О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №260802
Гр.Пловдив, 17.12.2020г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, осми граждански
състав в закрито заседание на седемнадесети
декември, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
като разгледа докладваното от съдия Мандалиева в.ч.гр.д. N2873 по описа на ПОС за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.274 ал.1 ГПК.
Въззивният съд е сезиран с частна
жалба с вх.№269806/19.11.2020г. депозирана от „ВЕЛЕС АУТО“ ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Алеко Константинов“ №16, ет.1, представлявано от управителя Р. П., чрез процесуалния представител адв. М.М. против Определение №8971 от 08.10.2020г.
постановено по гр.д.№20205330111418 по
описа на ПРС за 2020г, пети гр.с., с което е прекратено производството по гр.д.№11418/2020г. на РС гр.Пловдив, пети гр.с., като делото е
изпратено по подсъдност на Районен съд гр.София. Развиват се
доводи за незаконосъобразност на
постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се
отмяна на определението, като делото се
върне на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба
„Застрахователно Акционерно дружество „АРМЕЕЦ“ АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, представлявано заедно от
изпълнителните директори М. И. и В. К. – М., чрез процесуалния представител
юрисконсулт Р.Л. оспорва частната жалба като изцяло
неоснователна, моли да се потвърди обжалвания акт
като правилен, обоснован и законосъобразен по съображения изложени в
отговора..
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран от
„ВЕЛЕС АУТО“ ООД против „АРМЕЕЦ“ АД ЕИК
********* с иск с правно основание чл.405 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 1 093.50лв – стойността на вложени
средства за пълното
възстановяване на застрахованата вещ,
която се дължи при условията на валиден договор за застраховка “Каско“, обективиран в застрахователна полица №0306Х0465208,
ведно със законна лихва и
разноски.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по гр.д.№11418/2020г.
на РС гр.Пловдив, пети гр.с. и е
изпратил делото по подсъдност на Районен съд гр.София, като е приел, че
доколкото се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на
застрахователен договор, то дължимостта на застрахователното обезщетение
произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения по тяхното изпълнение.
Съгласно общите условия между страните е уговорена подсъдност по седалището на
застрахователя, който в случая е гр.София, с оглед на което ПРС е приел, че
компетентен да разгледа спора е РС – гр.София.
Настоящият съдебен състав споделя направените от първоинстанционният
съд правни изводи по следните
съображения:
Особената
местна подсъдност по чл.
115, ал. 2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ,
а само
по отношение на тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, като
активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. В конкретният случай, както правилно
е приел първоинстанционният съд при застраховка „Каско”, е налице сключен застрахователен договор, по
който страните поемат определени задължения, като дължимостта на
застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане,
а от поетите от страните задължения и тяхното
изпълнение / В този
смисъл е Определение №87/21.02.2020г.
постановено по т.д.№2870/2019г. та ВКС,
ТК, първо т.о./.
Изложеното обосновава извода, че по отношение
на предявения от „ВЕЛЕС АУТО“ ООД иск за заплащане на застрахователно
обезщетение по застрахователен договор „ Каско” разпоредбата
на чл.115, ал.2 ГПК, не намира приложение.
Действително в мотивите към т. 6 на Тълкувателно решение № 1/2014 от
23.12.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието
изрично, че застраховано по застраховка “Каско” физическо лице, като страна
по договор за услуга, се явява потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП
се ползва от уредената в чл.
113 ГПК особена местна подсъдност. В конкретният случай
обаче, ищецът е юридическо лице – търговец
и същият няма качеството на потребител по силата на разпоредбата на парг. 13 , т.1 ДР на ЗЗП, предвид на това че
процесният застрахователен договор ползва пряко професионалната дейност на
ищцовото дружество.
Що се касае до довода на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на
чл.108 ал.1 изр.2 ГПК, с оглед твърдението, че
застрахователния договор е сключен
с местна структура на застрахователя, находяща се в гр.Пловдив, следва да бъде
отбелязано, че липсват данни клон на ответника, или негово териториално
поделение да е вписано в гр.Пловдив, поради което доводът се явява
неоснователен.
Ето защо и предвид на това, че между страните е уговорена подсъдност по
седалището на застрахователя, то че компетентен
да разгледа спора е РС –
гр.София.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №8971 от 08.10.2020г. постановено по гр.д.№20205330111418 по описа на
ПРС за 2020г, пети гр.с.,
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: