Р Е Ш Е Н И Е
№1585 17.11.2020г. град Бургас
Административен
съд – гр. Бургас, трети състав, на четвърти ноември две хиляди
и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Чавдар Димитров
при секретар И. Ламбова, като разгледа докладваното от съдия
Димитров административно дело номер 2090
по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.1 от АПК във вр. с чл. 186, ал.4
от Закона за данъка върху добавената стойност.
Образувано е по жалба от Маке Фреш ЕООД с ЕИК .........,
със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, чрез законния му представител
- К.И.Б.- управител против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-103-0402907/01.10.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
–Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция
"Фискален контрол" в Централно управление на НАП. Със заповедта е
разпоредена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски
обект – смесен магазин, находящ се в гр. Бургас, м. Пода, по пътя за с. Маринка
и забрана за достъп до него за срок от 3 (дни) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
В сезиращата съда жалба е заявено, че такаиздадената
заповед е незаконосъобразна и необоснована. На първо място се оспорва липсата
на задължителни реквизити в издадения фискален бон, оспорва ле сипсата на ДДС
номер в издадения фискален бон, оспорва се негативния ефект от допуснатото
нарушение, а именно че липсата на реквизити накърнява съществено държавния
интерес и не позволява да бъдат проверени извършените от търговеца продажби.
Счита се, че издаденият по този начин бон не уврежда фиска тъй като отразява
вярната стойност на покупката, а последната съответства на закупеното
количество. Оспорва се сочената за налична разлика в касовата наличност както и
наличието на непогасени публични задължения, доколкото визираните са текущи
такива, чийто срок за плащане не е бил изтекъл към момента на постановяване на заповедта.
Жалбоподателят се позовава на вътрешна противоречивост на заповедта оспорва се
засягането на важен държавен интерес и наличие на висока степен на обществена
опасност заради невъзможността за проследяване на вида и групата стоки.
Възразява, че от заповедта не ставало ясно коя от формите на изпълнителното
деяние на чл.186, ал.1, т.1, б.А ЗДДС е визирал органа при постановяване на
ЗПАМ
В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява
от законния си или упълномощен представител, изразява писмено становище.
Ответната страна – началник, отдел Оперативни
дейности, дирекция Оперативни дейности в ГД ФК в ЦУ на НАП, редовно призован, се
представлява от ю.к. И., която оспорва жалбата и желае заповедта да бъде
оставена в сила.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с удостоверяване компетентността на
административния орган в административното производство е представена заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителният Директор на НАП е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов
Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато
е запечатването на обект.
По съществото на спора от ответния орган се
представят съставения при проверката Протокол за извършена проверка АА №0402907/18.07.2020г.
и фискален бон на стойност 1,90 лева, издаден
от жалбопподателя на 18.07.2020г. съответно в 12.46 часа, Справка за
регистрираните търговски операции за периода 01.07.2019г. - 23.08.2020г., справка
за задълженията на задълженото лице към 24.09.2020г., справка за данъчния
резултат от търговската дейност на жалбоподателя за периода 2017-2019г., АУАН
сер. № AN №F560037
от 19.07.2020г., а в о.с.з. е представен и АУАН №F560038/19.07.2020г.
От съставения по повод на проверката и неоспорен
от жалбоподателя протокол за проверка се установява това, че на 29.07.2020г.
служители на ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект смесен магазин,
находящ се в гр. Бургас, м. Пода, по пътя за с. Маринка. Посочено е също така,
че проверкарта е започнала с контролна покупка на стойност 1,90 лева при която
била платена стойността на 3бр. банани В хода на проверката било констатирано,
че в търговския обект няма инсталиран програмен
продукт за отчитане на продажбите, но налично било инсталирано ФУ
устройство. Посочено е, че към момента на проверката се установило, че
фискалният бон не съдържа някои от задължителните реквизите, изброени в чл.26
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите. След легитимация на
органа по приходите при засичането на касовата наличност било констатирано
разминаване между регистрирания оборот и фактическата касова наличност, а
именно 101,30 лева, установени според ФУ и 181,30 лева установени фактически в
касата. Установено било, че обектът е целогодишен, като в протокола е отразено
и обстоятелството, че е бил поставен стикер
„Съобщение“ за установени от органи на НАП нарушения по ЗДДС в
търговския обект, които са предпоставка за налагане на ПАМ. Законният
представител на търговеца е подписал протокола с отразяване на обстоятелството,
че няма забележки по констатациите на органите.
Протоколът за проверка, представляващ официален
свидетелстващ документ, е билподписан, както бе посочено без възражения от
законния представител на дружеството.
На 03.08.2020год., административният орган – Началник
отдел „оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, при така събраните
доказателства и след съобразяване със служебно събрани такива, приел, че с
посоченото деяние от обективна и субективна страна са осъществени признаците на
административно нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС. С оглед на това и на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство
административен акт – Заповед № ФК – 136 – 0402864/03.08.2020г., с която е
разпоредил срещу Маке Фреш ЕООД „да се приложи принудителна административна
мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – смесен магазин, находящ се в гр.
Бургас, м. Пода по пътя за с.Маринка и забрана достъпа до него за срок от 3 дни.
В самата заповед, след преценка на събрания като доказателство касов бон, административният
орган индивидуализирал липсващите задължителни реквизити, а именно отчетена
била липсата на наименование на стоката, код на данъчната група, количество и
стойност на видовете закупени стоки или услуги и липсана ДДС номер.
Въз основа на такаустановената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена до АС - Бургас в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
От разписката, представляваща част от
отхвърлящото жалбата решение е видно, че то е връчено на търговеца на 03.10.2020г.,
а жалбата е депозирана на 08.10.2020г. поради което, следва да се счита
подадена в срок. Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са
пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен
интерес от оспорването. По изложените съображения съдът счита жалбата за
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неснователна по
следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че с оспорената заповед № ФК – 103 – 0402907/01.10.2020г., издадена
от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП, е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – смесен магазин, находящ се в гр. Бургас, м. Пода,
по пътя за с. Маринка, стопанисван от жалбоподателя и забрана достъпа до него
за срок от 3 дни. Изложени са мотиви, че с констатираното нарушение по издаване
на касов бон несъдържащ всички задължителни реквизити и по-конкретно
неспазването на задължението за отчитането на точния вид и количества продадени
стоки от страна на търговеца накърнява особено важен държавен интерес, тъй като
не позволява да бъдат проверени извършените от търговеца продажби и води до
значителни вреди за фиска, тъй като не може да бъде осъществено проследяване на
търговския оборот вцялост, което воело до отклонение в данъчното облагане.
На първо място, по въпроса за валидността на
оспорената заповед, Съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от
административната преписка е приложена споменатата по-горе заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителния Директор на НАП на основание
чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и
чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81,
ал.1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в
Главна Дирекция „Финансов Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за
налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато е запечатването на обект по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното заповедта е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните разпоредби
за провеждане на административното производство.
По съществото на спора, след преценка на
събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни
изводи:
Съгласно АПК, когато административният орган
действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само
законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при
издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби,
уреждащи налагането на ПАМ.
Основният спор между страните е относно това
допуснато ли е било нарушение на материалната норма на чл.26, ал.1, т.7 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Според същата норма в редакцията към датата
на извършване на проверката „Фискалната
касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно
приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити:“ наименование
на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги;“
Според съда, правилна е дадената от органите
квалификация на установеното като нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 1,
т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и съответно като юридически факт
пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект, кумулативно с нея и
при същите предпоставки, и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа
до обекта, поради неспазването на начина за издаване на документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
При установено нарушение на начина за издаване
на документ за продажба, административният орган е длъжен да наложи
принудителната административна мярка "запечатване на търговския
обект", за обекта, в който е осъществено нарушението, т. е. органът
действа в условията на обвързана компетентност. Законът не регламентира
възможност за всеки конкретен случай органът да извършва преценка дали при
наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не,
мярката по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид така установените по делото факти,
съдът намира, че административният орган обосновано е приел, че допуснатото в
проверения търговски обект нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, съставлява
основание за издаване на заповед по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС и в условията на обвързана компетентност е приложил с
обжалваната заповед принудителна административна мярка "запечатване на
търговския обект", кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за "забрана на достъпа до обекта".
В конкретния случай, за да приеме за
установена фактическата обстановка, отразена в оспорения административен акт,
съдебният състав възприема на първо
място протоколът от проверката. Същият е официален свидетелстващ документ и
изготвянето му е предвидено в разпоредбата на §1, т.6 от ДР на цитираната наредба,
според която „"контролна
покупка" е тази, която се извършва от или под контрола и наблюдението на
органите на НАП и се документира с
протокол за проверка; чрез контролната покупка се констатира спазването от
лицата по чл. 3 изискванията по тази наредба за регистриране на продажби на
стоки или услуги с изискуемия документ за конкретния случай;“ По тази
причина оборването на обстоятелства, представляващи част от съдържанието на
визирания протокол с гласни доказателствени средства е недопустимо, Подобно
възражение не е било направено в протокола за извършената проверка, по делото
не е било подкрепено с писмени доказателства, различни от издадения фискален
бон, от който е видна липсата на посочените в заповедта задължителни реквизити.
В същото време описанието на нарушението в
оспорената заповед е пълно точно и ясно и не поражда съмнения относно
съществените елементи на нарушението - дата, място, обстоятелства и автор. Така,
от представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
по време на проверката в обекта продавачът е издал касов бон, но от вид
несържащ всички задължителни според законодателството реквизити, което
възпрепятства проследяването на стокооборота на търговеца и проверката на
действителния му характер, което е от значение за правилно и законосъобразно
провеждане на фискалния контрол.
При това положение на административния орган
не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал.1,
т.1, б."а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че
налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е
поставено на преценката на административния орган. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че настоящото производство е административно и като такова не е
свързано с прилагане на форма на наказателна репресия. Преследваните с мярката
цели са тези, предвидени в разпоредбата на чл.22 ЗАНН и целят предотвратяване и
на други адм. нарушения, както и на техните вредни последици. Цитираната
разпоредба е пълно и точно посочена в оспорения адм. акт и не създава
предпоставки за неяснота, доколкото самият управител на дружеството е този,
допуснал административното нарушение.
Видно от предствения по делото доказателствен
материал необорен от страна на жалбоподателя фискалният бон действително не съдържа
задължителните елементи по чл.26, ал.1,
т.7 от Наредбата. Нарушението е реализирано чрез форма на просто бездействие - допуснато
е издаване на фискален бон, в който не са включени всички задължителни
реквизити, необходими за проследяване на паричните подоци и контрол върху
стокооборота, включващ проверка и на неговата действителност.
В настоящия случай, в оспорената Заповед
№ ФК –103 – 0402907/01.10.2020г. на
началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП е налице описание на фактическите основания, обуславящи
издаването й. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган,
наред с общите и типизирани такива, които макар и без отношение към предмета на
спора не се явяват основание за отмяна на оспорената заповед. Става ясно от
конкретикта на мотивите, че неиздаването на касов бон с всички задължителни
реквизити и по-конкретно с описани вид и количество на стоката възпрепятства
проследяването на стоковите потоци и контрола върху тях, който извод е верен.
Отразени в заповедта са и правните основания
за постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При
сравнението им с констатираните от адм. орган факти и обоснованите въз основа
на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и
по-конкретно на нейната б.”а” ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага
за лице (търговец), което издава съответен документ за продажба, в нарушение на
реда или начина за издаването. Ясно е, че в конкретния случай редът е спазен,
но не и начина, като е използван апарат, маркиращ и отпечатващ фискални бонове
с непълно и неточно съдържание, който макар и издаден по законовия ред, е в
нарушение на нормите, касаещи съдържанието му.
Предвид изложеното, Съдът приема, че са налице
както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване
на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба
от Наредбата, като основание да реализира правомощието си по чл. 186, ал. 3 във
вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът в условията на
обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание
е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното
поведение.
Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в
разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до 30-дни.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект се налага за
срок до 30 дни. В случая наложената на дружеството-жалбоподател принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект – смесен магазин и
забрана за достъп до него, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1
от ЗДДС, е за срок от 3 дни.
Съдът намира, че при определяне срока на
наложената ПАМ, не е нарушен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като
продължителността на налагането на мярката е в разумно съотношение на
пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения, свързани с данъчното облагане и
контрол и засягане правата на потребителите, а от друга страна засегнатите
интереси на дружеството. При определянето продължителността на срока на мярката
решаващият административен орган е взел предвид от една страна тежестта на
извършеното нарушение на начина за издаване на фискални касови бонове за
реализираните продажби, при съобразяване, че това нарушение има за последица
невъзможност да бъде проследено съответстват ли закупените количества стоки на
изписаните такива по счетоводни данни. Срокът на наложената ПАМ е съобразен с
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразната практика в обекта,
както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане
дейността на търговеца. Описаното нарушение засяга и правата на потребителите,
като поставя в невъзможност клиента да извърши проверка какво точно е закупил,
за какво количество е платил цената. Определянето продължителността на срока на
принудителната административна мярка като такава от 3 дни е доста под
предвидения среден размер по закон и сочи, че е отчетено обстоятелството, че
при извършената проверка не са констатирани други съществени нарушения при
регистрирането и отчитането на извършваните в търговския обект продажби и/или
други нарушения на данъчното законодателство. В този смисъл съдът приема, че
продължителността на срока на наложената ПАМ е определена при съобразяване на
охраняваните с прилаганата принудителна административна мярка обществените
отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки и услуги в
търговските обекти и с фискалните интереси на държавата, която защита е в
законово очертаните рамки - съобразно целите на закона, без да се засягат права
и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Ето защо законосъобразна, съответна на целите по чл. 22 от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, е преценката на
правоприлагащия административен орган, че за осигуряване защитата на обществения
интерес от гледна точка спазването от задълженото лице на фискалната дисциплина
и законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва да бъде за
срок от 3 дни. Съдът счита, че определената продължителност на ПАМ няма да
доведе до сериозни финансови загуби за жалбоподателя, поради невисоките дневни
обороти - (средно около 250 лева на ден) и предвид минималните печалби,
извличани от тях, видно от минималните размери на счетоводна печалба, отчитани
на годишна база за периода 2017 - 2019г.. Това определя мярката и като
съразмерна, въпреки възраженията на жалбоподателя в тази насока. Такаопределеният размер
е правилен. Той съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна
уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да
притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и
възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането
й я определят като превантивна и преустановителна.
Влияние върху продължителността на ПАМ в този
случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на
превантивната функция. Както бе споменато и по-горе, упражняваната
професионална търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални
познания по отношение на фискалното законодателство и разколебава всяко
предположение за случайния характер на допуснатото нарушение, докато
избягването заплащане на здравни и социални осигуировки за период от цяла една
година, говори за установено поведение на неглежиране от страна на търговското
дружество на всякакви публични задължения.
Оспореният административен акт се явява
постановен при правилно приложение на материалния закон и в съответствие на
предвидената в закона цел. Обстоятелството, че в заповедта са посочени и
ирелевантни за налагане на ПАМ и определяне на продължителността й
обстоятелства само по себе си не обосновава отмяната й, поради наличие и на
изложени конкретни мотиви, касаещи конкретния казус. В същото време не следва да бъде пропускан
фактът, че се касае за търговско дружество, в който случай административната
отговорност за допуснатото нарушение е безвиновна, като отчетено в този случай
следва да бъде обстоятелството, че жалбоподателят е професионалист, което е
доказателство за наличието на достатъчно знания и професионални умения от
негова страна как следва да отчита продажбите в търговските си обекти.
Съдът намира, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение, с издаване на заповедта за налагане на ПАМ преди да е
издадено наказателно постановление, с което да е определен размер на глобата
или имуществената санкция, които биха могли да бъдат заплатени и се твърди, че
дружеството е лишено от възможността да предотврати налагането на ПАМ. Касае се
за различни производства, които се развиват по различен процесуален ред, като
административнонаказателното производство, при което се издава АУАН и НП, не е
обуславящо за законосъобразността на ЗПАМ. Предвид това, съдът счита за неоснователно
същото възражение по жалбата.
С оглед горното, настоящият съдебен състав
намира, че при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ЗПАМ) № ФК – 103 – 0402907/01.10.2020г., издадена от началник на отдел
„Оперативни дейности“, при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност.
По делото е направено искане от ответната
страна за присъждане на разноски, на основание чл.161 ДОПК, вр. чл.8, ал.3 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004г.,
поради което съдът дължи присъждане на такива в минимален рзмер от 100,00 лева
съобразно нормата на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.144 АПК.
С оглед на гореизложеното, Административен съд
– гр. Бургас, трети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Маке Фреш ЕООД с ЕИК .........,
със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-103-0402907/01.10.2020г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ –Бургас, дирекция "Оперативни дейности",
главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА Маке Фреш ЕООД с ЕИК ........., със седалище
и адрес на управление в гр. Бургас, да заплати на Национална агенция по
приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: