Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,28.02.2018 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав, на тридесети януари през двехиляди и осемнадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4458
по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК. Подадена е искова
молба от „Топлофикация -
София" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Г. Б. - Изпълнителен
директор, чрез процесуален представител П.Н., с адрес:
*** против А.Ч.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и М.Х.В., с ЕГН **********,
с адрес: ***, в която ищецът твърди, че на 12.08.2016г. дружеството е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх.№3053057 срещу А.Ч.В. и М.Х.В. в разделна
отговорност за сумата 385,15
лв., от които 333,58 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2013г. - м.04.2015г. и
51,57 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2013г. до 26.07.2016г., като
претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Твърди,
че с определение, постановено
по гр. дело №3425/2016г. по описа на Районен съд - гр.Пазарджик, е уважено
искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжниците. В срока по чл.414 от ГПК ответниците са депозирали възражение срещу
заповедта за изпълнение, с оглед на което със съобщение, получено от
дружеството на 21.11.2016г., съдията докладчик по цитираното дело им указал, че дружеството може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
Сочи, че с оглед изложеното, в законоустановения срок
по чл.415 ал.1 от ГПК, предявява иск за установяване на вземането им за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/
срещу А.Ч.В. и М.Х.В., като
клиенти на ТЕ за топлоснабден имот - апартамент №*, находящ се в гр.София, общ.И., ул.“********“ №*, вх.*, ап.* за периода м.11.2013г. - м.04.2015г.
Твърди, че
основанията, обстоятелствата и
фактите, от които произтича вземането им са следните: А.Ч.В. и М.Х.В., като
собственици на процесния имот, са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови
нужди по смисъла на §190 от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно §1, т.2 а (Нова - ДВ, бр.54 от 2012г., в сила от
17.07.2012г. /Обн. ДВ, изм. ДВ бр.35 от 3 май 2011г., изм. ДВ бр.47 от 21 юни 2011г., изм. ДВ бр.38 от 18 май 2012г., изм. и доп. ДВ бр.54 от 17 юли 2012г., изм. ДВ бр.82 от 26 октомври 2012г., бр.15 от 15.02.2013г., в сила от
01.01.2014г., доп., бр.20 от 28.02.2013г., в сила от 28.02.2013г., бр.23 от
8.03.2013г., в сила от 8.03.2013г., изм. и доп., бр.59 от 5.07.2013г., в сила
от 05.07.2013г., изм., бр.66 от 26.07.2013г., в сила от 26.07.2013г.) „Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. „Потребител на
енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик
или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си.
Сочи, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които
се изготвят от „Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Ответниците не са упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ
(чл.106 а, ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София" ЕАД
на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение
№ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Дневник" на
14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г.; и Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, публикуване във в-к
„24 часа" и в-к „19 минути" в сила от 14.03.2014г. В раздел VII от ОУ
- „Заплащане на ТЕ", чл.32 ал.1 (чл.33 от
ОУ-02/03.02.2014г.) е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ (в
т.ч. и ответниците) са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на
месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответниците са изпаднали в забава за тази сума и на основание чл.86 ал.1
от ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението.
Посочва,
че с приетите Общи условия с
Решение №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. са регламентирани
освен права така и съответните задълженията на битовите клиенти, а именно в
чл.33 ал.1 ОУ, „клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на Продавача“. Предвид
цитираната разпоредба, „Топлофикация
София" ЕАД за отоплителен сезон 2014г. ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ за месец
февруари до месец август включително (месеци,
касаещи процесния период) в присъствието на Нотариус, като са съставени
констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариус и извършените
действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на
интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на
дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на
„Топлофикация София" ЕАД, на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.
Твърди, че
ответниците, видно от
приложеното извлечение от сметки за абонатен №*****са използвали доставяната от
дружеството им топлинна енергия през процесния период и
не са погасили задължението си. Сочи, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.112 г, ал.1 от ЗЕЕЕ (чл.139 б от ЗЕ), сградата - етажна собственост, в която се намира
топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис" ЕООД. Сочи, че въз основа на чл.139 от Закона за
енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл.139 а ЗЕ. Съгласно чл.155 ал.1, т.2 ЗЕ сумите за ТЕ за
топлоснабдения имот са начислявани от „Топлофикация София" ЕАД по
прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата - „Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба
№2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004г.) и
Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр.34 от
24.04.2007г.). За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, във
връзка с които и съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се
добавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат
просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на А.Ч.В., с ЕГН ********** и М.Х.В., с ЕГН **********, че дължат на „Топлофикация София"
ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 385,15 лв., от които
333,58 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.11.2013г. - м.04.2015г. и 51,57 лв. - законна лихва
за забава от 31.12.2013г. до 26.07.2016г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, при условията на разделна отговорност
при следните квоти: А.Ч.В. - 1/2, а именно:
166,79 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.11.2013г. - м.04.2015г. и 25,79 лв. - законна лихва
за забава от 31.12.2013г. до 26.07.2016г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите; М.Х.В.
- 1/2, а именно: 166,79 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2013г. - м.04.2015г. и
25,79 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2013г. до 26.07.2016г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите. Моли да им бъдат присъдени направените съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 от ГПК.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани и са
направени доказателствени искания. Направено е и искане с правно основание
чл.219 ал.1 от ГПК – за привличане на трето лице помагач по делото на страната
на ищеца.
В срока по
чл.131 от ГПК по делото са постъпили писмени отговори на
исковата молба от ответниците, чрез пълномощника им, с
които оспорват предявената искова молба от „Топлофикация -
София" ЕАД, ЕИК *********, като считат, че тя
е неоснователна.
Сочат, че от обстоятелствената
част на исковата молба се установява, че тя е предявена на основание чл.422 от ГПК
след подадено в срока по чл.414 от ГПК възражение от тяхна страна срещу разпореждане за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №3425/2016г. по описа на РС-Пазарджик.
Посочват, че ищцовото дружество в настоящото производство
е заявило претенция за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
твърдение, че вземането му произхожда от консумирана и неизплатена топлинна
енергия от тях като клиенти за топлоснабден имот -
апартамент №*, находящ се в гр.София, общ.И., ул.“********“ №*, вх.*, ап.* за
периода м.11.2013г.
- м.4.2015г., като претендира
в разделна отговорност сума в размер на 385,15 лв.,
от които 333,58 лв. - главница, представляваща стойността на неизплатената
топлинна енергия за горецитирания период и сума в размер на 51,57 лв - законна
лихва за забава за периода от 31.12.2013г. до 26.07.2016г., както и законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените
по делото разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
Твърдят,
че предявената срещу тях искова претенция е изцяло неоснователна, тъй като
претендираната от ищеца сума за консумирана топлинна енергия, ведно с текущата
сметка към топлофикационното дружество или общо сума в размер на 811,72 лв. е изплатена изцяло от ответницата М.Х.В. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от „Топлофикация - София" ЕАД, което е входирано в Районен съд -
София на 12.08.2016г. Сочат, че това безспорно
се установява от приложените към отговорите на
искова молба писмени доказателства, а именно банково удостоверение
изх.№530-292/18.08.2017г., месечно извлечение на
кредитна карта от 15.08.2016г. и разпечатка на наредените и извършени плащания
за периода 09.08.2016г.- 11.08.2016г. - всички издадени от Райфайзенбанк
(България) ЕАД. По тази причина
категорично считат, че искът, предявен от ищцовото дружество,
е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Вземат
становище по доказателствените искания на ищеца, както и по искането с правно основание чл.219 ал.1 от ГПК.
С
протоколно определение от 21.11.2017г., постановено в производството по делото,
съдът е оставил без уважение искането на ищеца с правно основание чл.219 ал.1
от ГПК за привличане на трето лице помагач в производството по настоящето дело
– „Т. С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“************“ №*
и не е допуснал привличането на посоченото трето лице като помагач по делото.
С
Определение №62 от 26.01.2018г., постановено по в.гр.дело №*/2018г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено определение на Пазарджишкия районен съд,
постановено на 21.11.2017г. по гр.дело №4458/2016г. по описа на съда, с което е
отказано по искане на ищеца привличане на трето лице-помагач на негова страна.
В проведените
по делото съдебни заседания, ищецът, редовно призован, не изпраща свои процесуален
представител. Поддържа предявения иск с представената по делото писмена молба.
Ответниците,
чрез пълномощника си, оспорват иска, като неоснователен и молят съда да го
отхвърли, поради извършено плащане преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендират сторените по делото разноски.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на
ответниците в писмените отговори и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 12.08.2016
год., ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД е подало Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответниците А.В. и М.В.,
в качеството им на длъжници, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело №45400/2016
год. по описа на Софийския районен съд, преминало в ч.гр.дело №3425/2016 год. по
описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият
районен съд е издал Заповед №1956 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК на 11.10.2016год., с която е разпоредил ответниците-длъжници да заплатят
на ищеца-заявител и кредитор, следните суми: сумата от 333,58 лв. /всеки от длъжниците по ½
от сумата в размер на 166,79 лева за всеки от тях/ - главница за потребена
топлинна енергия, мораторна лихва от 51,57 лв. /всеки от длъжниците по ½
от сумата в размер на 25,78 лева/ за периода от 31.12.2013г. до 26.07.2016г.,
както и направените по делото разноски в размер на 325 лева. Посочено е, че вземането произтича от доставена и незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, Община И., ул.„********“
№*, вх.*, ап.*, аб.*****.
Срещу така издадената
заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ответниците са подали възражение в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК. В
законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
В
конкретния случай, ответниците не оспорват твърденията на ищеца в исковата
молба - за наличието на правоотношения между тях, както и за обстоятелствата
въз основа, на които същият е заявил претенциите си. Затова и предвид събраните
по делото писмени доказателства съдът приема за установено по делото, че
ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот, представляващ
апартамент №*, находящ се в
гр.София, общ.И., ул.“********“ №*, вх.*, ап.*, аб.*****и че същите са потребители/клиенти на
топлинна енергия за битови нужди. Ответниците не оспорват, че за посочения в
исковата молба и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК период - от месец ноември 2013 год. до месец април 2015 год. са
консумирала топлинна енергия за имота си. Не оспорват извършеното дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата – етажна
собственост. Не оспорват и отчетените, като дължими суми за консумираната
топлинна енергия и начислени лихви за процесния период.
Твърдят,
че са заплатили консумираната за процесния период от време топлинна енергия и дължимите
лихви и че са направили това преди подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 12.08.2016г. Представят писмени
доказателства във връзка с твърденията си, в това число и 18 броя справки за
извършено плащане от ответницата М.В. на датата 09.08.2016г. Получател на
извършените преводи е ицщцовото дружество - „Топлофикация София“ ЕАД. Като
основание на всеки един от преводите е записано абонат номер *****А.Ч.В..
Транзакциите са вписани като извършени плащания и в приложеното по делото
месечно извлечение, издадено от „Райфайзенбанк“ - за движението на суми по
кредитната карта на ответницата М.В. за периода от 16.07.2016г. до 15.08.2016г.
Видно от тези документи, както и от приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на назначената и изслушана съдебно-икономическа експертиза е, че от
ответницата М.В. *** ЕАД на 09.08.2016г. са извършени плащания в общ размер на
319,94 лева.
В 18-те броя справки за извършените от
ответницата М.В. плащания на 09.08.2016г. подробно са описани и съответните
фактури и дебитни известия по номера и дати на тяхното издаване, по които съответно
се прави всяко едно от плащанията. Видно е, че датите на издаването на
съответните документи – фактури и дебитни известия не се отнасят за нито един
от месеците, включени в процесния период, за който се претендира заплащане на
топлинна енергия – месец ноември 2013г. – месец април 2015г. /част от
документите дори касаят период от преди процесния/. В приложените към исковата
молба и неоспорени от ответниците извлечения от сметки за процесния период и за
абонатния номер на процесния топлоснабден имот са отразени по номера и дати
издадените фактури, както и стойностите им. Плащане по тях от страна на
ответниците и с представените от тях по делото писмени доказателства не се
установява.
При тези
данни, съдът приема, че ответниците, които не оспориха задълженията си за
ползваната в собствения им топлоснабден имот топлинна енергия за процесния
период от време нито по основание, нито по размер както за главница, така и за
мораторна лихва, не доказаха възражението си в писмените отговори за
недължимост на същите, поради извършено от тях плащане преди датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Действително се установи по делото извършено от ответницата М.В. към ищеца
плащане на датата 09.08.2016г. в размер общо на 319,94 лева, от които главница
в размер на 230,20 лева и лихва в размер на 89,74 лева, но за ползвана топлинна
енергия и лихви за период и по издадени им фактури/дебитни известия, извън
процесните.
Предвид
горното, съдът приема, че предявеният установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен за процесните претендирания вземания
за главница и мораторна лихва и в размерите, посочени в исковата молба и следва
да се уважи.
Съдът
счита, че претенцията на ищеца за законна лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите ще следва да се остави без
разглеждане като процесуално недопустима, тъй като с процесната заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК не е присъдена такава законна
лихва. Няма данни да е проведено производство за допълване на издадената
заповед за изпълнение в този смисъл и в случай, че е бил налице пропуск от
страна на заповедния съд да се произнесе по такова искане на заявителя.
Недопустимо е присъждане на законна лихва за първи път в исковото производство.
При този
изход на делото, ответниците следва да заплатят на ищеца сторените от него в
заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 25 лева, както
и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева.
Ответниците дължат на ищеца и направените от него в настоящето исково
производство разноски за внесена държавна такса в размер на 80 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение, в размер от 150 лева, определен от съда на
основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на
„Топлофикация - София"
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Г. Б. - Изпълнителен директор, чрез
процесуален представител П.Н., с адрес: *** против А.Ч.В., с ЕГН **********,*** и М.Х.В., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.415 ал.1
от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.Ч.В., с ЕГН ********** и М.Х.В.,
с ЕГН **********, че дължат на „Топлофикация
София" ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 385,15
лв., от които 333,58 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода м.11.2013г. - м.04.2015г. и 51,57 лв. - законна
лихва за забава от 31.12.2013г. до 26.07.2016г., при условията на разделна
отговорност, при следните квоти: А.Ч.В. - 1/2, а именно: 166,79 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
м.11.2013г. - м.04.2015г. и 25,78 лв. -
законна лихва за забава от 31.12.2013г. до 26.07.2016г.; М.Х.В. - 1/2, а именно: 166,79 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.11.2013г. - м.04.2015г.
и 25,78 лв. - законна лихва за забава от
31.12.2013г. до 26.07.2016г., за които е издадена Заповед №1956 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 11.10.2016 год. по ч.гр.дело №3425/2016г. по описа на Районен
съд-Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, претенцията на ищеца за установяване
съществуването на вземане за законна
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част.
ОСЪЖДА А.Ч.В., с ЕГН **********,*** и М.Х.В.,
с ЕГН **********,*** да заплатят на „Топлофикация - София" ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от Г. Б. - Изпълнителен директор, с
процесуален представител П.Н., с адрес: *** сторените от него в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лева, както и
направените в настоящето исково производство разноски за внесена държавна такса
в размер на 80 лева и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в
размер от 150 лева.
Решението, в частта за частичното
прекратяване на производството по делото, имащо характер на определение,
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Пазарджишкия окръжен съд.
В останалата му част, решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: