Н.по отношение на И.Р. Е., роден на **.**.****год., с последен известен адрес – с.М.. Сочи се в писмото, че финансовата санкция, наложена с решението, се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 90 /деветдесет/ евро. Към писмото е приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение № 96/210830-11 за плащане на финансова санкция от 15.05.2012 год., в сила от 31.07.2012 год., постановено от Окръжен съд- Хага, Кралство Нидерландия, по отношение на И. Р. Е., с последен известен адрес: с.М. 17, С., България.

Лицето, спрямо което е постановено решение за налагане на финансова санкция – И. Р. Е., с постоянен и настоящ адрес – с.С., О.Д. /като точните три имена, както и постоянния и настоящ адрес на лицето са установени чрез извършена служебна справка в НБД „Население” по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год./, не се явява в съдебно заседание, нередовно призован – не е намерен на посочения последен известен адрес. Назначеният му на основание чл.32 ал.1, във вр. с чл.16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС защитник – адв. М.К. от АК – К., изразява становище, че следва да бъде признато решението за налагане на финансова санкция. Не сочи доказателства.

Прокурорът от ОП – К. изразява становище, че са налице всички предпоставки за признаване на решението на Окръжния съд - Хага, Кралство Н.за налагане на финансова санкция на И. Е., както и че следва същото да се изпрати на съответния изпълнителен орган.

Съдът като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:

От приложеното по делото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с решение № 96/210830-11 за плащане на финансова санкция от 15.05.2012 год., в сила от 31.07.2012 год., постановено от Окръжен съд- Хага, Кралство Нидерландия, по отношение на И. Р. Е. от с.С., О.Д., е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 90 /деветдесет/ евро, за осъждане за извършено правонарушение по чл.4:8 от местна наредба - Хага, изразяващо се в ходене по нужда извън местата, определени за тази цел, на 14.10.2010 год. в 21:48 часа в Хага. В удостоверението правонарушението /административното нарушение/ е описано като: „Ходенето по естествена нужда на или покрай пътя е забранено в населено място, освен в местата, определени за тази цел”.

С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът приема, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция на лицето И. Р. Е.. Така, от данните по делото се установява, че решението за налагане на финансова санкция, е постановено от съд в наказателно производство в държава - членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което съгласно нейния национален закон се преследва като правонарушение /административно нарушение/. Същото представлява административно нарушение и по българското законодателство - дребно хулиганство, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава. Деянието е извършено на територията на издаващата държава. Отразено е в удостоверението, че производството не е било писмено; лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението за налагане на финансова санкция; както и че лицето не е било призовано лично, но чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес и е било уведомено за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес, като в удостоверението е посочено, че това условие е изпълнено, като документите /на български език/ са връчени в канцеларията на съда и изпратени с редовна поща. По делото не се установява да са налице и другите пречки по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. От данните по делото се установява и това, че лицето, срещу което е постановено решението, има местоживеене и обичайно местопребиваване на територията на Република България, с постоянен и настоящ адрес в с. С., О.Д..

Ето защо, съдът намира, че са налице условията за признаване на решение № 96/210830-11 за налагане на финансова санкция от 15.05.2012 год., в сила от 31.07.2012 год., постановено от Окръжен съд- Хага, Кралство Нидерландия, по отношение на И. Р. Е., с постоянен и настоящ адрес – с.С., О.Д., обл.К., с което на същия е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 90 /деветдесет/ евро, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкци  в издаващата държава, а именно - в размер на 176.02 лв. Следва на основание чл. 38 от Закона, съдът незабавно да уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и изпращането на решението за налагане на финансови санкции на НАП-компетентния орган по чл. 6 ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, както и за приключване изпълнението на решението. Решението следва да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за приходите - Г. Пловдив за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед разпоредбата на чл. 22 ал. 2 от Закона, следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Следва също копие от уведомлението по ал. 1 на чл. 38 от Закона да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

Водим от изложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № 96/210830-11 от 15.05.2012 год., влязло в сила на 31.07.2012 год., постановено от Окръжен съд - Хага, Кралство Нидерландия, с което на И. Р. Е., роден на **.**.****год., с ЕГН *,с постоянен и настоящ адрес – с.С. №, О.Д., обл.К., Република България, е наложена финансова санкция в размер на 90 /деветдесет/ евро, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, а именно - в размер на 176.02 лв.

Решението да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за приходите - Г. Пловдив за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението.

Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава - Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието /СЛВ/, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция за изпълнение на компетентния орган - ТД на НАП- Пловдив, както и за приключване изпълнението на решението.

Копие от уведомлението по чл. 38 ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в 7- дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Решение

2

ub0_Description WebBody

CF51EC9015CB188DC2257B9E002B1294