№ 607
гр. Бургас, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120104640 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба (уточнена) на
„Артстрой Фасилитис 8“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Б. ***, представлявано от управителя си Д. Ю. Р., против Д.
М., роден на ***г. в град С., Република С.М., гражданин на Република С.М., с
разрешение за постоянно пребиваване, №***, издадено на 23.12.2014 г. от
МВР - София, с постоянен адрес - гр. Б. ***, ЕГН **********, за
ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца следните суми: 2291, 13 лева
– дължими месечни такси по Договор № 1/223-28.09.2018г. за управление и
поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип „***“ за периода от м.
Октомври 2023г. до м. Юни 2024г. в размер на 254, 57 лева с вкл. ДДС за всеки
месец; 610, 96 лева – сборна неустойка за забавено плащане върху всяка от
месечните такси за периода от м. Октомври 2023 г. до м. Юни 2024 г. дължима
на основание чл. 10, ал. 2 от Договор № 1/223-28.09.2018г. за управление и
поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип „***“; 217, 30 лева –
неплатена такса за ремонт на асансьор, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба на 08.07.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират
се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесните вземания са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 02.07.2024г., сключен с цедента
„АРТСТРОЙ 1 ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД. Отбелязва се, че е приложено
уведомление за цесия към исковата молба. Сочи се, че ответникът не е
изпълнил задълженията си за заплащане на дължими месечни такси по
Договор № 1/223-28.09.2018г. за управление и поддръжка на жилищен
1
комплекс от затворен тип „***”, в размер на 254, 57 лв. с вкл. ДДС за всеки
месец, или общо 2291, 13 лв. с вкл.ДДС, за периода от м. Октомври 2023г. до
м. Юни 2024г., както и за заплащане на такса за асансьор в размер на 217, 30
лева. Посочва се, че в чл. 10, ал. 2 от договора е предвидена и неустойка за
забавено плащане върху дължимите месечни такси в размер на 1 % за всеки
ден забава, но не повече от 30 % от размера на дължимата такса, а съгласно чл.
5, ал. 1 от същия договор таксата се заплаща до 20-то число на текущия месец,
за който се отнася, поради което за всяка от дължимите такси за периода от м.
Октомври 2023г. до м. м. май 2024г. е дължима и неустойка в размер на 76, 37
лева, или общо 610.96 лева за периода от 21.10.2023 г. до 21.06.2024 г. Твърди
се още в молба-уточнение, че при извършена проверка от дружеството
„МАГЕ“ ООД, поддържащи асансьорните уредби в ж.к.з.т. „***“, във връзка с
влошеното возене и рязкото спиране на асансьора в бл. 3, било установено
износване на конуса на канала на шайбата, което пречело на въжетата да се
развиват равномерно и имало опасност от приплъзване, както и износване на
въжетата поради опъна през годините, при което техния диаметър е под
допустимия. Това наложило направата на следните разходи за ремонт на
асансьора: смяна на Шайба ORONA-Испания (марката на асансьора) - 2102,
40 с ДДС, Въжета ГУСГАВ ВОЛФ - Германия - 612 лв. с ДДС, Труд - 1080 лв.
с ДДС, или общо разходи на стойност 3 794.40 лева с вкл. ДДС, които били
разпределени между собствениците на жилищата на основание чл. 7.5.1 от
договора и платими до 16.06.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, който оспорва предявените искове по основание и евентуално по
размер. Поддържа се, че за исковия период Договор № 1/223-28.09.2018г. за
управление и поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип „***“ няма
действие между страните, тъй като срокът му е изтекъл на 28.09.2023 г. и
съгласие за продължаването му не е постигнато. Намира за неравноправна
клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора, която предвижда алтернативни условия за
продължаването му – ако инвеститорът не предложи сключване на нов
договор или ако страните не постигнат съгласие за продължаването му.
Отбелязва се, че по предложения, но неприет от ответника проект на договор
дължимата месечна сума за такси е в размер на 254, 57 лева, а по сключения
между страните договор – 217, 02 лева. Твърди се, че за исковия период
ищецът не е изпълнявал надлежно задълженията си по сключения договор,
тъй като не е предоставял услуги от същото качество, както при сключването
му. Сочи се, че на ответника е отказано предаването на чип за ползване на
асансьора, както и че автомобилът му не се допуска на територията на
комплекса, поради което и с оглед влошеното му здравословно състояние
ответникът не ползва апартамента си. Освен това на ответника било отказано
и предоставянето на гривна за ползване на басейна, който е и функционално
неизползваем. Счита претендираната неустойка за прекомерна. Прави
възражение за прихващане със сумата от общо 450, 60 лева, с която ищецът
неоснователно се е обогатил – заплатени от ответника за периода от м.
2
Октомври 2022 г. до м. Септември 2023 г. месечни такси в размер на 254.57 лв.
на месец, т.е. с 37, 55 лв. на месец повече.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители,
поддържа, че ответникът няма качество на потребител и за него е приложим
режимът на неравноправните клаузи, тъй като на адреса на процесния имот са
регистрирани две дружества. Ищецът уточнява, че е имало кратък период от
време с технически проблеми в системата за чиповете, наложило се е
препрограмиране на чиповете, като е било указано на всички собственици в
комплекс „***“ да се обърне към фирмата за препрограмиране, включително и
на ответника. Отбелязва се, че към момента, в който ответникът е закупил
имота и е сключил договора, е имало строителство и голяма част от сградите
са били завършени, тоест ответникът е бил наясно колко по-голям ще стане
комплексът.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
заявява, че към момента чиповете му изведнъж са проработили.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените от ищеца осъдителни
искове е чл. 258 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, а на възраженията на
ответника – чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 90, ал. 1 и чл. 103 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на действителен договор за поддръжка и
управление на жилищен комплекс от затворен тип със соченото в исковата
молба съдържание, по силата на който ответникът дължи процесните
вземания, чиято изискуемост е настъпила, както и наличието на действителен
договор за цесия за прехвърлянето им, за който длъжникът е уведомен. С оглед
наведеното от ответника възражение за неизпълнен договор ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че за процесния период
цедентът е изпълнявал надлежно задълженията си по договора. Ответникът
има възможността да проведе непълно и насрещно доказване по
горепосочените обстоятелства. По направеното възражение за прихващане
ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че за
периода от м. Октомври 2022 г. до м. Септември 2023 г. е надплатил на ищеца
сумата от общо 450, 60 лева за месечни такси в размер на 254, 57 лв. на месец,
т.е. с 37, 55 лв. на месец повече. Ищецът носи тежестта да докаже наличието
на валидно основание за получаване на посочената сума.
Въз основа на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Не са спорни между страните, а и се установяват от приетите по делото
писмени доказателства следните обстоятелства.
На 28.09.2018 г. ответникът е закупил самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по КККР на град Бургас, представляващ апартамент
(мезонет) *** в ж. к. „***“ в град Бургас, с площ 238. 60 кв. м., ведно с 4, 686
% от общите части на сградата, или 33, 14 кв. м.
На 28.09.2018 г. е сключен между ответника като собственик, „Артстрой
3
1 Инвестмънт“ ЕООД като инвеститор и „Артстрой Фасилитис“ ЕООД като
изпълнител Договор № 1/223-28.09.2018г. за управление и поддръжка на
жилищен комплекс от затворен тип „***” в писмена форма с нотариално
заверяване на подписите на страните, вписан в Службата по впиванията – град
Бургас. По силата на този договор собственикът възлага, а инвеститорът и
изпълнителят приемат и са задължени срещу заплащане да поддържат и
провеждат организационното, техническото и административното управление
на жилищен комплекс от затворен тип „***“, находящ се в гр. Б. ***.
Управлението и поддръжката обхващат следните обекти, находящи се в
границите на поземления имот: общите части на сградата, кабинета на
охранителите, басейн, паркинг, детски кът, зони за отдих, пешеходни алеи,
зелени площи, зони от поземления имот между блоковете на жилищния
комплекс. В чл. 1, ал. 4 от договора са подробно са посочени дейностите, които
са включени в управлението и поддръжката, като сред тях са: 4.1. оказване на
всякакво съдействие и подпомагане на собствениците с цел спокойно и
необезпокоявано ползване с на жилищата им, както и обслужващите обекти в
комплекса; 4.4.3. организиране поддръжката и техническия надзор на
асансьорните уредби в блоковете, в т.ч. сключване на договори с поддържащи
асансьори лица и лица, упражняващи технически надзор по смисъла на
Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори;
4.5.1. осигуряване действието на изградените в поземления имат басейни –
водно съдържание в нормалния за басейните обем; 4.5.2 осигуряване на
безплатен достъп до изградените в поземления имот басейни на
собствениците, техните семейства и гости, за които същите са дали съгласие за
ползване на собствените им самостоятелни обекти; 4.6. осигуряване на
постоянен достъп до паркинга на жилищния комплекс посредством гаражна
входна (гаражна ролетка), доколкото съответният собственик може да се
легитимира като такъв или като наемател на паркомясто или като лице,
ползващо паркомясто с изричното съгласие на собственика на такова.
Съгласно чл. 3, ал. 1 договорът се сключва за срок от 5 години, като един
месец преди изтичането му инвеститорът може да предложи на другата страна
да подпишат нов договор за управление и поддръжка. Клаузата на чл. 3, ал. 2
от договора предвижда, че с оглед изискванията на чл. 2 ЗУЕС за уреждане на
отношенията в жилищен комплекс с договор между инвеститора и
собственика страните се съгласяват, че ако инвеститорът не предложи на
собственика подписването на нов договор или при непостигане на съгласие по
клаузите на предложения такъв, настоящият договор продължава автоматично
своето действие за нови 5 години при същите условия, без ограничения в
повторенията. Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 годишната такса за управление и
поддръжка е в размер на 4, 90 евро на квадратен метър застроена площ с
включен ДДС, като за собствения на ответника апартамент, ведно с общите
части към него, с обща площ 271, 74 кв. м. месечната такса възлиза на 217, 02
лева. На основание чл. 4, ал. 4 размерът да таксата може да бъде променен
едностранно от инвеститора пропорционално с инфлационният индекс за
4
предходната година, установен по официални данни на Националния
Статистически институт, за което се задължава да уведоми СОБСТВЕНИКА
чрез изпращане на съобщение по e-mail или друг начин, предвиден в
настоящия договор. Съгласно чл. 5, ал. 1 таксата е дължима в срок от 10-то до
20-то число на текущия месец, за който се дължи. На основание чл. 7.5.1 и
7.5.2. собственикът е длъжен да заплаща пропорционално на притежаваните
от него идеални части от общите части на сградата всички непредвидени
разходи, свързани с отстраняване на аварии или повреди на общи инсталации,
оборудване, уредби или други дейности п общите части на сградата, както и
всички необходими (неотложни) разходи, във връзка с осигуряване на
техническата изправност на сградата и на съоръженията и инсталациите в нея,
с оглед запазване на здравето и безопасността на обитателите и гостите на
комплекса. На основание чл. 10, ал. 2 в случай, че собственикът се забави с
плащането на таксата по чл. 4, ал. 1 същият дължи неустойка на инвеститора
за забава в размер на 1 % за всеки ден забава, но не повече от 30 % от размера
на дължимата такса.
От 24.10.2022 г. ищецът „Артстрой Фасилитис 8“ ЕООД осъществява
управлението и поддръжката на жилищен комплекс „***“.
На 27.09.2022 г. ищецът „Артстрой Фасилитис 8“ ЕООД е изпратил
уведомление до собствениците в жилищен комплекс „***“, че във връзка с
настъпилата инфлация в Република България от 01.10.2022 г. месечната такса
за поддръжка се увеличава с 17, 3 % съгласно данни на НСИ.
На 07.06.2023 г. е издадена фактура № 2254 с доставчик МАГЕ ООД и
получател ищеца „Артстрой Фасилитис 8“ ЕООД на стойност 3794, 40 лева с
ДДС за шайба за машина, въжета ф12 и труд за смяна на въжета и шайба.
Приложена е таблица, съгласно която припадащата се част от разходите за
притежавания от ответника мезонет възлиза на 217, 30 лева.
На 02.07.2024 г. с договор за продажба на вземания (цесия) „Артстрой 1
Инвестмънт“ ЕООД прехвърля на ищеца „Артстрой Фасилитис 8“ ЕООД
вземанията си срещу ответника, възникнали по силата на Договор № 1/223-
28.09.2018г. за управление и поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип
„***”, а именно процесните суми: 2291, 13 лева – дължими месечни такси по
Договор № 1/223-28.09.2018г. за управление и поддръжка на жилищен
комплекс от затворен тип „***“ за периода от м. Октомври 2023г. до м. Юни
2024г. в размер на 254, 57 лева с вкл. ДДС за всеки месец; 610, 96 лева –
сборна неустойка за забавено плащане върху всяка от месечните такси за
периода от м. Октомври 2023 г. до м. Юни 2024 г. дължима на основание чл.
10, ал. 2 от Договор № 1/223-28.09.2018г. за управление и поддръжка на
жилищен комплекс от затворен тип „***“; 217, 30 лева – неплатена такса за
ремонт на асансьор, дължима на основание чл. 7.5.1 от Договор № 1/223-
28.09.2018г. за управление и поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип
„***“. Към исковата молба е приложено уведомление за цесията, изходящо от
цедента и адресирано до ответника.
5
Не се спори, че ответникът е получил писмени уведомления относно
увеличенията на таксата за поддръжка и управление с оглед настъпилата
индексация, както и за дължимите суми за ремонт на асансьора.
Ответникът е заплатил месечните такси за управление и поддръжка за
периода от месец Октомври 2022 г. до месец Септември 2023 г. в размер
254.57 лева.
Ответникът не е заплатил месечните такси за управление и поддръжка
за периода от месец Октомври 2023г. до месец Юни 2024г. в размер на 254, 57
лева.
От фактическа страна между страните са спорни обстоятелствата
относно надлежното изпълнение на задълженията на ищеца по договора за
управление и поддръжка за процесния период с оглед наведените от ответника
възражения за неизпълнен договор, а именно лишаване му от право да ползва
асансьора, от право за автомобила му да влиза в комплекса и от право на
достъп до басейна в комплекса. По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на две групи свидетели – В. П. З. и С. Г. Я., водени от ищеца, и С.
Н. Н. и П. Д. Б., водени от ответника. От тяхната съвкупна преценка съдът
приема за установено следното.
Ищцовото дружество никога не е лишавало целенасочено ответника от
право на ползва асансьора, тъй като никога не е деактивирало умишлено
чипът му за достъп до асансьора. Имало е кратък период, в който чиповете на
собствениците са били технически неизправни поради технически проблеми
със системата за достъп до асансьора. След отстраняването на тези технически
проблеми в системата собствениците, чиито чипове са били неизправни, са
били поканени от ищцовото дружество да ги предоставят за повторна
активация и отстраняване на неизправността. Естеството на чиповете е такова,
че те подлежат на демагнетизация и при определени обстоятелства, които не
са свързани с технически проблеми в системата за достъп до асансьорите в
сградата. Нямало е случай, в който чипът на ответника за достъп до асансьора
да не работи и да не му е оказано съдействие от служител на дружеството –
портиер или охрана, който да му осигури достъп до асансьора.
Ищцовото дружество никога не е лишавало целенасочено ответника от
правото му да влиза на територията на комплекса с автомобила си. Нямало е
случай, в който ответникът да е поискал достъп до комплекса с автомобила си
и охраната на бариерата да му е отказала такъв достъп. Ответникът не е
собственик на паркомясто в комплекса, поради което ищцовото дружество не е
имало задължение да му осигури ползването на паркомясто в комплекса
съгласно чл. 1, ал. 4, т. 6 от договора за поддръжка и управление, който
предвижда задължение за осигуряване на постоянен достъп до паркинга на
жилищния комплекс посредством гаражна входна (гаражна ролетка), но само
доколкото съответният собственик може да се легитимира като такъв или като
наемател на паркомясто или като лице, ползващо паркомясто с изричното
съгласие на собственика на такова. Имало е период, в който ответникът е
6
ползвал чуждо паркомясто в подземния гараж към сградата, където е
разположен мезонетът му, но без разрешение на собственика на паркомястото,
което е създало конфликти. За отстраняването на конфликта ищцовото
дружество е съдействала на ответника да ползва паркомясто в подземния
гараж към сградата, където е разположен мезонетът му, с разрешение на
собственика, който не го ползва, и срещу заплащане, т. е. под наем. Имало е
обаче и период, в който ответникът не е заплатил дължимия наем в полза на
собственика на ползваното от него паркомясто, поради което собственикът е
поискал от ищцовото дружество да преустанови достъпа на ответника до
подземния гараж, където е наетото паркомясто. След заплащане на дължимия
наем достъпът до паркомястото в гаража бил отново предоставен.
Ищцовото дружество никога не е лишавало целенасочено ответника от
правото му да ползва басейните в комплекса. Няма специална система за
достъп (врата с чип), която да възпрепятства достъпът на ответника до
басейните. През лятото на 2024 г. в комплекса е въведено ползването на
гривни за басейна с цел да се подпомогне охраната да установи външни лица,
които нямат право да ползват басейна. Всички собственици в комплекса са
били поканени да получат гривни за басейна, но ответникът не се е явил.
Съгласно чл. 1, ал. 4, т. 5 от договора ищецът е длъжен да осигури действието
на изградените в поземления имат басейни – водно съдържание в нормалния
за басейните обем, т. е. да поддържа наличието на вода съобразно
установената кубатура на басейна, а съгласно чл. 1, ал. 4, т. 6 – ограничен брой
чадъри и шезлонзи. Освен това от показанията на свидетеля З. се установява,
че няма проблем с ползването на басейните, ведно с чадърите и шезлонзите
към него, включително и след разрастването на комплекса и увеличаването на
броя на собствениците.
От представените писмени доказателства, както и от показанията на
свидетелите З. и Я., се установява, че ищцовото дружество изпълнява
надлежно всичките си задължения по поддръжка и управление на комплекса.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Основателен е искът за сумата от 2291, 13 лева – дължими месечни
такси по Договор № 1/223-28.09.2018г. за управление и поддръжка на
жилищен комплекс от затворен тип „***“ за периода от м. Октомври 2023г. до
м. Юни 2024г. в размер на 254, 57 лева с вкл. ДДС за всеки месец.
Основанието и размерът на иска са доказани въз основа на клаузите на чл. 4,
ал. 1 и ал. 2 вр. ал. 4 от представения договор и полученото от ответника
уведомление за индексация на таксата.
Неоснователно е възражението на ответника по чл. 146, ал. 1 ЗЗП за
нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 4 от договора за поддръжка и управление
относно възможността за едностранна промяна на размера на таксата от
инвеститора пропорционално с инфлационният индекс за предходната година,
установен по официални данни на Националния Статистически институт.
7
Съгласно Решение на СЕС от 27 октомври 2022 година по дело C 485/21 член
1, параграф 1 и член 2, букви б) и в) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори трябва да се тълкуват в смисъл, че физическото лице, собственик на
апартамент в сграда – етажна собственост, трябва да се счита за „потребител“
по смисъла на тази директива, когато сключва договор с управител за целите
на управлението и поддръжката на общите части на сградата, при условие че
не използва апартамента за цели, които са свързани изключително с
търговската или професионалната му дейност. В процесния случай обаче по
делото не се установява условието ответникът да не използва апартамента за
цели, които са свързани изключително с търговската или професионалната му
дейност. Видно от приложените справки от ТРРЮЛНЦ, на адреса на
процесния самостоятелен обект са регистрирани седалищата на две
юридически лица: търговското дружество НАЦИОНАЛНА МОДНА
АГЕНЦИЯ ЗА МОДЕЛИ И ФОТОМОДЕЛИ МИС БЪЛГАРИЯ ООД, в което
управител и съдружник е ответникът М., както и сдружението
НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА ХОСПИСИТЕ В БЪЛГАРИЯ с
председател на управителния съвет ХОСПИС М. ЕООД - гр. Черноморец,
представлявано от ответника М.. От свидетелските показания по делото не се
установява ответникът да ползва апартамента изключително за жилищни
нужди. Според свидетелката Я. ответникът идва в комплекса през няколко
седмици. Според свидетеля Б. ответникът живее в Рибарското селище, а в
мезонета в комплекс „***“ ходят от време на време, за да обсъдят служебни
въпроси във връзка с услугите, които свидетелят предоставя на ответника като
парамедик. При тези обстоятелства не може да се приеме, че ответникът има
качеството на потребител, поради което не може да се позовава на
неравноправност на клаузата на чл. 4, ал. 4 от договора за поддръжка и
управление.
С оглед на изложеното неоснователно е и възражението на ответника по
чл. 103 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прихващане със сумата от общо 450, 60
лева за заплатени от ответника за периода от м. Октомври 2022 г. до м.
Септември 2023 г. месечни такси в размер на 254.57 лв. на месец, т.е. с 37, 55
лв. на месец повече. Ищецът не се е обогатил с посочената сума
неоснователно, а на основание договора за поддръжка и управление, който е
бил изменен в частта относно дължимите такси за процесния период на
валидно договорно основание – клаузата на чл. 4, ал. 4, която не подлежи на
контрол за нищожност поради неравноправност с оглед на това, че ответникът
няма качеството на потребител.
Неоснователно е възражението на ответника за неизпълнен договор по
чл. 90, ал. 1 ЗЗД, тъй като по делото се установява, че за процесния период
ищецът е изпълнявал надлежно задълженията си по договора за управление и
поддръжка. Недоказани останаха твърденията на ответника за лишаване му от
право да ползва асансьора, от право за автомобила му да влиза в комплекса и
от право на достъп до басейна в комплекса.
8
По изложените съображения искът за присъждане на сумата от 2291, 13
лева – дължими месечни такси по Договор № 1/223-28.09.2018г. за управление
и поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип „***“ за периода от м.
Октомври 2023г. до м. Юни 2024г. в размер на 254, 57 лева с вкл. ДДС за всеки
месец, следва да бъде изцяло уважен.
Неоснователно е и възражението на ответника по чл. 92, ал. 2 ЗЗД за
прекомерност на претендираната неустойка за забава, дължима на основание
чл. 10, ал. 2 от договора, който гласи, че в случай, че собственикът се забави с
плащането на таксата по чл. 4, ал. 1 същият дължи неустойка за забава в
размер на 1 % за всеки ден забава, но не повече от 30 % от размера на
дължимата такса. С оглед допуснатата забава и размерът на договорената
неустойка съдът не намира същата за прекомерна, поради което е дължима в
пълния й размер. На основание чл. 162 ГПК съдът определи, че размерът на
сборната неустойка за забавено плащане върху всяка от месечните такси за
периода от м. Октомври 2023 г. до м. Юни 2024 г. дължима на основание чл.
10, ал. 2 от Договор № 1/223-28.09.2018г. за управление и поддръжка на
жилищен комплекс от затворен тип „***“, възлиза на претендирания размер
610, 96 лева, поради което искът за присъждането й следва да бъде изцяло
уважен.
Изцяло основателен е и искът за присъждане на сумата от 217, 30 лева –
неплатена такса за ремонт на асансьора. Сумата е дължима на основание чл.
7.5.1 и 7.5.2. от договора за поддръжка и управление, съгласно които
собственикът е длъжен да заплаща пропорционално на притежаваните от него
идеални части от общите части на сградата всички непредвидени разходи,
свързани с отстраняване на аварии или повреди на общи инсталации,
оборудване, уредби или други дейности п общите части на сградата, както и
всички необходими (неотложни) разходи, във връзка с осигуряване на
техническата изправност на сградата и на съоръженията и инсталациите в нея,
с оглед запазване на здравето и безопасността на обитателите и гостите на
комплекса. Основанието на иска е доказано от показанията на свидетелите Я.
и З. относно необходимостта на ремонт на асансьора, както и от приложената
фактура за заплащане на 3794, 40 лева с ДДС за шайба за машина, въжета ф12
и труд за смяна на въжета и шайба. На основание чл. 162 ГПК съдът определи,
че припадащата се част от разходите за притежавания от ответника мезонет
възлиза на 217, 30 лева, поради което и този иск следва да бъде уважен в
пълния му предявен размер.
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съобразно
направеното искане за присъждането им и представените доказателства за
извършването им, а именно за сумата от общо 741, 64 лева за внесена
държавна такса и за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА Д. М., роден на ***г. в град С., Република С.М., гражданин
на Република С.М., с разрешение за постоянно пребиваване, №***, издадено
на 23.12.2014 г. от МВР - София, с постоянен адрес - гр. Б. ***, ЕГН
**********, да заплати на „Артстрой Фасилитис 8“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Б. ***, представлявано от управителя Д.
Ю. Р., следните суми: 2291, 13 лева – дължими месечни такси по Договор №
1/223-28.09.2018 г. за управление и поддръжка на жилищен комплекс от
затворен тип „***“ за периода от м. Октомври 2023г. до м. Юни 2024г. в
размер на 254, 57 лева с вкл. ДДС за всеки месец; 610, 96 лева – сборна
неустойка за забавено плащане върху всяка от месечните такси за периода от
м. Октомври 2023 г. до м. Юни 2024 г. дължима на основание чл. 10, ал. 2 от
Договор № 1/223-28.09.2018г. за управление и поддръжка на жилищен
комплекс от затворен тип „***“; 217, 30 лева – неплатена такса за ремонт на
асансьор; 741, 64 лева за разноски по делото; ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 08.07.2024 г. до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10