№ 120
гр. П*** , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П***, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
202052201024*** по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, Франция чрез
клона си в България (в качеството на правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД), представляван от юрисконсулт М., твърди, че
между него и ответника Д. Г. Р. е сключен договор за потребителски заем №
*** от *** г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на
ответника паричен кредит в размер на 10 000 лв., а ответникът се е задължил
да върне сумата на 84 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на 384.36 лв. Твърди, че е изпълнил задължението си да предостави на
ответника отпуснатата в заем сума, но той от своя страна е погасил две
вноски и е преустановил плащанията на 20.06.2015 г. Поради спиране на
плащанията договорът е станал предсрочно изискуем в пълен размер, за което
на длъжника е изпратено уведомление. За дължимите суми по договора, от
които: главница в размер на 10 170.32 лв., възнаградителна лихва в размер на
9 215.56 лв. за периода от 20.06.2015 г. до 20.03.2022 г. и мораторна лихва в
размер на 348.87 лв. за периода от 20.07.2015 г. до 16.07.2020 г. ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1759/2020 г. по описа на Районен съд – П***. Тъй като против заповедта за
1
изпълнение е постъпило възражение от длъжника, предявява иск за
установяване на вземанията, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане. В случай, че предявените установителни искове
бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, моли
исковете да се считат предявени като осъдителни, а исковата молба – като
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Претендира
присъждане на разноските в заповедното и исковото производство. Ангажира
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. Г. Р. чрез пълномощника си
адвокат Ч. оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че липсват
доказателства за това кои вноски по кредита са погасени и кои не са погасени,
респективно кога е настъпило условието за предсрочна изискуемост. Счита,
че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично след неплащане на две
поредни падежирали вноски по кредита, а именно на 20.07.2015 г., от която
дата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение вземанията за главница, договорна и мораторна лихва са погасени
по давност. Прави възражение за нищожност поради противоречие с добрите
нрави на уговорения размер на възнаградителната лихва и годишния процент
на разходите. Прави възражение за нищожност на договора за потребителски
кредит поради противоречие със закона, а именно изискването на чл. 10, ал. 1
и чл. 5, ал. 4 от ЗПК за размера на шрифта на договора. Сочи, че ако не е
подписана от кредитополучателя всяка една от страниците на общите
условия, договорът също е недействителен. Като следващо основание за
нищожност се позовава на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в
договора не са посочени условията за прилагането на ГЛП, базата, на която се
начислява той, и общият размер на дължимата възнаградителна лихва, за да
може да се направи преценка дали посоченият лихвен процент отговоря на
действително прилагания. На следващо място се позовава на нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочено какви точно
разходи се включват в ГПР – дали само възнаградителна лихва или и други
разходи. По този начин счита, че потребителят е поставен в невъзможност да
прецени реално процента на оскъпяване на ползвания финансов продукт и да
извърши преценка за това дали е нарушена нормата на чл. ***, ал. 4 от ЗПК за
2
максималния размер на ГПР. По тези съображения моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № *** от *** г., по силата на който кредиторът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“, С.А., Париж, Франция, съгласно представените по делото
извлечения от Търговския и фирмен регистър на Франция, се е задължил да
предостави на кредитополучателя Д. Г. Р. кредит за потребителски цели в
размер на 10 000 лв., а кредитополучателят се е задължил да го върне в срок
от 84 месеца на 84 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на
384.36 лв., дължими на падежни дати съгласно погасителния план, при ГПР в
размер на 47.56 % и лихвен процент в размер на 38.39 %. Общата стойност на
плащанията по договора е 32 286.50 лв., а крайният срок за погасяване –
18.03.2022 г.
Съгласно раздел „Удостоверявания“ от условията по договора за кредит
с полагане на подписа си върху договора, лицето посочено като
кредитополучател удостоверява, че е получило посочената в група
„Параметри и условия“ сума.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза,
изготвено след изследване на оригинала на договора за потребителски кредит
се установява, че в текста на договора и условията по договора е използван
серифен шрифт от типа на „Гарамонд“ (Garamond). На определени места в
текста шрифтът е от описания тип и е удебелен (получер). Навсякъде в текста
на договора размерът на шрифта е 12.4 pt. Навсякъде в текста на условията на
договора размерът на шрифта е 12 pt.
От приложения към исковата молба погасителен план, съдържащ
размера на дължимата вноска по пера и направените плащания по договора,
се установява, че по договора е платена сума в общ размер на 14 638.34 лв., от
които: на 26.05.2015 г. – 780.72 лв., на 21.12.2015 г. – 100 лв., на 17.02.2016 г.
– 600 лв., на на 16.03.2016 г. – 400 лв., на 20.04.2016 г. – 180 лв., на 18.05.2016
3
г. – 200 лв., на 22.06.2016 г. – 300 лв., на 20.07.2016 г. – 400 лв., на 06.08.2016
г. – 400 лв., на 20.09.2016 г. – 400 лв., на ***.10.2016 г. – 400 лв., на 03.12.2016
г. – 400 лв., на 21.12.2016 г. – 395.65 лв., на 08.02.2017 г. – 600 лв., на
08.03.2017 г. – 400 лв., на 08.04.2017 г. – 380 лв., на 24.05.2017 г. – 200 лв., на
07.06.2017 г. – 200 лв., на 21.06.2017 г. – 140 лв., на 09.08.2017 г. – 200 лв., на
27.09.2017 г. – 300 лв., на 21.10.2017 г. – 230 лв., на 22.11.2017 г. – 90 лв., на
22.11.2017 г. – 110 лв., на 27.11.2017 г. – 200 лв., на 13.12.2017 г. – 400 лв., на
25.01.2018 г. – 200 лв., на 31.01.2018 г. – 100 лв., на 21.02.2018 г. – 200 лв., на
01.05.2018 г. – 500 лв., на 10.05.2018 г. – 390 лв., на 13.06.2018 г. – 380 лв., на
18.07.2018 г. – 394 лв., на 10.08.2018 г. – 390 лв., на 12.09.2018 г. – 390 лв., на
24.10.2018 г. – 400 лв., на 28.11.2018 г. – 250 лв., на 07.12.2018 г. – 395 лв., на
23.01.20*** г. – 100 лв., на 12.02.20*** г. – 395 лв., на 04.06.20*** г. – 90 лв.,
на 03.07.20*** г. – 490 лв., на 17.07.20*** г. – ***5 лв., на 22.08.20*** г. – 200
лв., на 18.09.20*** г. – 202.97 лв., на 16.10.20*** г. – 200 лв., на 01.01.2020 г. –
70 лв. и на 29.01.2020 г. – 300 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
съществуване на вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава по
договор за потребителски кредит.
При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за
заплащане на главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за
потребителски кредит, вземанията по който са обявени за предсрочно
изискуеми с връчване на препис от исковата молба, които са с правно
основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът е направил правоизключващо възражение за нищожност на
договора за потребителски кредит поради противоречие със закона и
накърняване на добрите нрави, което е с правно основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, както и правопогасяващо възражение за погасяване по
давност на вземанията за главница, договорна и мораторна лихва, което е с
4
правно основание чл. 110 и чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
против която в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника,
а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Основателността на установителния иск за главница и кумулативно
съединените с него акцесорни искове предполага между страните да е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който кредиторът е изпълнил задължението си да
предостави на ответника отпуснатата в заем сума и надлежно е обявена
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а основателността на
предявените под евентуалност осъдителни искове предполага предсрочната
изискуемост на вземанията по кредита да е обявена с връчване на препис от
исковата молба на ответника. Тези правнорелевантни факти следва да бъдат
установени от ищеца при условията на пълно и главно доказване по делото.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване твърденията за нищожност на договора за потребителски кредит,
включително несъответствието му с нормативноустановения размер на
шрифта.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде
валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези
условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна
облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави
договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.
Едно от изискванията за валидност на договора за потребителски кредит,
регламентирано в чл. 10, ал. 1 от ЗПК, е договорът да е сключен в писмена
форма, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Процесният договор за
5
потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи от договора са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Изпълнено е законовото изискване
размерът на шрифта да е не по-малък от 12. Съгласно заключението по
съдебно-техническата експертиза, което съдът цени като компетентно,
обосновано и обективно изготвено, размерът на шрифта на договора е 12.4 pt.
Размерът на шрифта на условията по договора, имащи характер на общи
условия по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, е 12 pt. Това води до извод за
спазване на законоустановената форма на договора за потребителски кредит.
Въпреки това договорът за потребителски кредит страда от пороци,
водещи до неговата нищожност. На първо място договорът е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави предвид
размера на договорната (възнаградителна) лихва. Съгласно установения в
практиката критерий за справедливост и еквивалентност, обективиран в
Решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г. на ВКС, ІІ г.о.,
Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г. на ВКС, ІІ г.о. и
Определение № 901 от 10.07.2015г. по гр.д. № 6295/2014 г. на ВКС, ІV
г.о., клаузата за заплащане на възнаградителна лихва противоречи на добрите
нрави, когато надвишава три пъти размера на законната лихва за забава, а по
обезпечените кредити – два пъти. Към момента на сключване на договора за
потребителски кредит – *** г., размерът на законната лихва по просрочени
парични задължения, определена по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от
18.12.2014 г., е 10 %. Кредитът не е обезпечен. Следователно максималният
размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва е 30 %. В
случая е уговорен ГЛП в размер на 38.39 %, което надхвърля допустимия
съгласно морала размер. В тази връзка е достатъчно да се посочи, че при
главница в размер на 10 000 лв. общата сума, която кредитополучателят се е
задължил да върне, е в размер на 32 286.50 лв., т.е. дължимата лихва
надхвърля повече от два пъти главницата. По този начин размерът на лихвата
противоречи на добрите нрави, на принципа за справедливост и
добросъвестност в гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на
насрещните престации. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
6
сделката би била сключена и без недействителните и части. В случая с оглед
естеството на договора за кредит и като се има предвид, че кредиторът е
кредитна институция, предоставяща заеми по занятие, не може да се приеме,
че договорът би бил сключен без уговорката за заплащане на възнаградителна
лихва, тъй като тя представлява цената, която кредиторът ще получи за
предоставяне на заемната сума. Липсват и повелителни правила на закона,
които да заместят нищожната клауза на договора. Това налага да се приеме,
че нищожността на клаузата за размера на договорната лихва води до
нищожност на целия договор за кредит.
На следващо място макар формално в договора да фигурира размерът
на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, в него не са посочени по вид
и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани
в текста на чл. ***, ал. 1 от ЗПК и в Приложение № 1 към закона, поради
което не може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона,
съдържащи се в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. ***,
ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието „общ
разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1, от ДР на ЗПК и
включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси
и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси. Посочването на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна
представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени
икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за
действителността на самия договор, а неспазването му води до
недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. В случая в договора за
7
кредит е посочен ГПР в размер на 47.56 %. Нито в договора, нито в условията
по договора за кредит, имащи характер на общи условия, не е посочено какви
точно разходи, освен възнаградителната лихва, са включени в ГПР. Така
например в договора е уговорено заплащане на застрахователна премия от
кредитополучателя в размер на 3 360 лв., която според т. 2 от условията по
договора за кредит е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой погасителни вноски и е част от всяка месечна погасителна
вноска. Също така е уговорено заплащане на „такса ангажимент“ в размер на
250 лв., срещу което съгласно т. 2 от условията по договора за кредит
кредиторът фиксира лихвеният процент за срока на договора. Тази такса се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът я
удържа от общия размер на кредита. По отношение на тези две суми,
дължими от кредитополучателя, в договора за кредит и в условията по него
липсва каквото и да е посочване дали са включени в размера на ГПР и какъв
процент от размера на кредита представляват те на годишна база. Това, освен
че противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, лишава съда от възможността да
извърши преценка за съответствието на договора с императивната разпоредба
на чл. ***, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на разходите по кредита,
каквото възражение е навел ответникът в отговора на исковата молба. Поради
това съдът приема, че договорът за потребителски кредит е сключен в
нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради
което е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
На основание чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит
бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото е
установено, а и ответникът не оспорва, че е получил от кредитора сума в
размер на 10 000 лв., представляваща чистата стойност на кредита, която
съгласно императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК се дължи на кредитора.
От размера на чистата стойност на кредита следва да бъдат приспаднати
направените до момента плащания от ответника, чийто размер съгласно
приложения към исковата молба погасителен план, имащ характер на
признание на ищеца за неизгоден за него факт, е 14 638.34 лв. Следователно
до момента ответникът е заплатил на ищеца сума в по-голям размер от
дължимата, поради което претенцията на ищеца за стойността на главницата
8
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Като недължими по силата на
чл. 23 от ЗПК следва да бъдат отречени и вземанията за възнаградителна и
мораторна лихва. Поради това предявените от ищеца установителни искове
следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. В този смисъл е
безпредметно обсъждането на наведените от ответника доводи за настъпване
на автоматична предсрочна изискуемост на вземанията по кредита и за
погасяването им по давност.
Макар исковете, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, да са отхвърлени
съдът намира, че не дължи произнасяне по заявените под евентуалност
осъдителни искове за тези вземания, доколкото същите са предявени под
условие, че не се установи надлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземанията по кредита преди датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, а както се посочи договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, не е породил
желаните от страните правни последици и обявяването на предсрочна
изискуемост е без правно значение.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят разноските в исковото и заповедното
производство.
По изложените съображения Районен съд – П***
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, С.А,
Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в Република България клон
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. С***, ж.к. „М*** ***“, Бизнес Парк С***, сграда ***
представляван от законния представител Д*** Т*** Д***, против Д. Г. Р.,
ЕГН ********** от с. К***, общ. С***, обл. П***, ул. „С***“ № *** искове
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца главница в размер на 10 170.32 лв., възнаградителна лихва в
размер на 9 215.56 лв. за периода от 20.06.2015 г. до 20.03.2022 г. и мораторна
лихва в размер на 348.87 лв. за периода от 20.07.2015 г. до 16.07.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на постъпване на заявлението за издаване на
9
заповед за изпълнение до окончателното изплащане, на основание договор за
кредит № *** от *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1759/2020 г. по описа на Районен съд –
П***.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, С.А., Париж, Франция,
действащ чрез регистрирания в Република България клон „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С***, ж.к. „М*** ***“, Бизнес Парк С***, сграда ***
представляван от законния представител Д*** Т*** Д***, да заплати на Д. Г.
Р., ЕГН ********** от с. К***, общ. С***, обл. П***, ул. „С***“ № ***
разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение в размер на
1 800 лв. и депозит за вещо лице в размер на 200 лв., както и разноски в
заповедното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – П*** в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П***: _______________________
10